Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 25.07.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 28 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по т.д. № 28/2019 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 119673/18.09.2018 год. по описа на СГС /гр.д. № 12160/2018г. по описа на СГС/ след прекратяването му от посочения съд и изпращането му по подсъдност на настоящия.

ИЩЦИТЕ – Г.М.И., ЕГН **********, непълно­летна, действаща със съгласието на своята майка - Б.Г.И., ЕГН **********; Д.Г.И., ЕГН **********, като майка и законен предс­тавител на малолетните К.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, Ц.Р.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетния Б.Ц.А., ЕГН **********, Н. Ц.ова А., ЕГН **********, непълнолетна, действа­ща със съгласието на своя баща - Ц.Р.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** са предявили срещу ЗК„Л“ АД с ЕИК обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 60 000 лева, за всеки от ищците, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния дядо – Г.М.И., причинена при ПТП, настъпило на 24.09.2013 год. около 12.20 ч. на път Е-83 с посока на движение от с.Т. към гр.Б. между лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВР 2770 АМ и два велосипеда, управлявани от Г.М. И. и С.Д.И., по вина на застрахования при ответника водач – Л.Р.. за лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВР 2770 АМ, със застрахователна полица № 22113001273579 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 07.05.2013 год. до 06.05.2014 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на смъртта на Г.И. - 27.09.2013 год., до окончателното им заплащане.

            Ищците твърдят в исковата си молба, че на 24.09.2013г., около 12:20 ч., на път Е-83, с посока на движение от с. Т. към гр. Б., Л.Р.А. управлявал л.а.  „Рено Еспейс",  с per. № BP 2770 AM. В същото време, по същия път, пред л.а. „Рено Еспейс" и със същата посока на движение се движели два велосипеда, управлявани от Г.М.И. и С.Д.И. Наближавайки района на 198-ми км., водачът на л.а. „Рено Ес­пейс", въпреки че възприел своевременно двамата велосипедисти и имал възможност да ги заобиколи, да намали скоростта си на дви­жение или да спре, реализирал ПТП, като ги блъснал с предната част на управлявания от него л.а. В следствие на удара тялото на Стефан Иванов било ударено с предния капак и челното стъкло на л.а., пре­несено  напред  и  отхвърлено  на  пътното  платно  пред  автомобила, а тялото на Г.И. било ударено отново с предния капак и челно стъкло на л.а., отхвърлено нагоре и вдясно, след което изпаднало вдясно от пътното платно. Впоследствие починали и двамата велосипедисти.

Посочено е още в исковата молба, че във връзка с ПТП било образувано НОХД № 302/2016г. по описа на СОС, което приключило с влязла в сила присъда, с която Л.Р.А. бил признат за виновен за процесното ПТП.

Поддържа се още в исковата молба, че в резултат на ПТП и смъртта на Илиев ищците претърпели неимуществени вреди от загубата на техния дядо. Твърди се, че приживе ищците и починалия прекарвали много време заедно, споделяли всичко в живота си, били привързани един към друг и  били създали силна емоционална връзка, която била прекъсната от трагичния инцидент. Загубата на Г.И. довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в живота на ищците. Те приживели психически шок от загубата на най-близък родственик. Отношенията между Б. А. и дядо му били особено специални, тъй като той бил единственият внук и мъжки наследник на рода. Б. бил много привързан към дядо си.

            Поддържа се от ищците, че виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност, за причинените вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество ЗК „Л” АД – по застрахователна полица № 22113001273579 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 07.05.2013 год. до 06.05.2014 год.

Моли се с исковата молба, съда да постанови решение, с което да осъди, ответното дружество ЗК „Л” АД, да заплати на ищците застрахователно обезщетение, за претърпените неимуществени вреди в размер на по 60 000 лева, за всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от деня на смъртта на Г.И. - 27.09.2013 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва също по основание и размер. Ответникът твърди, че липсва материално-правна легитимация за ищците Б. и Н. Ачеви. Направено е и възражение за настъпила погасителна давност по отношение на исковете.

            Ответникът прави и възражение за изчерпан лимит по сключения процесен застрахователен договор към датата на предявяване на исковата молба. Излага, че максималният размер на обезщетението на всеки от ищците може да бъде 5000 лева в случай, че бъдат установени по делото условията на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП, сключено с посочената по-горе застрахователна полица, досежно процесното МПС.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която оспорват всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК на 16.01.2019г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.

           Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            С присъда № 19 от 11.07.2016г. постановена по НОХД № 302/2016г. по описа на СОС подсъдимият Л.Р.А.,  роден на *** г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, ал.14, със средно образование, неженен,  неосъждан,  с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.09.2013г. около 12,20 ч. на главен път Е-83 в района на 198-ми км. в посока от с. Т. към гр. Б., обл. Софийска при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено" модел "Еспейс" с per. № BP 2770 АМ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП: Чл.20, ал.2, изр.2 - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", като не намалил скоростта и не спрял след като възникнала опасност за движението, и в следствие на  настъпилите последователно удари от управлявания от него автомобил  с движещите се пред автомобила велосипедисти Г.М.И., ЕГН ********** и Стефан Димитров Иванов ЕГН ********** - и двамата от гр. Ботевград, е причинил  по непредпазливост смърт на повече от едно лица, а именно на посочените по-горе лица: Г.М.И., ЕГН ********** и Стефан Димитров Иванов ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. "б", във вр. с ал.1, б."в" във вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. чл. 373 ал.2 НПК, вр. чл. 58а ал.1 НК,  съдът го  е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343 г от НК подсъдимият Любомир Радулов Алипиев, е лишен от право да управлява МПС за СРОК  от ТРИ години, от влизане на присъдата в законна сила. Така постановената присъда е изменена от въззивната инстанция в частта й касаеща наложеното наказание, а от касационната инстанция е преквалифицирано деянието на подсъдимия в престъпление по чл.343а, ал.1, б. "г", във вр. с чл.343, ал.3, б."б" вр. с ал.1, б.“в“ от НК.

            Видно от представеният по делото препис извлечение от акт за смърт № 1226/30.09.2013г. е, че Г.М.И. е починал на 27.09.2013г.

            Установява се още от удостоверение за родствени връзки с изх. № 058/04.07.2018г., издадено от Община – Б., както и от представените удостоверения за раждане на ищците по делото – Г.И., К.Н. и Ц.Н., че същите са внуци на починалия Г.М.И.

Не са представени по делото доказателства за родствена връзка между последния и Б.и Н. А.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. и М. Първият свидетел сочи, че преди Г. да почине децата и внуците му, с изключение на синът му Ц.са живеели при него. Синът му с децата си живеел четири къщи по-надолу от къщата на Г. Излага, че Г.  обичал децата и внуците си, събирал ги често на вечеря или на обяд, ядосвал се, когато били болни. Грижел се за тях. Свидетелят установява още, че внуците на Г., когато той починал разбрали, че го няма, питали постоянно родителите си защо е станало така и дали ще се върне. Свидетелят счита, че определено разбирали и приемали много тежко смъртта му. Сочи, че известно време не били така лъчезарни внуците му както ги знаел, по-мудни били, по-бавни, не им се говорело, не им се общувало с други деца. Към настоящия момент внуците на Георги не би загубили спомена за дядо си. Случвало се да го споменават в разговори.

Втората свидетелка – М. – установява, че Г. бил много добър човек, в много добри отношения бил с близките си, той бил отгледал всичките си внуци без изключение, без да прави разлика между тях, водил ги на почивки, на море. Георги се грижил за всички. Той ходел да реже дърва, прибирал се и първо на внуците си раздавал пари, а на жена си давал каквото остане. Свидетелката излага, че внуците му много тежко преживели смъртта на дядо си. Имало промяна в характерите на децата – всички деца – дъщерите му, синът му, внуците – станали много тъжни.

            Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба справки от ИЦ към Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани за получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.432, ал.1 от КЗ.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при  

 

 

 

доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В настоящия случай предвид наличието на влязла в сила присъда за процесното деяние и разпоредбата на чл.300 от ГПК следва да се приеме, че виновен за процесното ПТП, настъпило на 24.09.2013 год. около 12.20 ч. на път Е-83 с посока на движение от с.Т. към гр.Б. между лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВР 2770 АМ и два велосипеда, управлявани от Г.М.И. и С.Д.И., е водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВР 2770 АМ – Л.Р.А., чиято гражданска отговорност е застрахована със застрахователна полица № 22113001273579 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 07.05.2013 год. до 06.05.2014 год. при ответника.

По делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на МПС.

По делото бе установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в ПТП и виновен за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Въпреки изложеното по – горе по делото не се установи материалноправната легитимация на ищците Б.Ц.А. и Н.Ц.А. Въпреки твърденията им, че са внуци на починалия Георги Илиев, по делото не се събраха доказателства в тази посока. В този смисъл предявените от същите искове следва да бъдат отхвърлени.

Не се установи по делото и материалноправната легитимация на останалите ищци в производството да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния дядо – Г.И., тъй като по делото не се установи особено близката им връзка с починалия /различна от нормално съществуващите отношения между дядо и внуци/ и действително претърпените от смъртта му вреди. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите дядовците и внуците им са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във времето и не са обичайните. В настоящата хипотеза по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищците – внуци на Г.И. и последния, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за ищците, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищците и техния починал дядо са живеели в едно домакинство, и предвид възрастта на последните към момента на смъртта на Г. – 6, 7, 11 години, се предполагат нормално близки отношения, но не и особено близки, различни от обичайните между дядо и внуци.

Предвид събраните гласни доказателства настоящият състав не споделя твърденията изложени в исковата молба. Безспорно е, че между ищците Г., К., Ц. и техният дядо починал при настъпилото ПТП са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се в грижа от дядото към внуците, разговори и прочие. Безспорно е, че ищците Г., К. и Ц. са скърбели за смъртта на дядо си, но при разпределената доказателствена тежест в хода на производството не бе установено, че причинените им морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.

При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

 Предвид на гореизложеното предявените от ищците Г.И., К.Н. и Ц.Н. искове, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските по делото:

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски само за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.И., ЕГН **********, непълно­летна, действаща със съгласието на своята майка - Б.Г.И., ЕГН **********; Д.Г.И., ЕГН **********, като майка и законен предс­тавител на малолетните К.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, Ц.Р.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетния Бо.Ц.А., ЕГН **********, Н.Ц.А., ЕГН **********, непълнолетна, действа­ща със съгласието на своя баща - Ц.Р.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес *** срещу ЗК„Л“ АД сЕИК обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 60 000 лева, за всеки от ищците, за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния дядо – Г.М.И., причинена при ПТП, настъпило на 24.09.2013 год. около 12.20 ч. на път Е-83 с посока на движение от с.Т. към гр.Б. между лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВР 2770 АМ и два велосипеда, управлявани от Г.М.И. и С.Д.И., по вина на застрахования при ответника водач – Л.Р.А. за лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВР 2770 АМ, със застрахователна полица № 22113001273579 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 07.05.2013 год. до 06.05.2014 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на смъртта на Г.И. - 27.09.2013 год., до окончателното им заплащане.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, Г.М.И., ЕГН **********, непълно­летна, действаща със съгласието на своята майка - Б.Г.И., ЕГН **********; Д.Г.И., ЕГН **********, като майка и законен предс­тавител на малолетните К.Г.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН **********, Ц.Р.А., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетния Б.Ц.А., ЕГН **********, Н. Цв.А., ЕГН **********, непълнолетна, действа­ща със съгласието на своя баща – Ц.Р.А., ЕГН ********** да заплатят на ЗК„Л“ АД с ЕИК сумата от 300 лева, съставляваща направени по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: