Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….04.2021г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 8327 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№40298/13.02.2020г., постановено по гр.д. №21203/2019г. по описа на СРС, 26
състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М.П.Х. – М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 62,76 лева – главница за доставена в периода от
м.12.2015г. до м.01.2016г. топлинна енергия в имот с абонатен №013970, находящ
се в гр. София, ул. „*****“ №*****, ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 10.12.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,11 лева
за дялово разпределение за периода, както и 0,33 лева законна лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода от 14.12.2016г. до 28.11.2018г.
Признато е за установено по реда на чл.422 от ГПК, че П.Т.М. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 15,69 лева – главница за доставена в периода от м.12.2015г. до
м.01.2016г. топлинна енергия в имот с аб. №013970, находящ се в гр. София, ул.
„*****“ №*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.12.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,28 лева за дялово
разпределение за периода, както и 0,08 лева законна лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода от 14.02.2016г. до 28.11.2018г.
Осъдена е М.П.Х. – М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 359,67 лева – разноски
по исковото производство и разноски в заповедното производство по гр.д.
№77601/2018г. Осъден е П.Т.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 89,92 лева –
разноски по исковото производство и разноски в заповедното производство по
гр.д. №77601/2018г. Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Постъпила е
въззивна жалба от ответницата в производството М.П.Х. – М., чрез пълномощника
адв. Р.Р., срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените
срещу нея искове са уважени, както и в частта са разноските. В жалбата са
направени оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато от
съда процесуално нарушение. Излагат се доводи, че решението в частта, с която
са признати за установени вземания за дялово разпределение и лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, е недопустимо, като е направено
искане същото да бъде обезсилено, а предявените искове да бъдат оставени без
разглеждане. При условията на евентуалност оспорва размера на вземането за
такса за дялово разпределение, а лихвата за забава счита за недължима, тъй като
не е предвиден срок за плащане на таксата за дялово разпределение. Поддържа, че
на 13.01.2016г. е заплатила всички задължения по партидата, като излага доводи,
че не следва да бъде кредитирано заключението на ССчЕ, тъй като противоречи на
приетия като доказателство по делото касов бон. Поддържа, че не е установено по
делото реалното количество доставена топлинна енергия. С оглед изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените срещу нея искове се отхвърлят изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.П.Х. – М.
и П.Т.М. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №77601/2018г. на СРС, 26 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния период въззивницата М.П.Х.М.
е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 013970, като собственик на 4/6 идеални части от
процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ул. „*****“ №*****, жилище
1, видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №106, том I, рег. №2514, дело №99/2006г. по описа на нотариус К.К.с
район на действие СРС, удостоверение за наследници на Т.И.М. и НА за
покупко-продажба на недвижим имот №03, том ВI, рег. №112, дело №03/2016г. по описа на нотариус С.П.с
район на действие СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Б.“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното
производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. В заключението е посочено, че в
процесното жилище през процесния период е имало три броя отоплителни тела (в
кухня, стая и антре), на които не са поставяни уреди. В имота не е начислявана
топла вода. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № 13970. От заключенията
на вещите лица по съдебно - техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява
и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период. Възражението
на въззивницата, че сумите за доставената топлинна енергия за процесния период
са платени, съобразно представен касов бон от 13.01.2016г. въззивният съд
намира за неоснователно с оглед заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че с посоченото
плащане са погасени задължения извън исковия период. Липсват доказателства по
делото да е налице изявление от страна на въззивницата, достигнало до ищцовото
дружество, че се погасяват конкретно задълженията за процесния период, поради
което сумата е била отнесена за погасяване на по-стари задължения, съобразно
правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД.
В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 –
възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В
настоящия случай услугата "дялово разпределение" е извършена, видно
от събраните по делото доказателства, от които се установява, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от
третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно кредитираното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява и размерът на посоченото
вземане за процесния период.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца
срещу ответницата М.Х. – М. за мораторна лихва в размер на 0,33 лева върху
стойността на услугата дялово разпределение, тъй като в общите условия не е
предвиден срок за заплащане на това задължение и предвид липсата на
доказателства по делото ответницата да е била поканена за заплащането му, решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е установена дължимостта на
посоченото вземане, следва да бъде отменено, и да бъде постановено ново
решение, с което предявеният иск за лихви да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№40298/13.02.2020г., постановено по гр.д. №21203/2019г. по описа на СРС, 26
състав, В ЧАСТТА, с която е признато
за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М.П.Х. – М. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 0,33 лева законна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 14.12.2016г. до 28.11.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу М.П.Х. – М. иск за признаване за установено по
реда на чл.422 от ГПК, че М.П.Х. – М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 0,33 лева
законна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от
14.12.2016г. до 28.11.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №77601/2018г. по описа на СРС, 26 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№40298/13.02.2020г., постановено по гр.д. №21203/2019г. по описа на СРС, 26
състав, в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.