Решение по дело №39/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр.с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. З. Д. с адрес в [населено място], [жк], [адрес], ап.***, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц. Н. И. от АК-Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1292-000007/06.01.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище, с която на основание чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка : „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ поради нарушение на закона и немотивираност. Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в заповедта дата е бил спрян за проверка като водач на МПС и с техническо средство му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но определя като неверен приетия в заповедта факт, че е управлявал МПС след употреба на наркотици, като твърди, че към този момент е приемал лекарства, предписани му от лекар. Сочи, че поради изразено от него несъгласие с показанията на техническото средство, му бил издаден талон за медицинско изследване, като в посочения срок дал кръвна проба, но резултатът от изследването ѝ не бил готов и към момента на подаване на жалбата. При тези данни счита, че органът не е извършил необходимата проверка на относимите към случая обстоятелства и без да ги изясни е издал оспорената заповед. Ето защо моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят е представляван от процесуалния пълномощник адв. Ц. И. от АК – Търговище, който поддържа жалбата. Същият изрично сочи, че с ответната страна нямат спор по отношение на фактите, а спорят по приложението на закона. Посочва като безспорни фактите, че на 06.01.2024г.жалбоподателят е управлявал описания в оспорената заповед лек автомобил, че във връзка с настъпилото ПТП на същия е направена проверка с техническо средство за наличието на наркотични вещества и че с техническото средство е установено наличие на наркотично вещество. Намира за неправилно приложен материалния закон в случая, тъй като жалбоподателят съдействал на контролните органи, получавайки издадения му талон за медицинско изследване и давайки биологичен материал за такова изследване на същия ден, но към момента на съдебното заседание още липсвал резултат от медицинското изследване. Наред с това твърди и представя доказателства за това, че направеното по искане на оспорващия лабораторно изследване в лаборатория „Статус“ е показало отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества. Процесуалният пълномощник заявява, че законът е дал приоритет за установяване наличието на наркотици на лабораторното изследване, но резултатът от същото не бил налице по вина единствено на ответната администрация и липсата на това доказателство поставяла оспорващата страна в невъзможност да опровергае показанията на техническото средство. Посочва, че АНПроизводство по съставения за установеното нарушение АУАН е прекратено, при което оспорената ЗППАМ е лишена от основанието си, а именно съставения АУАН. Моли съда да отмени изцяло оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище Д. Б. Д., редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения главен юрисконсулт при ОДМВР – Търговище Л. Ж., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Подобно на оспорващата страна определя спора като такъв по прилагане на правото, а именно : дали след като е направен полеви тест на водач на МПС, който тест е позитивирал наркотично вещество, и при условие, че водачът е дал биологичен материал за медицинско изследване, административният орган може да приложи принудителна административна мярка. Не оспорва факта, че към момента на съдебното заседание липсва резултат от медицинското изследване на дадения от жалбоподателя биологичен материал. Изтъква, че ЗППАМ е издадена от компетентен орган и при липса на нарушения на процесуалния и материалния закон. Посочва, че разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП предвижда в алтернатива начините за установяване на употребата на наркотични вещества с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като в същия смисъл е и нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заявява, че веднага след установяване на нарушението е издаден АУАН, който е бил връчен на жалбоподателя, и предвид материалната доказателствена сила на този акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП действащият в условията на обвързана компетентност административен орган няма право на избор какво поведение да предприеме, освен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка, както е сторил в случая. Счита, че предвид липсата на установени стойности в резултати от медицинско изследване, определящи са показанията на техническото средство, като последващото наличие на отрицателни резултати от това изследване предпоставяло отмяна на издадената ЗППАМ от органа. Посочва, че ПАМ се налагат непосредствено след установяване на административно нарушение, което кореспондира с целите на тези мерки, една от които е преустановяване на това нарушение, а изчакването на резултат от медицинското изследване /изискващо повече време/ не би довело до постигане на тази цел. Уточнява, че прекратяването на АНПроизводство е факт, но до това се е стигнало поради наличие на данни за престъпление, а това е довело до образуване на наказателно производство по случая. Изложените доводи са обстойно развити в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Търговище.

 

В Определение №197/08.02.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена в законовия срок от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

 

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност:

На 06.01.2024г. около 19.30 часа по повод на постъпил сигнал за възникнало пътно-транспортно произшествие младши автоконтрольори в ОДМВР – Търговище Д. Д. и Т. Т. посетили местопроизшествието, намиращо се в [населено място], на кръстовището между улиците „***“ и „*****“, където заварили двете МПС – участници в ПТП, и техните водачи. Предприето било извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози от тези водачи с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK-0026. От направената проверка било установено, че : С. З. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], ********, на 06.01.2024 г. около 19:30 часа в [населено място], на кръстовището между улиците „****“ и „*****“, като водач на МПС „*******“ с peг. № [рег. номер], с посока на движение към [улица]управлява собствения си лек автомобил „*******“ с рег.номер [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози - КАНАБИС-25, установено по надлежния ред с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK-0026 като пробата е извършена в 20.08ч. и е показана на водача, и е издаден талон за медицинско изследване с бланков номер ********. Водачът е дал биологичен материал за медицинско изследване. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл.5 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП и за същото срещу С. З. Д. е съставен АУАН серия GA №1128538/ 06.01.2024г.

Въз основа на изложените фактически основания и с оглед съставения АУАН е издадена оспорената по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1292-000007/06.01.2024г., с която мл.инспектор Д. Б. Д. - младши антоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Търговище, е приложил на основание чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП по отношение на С. З. Д. за извършено от него нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, принудителна административна мярка : „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.“. В заповедта е отразено като отнето СУМПС [номер]. В мотивите на заповедта, освен изложените фактически основания за издаването ѝ /установените от проверката на място обстоятелства/ е налице и препратка към съставения срещу жалбоподателя АУАН серия GA №******/06.01.2024г., наличен по преписката. Издадената ЗППАМ е връчена на адресата ѝ на 08.01.2024г.

С Мотивирана резолюция № 24-1292-[рег. номер]/08.01.2024г. на Началник група в ОДМВР – Търговище е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1128538/06.01.2024г. против С. З. Д. от [населено място], тъй като деянието съдържа признаци на престъпление по чл.343б ал.3 от НК - образувано ЗМ №16/06.01.24г. Представеното от ответната страна и прието по делото писмено доказателство – препис-извлечение от регистъра на постъпилия заявителски материал в РУ – Търговище през 2024г., потвърждава факта, че във връзка с описаните в горецитирания АУАН и в процесната заповед обстоятелства е започнало досъдебно производство под ЗМ №16 от 07.01.2024г.

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и същата се установява категорично от събраните по делото писмени доказателства.

 

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № №24-1292-000007/06.01.2024г., е издаден от компетентен административен орган - младши антоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Търговище. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП, ЗППАМ по чл. 171 т.1 ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.на Министъра на вътрешните работи са определени основните структури от МВР, които осъществяват контрол по ЗДвП, и сред тях са Областните дирекции на МВР/т.1.3/. Със Заповед №363з-2315/31.12.2021г.на Директора на ОДМВР – Търговище въз основа на предходната заповед са оправомощени длъжностни лица, които да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, сред които са и назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище, за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Търговище /т.2.1. от заповедта/. Със Заповед №363з-1790/07.08.2023г. и съставения въз основа на същата Акт за встъпване в длъжност, на 09.08.2023г. Д. Б. Д. е встъпил в длъжност „младши антоконтрольор първа степен“ в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Търговище, със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“. Представените и приети месечен график за м.януари 2024г., ежедневна ведомост и часови график установяват, че Д. Д. е бил дежурен по график на 06.01.2024г., дневна смяна от 08.00часа до 20.00 часа. Изложените данни показват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ. Ето защо липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и предвид съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

Досежно наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.3-5 АПК съдът прецени следното:

Като отменително основание по чл. 146 т.3 АПК в жалбата се сочи, че органът не е извършил необходимата проверка на относимите към случая обстоятелства и без да ги изясни е издал оспорената заповед, като под неизяснени обстоятелства се визира именно надлежното установяване на употребата на наркотични вещества от жалбоподателя – водач на МПС. А от неизясняването на това обстоятелство се прави извода и за неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорената заповед.

