РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл. съдия: ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при участието на
секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава
Алексиева гр. д. № 2257 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и
следв. ГПК .
С решение № 20258613
от 20.11.2020 г. постановено по гр. д. № 69691/2019 г. на СРС, 119 състав са
отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, квалифицирани по чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр.чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „П.9.“ ЕООД, ЕИК *******да бъде признато за
установено, че „П.9.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 441, 83 лева - стойност на незаплатена
топлинна енергия за времето от 01.08.2015 г. до 31.08.2016 г., 68,01 лева - обезщетение за забава
върху незаплатена топлинна енергия от 01.10.2015 г. до 09.11.2017 г., 20,09 лева за дялово разпределение на
топлинна енергия за времето от 01.06.2015 г. до 31.12.2015 г. , 4,15 лева обезщетение за забава върху
сумата за разпределение на топлинна енергия считано от 01.10.2015 г. до
09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и
за дяловото ѝ разпределение от 21.11.2017 г. до окончателното им
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 82152/17 г. на СРС, 81 състав.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Т.С.“ ЕАД. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй
като счита, че размерът на потребена топлинна енергия от „П.9.“ ЕООД е
безспорно установен позовавайки се на съдебно-счетоводната експертиза. На
29.12.2005 г. „П.9.“ ЕООД продало апартамента на И.Н.Б., който е заплатил
задълженията за периода м. 01.2016 г. до м. 08.2016 г. – 293,13 лева и част от
изравнителната сметка – 416,97 лева. Поради смяната на собствеността, „Т.С.“
ЕАД е разделило задължението за новия и стария собственик. Отчитането се
извършва веднъж годишно, а помесечно разпределението може да се извърши от вещо
лице. Ответникът не е подписал договор за доставка на топлинна енергия и
въпреки поканата до него не е платил задълженията си. Отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
С разпореждане № 266357/26.02.2021 г. по в.гр.д. № 2257/2021
г. , СГС подадената от „Т.С.“ ЕАД искова
молба с вх. № 2031624/02.12.2019 г. е оставена без движение за
индивидуализиране на вземанията по период. С уточнителна молба от 15.03.2021
г., въззивникът – ищец е уточнил, че претендира сумата в размер на 441,83
лева – главница за доставена ТЕ за периода 08.2015 г. – 12.2015 г. , ведно със
законната лихва от 21.11.2017 г. до изплащане на вземането, 68,01 лева мораторна лихва за периода
01.10.2015 г. до 09.11.2017 г., смута в размер на 20,09 лева – главница за дялово разпределение за периода от 08.2015
г. – 12.2015 г., ведно със законната лихва от 21.11.2017 г. до изплащане на
вземането и 4,15 лева мораторна
лихва за периода от 01.10.2015 г. до 09.11.2017 г.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба. Твърди, че липсва подписан договор за продажба на
топлинна енергия. Липсват доказателства за размера на задължението на
ответника, изравнителната сметка е за целия период, а ответникът е продал
апартамента в края на 2015 г. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено
на въззивника „Т.С.“ ЕАД *** на 25.11.2020 г и е обжалвано в срок на 04.12.2020
г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая
не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС. Във всички случаи съдът е длъжен
служебно да даде правилна правна квалификация на исковете .
За да отхвърли исковете СРС е приел, че апартаментът на
ответника е небитов, а процесните искове са на основание неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД. Приел е, че в сградата, където
се намира имота се доставя топлинна енергия. Приел е , че собствеността върху
топлоснабдения имот не поражда облигационно отношение между страните с предмет
доставяне на топлинна енергия за стопански нужди, позовавайки се на чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата, продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия.
Страните не твърдят да са сключвали такива договори. Въпреки горното,
първоинстаницонният съд е приел, че от събраните доказателства не може да се
установи безспорно размера на задължението на ответника. Изравнителната сметка е издадена за целия
период, но ответникът дължи плащане само до времето за м. декември 2015 г., а
начисленото изравнение е за целия период,
като от заключението на вещото не може да се установи за коя от прогнозните
месечни вноски се дължи връщане на сума и за коя – доплащане, което обуславя
извода му да отхвърли исковата претенция в цялост, включително и за иска за
лихви поради акцесорния му характер.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че
решението на СРС е постановено при неправилно дадена правна квалификация на
предявения главен иск, която видно както от съдържанието на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и от фактическите обстоятелства,
заявени с исковата молба, е с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД. Ето защо
въззивната инстанция намира, че СРС е бил сезиран с установителен иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Това частично
разминаване в правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд в
решението (чл. 55 от ЗЗД) и действително предявения иск по чл. 59 от ЗЗД обаче не
е намерило отражение в доклада по делото, тъй като с определението по чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест
между страните съобразно фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ
факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. Обогатилият се е длъжен да върне на обеднелия само
това, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е дължи се по-малката
сума между обедняването и обогатяването /в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г./.
