РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 691
гр.Пловдив, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, петнадесети състав,
в публично заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря
Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 2576 по описа за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба предявена от Д.С.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
адвокат А. – М., против скица-виза за проектиране №193 от 17.11.2010г. на
Главния архитект на Община Асеновград относно УПИ УПИ II-1566, кв.132 по РП на Асеновград. Жалбоподателят
посочва, че е собственик на поземлен имот /ПИ/
с идентификатор 00702.514.234 по Кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на Асеновград,
ведно с построената в него жилищна
сграда с идентификатор 00702.514.234.1 по КК и КР на Асеновград. Относно
правото си на собственост представят НА №119/06.03.2002г. на нотариус
С.Кожухарова и Договор за продажба на общински недвижим имот от 04.03.2003г.,
вписан с №370/07.02.2003г. в АП/СВ при РС Асеновград.
Твърди се, че с оспорената виза за
проектиране се предвижда жилищна сграда с височина 10.00м, като се създават
намалени отстояния по смисъла на чл. 36 от ЗУТ, спрямо изградената в имота на
жалбоподателя сграда с идентификатор 00702.514.234.1. Според жалбоподателя това
обосновава правния му интерес да обжалва по смисъла на чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ посочената виза за проектиране.
Сочи се, че разстоянието между собствената на
жалбоподателя жилищна сграда с идентификатор 00702.514.234.1. и предвиденото с
визата строителство на нова жилищна сграда с височина 10м, е 6.50м, като в
случая се нарушава изискването на чл. 32, ал.1 от ЗУТ. От визата за проектиране
е видно, че височината на предвидената жилищната сграда е 10м, което означава,
според жалбоподателя, че при спазване на чл. 32, ал.1 от ЗУТ, разстоянието
между собствената му жилищна сграда и предвидената жилищна сграда следва да
бъде най-малко 10м, а в действителност е около 6.50м.
Излага още подробни съображения, като се
претендира прогласяването на нищожността на оспорената виза за проектиране,
респективно отмяната и като незаконосъобразна.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът
– Главният архитект на Община Асеновград в писмено становище /л.56/ намира
жалбата за недопустима, респективно за неоснователна, но не излага подробни
съображения.
Заинтересованата страна Б.И.С. и П.И.С. не
изразяват становище по жалбата.
За изследване на правния интерес на жалбоподателите
е назначена съдебно–техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. Р.И.-Н.,
неоспорена от страните, която Съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
Вещото лице посочва, че имотът на
жалбоподателя е УПИ I-1569, кв.134, по Регулационния план на гр. Асеновград,
одобрен със Заповед № А-19/92г. и е идентичен с ПИ с идентификатор
00702.514.234 по Кадастрална карта на гр. Асеновград, одобрена със Заповед №
300-5-52/08.07.2004г.на Изпълнителния директор на АК - София. Имотът е с
административен адрес: ***.
В УПИ I-1569, кв.134 е реализирано основното
нискоетажно жилищно застрояване и представлява двуетажна жилищна сграда,
елемент на застроителния план, одобрен със Заповед № А-312/08.06.1992г.
Географски имотът е ситуиран източно
(североизточно) през улица от УПИ II-1566,
кв.132 ( ПИ с идентификатор 00702.514.377), предмет на процесната виза за
проектиране № 193/17.11.2010г.
При издаване на скица с виза, би следвало да
са изследвани отстоянията през улица към съществуващите сгради, т.е. да се
изследват отстоянията и същите да се посочат в скица-виза между
новопроектираната сграда, (за която е визата и която се явява от югозапад на
сградата на жалбоподателите) в УПИ II-1566, кв.132 спрямо сграда в УПИ I-1569,
кв.134.
Вещото
лице е измерило с ролетка на място отстоянието между югозападния ъгъл на
двуетажна жилищна сграда в УПИ I-1569, кв.134 и най-източния ъгъл на УПИ II
-1566, кв.132, същото от графиката на скицата е 6.43 м, а измерено по КК е 6.98
м.
Съгласно
чл. 32, ал.1 от ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на основното
застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните
сгради.
При положение, че с процесната скица-виза се
разрешава изготвяне на инвестиционен проект за жилищна сграда с височина до 10м
/кота корниз/ и имотът на жалбоподателя се намира през улица, то разстоянието
между жилищната сграда на жалбоподателя и проектираната следва да е най-малко
10м, а в случая е 6.98 м, следователно изискването на чл. 32, ал.1 от ЗУТ не е
изпълнено. Освен това в процесната скица
с виза няма посочени никакви отстояния. В приложените по делото геодезически
заснемания: за проектиране в УПИ II -1566, кв.132 (на л. 114-132) на строеж в
УПИ II-1566, кв.132 ( на л. 16-29) и в частност на л.21 - „Ситуация" няма
заснета и нанесена сградата на жалбоподателя и отстоянията на строежа до нея.
Освен това вещото лице изрично посочва, че предвиденото с процесната скица-виза
застрояване не е в съответствие с предвиждането на застроителния план /ЗП/, а
УПИ II -1566, кв.132 от РП на Асеновград попада в охранителната зона на
единична недвижима културна ценност-параклис „Св.Петка“, следователно
Съдът намира, че е приложима нормата на чл.140, ал.3 ЗУТ.
Налага
се изводът, че са налице намалени отстояния спрямо имотът на жалбоподателя и
съгласно чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ същият е непосредствено засегнат от скицата-виза.
При положение, че скицата-виза не е съобщавана на жалбоподателя, както посочва
административния орган /л. 56 по делото и в писмото от 07.02.17г /л. 178/ и не е
налице изключението по чл.140, ал.3 от ЗУТ /установено от приетите по делото
писмени доказателства/, то жалбата е депозирана в срок и от лице, притежаващо
правен интерес от оспорването.
За
да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство е инициирано по повод молба на Б.И.С. с вх. № 94-Б-271 от 03.11.2010г.
до Главния архитект на Община Асеновград /същата не е представена от
административния орган, поради изтекъл срок за съхранение –л. 178 по делото/.
Представени са документи за собственост: НА 35-Х-1588/2010г. и Скица на ПИ № 27897/05.10.2010г.
на СГКК Пловдив.
Административният
орган на основание чл. 140 от ЗУТ и одобрен ПУП/ПРЗ/ е разрешил изготвяне на
инвестиционен проект за жилищна сграда с височина до 10.00м и е издал
скица-виза за проектиране № 193 от 17.11.2010г
относно имот № 514.377 по КК, одобрена със Заповед № КД-14-16-272/2005г.
на ИД на АК или за УПИ II -1566, кв.132 от РП на Асеновград, одобрен със
Заповед № А-312/1992г.
В хода на съдебното производство е приета по
делото Заповед № 47 от 27.10.2000г. на Кмета на Община Асеновград за
назначаване на арх. Д.Н.Ш. на длъжност главен архитект на Община Асеновград и
Заповед № 24 от 25.06.2012г. на Кмета на Община Асеновград за прекратяване на
служебното правоотношение с арх. Д.Н.Ш..
Процесната
скица-виза е издадена на дата 17.11.2010г. от арх. Д.Н.Ш., т.е. в период, когато същият е бил в
служебно правоотношение с Община
Асеновград.
Приети по делото са писмени доказателства,
представени от ответника: скица № 27897/05.10.2010г. на АГКК-Пловдив, НА №
35,т.10, д.1588, вх. Рег. №2809/2010г. на СВ-Асеновград, Заповед №
А-312/08.06.1992г. за одобряване на КЗРП на Асеновград, кв. „Метоха“.
По делото е приета СТЕ, с приложения, които са
неизменна част от същата, изпълнениа от вещото лице арх. Р.И.-Н., неоспорена от
страните, която Съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвена и кореспондерища с приетите по делото писмени доказателства с
изключение на формираните правни изводи.
Вещото лице посочва, че в скицата-виза
№193/17.11.2010г. предвиденото ново застрояване не е в съответствие с
предвижданията на Застроителния план. Не са спазени и изискванията на ЗУТ, тъй
като в скицата с виза е посочена „жилищна сграда с Нк (кота корниз) до 10.00
метра, съгласно нанесено застрояване с черен цвят, но не са показани отстояния
и размери на новопроектираната сграда.
Съгласно
Писмо изх. № 9400-2994/07.09.2017г. на НИНКН - МК - София (л. 132) ПИ с идент.
000702.514.377 (съответстващ на УПИ II -1566, кв.132) попада в охранителната
зона на единична недвижима културна ценност - параклис „Св. Петка". За
територията няма предвидени специфични правила и нормативи към тях.
В скица
с виза (л. 57 и 183 по делото) са нанесени съседни имоти на УПИ II -1566,
кв.132 - от север УПИ l-зеленина и част от УПИ III-1567 (ПИ с идент.
00702.514.231), без да е отразено предвиденото бъдещо застрояване в него;
отразена е само съществуващата в северната му част сграда, отразена като
„пж" (паянтова, жилищна) в КК. Не са отразени съществуващи сгради през
улица между о.т. 442 и о.т. 443, която е единична недвижима културна ценност -
параклис „Св. Петка", и сграда на жалбоподателя източно от улица с о.т.
443 и о.т. 547. Няма посочени и отстояния до тях.
Не са зададени допустими параметри за плътност
и интензивност на застрояването (било в цифри съгласно ЗП или съгласно чл.19 от
Наредба № 7/22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони).
Не е приложена като неразделна част от нея,
комбинирана скица, изработена от правоспособно лице, носещо застрахователна
отговорност за изработването й.
Не са зададени и изискванията на чл.140, ал.2
предвид това, че имотът попада в охранителната зона на единична недвижима
културна ценност - параклис „Св. Петка".
