№ 5740
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510637 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20108740 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №19201/2019г. по
описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, са отхвърлени предявените от Р. Я. К., с ЕГН
**********, срещу Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост, на
адрес: град София, ж.к.“******** Б.Ц., искове да се осъди ответника да преустанови
бездействието си, с което смущава упражняването в пълен обем на правото на
собственост върху апартамента на ищцата, а именно: премахване на причините, които
водят до теча в притежавания от нея апартамент, като се задължи ответника да
извърши необходимия качествен ремонт и отстрани повредите в покривното
пространство на етажната собственост, в резултат на което да се прекратят течовете
върху имота й и който ремонт да бъде извършен от ответника в най-кратък срок – 1
месец от постановяване на съдебното решение; да спре товарния асансьор в етажната
собственост до привеждането му в състояние, ненадвишаващо шумовите показатели и
нормения шум и неговото привеждане в годно за ползване техническо средство. С
решението са отхвърлени предявените от Р. Я. К., с ЕГН **********, срещу
Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост, на адрес: град София,
ж.к.“******** Б.Ц., искове да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5650
лв., от които 3650 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди в жилището на
ищцата, и 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
неправомерно бездействие на ответника за отстраняване на течовете и причинения
шум в апартамента й, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата
1
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане. С решението е
осъдена Р. Я. К., с ЕГН **********, да заплати на Б.Ц., в качеството на Председателя
на Управителния съвет на Етажната собственост, на адрес: град София,
ж.к.“********, сумата от 612.50 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Р. Я. К., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.А. Т., с надлежно учредена представителна власт, с
която се обжалва изцяло решението на СРС, като са инвокирани доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. На първо място се излага, че съдът в отклонение на принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес се е произнесъл извън определения от
страните по спора предмет, като при определяне на спорния предмет по делото съдът е
длъжен да се съобрази единствено с обстоятелствата, изложени в исковата молба и
формулирания в нея петитум. Поддържа се още, че формираните правни изводи на
съда не съответстват на събраните по делото доказателства по подробно изложени
съображения. Твърди се, че по делото са доказани всички материално-правни
предпоставки за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.109 ЗС, която
е предявена срещу Етажната собственост с административен адрес: град София,
ж.к.“********, представлявана от Председателя на Управителния съвет. Сочи се още,
че по делото са доказани и предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД като
основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски пред
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - Етажна собственост, с административен адрес: град София,
ж.к.“********, представлявана от Председателя на Управителния съвет Б.Н.Ц., чрез
процесуален представител адв.С. А., депозира писмен отговор, в който взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа релевираният
пред първоинстанционния съд довод, че Б.Н.Ц. в качеството на Председателя на
Управителния съвет на Етажна собственост, с административен адрес: град София,
ж.к.“********, не е пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по така
предявените искове. Сочи се, че първоинстанционният съд е постановил недопустим
съдебен акт, като е приел, че ответник по делото е Б.Н.Ц. в качеството на
Председателя на Управителния съвет на процесната етажна собственост. Твърди се, че
исковете се предявени срещу Етажна собственост, с административен адрес: град
София, ж.к.“********, която е представлявана от Председателя на Управителния съвет,
като към момента на предявяването на исковете като такъв е избран от ОС на ЕС
именно Б.Н.Ц.. Твърди се още, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е
приел, че не са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на Б.Н.Ц.
в качеството на Председателя на Управителния съвет на процесната етажна
собственост по предявените при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД. Допълнителни съображения в горния смисъл са
изложени и в писмена защита. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
2
за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК досежно
претендирани от въззивника-ищец разноски за адвокатско възнаграждение.
Предявени са от Р. Я. К., с ЕГН **********, срещу Етажна собственост, с
административен адрес: град София, ж.к.“********, представлявана от Председателя
на Управителния съвет Б.Н.Ц., при условията на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Във всички случаи втората инстанция има
правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на
атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното му
установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.
В разглеждания случай обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но
недопустимо.
Настоящият състав счита за основателни релевираните във въззивната жалба
оплаквания, че първоинстанционният съд в отклонение на принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес се е произнесъл извън определения от
страните по спора предмет. В случая от данните по делото се установява по
категоричен начин, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените
искове срещу лице, което не е соченият от ищеца ответник, т.е. следва да се приеме, че
се е произнесъл по искове, с които не е бил сезиран. Съгласно разпоредбата на чл.270,
ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото
се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на
спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба
чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
В настоящия случай правилно първостепенният съд е преценил, че е налице
противоречие между титулната част на исковата молба, в която е посочено, че
ответник по делото е Управителят на процесната етажна собственост - Б.Н.Ц., а в
обстоятелствената част на исковата молба са наведени фактически твърдения за
неизпълнение от ЕС на законово регламентирани задължения, уредени в ЗУЕС. В тази
връзка първоинстанционният съд правилно е констатирал нередовност на подадената
искова молба, като е дал възможност на ищцата по реда на чл.129, ал.2 ГПК да посочи
кой е надлежен ответник по предявените искове /определение №38739/12.02.2020г. –
стр.63 от делото на СРС/. В изпълнение на указанията на съда ищцата - Р. Я. К., чрез
процесуален представител адв.А. Т., депозира молба от 25.02.2020г., в която подробно
са изложени съображения, че исковете са предявени срещу собствениците в
процесната етажна собственост, които по силата на чл.23, ал.4 ЗУЕС се представляват
от управителя. Изрично е уточнено в т.1 от подадената молба, че надлежни страни по
материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги
действат от тяхно име и за тяхна сметка. При така направените от ищцата уточнения,
3
съгласно депозираната молба от 25.02.2020г., първостепенният съд е следвало да
приеме, че надлежен ответник по така предявените искове е Етажна собственост, с
административен адрес: град София, ж.к.“********, представлявана от Председателя
на Управителния съвет Б.Н.Ц.. Заявеният петитум на исковата молба определят
пределите на търсената съдебна защита от ищеца срещу ответника. В случая
първостепенният съд не се е съобразил с направеното от ищцата уточнение относно
надлежния ответник по делото, т.е. страната, срещу която предявява исковете, и съдът
е разгледал предявените искове срещу Б.Н.Ц. в качеството на Председателя на
Управителния съвет на процесната етажна собственост, който не е надлежният
ответник по делото. Провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до
постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се
ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е
благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити
срещу постановения съдебен акт (в случай на неблагоприятно решение),
а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е
разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. т.е. в тази хипотеза
надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити
правата си. Следователно се налага извода, че при постановяването на обжалваното
съдебно решение, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на
делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
допълнително уточнен с молба от 25.02.2020г.. С обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск какъвто не е бил сезиран, т.е. СРС не
се е произнесъл по предявените искове.
Ето защо въззивният съд приема, че СРС се е произнесъл по предмет, за който
не е бил сезиран, поради което обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита,
разгледан е иск на непредявено основание. Съгласно задължителната практика на ВС и
ВКС, обективирана в т.9 от ППВС №1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита
само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението
е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши
по същество, т.е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да
разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск,
по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва
положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на
иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно ТР №1/17.07.2001г. на ВКС,
ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на
материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет
се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да
определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала,
решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В
случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал
иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
4
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
В процесния случай настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявения иск, така както е заявен в
петитума на исковата молба, който е уточнен с допълнителна молба от 25.02.2020г.,
поради което е постановил недопустимо решение. Обжалваното решение е
недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Само за пълнота следва да се отбележи и факта, че въззивната инстанция
констатирайки, че исковете са предявени срещу Етажна собственост, с
административен адрес: град София, ж.к.“********, представлявана от Председателя
на Управителния съвет Б.Н.Ц., а СРС в диспозитива на обжалваното решение се е
произнесъл по искове, предявени срещу Б.Н.Ц. в качеството на Председателя на
Управителния съвет на процесната етажна собственост, и с оглед правомощията, които
има /разясненията са дадени в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК
НА ВКС/ е предоставена повторна възможност на въззивника-ищца да уточни кой е
надлежният ответник по повдигнатия от нея правен спор, с който е сезирала съда. С
депозирана молба от 01.06.2023г. от въззивника - Р. Я. К., чрез процесуален
представител адв.А. Т., отново изрично е уточнено, че исковите претенции са
предявени срещу процесната ЕС, представлявана от нейния Председател на
Управителния съвет, който към момента на подаване на тази молба е Г.С.. В същата
молба е посочено още, че се поддържат всички изложени обстоятелства в подадената
пред първоинстанционния съд молба от 25.02.2020г.. Следователно по категоричен
начин е установено по делото, че ищцата предявява исковите си претенции срещу
Етажна собственост, с административен адрес: град София, ж.к.“********,
представлявана от Председателя на Управителния съвет, който се явява надлежен
ответник по правния спор.
С оглед на изложените аргументи и без да се обсъждат доводите по същество
във въззивната жалба на основание чл.270, ал.3, изр.3-то ГПК решението на СРС
следва да бъде обезсилено като недопустимо. Делото следва да се върне на СРС за
ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действително предявените
осъдителни искове срещу надлежния ответник - Етажна собственост, с
административен адрес: град София, ж.к.“********, представлявана от Председателя
на Управителния съвет. Новото разглеждане следва да започне от изпълнение на
процедурата по чл.131 ГПК - като препис от исковата молба, уточнителни молби,
съответно подадени пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, ведно
с приложенията към тях, да се изпратят на надлежния ответник за подаване на писмен
отговор в 1-месечен срок от получаването им.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В съста
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изр.3-то ГПК решение №20108740
от 29.04.2021г., постановено по гр.дело №19201/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти
състав.
5
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се
произнесе по действително предявените от Р. Я. К., с ЕГН **********, срещу Етажна
собственост, с административен адрес: град София, ж.к.“********, представлявана от
Председателя на Управителния съвет, при условията на обективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6