Обедняването и обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или група от
факти. В настоящия случай основателността на предявения иск за главница за
стойност на топлинна енергия зависи от установяване на обстоятелството, че
ищецът е доставил на ответника топлинна енергия през посочения период в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил без да има основание за това.
Съгласно разпоредбата чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "Небитов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. По настоящото дело ответникът е
търговско дружество. Известно е, че търговските дружества, нямат битови, а
стопански нужди. При това положение по аргумент за противното от § 1, т. 2а от
ЗЕ "П.9." ЕООД има качеството на небитов клиент. От така цитираните
разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор /за
разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален/. Такъв писмен договор
по делото не е представен. Липсата на писмен договор не се оспорва и от самия
ответник.
От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.1992 г. се установява, че процесният
недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. "******* е
собственост на ответника до 29.12.2015 г., когато ответникът е продал същия
апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******/бивша ул. „*******/ на И.Н.Б.съгласно
представен нотариален акт за продажба от 29.12.2015 г. Доколкото ответникът е
бил собственик на процесния имот през уточнения исков период / 08.2015 г. –
12.2015 г./, то ответникът е потребявал доставяното количество топлинна енергия
през този период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната стойност, от въззивния съд е допуснато
по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК и прието заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се отчита чрез т.нар. общ топломер с № 4025721,
монтиран в абонатната станция на сградата. От заключението на вещото лице се
установява, че изчислената от вещото лице стойност на топлинна енергия съвпада
с отразеното в изравнителната сметка на фирмата за дялово разпределение. Вещото
лице е изчислило, че дължимата сума за топлинна енергия за абонатен № 14063 за
период м. 08.2015 г. до м. 08.2016 г. е 1059,88 лева, а при изслушването му в съдебно заседание,
проведено на 22.11.2021 г., вещото лице уточни, че сумата за топлинна енергия за
периода от м. 08.2015 г. до м. декември 2015 г. е 443,56 лева, която по пера е
68,91 лева – сградна инсталация, 373,97 лева – отопление на имот и 0,68 лева –
за битова гореща вода или общо в размер на 443,56 лева. Сумите за топлинна
енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба -
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. СТЕ е прието като
неоспорено и при преценката му по чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че
същото следва да бъде кредитирано като компетентно, обективно и задълбочено. От
изслушаното в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-счетоводната експертиза /т.1/ се установява, че непогасените задължения
за топлинна енергия за процесния период са в размер на 443,67 лева.
Доколкото по делото няма данни в района, където се намира
процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия извън "Т.С."
ЕАД, настоящият състав на въззивния съд намира, че ответникът се е обогатил със
сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз
основа на договорно правоотношение с ищеца. Както беше посочено от заключението
на техническата експертиза се установява, че стойността на отчетената топлинна
енергия за процесния период е в размер на 443,56 лева, с която сума ответникът
се е обогатил, а ищецът е обеднял. От съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че непогасените задължения за процесния период са в размер на
463,76 лева, от които 443,67 лева за топлинна енергия и 20,09 лева за дялово
разпределение на топлинна енергия. Ето защо за сумата от 443,56 лева искът за
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия се явява основателен, но
доколкото искът е предявен за главница за топлинна енергия в размер на 441, 83 лева, до този размер искът
следва да бъде уважен.
Ответникът е оспорил по основание и размер иска за дялово
разпределение. За извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия е избрано дружеството „Т.С.“ ЕООД, което се установява от: протокол от
проведено на 23.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр.
София, ул. *******; договор № 4916/12.02.2003 г., сключен между Етажна
собственост, с адрес: гр. София, ул. ******* и „Т.С.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение. По делото е представен и писмен договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ от
01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, от който се установява
договорените права и задължения между страните. От приетото по делото във
въззивната инстанция СТЕ /т.2/ се установява, че за процесния период дяловото
разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. От приетото по делото заключение на
съдебно счетоводната експертиза се установява, че непогасените задължения за
процесния период за дялово разпределение са в размер на 20,09 лева. При
преценката му по чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че същото следва да
бъде кредитирано като компетентно, обективно и задълбочено. Следователно исковата
претенция за дялово разпределение за периода м.08.2015 г - м.12.2015 г. следва
да се уважи изцяло.
Исковете за обезщетение за забава в размер на законната
забава върху посочените главници са частично основателни. Съгласно чл. 84, ал.
1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Тъй като главните искове се основават на
приложението на чл. 59 ЗЗД, то задълженията на ответника за заплащане на
претендираното обезщетение за неоснователно обогатяване не е възникнало като
срочно, а изискуемостта и поставянето му в забава е предпоставено от
отправянето на покана от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е
представена покана с изх. № П-10040/08.09.2017 г. до ответника за
заплащане на главницата за топлинна енергия за периода от м. 08.2015 г. до м.
12.2015 г. в размер на 444,37 лева и за услугата за дялово разпределение за
период от м. 06.015 г. до м. 12.2015 г. в размер на 20,09 лева, което е
получено от управителя на дружеството на 14.09.2017 г, поради което последният е изпаднал в забава
по чл. 86, ал.
1 изр.1 ЗЗД и задължения
за лихви за забава са възникнали, считано от 14.09.2017г. Исковата претенция за
лихва е, както следва: 68,01 лв. обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 09.11.2017 г. и 4,15 лева обезщетение
за забава за периода 01.10.2015 г. до 09.11.2017 г. Въз основа на установеното,
че поканата за плащане на задълженията за процесния период е връчена от
кредитора –ищеца на ответника на 14.09.2017 г., то исковата претенция за лихви
в периода от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г. е основателна, но не и за периода
01.10.2015 г. до 14.09.2017 г. Следователно, искът за обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия в
размер на 441, 83 лева, изчислен за периода 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г. е 7,00 лева, като за горницата до пълния
претендиран размер от 68,01 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена,
а искът за лихва върху главницата за дялово разпределение, изчислен за същия
период е 0,32 лева, като за
горницата до пълния претендиран размер от 4,15 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът има право на разноски съразмерно
с уважената част, както следва: 65,84 лева за заповедното производство –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, 395,96 лева – платена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за съдебно-счетоводна експертиза
за исковото производство пред СРС и 395,96 лева - платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит съдебно-техническа експертиза пред СГС. Въззиваемата
страна съразмерно с отхвърлената част има право на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на
разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: в размер на 36,63 лева за
исковото производство пред СРС, в която част следва да се потвърди
първоинстанционното решение и в размер на 48,84 лева за въззивното производство пред СГС.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20258613 от 20.11.2020 г. постановено по гр.
д. № 69691/2019 г. на СРС, 119 състав В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК вр. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 441, 83 лева - стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
аб. № Т014063 за времето от м.08.2015 г. до м.12.2015 г., 7,00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
незаплатена топлинна енергия от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г., 20,09 лева за дялово разпределение на
топлинна енергия за времето от м.08.2015 г. до м.12.2015 г., 0,32 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за разпределение на топлинна енергия
считано от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците за топлинна енергия и за дяловото ѝ разпределение, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2017 г. до
окончателното им заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 82152/17 г. на СРС, 81 състав, както и В ЧАСТТА, в която е осъдено „Т.С.“ ЕАД
да заплати в полза на „П.9.“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер над 36,63 лева до 300 лева, като вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу „П.9.“
ЕООД, ЕИК *******, че „П.9.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 441, 83 лева - стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот , находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № Т014063 за
времето от м.08.2015 г. до м.12.2015 г., 7,00
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатена
топлинна енергия от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г., 20,09 лева за дялово разпределение на топлинна енергия за времето
от м.08.2015 г. до м.12.2015 г. , 0,32
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
разпределение на топлинна енергия считано от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дяловото
ѝ разпределение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2017 г. до окончателното им заплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 82152/17 г. на СРС, 81
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20258613 от 20.11.2020 г. постановено по гр.
д. № 69691/2019 г. на СРС, 119 състав В
ЧАСТТА в която са отхвърлени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД срещу „П.9.“ ЕООД, ЕИК *******, че
„П.9.“ ЕООД, ЕИК *******дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *******, ап. 13, аб. № Т014063 за разликата
над уважения размер от 7,00 лева до пълния предявен размер от 68,01 лв. за
периода от 01.10.2015 г. до 09.11.2017 г., както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за разпределение на дялово разпределение
за същия период за разликата над уважената част от 0,32 лева до пълния предявен
размер от 4,15 лева, като неоснователни, както и В ЧАСТТА в която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******* е осъдена да заплати в полза на
„П.9.“ ЕООД, ЕИК *******съдебно-деловодни разноски в размер на 36,63 лева за водене на исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „П.9.“ ЕООД, ЕИК *******да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 65,84 лева за заповедното производство, 395,36 лева за исковото производство пред СРС и 395,36 лева за въззивното производство
пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „П.9.“ ЕООД, ЕИК *******
сумата от 48,84 лева – разноски за
въззивното производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице —
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.