С оглед установеното от фактическа страна
Съдът стига до следните правни изводи:
Процесната
скица-виза е издадена на основание чл.140 ЗУТ /в редакцията, актуална към
момента на издаване на административния акт/ без да се визира изрично ал.2 или
ал.3, не е посочено и уведомяване на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ.
Визата за проектиране определя параметрите на
допустимото застрояване в конкретния поземлен имот, съгласно чл.140, ал.2 ЗУТ и
е задължителна предпоставка за издаване на строителни книжа по чл.144, ал.1,
т.2 ЗУТ и за учредяване на право на строеж по чл.180 ЗУТ. В случаите по чл.140,
ал.3 ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се
допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да
се изменя самия план /чл.12, ал.3, чл.41, л.2, чл.50, чл. 133, ал.6 и чл.134,
ал.6 ЗУТ/, а в хипотезите на чл.58, 59 и чл.140, ал.4 ЗУТ визата за проектиране
изцяло замества плана. Във всички случаи визата за проектиране допълва или
изменя плана за застрояване, поради което става част от него.
Следователно визата за проектиране представлява
индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК във вр. с чл. 214, ал.1 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ.
Процесната скица-виза е издадена от
компетентен административен орган – главният архитект на община Асеновград,
съгласно чл. 140, ал.1 от ЗУТ (в редакцията, действала към момента на издаване
на акта, а и съгласно актуалната редакция (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2012г., в сила
от 26.11.2012г.), но в нарушение на административнопроизводствените правила и
на материалния закон.
В обсъжданата скица с виза липсват
задължителни параметри и данни, не са посочени никакви отстояния, не са посочени
размери на новопроектираната сграда или зона на застрояване, липсва контур от
задължителни и ограничителни линии на застрояване и отстояния от тези линии до
регулационни линии и до съществуващи сгради в съседни имоти, не са зададени
допустими параметри за плътност и интензивност на застрояването, съгласно действащия
ПУП–ПЗ или съгласно чл. 19 от Наредба №7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Отразени са само съседни имоти на УПИ II -1566, кв.132 - от
север УПИ l-зеленина и част от УПИ III -1567 (ПИ с идент. 00702.514.231), без
да е отразено предвиденото бъдещо застрояване в него. Нанесена е само
съществуващата в северната му част сграда, отразена като „пж" (паянтова,
жилищна) в КК. Не са отразени съществуващи сгради през улица между о.т. 442 и
о.т. 443, която е единична недвижима културна ценност - параклис „Св.
Петка", и сграда на жалбоподателя източно от улица с о.т. 443 и о.т. 547.
Няма посочени отстояния до тях.
Съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ /в редакцията, актуална към
момента на издаване на процесната виза/ визата за проектиране представлява копие (извадка)
от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му
поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл. 36
В
случая в графичната част на процесната скица-виза не са нанесени зоните на
ограничения, конкретно наличието на единична недвижима културна ценност-параклис.
Графичната част на процесната
скица-виза, съгласно приетата СТЕ, представя едно „петно“, което не съответства
на предвиденото по ЗП, няма оразмерителни линии и отстояния от него до
съществуващи сгради в съседни имоти, включително и през улица.
Съгласно
чл.36, ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) за
запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове
фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако
сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на
културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното
наследство. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и
предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да
бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят
в съответствие с разположението на заварената сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства и от СТЕ се установи, че ПИ с идентификатор 000702.514.377,
съответстващ на УПИ II -1566, кв.132, попада в охранителната зона на единична
недвижима културна ценност - параклис „Св. Петка", но няма отразени отстояния в
процесната виза, не е отразена тази съществуваща сграда, не са посочени
параметри съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ /в актуалната редакция към момента на
издаване на акта/.
С оглед на гореизложеното Съдът намира, че допуснатите
от административния орган нарушения са съществени - не е изпълнено императивно
изискване на закона по отношение на начина на издаването на процесната виза и
на съдържащите се в нея данни, визирани в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, което е пречка
за определяне на допустимите параметри на отстояния, височини, плътност и
интезивност на застрояването по отношение на новопроектираната сграда, а това е
достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт.
Изложеното
в своята съвкупност води до извода, че оспорената скица - виза №193 от
17.11.2010г. на Главния архитект на Община Асеновград не отговаря на
изискванията на ЗУТ, същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Само
за пълнота следва да се посочи, че е без значение дали приетите по делото
проекти и чертежи отговарят на изискванията на ЗУТ и съответните наредби, тъй
като не те са предмет на правния спор.
Претендирани
са разноски от процесуалния предстанител на жалбоподателите, които се
установиха в общ размер от 1670 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/,
която сума ответникът дължи в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ скица-виза за проектиране №193 от 17.11.2010г. на Главния архитект на
Община Асеновград относно УПИ УПИ
II-1566, кв.132 по РП на Асеновград.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати в полза на Д.С.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 1670 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/