№ 36
гр. Ловеч, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500608 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази :
Подадена е въззивна жалба вх.№6632/14.07.2023 год. от М. И. Н. от
гр.Л., чрез адв.Р. А. срещу Решение №285/29.06.2023 год., постановено по
гр.дело №1670/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, което моли да бъде
отменено, като незаконосъобразно. Излага, че е съдът неправилно е заличил
допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и не е съобразил
доказателствата, за извършвани плащания в хода на производството от
въззивницата. Излага, че не е ясно кога съдът е приел, че е настъпила
предсрочната изискуемост на дълга и са направени неверни фактически
изводи по делото. Заявява се, че районният съд не е изследвал и не се
произнесъл надлежно по направеното възражение за погасителна давност.
Възразява се, че предвид липсата на погасителен план не е могло да бъде
установено по казуса как са начислени лихвите при просрочия и при редовни
плащания. Моли да бъде отменено съдебното решение с произтичащите от
това законови последици.
За въззивникът Н., редовно призована, в съдебно заседание участва
лично и назначен особен представител адв. И. К..
В съдебно заседание ОББ-АД/Райфайзенбанк България ЕАД/, редовно
призован не изпраща представител
От представените по гр.д. 1670/2021 г. на ЛРС доказателства, от
становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
1
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Въззивната инстанция счита, че атакуваното съдебно решение съдебно
решение №285/29.06.2023 год., постановено по гр.дело №1670/2021 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е валидно и допустимо,но след преценка на
приложените писмени документи е неправилно.
В хода на заповедно производство Софийски районен съд/впоследствие
делото е прекратено и изпратено на Ловешки районен съд/ е бил сезиран със
заявление по чл. 417 от ГПК №3130072/13.06.2014 г. по ч.гр.дело
№32503/2014 г. на СРС за издаване на заповед за незабавно от ОББ-АД-
София/правоприемник на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД/ срещу М. И. Н.,
С. Г. Д. и Е. В. Д. солидарно да заплатят сумата от 4 807,22 лева-дължими
вноски от предсрочно изискуем кредит по Договор за банков кредит, сключен
на 06.08.2007 год. и Анекс № 1/08.12.2010 г., ведно със законна лихва за
периода от 13.06.2014 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на
155,03 лева за периода от 15.12.2013 г. до 14.04.2014 г., наказателна лихва в
размер на 154,38 лева за периода от 15.12.2013 г. до 12.06.2014 г. и разноски по
делото- 102,33 лева д. такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт .
Издадена е на 27.06.2014 г.Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК., с която е искането е
уважено изцяло. Въз основа на заповедта е издаден е изпълнителен лист от
27.06.2014 г. в полза на ОББ-АД-София „Райфайзенбанк (България)"ЕАД.
Подадена е молба №3065762/02.11.2018 год. от М. И. Н. до СРС за
отмяна на изпълнителен лист по ч.гр.дело №32503/2014 г. на
СРС,посочвайки, че не дължи суми към Банката по изп.дело
№20148590400138. Поискала е да се възобнови делото и да изиска от
„Райфайзенбанк (България)"ЕАД удостоверение, от което да е видно, че не
дължи никакви суми на Банката. Заявила е ползване на правна помощ, за което
е бил назначен особен представител адв. Т.. СРС е издал разпореждане от
13.08.2020 г. като указал на заявителя, че предвид постъпило в срок
възражение от длъжника може да предяви иск относно вземането си в
едноседмичен срок от съобщението с довнасяне на държавна такса.
Разпореждането е връчено на кредитора на 18.08.2020 год., а исковата молба,
№2016936/31.08.2020 г. е подадена в законния срок.
Кредиторът е представил молба№ 02162/18.07.2024 г. до ЧСИ С. С. с
район на действие СГС с рег. №***, с приложен изп.лист и е поискал да се
наложи запор на сметки на М.Н. във всички банки, да се наложи запор на
трудово възнаграждение, да се проучи имущественото състояние и е
образувано изп.д. №138/18.07.2014 г.Представена е разписка за връчен
документ на М. Н. на 11.09.2014 г., в която не е посочен вида на документа,
изписан е номер на товарителница, но той не съвпада с такъв на покана за
доброволно изпълнение от 27.08.2014 г. С разписка от 15.09.2014 г.е оформен
отказ на М.Н. да получи покана за доброволно изпълнение. Изпратено е
запорно съобщение до работодател -.“С. т.“-ЕООД-Я., но в приложената
2
разписка за връчване на дата 29.08.2014 г. няма отбелязване какъв документ е
връчен.На 05.07.2016 г. има разписка до *****************, в която също не
е отбелязан вида на изпратения документ. По делото е приложено запорно
съобщение до този работодател.С отговор №354/07.07.2016 г. е уведомен
съдия-изпълнителят, че месечното възнаграждение за юни 2016 на Н. е 455.42
лева и ще бъде превеждана пропорционално секвестируемия размер сума .На
26.09.2016 г. са преведени 10.46 лева по запора, а с писмо от 03.11.2016 г. е
посочено,че Н. вече не работи при този работодател.През целия период до
2016 г. и след това частния съдебен изпълнител е събирал информация за
материалното състояние и трудови договори на Н..Изпращани са запорни
съобщения до различни банки, но няма данни те да са получавани. За
Общинска банка има данни за получаване на запорното съобщение на
18.10.2018 г. С молба от 11.04.2019 г. Райфайзенбанк България ЕАД е
уведомил частния съдебен изпълнител, че дълга е цедиран на „ЕОС
матрикс“ЕООД, с договор за цесия от 22.03.2019 г.и постъпващите плащания
да бъдат по сметка на новия кредитор. По приложената разписка за
уведомяване на Н. няма данни да е съобщена цесията, тъй като не е получена
пратката срещу подпис на адресата.
Между "Райфайзенбанк (България)"ЕАД /кредитодател/, понастояем с
правоприемник ОББ-АД-София и М. И. Н. /кредитополучател/ и Д. Р. М. от
гр.С. /поръчител/, е сключен договор за банков кредит на 06.08.2007 год., в
гр.С. за сума в размер на 5 056,25 лева за потребителски нужди,усвоима
еднократно в срок от 30 дни с краен срок на погасяване на кредита 15.07.2014
г. Страните са договорили 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в
размер на 78.05 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.08.2007 год. до 15.07.2014 год., съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от договора-чл.5. Уговорена е годишна лихва в размер на
7.7%, като тя се определя от СБР за лева + 3.2 пункта надбавка годишно,
начислява от датата на усвояване а сумата по кредита на база 360 дни годишно
за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита / включително първия и
без последния ден от този период/. Посочено е в чл. 7.7 от кредита , че при
така определената лихва ГПР за кредита към момента на сключване на
договора за кредит е в размер на 8.23%. Промяната на лихвения процент,
уговорена по чл.4.1 на договора е произтича от промяна на пазарните
условия,а Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР.
Страните са постигнали съгласие новият лихвен процент влиза в сила от
датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя, при изготвен от
кредитодателя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитетни
вноски, който се изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от влизането
в сила на променената лихва. Банката си запазва правото едностранно да
промени размера на лихвата по кредита съгласно действащата политика на
Банката, при условие, че кредитополучателят не осигури превеждане на
трудовото си възнаграждение в пълен размер или месечната погасителна
вноска по негова сметка при Банката, в рамките на 45 дневен срок от
3
подписване на договора - чл.4.3 от договора. Банката си запазва правото да
промени размера на лихвата съгласно действащата политика на Банката и на
по-късен етап, ако цялата или част от разполагаемия размер на трудовото
възнаграждение на кредитополучателя не се получава по негова сметка при
Банката.
Обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата , договорено
в чл.4.5 при забава в плащането на дължими суми по кредита, е в размер на 12
пункта годишно. Договорената лихва, се увеличечава с наказателната
надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена
главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. В чл. 4.4 от договора е уговорено,преди първо усвояване на суми
по договора, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна
комисионна за управление 0.75 %върху размера на кредита.Наказателната
лихва –чл. 10.1 при просрочение на която и да е вноска или част от вноска по
договора се начислява върху цялата усвоена и непогасена главница, без да се
обявява предсрочна изискуемост по реда на чл. 10.2 по договора.
Страните са договорили реда на погасяване на дълга при недостатъчно
за покритие на задълженията по настоящия договор плащане, същите се
погасяват в следния ред : 1/.такси и разноски; 2/.наказателна надбавка;
3/.просрочена лихва; 4/.лихва; 5/.просрочена главница; 6/.главница-чл. 4.7 от
договора ,освен ако страните не се уговорят изрично за друго. Предвидено е,
че при настъпване на случай на неизпълнение Банката може да прави
погашения по кредита, съгласно избрана от нея поредност.
Задължението на въззивницата по чл.6 по договора е било да погасява
всички дължими суми /в т.ч. главница, лихва, наказателна лихва/ в срок и
съгласно условията на настоящия договор,в едноседмичен срок да информира
писмено Банката за настъпили промени в неговото гражданство, жителство,
адрес, и/или гражданско, семейно и имотно състояние, както и за настъпили
промени в местоработата му, както и за всички настъпили събития, които имат
отношение към възможността му да изпълнява задълженията си по настоящия
договор.
Неизпълнение на договора е уговорено в чл. 9 от договора, че ще се
счита просрочване на плащане от кредитополучателя на която и да е вноска
или част от вноска по настоящия договор за повече от 45 дни, от съотвената
дата на дължимо плащане, както и друго условие, свързано с представяне на
неверни или неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на
този договор и/или свързаните с него договори и документи, при сериозно
влошаване на финансовото положение на кредитополучателя по преценка на
Банката ,неизпълнение на което и да е друго свое задължение по договор
и/или свързаните с него договори и документи,неосигуряване в едномесечен
срок от уведомлението по в полза на Банката приемливо обезпечение /според
преценка на Банката при налагане на запор, по която и да е сметка в лева или
валута на кредитополучателя при банката, и/или откриване производство по
несъстоятелност или ликвидация на кредитополучателя, в качеството му на
4
ЕТ.
В клаузите на договора-чл. 10 е предвидено едностранно с писмено
уведомление до кредитополучателя банката да обяви всички усвоени и
непогасени по договора суми, начислената лихва /евентуална наказателна
надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми ,преминаване
към всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е
длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което
насочва изпълнението. Установена е автоматична предсрочна изискуемост-
чл.11.1по договора при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или
частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на
150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден . В тази
хипотеза кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси,
разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично и незабавно изискуем
и Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по
предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите
и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за
това кредитополучателя.
Всички уведомления и изявления във връзка с договора е следвало да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя/поръчителя, по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с
телеграма, достигнат до адреса на кредитополучателя/поръчителя, посочен в
договора или в уведомлението за промяна на адреса по чл.6.2, по-горе и чл.8.6
по-горе.
Между страните по договора за кредит от 2007 г.е последвало сключване
на анекс №1 от 08.12.2010 г., който е подписан и от съдлъжник С. Г. Д.,
поръчител Е. В. Д. .Договорено е изменение по договора за банков кредит от
06.08.2007 год. като е посочено, че към датата на сключване на Анекс №1
размерът на вземанията на Банката към кредитополучателя/съдлъжника по
Договора за кредит, са в размер на 6 032,88 ВGN, от които : просрочена
главница – 4 399,48 ВGN; просрочена и наказателна лихва – 1 633,40 ВGN.
Вписано е, че страните се съгласяват- чл.2 на Анекс №1/08.1.2010 г., че
тези вземания в своята съвкупност стават редовна главница, която ще бъде
погасена от кредитополучателя/съдлъжника съгласно условията на Анекс
№1.В чл.3, е предвидено, че кредитополучателят/съдлъжника заплаща на
Банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 3,2 пункта надбавка,
начислена върху пълния размер на вземанията по чл.1.1, по-горе. При промяна
на пазарните условия, представляваща изменение в едно или повече от
посочените по-долу условия, които в своята съвкупност влияят върху
стойността на банковия ресурс, Банката едностранно може да променя
лихвата в частта СБР, а именно : 1.изменение с минимум 5% за месец на
стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни
депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката
на Централната банка, или изменение с минимум 9% кумулативно за три
5
месеца; 2.изменение с минимум 5% за месец на основния пазарен измерител
за кредитен риск на Република България за периоди между 1 и 5 години;
3.промяна в кредитния рейтинг на Република България според някоя от
основните рейтингови агенции /S§P, Moodi“s, Fitch; 4.изменение с минимум
1% за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната
валута /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др./;5.промени в нормативната база
и8или регулациите на Централната банка, засягащи функционирането на
банките и изискванията към тях, в това число и въвеждане на рестрикции;
6.промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на
активите, влияещи върху разходите на Банката за управлението им. Банката е
следвало да информира кредитополучателя за промяната на стойността на
банковия ресурс чрез публикация в своя интернет сайт, на видимо място в
офисите си или по друг подходящ начин.Лихвата, платима от
Кредитопополучателят се дължи на на 15-то число на всеки месец – чл.3.4
на Анекс №1/08.12.2010 г., като е променен и крайният срок за погасяване на
всички дължими суми по Договора за кредит, изменен с настоящия Анекс №1
на 15.11.2020 год.
Страните са уговорили погасяване на задълженията с една първа
изравнителна вноска в размер на 40.62 лева, дължима на 15.12.2010 год. и 119
лева равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 83.79 лева, дължими
на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2011 год. до 15.11.2020
год., дължима на 15-то число на съотвения месец, с приложима годишна лихва
съгласно чл.3 от Анекс №1 и Погасителен план, който е неразделна част от
Анекс №1.
Относно неизпълнението е договорено-чл.12.1 на Анекс №1/08.12.2010
г., че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на
което и да е парично задължение по настоящия Анекс №1 в продължение на
150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, вземанията,
ведно с дължимите такси, разноски, лихви по чл.3 по-горе и наказателна
надбавка стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми.
Преповторени са клаузите за автоматична предсрочна изискуемост по
предходната разпоредба, с право на Банката да пристъпи към събиране на
всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва
поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва
изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя – чл.12.2.
Във въззивна инстанция по повод изслушаните съдебно-счетоводни
експертизи, е обсъждан и анекс №1/02.12.2010 г.за издаване на кредитна
карта, който обаче не е цитиран от заявителя в заявлението и вещото лице е
съобразявало само доколкото е целяло да направи разграничение на
плащанията по кредита от 2007 г. и по кредитната карта.
Въззивницата се е позовала на извършвани многобройни плащания по
кредита, като е представяла счетоводни документи в оригинал в районен
съд,но те не са били предмет на оценка и съдът е допуснал две съдебни
експертизи от в.лице Св.П. от 28.08.2024 г. и от 13.01.2025 г.Съдът съобразява
6
заключенията на вещото лице, в частта в която съответстват на правните
изводи. Изводите на вещото лице за направени записвания в счетоводни
документи на банката, съдът зачита доколкото съответстват на приложението
на ЗПК/отм./ЗЗП и останалите нормативни актове. В приложение №3 към
съдебно-счетоводната експертиза от 28.08.2024 г. са описани многобройните
първични счетоводни документи ,представени в оригинал от въззивницата по
делото , общо 60 бр. вносни бележки за извършвани плащания към банката.
М. Н. е направила плащане на сумата 50 лева като първа вноска на
15.08.2007 г. и на 20.03.2014 г. -60 лева, като през периода от сключване на
договора -2007 г. до 2014 г. е заплатила общо сумата 6742.17 лева. Съдът не
възприема като обосновано приспадането на сумата 417.80 лева от вещото
лице от нея, тъй като прехвърлянето на сумата от една буферна сметка в друга
от страна на банката с основание равнение не е обосновано.При проверка на
счетоводните отразявания относно договора за кредит от 2007 г. и
представените първични счетоводни документи от въззивницата се
установява, че М.Н. е заплатила по своята лична сметка 924.73 лева вноски по
кредита, по буферна сметка 1- 2450.60 лева и по буферна сметка 2- 3366.84
лева или общо 6742.17 лева. Н. е внесла 1690 лева. В изпълнително дело
№138/2014 г. са събрани и суми от единия поръчител по Анекса- Е. В. Д. в
общ размер на сумата 1110.34 лева.
В счетоводството на банката е отразено, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 17.09.2008 г./ което обстоятелство не е съобщавано на
длъжника/.Постъпвалите вноски са използвани за погасяване на наказателна
лихва и вноски в размер на 1032.77 лева върху предсрочно изискуема
главница и 657.93 лева наказателна лихва върху просрочена главница от
внесените 1690 лева. Преди сключване на Анекс №1/08.12.2025 г. са внесени
1791.76 лева. За процесния период до 2014 г. банката е начислила и погасила
2291.33 лева наказателни лихви.
Съдът е сезиран с обективно съединени положителни установителни
искове на кредитора с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за
съществуване на вземане в размер на 4 807,22 лева-дължими вноски от
предсрочно изискуем кредит по Договор за банков кредит, сключен на
06.08.2007 год. и Анекс № 1/08.12.2010 г., ведно със законна лихва за периода
от 13.06.2014 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 155,03
лева за периода от 15.12.2013 г. до 14.04.2014 г., наказателна лихва в размер на
154,38 лева за периода от 15.12.2013 г. до 12.06.2014 г. и разноски по делото-
102,33 лева д. такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно, тъй като през
целия процесен период Н. е плащала вноски по дълга, в т.ч. и през 2016 г. и не
се констатира период, през който да е изтекъл установения давностен срок.
Съдът приема, че съществува договор за Договор за банков кредит,
сключен на 06.08.2007 год. и Анекс № 1/08.12.2010 г.,,като кредитодателя-
въззиваем е предоставил кредит в размер на сумата 5056 лева на въззивцата за
потребителски нужди. Съдът счита,че кредиторът-въззивник не е представил
7
доказателства на коя дата Н. е спряла плащането по кредита и той е
реализирал правомощието си обяви кредита за предсрочно изискуем.
Осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем към 17.09.2008 г. ,
сключването на анекс към договора за банков кредит през декември 2010 г. и
отново обявяване за предсрочно изискуем кредит без съобщение на длъжника
не водят до възникване на търсената последица от въззиваемия. При действие
на т. 1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.настоящата
инстанция следва да съобрази всички обстоятелства към момента на
произнасяне относно дължимите и заплащани от длъжника вноски.
