Решение по дело №174/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Е. П. Ф., [ЕГН], с посочен съдебен адрес: гр. София, [улица], вх. 1, ап. 2, подадена срещу решение № 22 от 24.01.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 886 по описа за 2024 година на Районен съд - Ловеч, с което осми наказателен състав е изменил електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 9482695, издаден от ОД на МВР - Ловеч, с който на Е. П. Ф. е наложена на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, глоба в размер на 100,00 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като преквалифицирал нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и потврдил ЕФ в останалата част, като законосъобразен.

По изложените в касационната жалба доводи, че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издадения електронен фиш. Касационният жалбоподател твърди, че е допуснато процесуално нарушение от страна на РС, като в решението на места е посочено, че нарушението е извършено в с. Микре, а по-нататък в същия съдебен акт – в с. Сопот. Счита, че процесният ЕФ незаконосъобразно е издаден посредством ползването на мобилно техническо средство. В заключение е направено и искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът - редовно призован не се явява. С постъпила молба с вх. № 1237/16.04.2025 г. в АдмС Ловеч от Ф. не се възразява да бъде даден ход на делото, като поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Ловеч, се представлява от ю.к. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано. Излага, че правилно от страна на РС е изменен ЕФ, доколкото липсва основание за направената в електронния фиш привръзка към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

В съответствие с чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 04.08.2024 г. в 11:28 часа в обл. Ловеч, ПП І–4, км 34+900 в с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1“, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л. а. „БМВ Х 1 Драйв 20 И“ вид – л. а. с рег. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0, чието техническо описание е приложено на л.л.8-9 по делото на РС. За нарушението на 04.08.2024 г. бил издаден на 07.08.2024 г. /л. 11 от делото на РС/ електронен фиш серия К № 9482695 на Е. П. Ф. от гр.София, собственик на процесния автомобил, съгласно направената справка в централната база данни на КАТ /л. 16 от делота на РС/. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 65 км/ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7670636 на 09.08.2023 г. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което наложил на Е. П. Ф. предвидената в чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 100,00 лева. Електронният фиш е бил връчен на 30.09.2024 г., видно от данните на лист 11 от делото на РС. По делото не са налични данни на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП Е. П. Ф. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното нарушение наказващият орган основателно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Ф., като собственик на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Посочил е, че от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място - с. Микре, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/, но неправилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно правилната квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото описаното в обстоятелствената част на ЕФ съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на нормативноустановената стойност на скоростта в населено място, като липсват данни да е осъществен състава на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като никъде в обстоятелствената част на ЕФ не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В - 26. РС Ловеч се е позовал и на ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС.

Районният съд е изложил и подробни съображения относно възможността за установяване и заснемане на нарушения по ЗДвП с мобилно техническо средство предвид измененията в ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Обсъдено е и спазването на изискванията относно съставянето на протокол, удостоверяващ използването на мобилното техническо средство.

РС Ловеч приел също, че с оглед събраните по делото доказателства, процесното нарушение, извършено на 04.08.2024 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено, доколкото видно от представените от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за платен ЕФ/ и копие на ЕФ Серия К № 7670636, издаден от ОД на МВР - Ловеч, същият бил издаден на 26.06.2023 г., връчен е на жалбоподателката на 25.07.2023 г., платен е, и е влязъл в сила на 09.08.2023 г.

С горните мотиви решаващият състав изменил процесния електронен фиш, като преквалифицирал нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и потвърдил обжалвания пред него ЕФ в остналата му част като законосъобразен.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е изменил ЕФ, преквалифицирайки нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е потвърдил ЕФ в останалата му част, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна страна.

Според текста на § 6, т. 65 /Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г./ от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

С разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015г./ условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 от ЗДвП /обн., ДВ, бр. 19 от 2015 г./ и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г./, които изцяло са съобразени с основните положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна техническа система е допустима. При това са неоснователни доводите, съдържащи се в касационната жалба, че процесният ЕФ незаконосъобразно е издаден посредством ползването на мобилно техническо средство.

Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало първоначална и последваща техническа проверка.

Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Неоснователни са доводите на касатора в тази връзка за колебания от страна на РС относно мястото на извършване на нарушението. Действително, в мотивите на обжалваното съдебно решение при обсъждане на мястото на извършване на нарушението на две места вместо с. Микре е посочено с. Сопот, но изписването на с. Сопот настоящият касационен сътав намира за допусната техническа грешка от страна на решаващия състав. Навсякъде в съдебния акт ясно и безпротиворечиво е описано точното място на извършване на нарушението, така както е отразено и в ЕФ – обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в с. Микре. Видно и от представените разпечатки на л. 14 и л. 15 от делото на РС, GPS координатите на мястото на извършване на нарушението са точно и ясно отразени, с оглед на което липсва неяснота относно мястото на извършване на нарушението.

Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдържащ забраната за водачите на пътни превозни средства /ППС/ при избиране на скоростта на движение да превишават конкретно посочени в закона стойности в зависимост от категорията на ППС, съобразно извършеното изменение от РС е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Разполагащ с правомощието по чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН – да измени акта по чл. 58д, в случая ЕФ, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, районният съд правилно е изменил процесния електронен фиш, с преквалифициране на нарушението като такова, по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С привеждането на описаното в електронния фиш деяние в съответствие с относимата правна норма не са изменени съществено обстоятелствата на нарушението, тъй като е налице тъждество на фактите, изложени в ЕФ към състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, наказаното лице не е било лишено от възможността да се защити в съдебното производство срещу тези факти, а освен това е съобразена и забраната за влошаване положението на наказаното лице.

По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от доказателствата по делото Ф. не е направила възражение по смисъла на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, поради което правилно е санкционирана като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.

Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателката, за което е изложил правилни мотиви, включително за приложимата процедура, за изпълнението изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за реквизитите на ЕФ, за годността на използваното автоматизирано техническо, за правната квалификация, в т.ч. и по отношение наличието на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, както и относно отговорното лице. Мотивите на районния съд напълно се споделят от настоящя касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по делото за доказателства: снимка на разположението на АТС /л. 18 от делото на РС/ и протокол за използване на АТС с peг. № 906р-7725/05.08.2024 г. /л. 17 от делото на РС/, които по безспорен начин потвърждават извършването на последното. Според приложената по делото разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях /л. 11 от делото на РС/, процесния ЕФ е издаден на 07.08.2024 г. и връчен на касатора на 30.09.2024 г. с препоръчано писмо, с обратна разписка, удостоверено с неговият подпис, видно и от известието за доставяне на л. 29 от делото на РС, с което е изпълнена процедурата по връчване, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗдвП. Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка /както е процедирано в процесния случай/ или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателката, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. Заявените в касационната жалба оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство.

Издаденият ЕФ съдържа всички основни реквизити като издател, дата и подпис. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронния фиш, е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административнонаказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП по чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 2 от ЗАНН.

Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно, при съобразяване на направеното изменение от страна на районния съд. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 100,00 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 4, вр. л. 1, т.2 от ЗДвП вид и размер, предвид данните за повторност на извършеното нарушение. В този смисъл, наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 24.01.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 886 по описа за 2024 година на Районен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.