Съгласно посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед норма на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Цитираната разпоредба предвижда като алтернативни способи за установяване употребата на наркотични вещества теста и медицинското изследване. В настоящия случай в момента на установяване на нарушението по ЗДвП, за което е съставен и АУАН, на водача е била извършена проба с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK-0026, която видно от визуализирания на л.40 резултат е отчела употреба на канабис 25/ТНС 25/. Страните не спорят относно характера на това вещество като наркотично. „Коноп/канабис/марихуана/“ фигурира в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект за злоупотреба с тях, забранени за приложения в хуманната и ветеринарна медицина“. Пробата в случая е извършена с техническо средство, което е одобрено за използване при проверка за установяване на употреба на наркотични вещества съгласно Заповед №8121з-599/04.04.2023г. на министъра на вътрешните работи, оценено е за съответствие от Изпълнителна агенция по лекарствата, като конкретно използваното техническо средство е преминало успешно сервизна проверка на 22.02.2023г.със срок на валидност 12 месеца, което показва, че в деня на проверката по случая същото е било в годно състояние /л. 40-43 от делото/. Тези данни позволяват да се приеме, че за установяване употребата на наркотични вещества от конкретния водач е приложен съобразно законовите изисквания единия от двата алтернативни начина.

Издаденият на жалбоподателя талон за медицинско изследване №0184512 /л.8 от делото/ показва, че същият е избрал да се извърши медицинско изследване за наличие на канабис като в докладна записка от 08.01.2024г./л.10/е отразено, че същият е бил отведен от полицейските служители в ЦСМП при МБАЛ - Търговище, където дал кръв за химичен анализ, след което бил отведен в РУ-Търговище. Поради това, че към момента на проведеното съдебно заседание резултатът от медицинското изследване не е готов, жалбоподателят представи по делото справка за резултати от направено на 09.01.2024г. лабораторно изследване в СМДЛ „Статус“ – клинична лаборатория за наличие на 12 вида наркотични вещества, като видно от същата резултатът за наличие на марихуана /ТНС/ е бил отрицателен. Както се посочи по – горе нормата на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП дава приоритет пред теста на изследване от кръвна проба, извършено по реда на чл. 174 ал.4 ЗДвП. Според разпоредбата чл. 174 ал.4 ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Визираният подзаконов нормативен акт е Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тази наредба регламентира специална процедура относно начина на вземане на биологични проби и извършване на изследванията им: лицата се съпровождат до мястото на даване на пробата от полицейски орган /чл. 7 ал.2/; точно са определени местата, на които може да се даде такава проба - спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП)/чл. 11/; строго е регламентиран начина на вземане на пробата/срещу представяне на лична карта/ и са изброени лицата, които могат да вземат такава проба/чл.12/; фиксирани са сроковете за даване на проба/чл. 15 ал.5 във вр. с чл. 6 ал.6 т.2/ и изрично са посочени лабораториите, които са лицензирани да правят изследвания на такива проби/чл. 20/. От представената справка за резултати от направено на 09.01.2024г. лабораторно изследване в СМДЛ „Статус“ – клинична лаборатория, не може да се установи какъв биологичен материал е даден за изследване, но независимо от това, отразеното лабораторно изследване не отговаря на изискванията по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като не е спазена процедурата по даване на пробата, не е спазен и срока за това, пробата е взета в лаборатория, извън посочените в наредбата и изследването на същата е направено в лаборатория, която не е визирана в наредбата. Ето защо тази справка няма необходимата доказателствена стойност в случая и съдът не следва да я цени като годно и относимо доказателство.

При това положение към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело единствените валидни резултати относно наличието на наркотични вещества у жалбоподателя към датата на нарушението, са тези от направения валиден тест с техническо средство DrugTest 5000 с фабричен номер ARPK- 0026. Последното изречение на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП действително дава приоритет на установените стойности от изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор, но освен че те следва да са извършени по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, следва и да са налични. Към момента на издаване на ЗППАМ и понастоящем такива не са налице, за да имат определящо значение при решаване на казуса.

