О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1825 09.09.2016 град Бургас
Бургаският
окръжен съд .……граждански състав …………………………..
на
девети септември две хиляди и шестнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
гражданско
дело №682 по описа за 2016 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на Българската държава, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и
Методий” № 17-19 на основание чл.31, ал.2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов
Чолаков, Областен управител на област Бургас, против : „М&С Бетон” АД, ЕИК
*********, представлявано от Андрей Божков Андреев със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Славянска” № 71, ет. 1; ТБ „Инвестбанк” АД, ЕИК
*********, представлявана от Пламен Йорданов Милков и Радка Бонева Никодимова -
изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: София, р-н Триадица, бул.
„България” № 85, и „ Амрита
Билдинг” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Рачо Николов Рачев, със
седалище е адрес на управление София, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, Кораб планина
№ 8-10, ет. 3, за приемане за установено по отношение на ответниците (първият
от тях – длъжник, а останалите – взискатели в изпълнителното производство), че
имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение, а именно:
- 8 964/16 910 кв.м. /осем хиляди
деветстотин шестдесет и четири квадратни метра от шестнадесет хиляди
деветстотин и десет квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор № 07079.663.5,
находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес на поземления
имот: гр. Бургас, Южна промишлена зона, с площ от 16 910 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
производството на строителни материали, конструкции и изделия, номер по
предходен план: 2, при съседи: 07079.663.639, 07079.663.6, 07079.663.87,
07079.663.85 не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД;
- сграда с идентификатор № 07079.663.5.3,
представляваща „Административна, Делова сграда” с идентификатор находяща се в
гр.Бургас, общ.Бургас, обл.Бургас, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на АГКК, с административен адрес на сградата: гр.Бургас, Южна
промишлена зона, със застроена площ от 39 кв.м. /тридесет и девет квадратни
метра/, брой етажи: 2 /два/, при граници: от четири страни - незастроен
поземлен имот, не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД;
- сграда с идентификатор № 07079.663.5.6,
представляваща „Промишлена сграда”, находяща се в гр.Бургас, общ.Бургас,
обл.Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на АГКК, с
административен адрес на сградата: гр.Бургас, Южна промишлена зона, със
застроена площ от 299 кв.м. /двеста деветдесет и девет квадратни метра/,
представляваща едноетажна сграда дърводелска работилница със склад, при граници
– от четири страни незастроен ПИ, не е собственост на длъжника „М & С
Бетон” АД.
Заявява се в исковата молба, че по изпълнително
дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Д.Николов е насочено принудително
изпълнение, чрез налагане на възбрана, върху недвижим имот собственост на „М
& С Бетон” АД ЕИК *********, а именно: 8 964/16 910 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор № 07079.663.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл.
Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с
административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, Южна промишлена зона, с
площ от 16 910 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за производството на строителни материали, конструкции и
изделия, номер по предходен план: 2, съседи: 07079.663.639, 07079.663.6, 07079.663.87, 07079.663.85, както и върху
сградите, находящи се в поземления имот. Ищецът сочи, че длъжници по горното
дело, по което вече е предприет и опис на горния имот, са „М & С бетон”
АД, „Понсстройинженеринг” ЕАД, Понс-Холдинг”
АД, „СГ инвест” ЕООД, Тончо Георгиев
Тончев, ЕГН ********** и Милко Вълчев Милков, ЕГН **********, а взискатели по
изпълнителното дело са ТБ "Инвестбанк" АД и „Амрита Билдинг” ЕООД.
Твърди се в исковата молба, че Българската държава е собственик на процесния
имот и за същия са издадени акт за частна държавна собственост № 6880 от 01.07.2013
г. и предходно съставен акт за държавна собственост № 3724 от 12.08.2005 г.
Заявява се, че длъжникът „М&С бетон” АД не е могъл да придобие
собствеността върху процесния имот, тъй като провадателят му „ Понс Холдинг” АД
не е собственик.
