РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 431/26.2.2021г.
гр. Пловдив, 26 февруари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2898 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на И.Н.Н., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-00600 от 26.02.2020 г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи за
незаконосъобразен отказ да бъде върнато на жалбоподателя СУМПС.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В представени писмени защити се излагат подробни доводи
за незаконосъобразността на оспорената заповед като издадена при допуснати СПН
и противоречие с материалния закон.
В СЗ жалбоподателят не се явява.
Ответникът, Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив,
сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява.
В придружаващото административната преписка писмо се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок предвид липсата на данни за връчването ѝ
по настоящото дело и при наличието на
правен интерес, а по същество за неоснователна,
предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000600 по
чл.171 т.2 Б.К от ЗДвП от 26.02.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно спиране от движение на МПС до
заплащане на дължимата глоба.
За да пристъпи към налагането на
въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят
има връчено НП № 19-0327-000337, влязло в сила на 28.08.2019 г., - неплатено до
момента на издаването на заповедта.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2, б. К от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените релевантни факти за
законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят има връчено НП № 19-0327-000337,
влязло в сила на 28.08.2019 г., с незаплатена глоба по него, съдът приема за
безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Представеният като част от административната преписка АУАН (л.108)
е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата
доказателствена сила. Доказателства, които да
оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от
страна на жалбоподателя. В крайна сметка незаплащането на въпросната глоба към момента на
установяване на това обстоятелство/издаването на процесната заповед не се и
оспорва от жалбоподателя – самата оспорена заповед е издадена на 26.02.2020 г.,
а видно от твърденията на жалбоподателя и писменото доказателство, доказващо
плащането на глоба – л.91 по делото, това е станало на 06.03.2020 г. – т.е. действително, към момента на
издаването на заповедта, е била налице единствената законова предпоставка за
налагането на процесния ПАМ, а именно връчено НП, влязло в сила и с незаплатено наказание глоба. Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на
издаването му.
В крайна сметка и със заплащането на
въпросната глоба се преустановява действието на наложената ПАМ.
Настоящият случай не попада и в хипотезата на
изр.второ от чл.172, ал.1 от ЗДвП, според която заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква "д"
и т. 2, буква
"к"
не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се
връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното
нарушение. В този случай заплащането на глобата е станало дни след издаването
на заповедта. От значение за правилното
налагане на процесната ПАМ е единствено установяването на факта, че е налице
незаплатено наказание глоба към момента на издаването й, което безспорно се
установи по делото.
Заповедта е издадена от компетентен орган, което прави
неоснователно оплакването по жалбата за нейната нищожност.
По делото е представена Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа,
издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121 К-5154/02.06.2017 г.
за преназначаване на Матей Матов на длъжност началник на група в сектор „Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
За пълнота следва да се посочи, че действието на
наложената с процесната заповед ПАМ приключва с надлежното плащане на глобата
конкретно по посоченото в нея НП.
Възраженията и доводите по писменото становище на
жалбоподателя касателно неизправността на автомобила са неотносими към предмета
на спора по настоящото дело, а именно Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1030-000600 по чл.171 т.2 Б.К
от ЗДвП от 26.02.2020 г.,
издадена от Началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Не са налице и допуснати СПН при издаването на
процесната заповед, изразяващи се в несвоевременно връчване. Връчването на
заповедта е свързано с определянето срочността на подадена срещу заповедта
жалба и не влияе на законосъобразността
на самата заповед. От евентуално несвоевременно връчване на заповедта не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя – същото с упражнено в пълната му
мяра с настоящото съдебно обжалване.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Н., ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-00600 от 26.02.2020 г. на началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: