Определение по дело №793/2010 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2010 г. (в сила от 26 ноември 2010 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20101700500793
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                359                          26. 11. 2010г.                             град Перник

 

 

Пернишкият окръжен съд

на 26. 11. 2010г.,

в закрито съдебно заседание в следния състав :

                                                                 Председател :   Людмила Пейчева

                                                                        Членове :    Методи Величков

                                                                                             Капка Павлова

като разгледа докладваното от съдия Методи Величков

въззивно гражданско дело № 793 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл. 420, ал.3 от ГПК – по частна жалба на “И Е. Д.Л. ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, чрез адвокат Г. С., със съдебен адрес : ***, срещу определение от 26. 05. 2010г., постановено в з. з. по ч. гр. д. № 6060 / 2009г., по описа на П. районен съд. С нея се навежда довод, че то е недопустимо, а ако не бъде възприет този довод, евентуално се навежда довод, че то е незаконосъобразно, неоснователно и необосновано, поради което моли същото да бъде отменено.

          Противната страна “БГ Б. к.” ООД – със седалище и адрес на управление **** и адрес за кореспонденция – ***, в срок е депозирало писмен отговор.       С него оспорва частната жалба като неоснователна. Моли тя да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното определение.

Съдът намира, че частната жалба се е подадена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в преклузивния срок за обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

          Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и изложените в частната жалба доводи, намира следното :      

Определението е постановено от съдия в П. районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената от закона форма, поради което същото не е нищожно.

По отношение доводите за недопустимост на определението, развити в частната жалба. По делото няма данни заповедта за изпълнение да е била връчена от  ЧСИ С. Я. при условията на чл. 50, ал.2 ГПК на 03. 05. 2010г. Процесуална предпоставка за подаването на молбата по чл. 420 от ГПК, е тя да бъде подадена в срока по чл. 420, ал.2 вр. с чл. 414, ал.2 от ГПК – двуседмичния срок от връчването на заповедта на длъжника. По делото е изпратен препис от заповедта на длъжника, който се е завърнал в цялост, но от страна на П. районен съд няма отбелязване да е възприето надлежно връчване, а е с разпореждане от 9. 12. 2009г. е разпоредено на заявителя да представи в едноседмичен срок удостоверение за актуално състояние на длъжника. Същият е получил съобщението на 29. 12. 2009г. и е представил такова с молба рег. №  788 / 13. 01. 2010г. И въз основа на това представено у-ние няма данни да е налице връчване на заповедта от страна на ПРС на длъжника. На 20. 05. 2010г. е била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. Я., с район на действие – СГС за предаване на два автомобила, по два изпълнителни листа, единият от които е този издаден по ч. гр. д. 6060 / 2010г., по описа на П. районен съд и касаещ лек автомобил “Фолксваген Пасат”. На 25. 10. 2010г. от страна на длъжника “Б. Б. к.” ООД са постъпили две молби – с рег. № 12283 е направено възражение по чл. 414 от ГПК /по която няма данни да са извършвани последващи процесуални действия от страна на съда/ и рег. № 12 284, по която съдът се е произнесъл с обжалваното определение. След като по делото няма данни, на длъжника да му е връчен препис от заповедта за изпълнение по реда на чл. 411, ал.3 от ГПК, а има данни длъжникът да е узнал за наличието на такава заповед на  25. 10. 2010г., по повод образувано изпълнително дело и получаване на ПДИ и възражението по чл. 414 ГПК и молбата по чл.420 ГПК, са депозирани на 25. 05. 2010г., то Пернишкият окръжен съд намира, че същите са депозирани в срок. Следователно доводите за недопустимост на обжалваното определение се явяват неоснователни.

По отношение доводите за незаконосъобразност на определението.

Процесната Заповед за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т.5 от ГПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че следва да се представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Действително такава хипотеза е предвидена в чл. 420, ал., от ГПК, но в чл. 420, ал.2 от ГПК е предвидена друга хипотеза за спиране – когато са представени убедителни писмени доказателства и именно на това основание е било спряно производството по делото от страна на районния съд. С молбата за спиране на изпълнителното производство са представени писмени доказателства, установяващи многобройни плащания по договора за лизинг на автомобила, в това число и данни за висящо производство пред Софийския градски съд, в което е налице както установителен иск за правото на собственост на автомобила от страна на  “Б. Б. к.” ООД, така и за насрещен ревандикационен иск по отношение на автомобила от страна на “И Е. Д. Л. ” ЕООД. Пернишкият окръжен съд намира, че тези писмени доказателства са убедителни по смисъла на чл. 420 от ГПК и изпълнителното производство следва да бъде спряно.

Що се отнася до представеното с частната жалба копие от талона на автомобила, то съдът намира, че то не води до други правни изводи. Както беше отбелязано по – горе, въпросът за собствеността, ще бъде решен в исковото производство пред СГС.

Следователно частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

  О П Р Е Д Е Л И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26. 05. 2010г., постановено в з. з. по ч. гр. д. № 6060 / 2009г., по описа на П. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател :    

 

 

  Членове  :   1.   

 

 

 

                      2.