Заявява се от ищеца, че с договор от
17.11.1997 г. за покупко - продажба чрез преговори с потенциални купувачи на
общински нежилищен имот по реда на ЗППДОП и анекс от 07.10.1999 г., търговското
дружество „Понс” ООД е придобило от Община Бургас собствеността върху бетонов
център, местност Капчето (както и подобекти описани в договора) и правото
строеж върху 4 735 кв. м. от недвижим имот № 2, целия с площ от 8 964 кв. м. На
универсалния правоприемник на „Понс” ООД - „ Понс Холдинг” АД е издаден
констативен нотариален акт № 144, том. XXIII, дело 9530/1999 г. за придобития
имот. Твърди се от ищеца, че дружеството неколкократно е заявявало желанието си
да закупи имота, но поради процедурни пречки (липсата на влязъл в сила ПУП и
др.) не се е стигнало до продажба на поземления имот.
С влизане в сила на кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Бургас, имота е бил отразен с идентификатор №
07079.663.5 с площ от 16 910 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за производството на строителни
материали, конструкции и изделия.
Твърди се, че на 07.08.2014 г. в Областна
администрация Бургас, „ Понс Холдинг” АД и „М & С бетон” АД са представили
становище за неподеляемост на имота и документи за законност на сградите. Със
същата молба уведомили Областна управа, че „ Понс Холдинг” АД е прехвърлило
вещните си права върху имота на „М & С бетон” АД, поради което молителите
са заявили желание процедурата да продължи по отношение на „М & С бетон”
АД. В подкрепа на заявеното желание за закупуване от „М & С бетон” АД, дружеството
е представило платежно нареждане за възнаграждение за извършване на експертна
оценка на ПИ е идентификатор № 07079.663.5 по КККР на гр. Бургас с площ от 16
912 кв. м.
Заявява се от ищеца, че длъжникът
„М&С бетон” АД не притежава правото на собственост върху 8 964/16 910 кв.
м. ид. ч. от посочения поземлен имот. Дружеството удостоверява правото си на
собственост с нотариален акт № 183, том 4, дело № 627 от 17.02.2014 г който
представлява документ с невярно съдържание, тъй като според нотариален акт №
144, том 23, дело № 9530 от 17.12.1999 г, праводателят - „Понс Холдинг” АД е притежавал само отстъпено право
на строеж върху имота, а не правото на собственост. Поради горното, според
ищеца, сделката, изповядана с нотариален акт № 183, том 4, дело № 627 от
17.02.2014 г., няма вещноправен ефект.
Ищецът твърди, че по силата на
приращението - чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС), за държавата е
възникнало правото на собственост върху две от сградите в имота, а именно: сграда с идентификатор № 07079.663.5.3,
представляваща „Административни, Делова сграда” и сграда с идентификатор № 07079.663.5.6,
представляваща „Промишлена сграда”. Твърди се, че тази сгради са строени в по -
късен период, факт който е виден от акт за държавна собственост № 108/31.05.1996
г. и удостоверение изх. № 70-00-4736(1)/18.08.2014 г. на Община Бургас. За така
построените сгради държавата не е учредявала право на строеж или друго вещно
право и същите не са били предмет на приватизационната продажба.
Ищецът обосновава правен интерес от
завеждането на иск по чл.440 от ГПК с факта, че върху имотите е насочено
принудително изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „М&С
бетон” АД, с който се оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Ответникът заявява, че ищецът не
притежава активна легитимация и право на иск, тъй като не е носител на права
върху процесния имот, които да са засегнати от изпълнението по смисъла на чл.
440, ал. 1 от ГПК.
Твърди, че по
своята правна природа актовете за държавна собственост не създават права и
задължения, поради което приложените към исковата молба актове за държавна
собственост от 2013 г. и 2005 г. не
пораждат вещни права в полза на Държавата върху процесния имот. Заявява,
че процесният имот е бил общинска собственост,
деактуван е от Областния управител на основание чл. 78 от ЗДС във вр.с чл. 2,
ал. 1, т. 6 от ЗОС, тъй като представлява обект от общинската инфраструктура с
местно значение, предназначен за комунално обслужване на населението и включен
в баланса на „Благоустройствени строежи“ ЕООД - Бургас и това се възприема като
извънсъдебно признание от страна на представителя на Държавата, че имотът не е
държавен. Намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на
ищеца в уточнителната му молба от 06.06.2016 г., че имотът е бил без собственик
и на това основание е станал държавен. Оспорва твърдението на ищеца, че
процесният имот е станал държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС в
редакцията му към 1951 г. Позовава се на акт за общинска собственост № 48 от
28.12.96 г., издаден след и във връзка със заповед № РД-09-104 от 30.10.1996 г.
на Областния управител на Бургаска област, които в своята съвкупност
установяват, че към 28.12.1996 г. процесният имот е общинска собственост.
Твърди, че до датата на издаване на акта за държавна собственост от 2005 г. не
се е осъществил никакъв юридически факт, който да е основание за придобиване на
вещни права от Дръжавата върху имота, поради което посоченият акт за държавна
собственост №3724 от 12.08.2005 г., както и последващият акт за частна държавна
собственост № 6880 от 01.07.2013 г., са издадени без основание и представляват
документи с невярно съдържание.
Ответникът се
позовава на правилото, че материалните норми намират приложение, само докато са
действащи, а цитираната от процесуалния представител на ищеца норма на чл. 6 от
ЗС, действаща към 1951 г., е отменена и заменена с друга, подробно
регламентираща кое имущество е държавно и кое - общинско, чрез изменението на
чл. 6 от ЗС с ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. - повече от пет години преди
деактуването на имота и съставянето на акта за общинска собственост. Поради
изложеното, според ответника, чл. 6 от ЗС в редакцията му към 1951 г. не може
да служи като правно основание за признаване на даден имот за държавен през
2005 г.
Заявява се в
отговора, че след като Държавата не е собственик на земята, тя не може да бъде
собственик на сградите, построени върху нея, по силата на приращението съгласно
чл. 92 от ЗС.
Ответникът заявява
с отговора си, че „Амрита билдинг“ ЕООД
вече няма качеството на взискател по изпълнително дело № 93/2016 г., по повод
на което са предявени настоящите искове, тъй като с постановление от 04.07.2016
г. на ЧСИ Делян Николов - Бургас производството спрямо този взискател е
прекратено. Счита, че поради изложеното, посоченото дружество няма пасивна
легитимация да бъде страна в процеса.
Настоява, че
преценката дали ищецът притежава право на иск и активна легитимация следва да
се извърши предварително и по нея съдът да се произнесе с определение, а не -
да се разглежда в спора по същество, както е при типичния съдебен процес за
признаване на право на собственост върху вещи и имоти. Моли производството по
делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове без
разглеждане на спора по същество.
Заявява се в
отговора, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Оспорва се по същество на следните основания и възражения: На първо
място се сочи от ответника, че ищецът не притежава права върху процесния имот,
които да са засегнати от изпълнението по смисъла на чл. 440, ал. 1 от ГПК, тъй
като процесният имот не е държавна собственост по съображенията, изложени във
връзка с допустимостта на производството.
На второ място се
сочи, че ответникът „МС бетон“ АД е
законен собственик на процесния имот (земя и сгради) на основание покупко -
продажба от праводателя си, който надлежно го е закупил от Община Бургас с договор
за покупко - продажба по реда на ЗППДОП от 17.11.1997 г. и анекс към него от
07.10.1999 г., от когато го ползва и експлоатира спокойно и непрекъснато.
Според ответника, от текста на чл. 1.1. на стр. 2 от договора за покупко -
продажба по реда на ЗППДОП е видно, че предмет на сделката е целият терен,
включен в обособения обект, и волята на страните е купувачът да закупи и
земята, а не само правото на строеж върху нея. Според ответника, доказателство
за това е и отрицателният факт, че след сключването на договора за покупко -
продажба по реда на ЗППДОП от 17.11.1997 г. общината не издава друг акт за общинска
собственост за земята с отразено в него учредено право на строеж на ЮЛ и повече
не го води за общинска собственост, което е признание от нейна страна, че е
продаден целият имот. Именно понеже се е считал за собственик на процесния
имот, праводателят на „МС бетон“ АД е подал молба от 08.04.2013 г. с правно
основание чл. 45а, ал. 1 от ЗДС за прекратяване на съсобствеността между
държавата и юридическо лице върху имот чрез продажба на частта на държавата,
като в тази връзка е подавал такива молби и документи, каквито е изисквала
областната управа, за да се реализира крайната цел - дружеството да стане
собственик на целия поземлен имот с идентификатор 07079.663.5 с площ 16 912
кв.м, необходима му за осъществяване на стопанската му дейност, подробно обоснована
в становището за неподеляемост.