Разпоредбата на чл. 3 ал.1 от цитираната наредба изисква от контролните органи при извършване на проверка на място да установяват употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест. Именно това е сторено при посещението на място след сигнал за настъпилото ПТП. Същото предвижда и чл. 4 ал.1 от наредбата в случай на посещение на място на възникнало ПТП. Действително, нормата на чл. 6 ал.10 от същата наредба гласи, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Конкретният случай не попада среди визираните условия, но тълкуването на тази норма не води до извода за изчерпателност на предвидените хипотези. Същата е в смисъл, че в посочените три случая употребата на наркотични вещества се установява въз основа показанията на теста, доколкото въпреки оспорването лицето е осуетило възможността за медицинско изследване на биологична проба. Освен това, категоричното установяване на обстоятелството налице ли е употреба на наркотични вещества от страна на водача на МПС, има значение за реализиране на неговата административнонаказателна или наказателна отговорност. Именно затова към момента заведеното наказателно производство по случая не се движи поради изчакване резултатите от медицинското изследване. Оспорваната заповед има за предмет не реализиране на някой от тези два вида отговорност, а прилагане на принудителни административни мерки, чиито основания и цели са по – различни от тези на административните наказания или на наказанията по НК. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е. ПАМ имат превантивна, преустановителна и възстановителна цели. Следователно ПАМ не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от неправомерното му поведение и за прилагането на принудителната административна мярка органът не е обвързан с ограничението на правилото ne bis in idem/в този смисъл Решение № 9892 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 346/2017 г., VII о./. Въз основа на общата делегираща норма на чл. 22 ал.2 ЗАНН в глава Шеста от ЗДвП са предвидени принудителните административни мерки, чиято цел е ясно формулирана в разпоредбата на чл. 171 ал.1 ЗДвП: прилагат се за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При прилагането на предвидените в ЗДвП принудителни мерки от една страна стои засягането на придобитите от водача на МПС права, а от друга осигуряване на безопасността на движението по пътищата, която е пряко свързана със защитата на живота и здравето на участниците в това движение. На тази плоскост интензитета на засягане правата на водача не е по – силен и не може да преодолее високата степен на защита, от която се нуждаят посочените обществени ценности. Ето защо осигуряването на тази защита следва да е бързо, пълноценно и ефективно. В този смисъл, при наличие на установена по надлежния ред при проверка на място с техническо средство употреба на наркотици от водач на МПС контролният орган следва да действа при условията на обвързана компетентност и непосредствено след установяване на обстоятелството, за което се съставя и АУАН, да пристъпи към издаване на ЗППАМ. Необосновано от гл.т. на обществения интерес би било да се отлага във времето прилагането на ПАМ по ЗДвП. Противното би означавало след установена чрез тест употреба на наркотични вещества и направено оспорване на този резултат, на водача да бъде позволено да продължи да управлява МПС, което неминуемо поставя в риск и него, и останалите участници в движението. Именно поради преследваните цели, не може двете производства : това по прилагане на ПАМ, и това по реализиране на АНОтговорност, респ. на наказателната отговорност, да протичат по идентичен начин по отношение на установяване на фактите. Медицинското изследване на биологичната проба е от съществено значение за преценката относно наличие на нарушение/престъпление от обективна и субективна страна. И затова законодателят е предвидил редица възможности за оспорване и подлагане на нова преценка на дадената проба. Разпоредбата на чл. 27 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози регламентира възможност на АНОрган да поиска в определен срок повторно изследване на пробата, в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може също да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, при отчетена разлика между първото и повторното изследване над определен в наредбата размер органът по производството възлага изследване и на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. Прилагането само на тези възможности би могло да отнеме месеци и дори година – време, след което се обезсмисля прилагането на принудителна административна мярка. Ето защо съдът намира, че по отношение на прилаганите ПАМ по ЗДвП би било в несъответствие с целите на закона да се чака изчерпването на всички възможни процедури по установяване на факта за употреба на наркотици, каквито би следвало да се осъществят в производствата по реализиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето с оглед осигуряване на правото му на защита. В този смисъл е Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII о.

В случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - управление на МПС след употреба на наркотични вещества - е установена с техническо средство по надлежния ред. Констатациите в редовно съставения от компетентен орган/съобразно представените писмени доказателства на л.36-39 от делото/ АУАН не са оборени по надлежния ред. Последвалото прекратяване на АНПроизводство не лишава ЗППАМ от основанието за издаването ѝ, тъй като визираният в мотивите на същата АУАН е редовно съставен, не е отменен, а до прекратяване на АНПроизводство се е стигнало поради данни, че фактите, съставящи описаното в АУАН нарушение, реализират състав на престъпление по НК, а това дори съставлява по – силно основание за налагане на ПАМ с оглед степента на засягане на обществените отношения.

Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК и подадената срещу същия жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Търговище. Съгласно приложимата норма на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая делото е без материален интерес и предвид неговата фактическа и правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е органа, издал оспорената ЗППАМ - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище, т.е. в полза на ОДМВР - Търговище. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Ето защо следва оспорващата страна да бъде осъдена да заплати на ОДМВР - Търговище сумата от 100 лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. З. Д. с адрес в [населено място], [жк] , [адрес], ап.30, с [ЕГН], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц. Н. И. от АК-Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1292-000007/06.01.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище, с която на основание чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА С. З. Д. с адрес в [населено място], [жк], [адрес], ап.30, с [ЕГН], да заплати на ОДМВР - Търговище сумата от 100/сто/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172 ал.5 ЗДвП.