За сключеният договор за кредит на 06.08.2007 г. е приложим Закона за
потребителския кредит/отм./ обн. В ДВ бр. 53/30.06.2006 г./ в сила от
01.10.2006 г. до 12.05.2010 г. При анализ на клаузите по договора съдът намира
,че е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал.1 т.7-14 от ЗПК , тъй като няма яснота
за формиране на ГПК, за последиците длъжника при неизпълнение на
договора. В разпоредбата на чл. 9.1 е предвидено, че всяко неплащане на която
и да е вноска или част от нея с повече от 45 дни от длъжника от падежа е
неизпълнение, като банката има право да начислява наказателна лихва в
случай на просрочено плащане върху цялата усвоена и непогасена главница,
без обяви кредита за предсрочно изискуем . Същевременно банката има право
при неплащане от длъжника изцяло или частично, на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151 ден да пристъпи към събиране на всички суми ,
тъй като кредита става автоматично предсрочно изискуем. Същевременно при
неизпълнение по чл. 10.2 от договора банката има право едностранно да обяви
всички усвоени и непогасени суми по договора за кредит,в т.ч. начислената
лихва и наказателна такава, комисионните за предсрочно погасяване за
предсрочно изискуеми. Видно от извършваните плащания по договора от
въззивницата тя е внасяла суми всеки месец, а понякога и два пъти в
месеца/октомври 2007 г., октомври 2008,август 2010 г.,май 2011 г., 6 пъти през
август 2011 г.,два пъти през септември 2011, два пъти през ,два пъти декември
2011 г,. два пъти февруари 2012 г.3 пъти през май 2012 г.,два пъти през април
2013 г.,три пъти през май ,два пъти през септември 2013 г.,два пъти през 2013
г./ Тези суми са надвишавали размера на договорената месечна вноска.
Забавата през тези периоди в плащанията е била в рамките на няколко дни, тъй
като тя е внасяла не само размера на вноската ,но и начисляваната от банката
наказателна лихва, която е била в значителен размер.
Подадена е молба от М.Н. №48033/06.06.2012 г. ,заведена при
въззиваемия ,в което е посочила, че неправилно е осчетоводена главница по
стар кредит и преструктуриран грешно.Протокол за проведена среща има две
години по-късно от 03.06.2014 г. с посочено оспорване на дълга по кредита,
погасителния план, запорите и сумите по запорите, като е прието от страните
да се направи справка по чл. 366 и нова среща. Съставен и протокол от
07.10.2014 година ,в която е вписано, че препоръчват на длъжника да подаде
възражение по потребителския кредит и да се уточни плащането. М.Н. е
8
констатирала, че въззиваемият не е отразил правилно сумите по дълга и
подала жалба в Софийска Районна прокуратура по която е образувана
преписка №35558/2014 г. на , като с наказателно постановление от 30.03.2015
г. на СРП е прието, че се касае до гражданско правни отношения и е отказано
образуване на наказателно производство.
С писмо №40286/12.11.2010 г. на въззиваемия е уведомена въззивницата
за размер на дълга с просрочена лихва 1634.17 лева, 23.2% наказателна лихва
и 2.84 лева дневна лихва, като е поканена на среща за преструктуриране на
дълга. Приложена е справка за дълга към 07.10.2014 г. от банката на М. Н. с
плащания от 01.07.2007 г.до 03.01.2011 г. ,в която са отразени суми дебит -
12109.48 лева и кредит-12109.48 лева. На л.387 по гр.д. 1670/2021 г. на ЛРС е
представена справка от банката за вноските от М. И. Н. за периода от
29.06.2007 г. до 01.07.2009 г. с отбелязани суми в размер на 12068.47 дебит и
кредит. Тези справки потвърждават извода,че няма яснота за размера на дълга
при кредитора.
От друга страна за договора за потребителски кредит на основание чл.
12 от ЗДП/отм. / се прилагат правилата на чл. 143-148 от ЗЗП/в редакцията към
20.07.2007 г. действала към датата на сключване на договора. В чл. 143,ал.5 от
ЗЗП е предвидено, че нелоялна търговска практика е задължението
потребителя да изплати необоснована неустойка. В разпоредбата на чл. 4.5 от
договора за кредит от 2007 г. е установено, че лихвата за забава е наказателна
12 пункта годишно над лихвата, начислявана на годишна база върху цялата
усвоена е непогасена главница.
В договора е уговорен Годишен процент разходи, който не е ясно и
конкретно определен, доколкото неговата основна величина е стойност на
банков ресурс. Следователно договорът е недействителен и в тази му част.
Съдът приема,че Анекс №1/08.12.2010 е недействителен на основание
чл. 26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10 от ЗЗД, тъй като наказателна лихва в размер
на сумата 1633.40 е капитилазирана и върху нея е последвало начисляване на
законна лихва.
Въззиваемият няма яснота в хода на настоящето производство относно
размера на погасените суми за наказателна лихва, възнаградителна и
мораторна лихви, предвид констатациите на вещото лице за дадените справки
по дълга, които се разминават-Справка по чл. 366 от ГПК и справка на л.66 то
делото.
Съдът приема,че клаузите за уговорената предсрочна изискуемост,
наказателна лихва, ГПР договорът за банков кредит и Анекс №1/08.12.2010 г.
са недействителни на основание чл. 14, ал.1 от ЗПК/отм./ във връзка с чл. 6 от
ЗПК/отм. И чл. 143,ал.5 от ЗЗП и чл. 26,ал.1 от ЗЗД във вр. С чл. 10 от ЗЗД.
При действие на чл. 14,ал.2 от ЗПК/отм./ длъжникът дължи връщане на
чистата сума на кредита без лихви и разходи. Следователно М. Н. е следвало
да върне сумата 5056 лева, които тя е внесла изцяло и не дължи
претендираната главница. Предвид внасяне на сума в размер на 6742.17 лева
от Н. по сметка на банката, както и събиране от поръчителя Е. В. Д. и на
9
сумата 1110.34 лева/при солидарна отговорност/ М.Н. е издължила пълния
размер на дълга, възлизащ на 5056 лева и предявените искове за установяване
на дължимост на главница и лихви са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени,поради плащане.
Съобразно посочените по-горе в мотивите съображения изводите на двете
инстанции не съвпадат и следователно атакуваното съдебно решение
№285/29.06.2023 год. по гр.дело №1670/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч
като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а исковете
да бъдат отхвърлени.
При такъв изход от процеса въззиваемият следва да заплати по сметка на
Ловешки окръжен съд сумата 2762.36 лева възнаграждение за вещи
лица,платен от бюджета на , както и сумата 121.46 лева-д.такса за въззивна
инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно съдебно решение №285/29.06.2023 год.,
постановено по гр.дело №1670/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, изцяло
и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Обединена българска банка“АД/
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/, ЕИК : *********, седалище и адрес
на управление гр. София ,1463,район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89 Б,
против М. И. Н., ЕГН-********** от ***, в качеството й на Кредитополучател
по Договор за банков кредит от 06.08.2007 год., кумулативно обективно
съединените положителни установителни искове с правно основание
чл.415 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, че М. И. Н. дължи на от
„Обединена българска банка“АД/ РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/,
следните суми, произтичащи по договор за кредит от 06.08.2007 г. и Аенъкс
към него от 08.12.2010 г.присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК с дата 27.06.2014 год. по Ч.гр.д.№32503/2014 год. по описа на PC-
гр.София,: 4 807.22 лв. - главница /четири хиляди осемстотин и седем лева и
двадесет и две стотинки/; 155.03 лв. - договорна лихва за периода от
15.12.2013 год. до 04.04.2014 год. /сто петдесет и пет лева и три стотинки/;
154.38 лв. - наказателна лихва за периода от 15.12.2013 год. до 12.6.2014
год. /сто петдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, законна лихва
за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2014 год. до изплащане на
вземането и сумата в размер общо на 395,33 лева /триста деветдесет и пет
лева тридесет и три стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в заповедното производство, включващи 102,33 лева държавна
такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт, като погасени поради
плащане.
10
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“АД/ РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление гр.
София ,1463,район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89 Б, да заплати по сметка
на Ловешки окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата
2883.82 лева/две хиляди осемстотин и три лева и осемдесет и две
стотинки/-възнаграждение за вещи лица и държавна такса за настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11