Ответникът оспорва акт
за държавна собственост № 3724 от 12.08.2005 г. и акт за частна държавна
собственост № 6880 от 01.07.2013 г. като
незаконосъобразни и неправилни административни актове, издадени въз
основа на неверни фактически и правни основания, и като документи с невярно
съдържание, и моли да се открие
производство по оспорването им. Оспорва писмо изх. № 24-292 от 07.11.2005 г. на
Областния управител на Бургаска област като свидетелстващ документ с невярно
съдържание относно твърдените в него факти, че процесният имот е държавна
собственост, и моли да се открие производство по оспорването му.
Постъпил е отговор
от „Амрита билдинг“ ЕООД, с който се
моли производството да бъде прекратено по отношение на този ответник, поради
прекратяване на изпълнението по отношение на него.
Постъпил е отговор
от „Инвестбанк“ АД, чрез юрисконсулт
Крумова, с който претенцията се оспорва като недопустима поради липса на
активна процесуална легитимация на държавата за предявяването ѝ, както и
като неоснователна.
Заявява се, че Държавата няма
процесуална легитимация за предявяването на иска, т.к. тя не е собственик на
8964 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 07079.663.5, целият е площ 16 912
кв.м., е адрес гр. Бургас, Южна промишлена зона. Ответникът сочи, че въпросът за евентуално
наличие, респ. липса на самостоятелни вещни или облигационни права на третото
лице върху процесиите вещи, е свързан с преценката на съда за правен интерес от
установяването, т.е. за допустимост на иска, но не е част от предмета на
претенцията по чл. 440 ГПК (решение № 984 от 2006 г. по гр. д. № 809/2005 г„ IV
г. о. на ВКС). В тази връзка счита за недоказано твърдяното от ищеца право на
собственост върху процесния имот, което обуславя процесуалната легитимация на
ищеца в настоящия процес и съответно допустимостта на иска. Заявява, че актът
за държавна собственост няма правопораждащо действие (чл.5, ал.З от ЗДС).
Твърди, че двата акта за държавна собственост от 2005г. и 2013г. не доказват
самото право на собственост. Според ответника, не е посочено основанието, от
което произтича правото на собственост на Държавата. Намира за неоснователно твърдението,
че поради липса на друг собственик, този имот се явява собственост на
Държавата. Заявява, че от представените по делото доказателства е видно, че
имотът е актуван през 1996г. като частна държавна собственост поради липса на
друг собственик (АЧДС № 108 от 31.05.1996г.). Впоследствие, със заповед №
РД-09-104/30.10.1996г. на Областна администрация - гр. Бургас имотът е
деактуван. Позовава се на цитирания в приложените към исковата молба, но
непредставен акт 48/28.12.1996г. за общинска собственост, от което прави извод,
че имотът е преминал в патримониума на Община Бургас и именно общината, в
качеството си на собственик, го е продала с приватизационен договор на
дружеството „Понс“ ООД през 1997г. Защо след това, през 2005 г., имотът е
актуван като държавна собственост, според ответника остава неясно. Заявява, че
ако Държавата претендира сама да е собственик, този вещен спор може да се
разреши чрез други правни способи, но не и с отрицателния установителен иск по
чл. 440, ал. 1 ГПК.
Оспорва
твърдението, че нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 30, том
1, рег. № 718, дело № 27 от 2014г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, рег. №
342 в НК и район на действие PC - Бургас, вписан в Служба по вписванията-гр. Бургас
като акт № 183, том 4, дело № 672 от 17.02.2014г. представлява документ с
невярно съдържание. Твърди, че ответникът „М енд С Бетон“ АД е собственик на
8964 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 07079.663.5, целият с площ 16 912
кв.м. е адрес гр. Бургас, Южна промишлена зона, по силата на нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 30, том 1, рег. № 718, дело № 27 от
2014г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, рег. № 342 в НК и район на
действие PC - Бургас, вписан в Служба по вписванията-гр. Бургас като акт№ 183,
том 4, дело № 672 от 17.02.2014г. и че този акт е напълно годен да породи вещноправен
ефект, тъй като праводателят по сделката „Понс Холдинг“ АД е собственик на
имота и сделката по прехвърлянето на собствеността е изповядана по предвидения
в закона ред и след проверка относно собствеността на имота, предмет на
продажбата. Заявява се, че чрез този нотариален акт е удостоверена правна
сделка по прехвърляне правото на собственост върху гореописания имот.
Документът, който се създава в резултат на нотариално удостоверяване, в случая
въпросният нотариален акт, има официална доказателствена сила. Той е
свидетелстващ документ, който се отнася до съществуването на определени факти -
в случая правото на собственост. Като свидетелстващ документ, нотариалният акт
притежава материална доказателствена сила, т.е. доказателствено значение
относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното
изявление. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа.
Нотариалният акт е официален документ, издаден от нотариус в рамките на
предоставената му от закона компетентност. Издаден е в резултат на проведено
нотариално производство, в рамките на което е извършена проверка относно
притежаването от страна на продавача на право на собственост върху процесния имот.
Твърди се, че покупко-продажбата, извършена между „Понс Холдинг“ АД, в
качеството му на продавач, и „М енд С Бетон“ АД, в качеството му на купувач,
представлява действителна правна сделка, изповядана в предвидената от закона
форма, по предвидения в закона ред, в рамките на компетентността и правомощията
на нотариуса, поради което е налице легитимацията на „М енд С бетон“ АД като
собственик на процесния имот.
Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва
твърдението, че „Понс Холдинг“ АД не е собственик на 8964 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 07079.663.5, целият с площ 16 912 кв.м. с адрес гр.
Бургас, Южна промишлена зона. Сочи, че при изповядването на сделката,
обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 30, том
1, peг. № 718, дело № 27 от 2014г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, пред
нотариуса е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот със
стопанско предназначение, придобит по реда на ЗППДОП № 113, том 1 A, peг. №
12272, дело № 496/1999 на нотариус Николай Ников с peг. № 246 в НК и с район на
действие: Бургаски районен съд, вписан в Служба по вписванията- гр. Бургас като
акт № 144, том 23, дело 9530 от 17.12.1999г. Този акт представлява констативен
нотариален акт, е който „Понс Холдинг“ АД е признат за собственик на бетоновия
център. Сочи се, че актът е съставен на основата на договор за покупко -
продажба чрез преговори с потенциални купувачи на общински нежилищен имот по реда
на ЗППДОП от 17.11.1997г. и анекс от 07.10.1999г. /приватизационен договор/. С
този договор продавачът Община Бургас е
продала на купувача „Понс“ ООД описания в т.1 от договора обект, собственост на
общината, а именно бетонов център в местността „Капчето“. В т.1.1 от договора
подробно е описано от какво се състои обектът, посочен в т.1. Според ответника,
изрично е посочено, е в обекта бетонов център, предмет на покупко-продажбата, е
включен терен от 4 735 кв.м. отреден за нуждите на съществуващия бетонов
център, включен в акта за общинска собственост № 48/28.12.1996г. Очевидно, според
ответника, така описаният предмет на договора, представляващ обект на
прехвърлителната сделка, включва и теренът от 4 735 кв.м., върху който е
изграден бетоновият център. Заявява се, че този терен преди покупко-продажбата
е бил собственост на общината, поради което се явяват неоснователни твърденият
на Държавата, че именно тя е собственик на процесния имот. Чрез граматическо
тълкуване на текста на договора ответникът стига до извода, че за право на
строеж се говори преди прехвърлителната сделка, но в самия договор за покупко -
продажба ясно е посочено, че обект на сделката е и самия терен от 4 735 кв.м.,
в който се намира бетоновия център. Счита, че в приватизационния договор, както
и в съставения въз основа на него констативен нотариален акт за собственост,
правото на строеж е включено като прилежащо към правото на собственост, което
всъщност се прехвърля.
Прави се доказателствено искане за
задължаване на ищеца да представи заверени копия на цитираните в договора за
покупко-продажба и в приватизационната оценка скица № 270/20.05.1997г. и акт за
общинска собственост № 48/28.12.1996г., или на ответника да се издадат съдебни
удостоверения за снабдяване с горните документи.
Ответникът заявява, че както в Агенцията
по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, така и в Дирекцията за местни
данъци и такси към Община Бургас, която издава данъчните оценки, като
собственик на 8 964 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.663.5, целият с площ 16
912кв.м„ е заведен „Понс Холдинг“ АД, а като основание е посочен нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията- гр. Бургас като акт № 144, том 23, дело
9530 от 17.12.1999г. Заявява се, че според Община Бургас и нейните
служби имотът е собственост на „Понс Холдинг“ АД.
Ответникът посочва, че със заповед №
РД-09-104/30.10.1996г. на Областна администрация - гр. Бургас е деактуван имот,
находящ се в гр. Бургас, Южна промишлена зона, зона „Капчето“ съгласно акт за
частна държавна собственост № 108/31.05.1996г. След актуването на имота като
общинска собственост той е продаден на „Понс“ ООД от Община Бургас, която се
явява собственик на имота. Заявява, че липсва основание за повторното актуване
на поземления имот като частна държавна собственост съгласно акт №
3724/12.08.2005г. за частна държавна собственост. Твърди се, че както в изложението
на исковата молба, така и в приложените
към нея документи, не се сочат основания за актуването като държавна
собственост на поземлен имот № 2 с площ 8 964 кв.м. при положение, че имотът е
бил деактуван, за него е бил съставен акт за общинска собственост, бил е
включен в капитала на общинско търговско дружество и е бил обект на
приватизационна сделка. Оспорва се истинността на акт № 3724/01.07.2013г. за
частна държавна собственост, както и на акт № 6880/12.08.2005г. за частна
държавна собственост.
Освен горните доводи за придобиване на
собствеността от първия ответник, ответникът „Инвестбанк“ АД прави възражение
за изтекла 10 - годишна придобивна давност в полза на „Понс Холдинг“ АД по
отношение на процесния имот. В случай, че съдът приеме, че дружеството не е
придобило правото на собственост върху спорния имот по силата на прехвърлителни
сделки, ответникът заявява, че „Понс
Холдинг“ АД е станало собственик поради изтекла в негова полза 10-годишна
давност.
По отношение на сградите с
идентификатори 07079.663.5.3 и 07079.663.5.6, за които Държавата твърди, че са
нейна собственост по силата на приращението, се твърди, че поради оспореното
право на собственост на Държавата върху имота, върху който са построени
сградите, ищецът не е станал собственик
и на тези сгради.
На основание чл.219 от ГПК се прави
искане за привличане на трета страна- помагач - нотариус Емилия Бакалова с peг.
№ 342 в НК, с район на действие PC – Бургас.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявената претенция е с правно
основание чл.440 от ГПК, за установяване, че имуществото, върху което е
насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане, не принадлежи
на длъжника. За да бъде допустима претенцията, необходимо е ищецът да обоснове
интерес, произтичащ от наличие на негово право, засегнато от изпълнението. С решение
№ 96 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1076/2011 г., I т. о., ТК се приема, че
интересът на ищеца се обосновава чрез твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба относно принадлежността в патримониума му на конкретно вещно или облигационно право и
с отричане на правото на собственост на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението. Това разрешение напълно кореспондира с възприетото в ТР
№8/27.11.2013 год. по т.д.№8/2012 год. на ОСГТК на ВКС за обосноваване на
интерес в общия случай на предявяване на отрицателен установителен иск.
Въпреки дадените указания, ищецът не е
обосновал факти, от осъществяването на които в неговата правна сфера е
възникнало първично или е придобито по деривативен способ вещно право върху
процесния имот. Посочената правна норма на чл.6 от ЗС, в редакцията от 1951
година , както и заявеното, че имотът е
държавен поради липса на друг собственик, не кореспондира с останалите
фактически и правни твърдения, включително, че бетоновия център, построен върху
процесния имот, е продаден от общината по реда на ЗППДОП, а за терена
последващо са били съставени актове за държавна собственост от 2005 и 2013 год.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да заяви по какъв начин Държавата е
придобила терена след като имота е деактуван в полза на общината и е извършена
приватизация на общински обект – бетонов център. След съобразяване на
изложените факти, ще бъде извършена преценка по допустимостта на иска.
По отношение на ответника „Амрита
билнинг“ ЕООД производството следва да се прекрати поради липса на пасивна легитимация,
произтичаща от загубата на качеството взискател в изпълнителния процес.
На страните следва да бъде указано, че
по претенцията с правно основание чл.440 от ГПК ищецът следва да проведе пълно
и главно доказване на правото си на собственост, като докаже осъществяването на
фактите, породили неговото право. Ответниците следва да докажат, че длъжникът е
собственик на терена и сградите на заявените основания – покупка от собственик,
придобил терена чрез приватизация от общината, евентуално – по давност.
На ответниците следва да се укаже да
заявят по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК кой и кога е построил процесните
сгради в спорния терен.
Доколкото тепърва предстои въвеждане на
правнорелевантни факти от ищеца, по доказателствените искания на страните съдът
ще се произнесе в съдебното заседание.
Молбата за конституиране на трето лице
по реда на чл.219 от ГПК е неоснователна. Между нотариуса, изповядал оспорената
от ищеца сделка, и ответниците, не съществува материално или процесуално
отношение, обосноваващо интерес от участие в производството, за да бъде
постановено решение в тяхна полза, нито е налице възможност за ангажиране
отговорността на третото лице поради регресни права. Отговорността на нотариуса
за вреди произтича пряко от закона – чл.73 от ЗННД, вр.чл.45 от ЗЗД, а не от
паралелно регресно право на ответника „Инвестбанк“ АД.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от Българската държава, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и
Методий” № 17-19 на основание чл.31, ал.2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов
Чолаков, Областен управител на област Бургас, против : „М&С Бетон” АД, ЕИК
*********, представлявано от Андрей Божков Андреев със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул. „Славянска” № 71, ет. 1 и ТБ „Инвестбанк” АД, ЕИК
*********, представлявана от Пламен Йорданов Милков и Радка Бонева Никодимова -
изпълнителни директори, със седалище и
адрес на управление: София, р-н Триадица, бул. „България” № 85, иск за
приемане за установено по отношение на ответниците (първият от тях – длъжник, а
втория – взискател в изпълнителното производство), че имуществото, върху което
е насочено принудително изпълнение, а именно:
- 8 964/16 910 кв.м. /осем хиляди
деветстотин шестдесет и четири квадратни метра от шестнадесет хиляди
деветстотин и десет квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор №
07079.663.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен
адрес на поземления имот: гр. Бургас, Южна промишлена зона, с площ от 16 910
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за производството на строителни материали, конструкции и изделия,
номер по предходен план: 2, при съседи: 07079.663.639, 07079.663.6,
07079.663.87, 07079.663.85 не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД;
- сграда с идентификатор № 07079.663.5.3,
представляваща „Административна, Делова сграда” с идентификатор находяща се в
гр.Бургас, общ.Бургас, обл.Бургас, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на АГКК, с административен адрес на сградата: гр.Бургас, Южна
промишлена зона, със застроена площ от 39 кв.м. /тридесет и девет квадратни метра/,
брой етажи: 2 /два/, при граници: от четири страни - незастроен поземлен имот,
не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД;
- сграда с идентификатор № 07079.663.5.6,
представляваща „Промишлена сграда”, находяща се в гр.Бургас, общ.Бургас,
обл.Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на АГКК, с
административен адрес на сградата: гр.Бургас, Южна промишлена зона, със
застроена площ от 299 кв.м. /двеста деветдесет и девет квадратни метра/,
представляваща едноетажна сграда дърводелска работилница със склад, при граници
– от четири страни незастроен ПИ, не е собственост на длъжника „М & С
Бетон” АД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на „ Амрита Билдинг” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Рачо Николов Рачев, със седалище е адрес на управление
София, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, Кораб планина № 8-10, ет. 3.
УКАЗВА
на ищеца в седмичен срок от
съобщението, писмено, с преписи за ответниците, да заяви по какъв начин
Държавата е придобила терена след като имота е деактуван в полза на общината и
е извършена приватизация на общински обект – бетонов център.
УКАЗВА
на ответниците в седмичен срок от
съобщението, писмено, с преписи за ищеца, да заявят по реда на чл.145 ал.1 и 2
от ГПК кой и кога е построил процесните сгради в спорния терен.
ДОКЛАДВА
на страните гр.дело 682/2016 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника
„Инвестбанк“ АД за конституиране на трето лице по реда на чл.219 от ГПК.
ОБЯВЯВА
на страните, че по доказателствените
искания ще се произнесе в съдебно заседание след съобразяване на поясненията им
и след изслушването им.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.11.2016 год. от
15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните,
като на ищеца ведно със същото да се връчат и преписи от отговорите на исковата
молба.
Определението подлежи на обжалване в
прекратителната част, както и в частта, в която се отказва привличане на трето
лице по реда на чл.219 от ГПК, в седмичен срок от връчването му на страните,
пред Бургаски апелативен съд, а в останалата част е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: