Р Е Ш Е Н И Е № 584
гр. Сливен 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 1531 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.П.И. срещу НП № 19-0804-002335 от 02.10.2019 г.
на Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл.175А ал.
1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв.
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение
на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Иска НП да
бъде отменено , като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателката лично и чрез
своя пълномощник – адв. М. Калоянов, иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя
представител – Началника на РУ Сливен Димитър Кикьов иска НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Представя писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
За констатираното на жалбоподателката
бил съставен АУАН № Г943793/06.09.2019 г., с който деянието било квалифицирано
като нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателката,
която след като се запознал със съдържанието му не е направила възражение.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-002335 от 02.10.2019 г.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра АУАН № Г943793/06.09.2019 г.,
НП № 19-0804-002335 от 02.10.2019 г., кредитира
показанията на разпитаните по делото актосъставител П.Р. и свид. В.Б.. Тези
лица са полицейски служители и не са заинтересовани пряко или косвено от изхода
на делото, те са очевидци на деянието и съобщават за възприетите от тях факти
от първо лице.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
АУАН
и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон
съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и
точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на
свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е
направил възражения.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение. Според
чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение,
е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им. При така приетото за установено
от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият
орган е приел, че с действията си жалбопод. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и
товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да
бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел
места.Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.Следва да се посочи, че актосъставителят и свидетеля са видели поднасянето на автомобила и възникналата
опасност за намиращите се в близост до пътя хора и други участници в
движението, там е имало чешма с множество хора, каруци и др. автомобили. При
спиране на жалбопод. тя обяснила на проверяващите, че е шофирала опасно за да
достави удоволствие на децата си, които возела, даже се извинила на пол.
служители. В случая жалбопод. при боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, завъртане на волана/ е постигнала целения ефект, при който е демонстрирала отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.,
известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. Целения ефект
би могъл да настъпи при нормално управление. Не е
нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния
ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на
автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е
предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай
не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Действията на жалбопод. са извършени в централната част на населеното място
при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в
непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е
била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР
на ЗДвП. От тази висока степен на опасност от тези действия е
продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Административно-наказващият орган е приел, че жалбопод. не е използвал посочения път, отворен за
обществено ползване по предназначение, с което е създал опасност за участниците
в движението. Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно
забранените действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва
същите да се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед
опасността, която създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно
поради зачестилите подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и
административно-наказващият орган за описали обективната страна на деянието, а
именно: "форсира двигателя, превърта задни моторни колела и поднася
задната част на а-ла по посоката си на движение първо на ляво и после на дясно,
като с тези си действия застрашава останалите участници в движението. ",
т. е в обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото във вина на жалбопод.
нарушение е индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание
чл. 175а ал. 1 пр.
3 от ЗДвП е наложил на жалбопод.. административно наказание глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и
характера и степента на обществена опасност на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и
отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от
жалбоподателя не е такова.
Относно твърдението наведено в жалбата, че
автомобила управляван от жалбопод. бил нов и с автоматична скоростна кутия и не
можел да поднесе съда следва да посочи, че не е съгласен с това твърдение. Факт
е, че самата жалбопод. е заявила, че е въртяла колата за да забавлява децата
си. По делото не бяха представени доказателства относно наличието или не на
система против приплъзване. В новите автомобили наистина има такива системи, но
част от тях могат да бъдат изключвани.
Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва
да потвърди НП като правилно и законосъобразно, ето защо:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0804-002335 от 02.10.2019 г. на Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ -
Сливен,, с което на Г.П.И. с ЕГН ********** ***, и е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, на основание чл.175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: