Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр. Кюстендил, 20.02.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 995/2019 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, е предявило против П.С.И., ЕГН: ********** ***
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 590,80 /петстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Васил Левски“, бл. 15, ап.
41, от които главница в размер на 500,62 лева /петстотин лева и шестдесет и две
стотинки/ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл., законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 90.18 лв. за периода 10.07.2016 –
25.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника си, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за горепосочения имот през процесния
период и липсвало облигационно отношение между него и ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия. Ответникът сочи, че представените по делото от
ищеца Общи условия не били разгласени по изрично визирания в Закона за
енергетиката ред като липсвало и Решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Не била спазена
процедурата по изчисляване на дължимите суми, не се дължали и тези за „вноска
дялово разпределение“.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено
следното:
Според представената справка на л. 9 от
делото по партида за
абонатен № ********** била начислена сума за доставена топлинна
енергия, както и вноска дялово разпределение за периода от м. май 2016 г. до м.
април 2017 г. в общ размер на 500,62 лева ведно с уравнителна сметка на л. 10
от делото.Приложени и приети като доказателства по същото са и заверени
ксерокопия от в. „Съперник“ и в. „Новинар“ с публикувани Общи условия на
ищцовото дружество след извършена от съда с протоколно Определение от
30.10.2019 г. констатация, че стр. 1 и 2 на бр. 82 от 29.04.2008 г. на в.
„Съперник“ и страници на бр. 101 на в. „Новинар“ са такива на оригиналите.
На л. 3 от гр. д. № 984 от 2019 г. по
описа на ПРС, цялото приобщено към настоящото гражданско производство, е
представено и извлечение на сметка, без положен в същото подпис.Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й., от което се
установява, че „Топлофикация – Перник“ АД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди
е идентична с тази, отразена в изравнителната сметка. Констатираната разлика
между изчислените от в.л. и ищцовото дружество технологични разходи за м. април
2017 г. е минимална и не оказва съществено влияние на топлоенергията за
разпределение. Общото главнично задължение за процесния период възлиза на
500,62 лв. като начислените ежемесечно суми за разпределената топлоенергия са в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията
в гр. Перник. От заключението се установява също, че за процесния период няма
подадени възражения от страна на абоната по партида срещу изравнителната
сметка, че общия топломер е освидетелстван съответно през 2007, 2009, 2011,
2013 и 2017 г., че системата за дялово разпределение е въведена в сградата
етажна собственост съгласно сключен Договор с „Техем Сървисис“ ЕООД на
15.11.2000 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. С.Т. се установяват размерът на претендираната главница
помесечно за процесния период и начина на нейното формиране, падежът на всяко
едно от месечните задължения, включено в общата главница, като срокът за
плащане на съответните фактури е 30 дни след издаването им; размерът на
обезщетението за забава на месечните плащания за процесния период както и
размерът на общо дължимата сума, която съвпада с претендираната такава.
Експертизата установява още, че ответникът не е извършвал плащания през
процесния период, както и че изравнителните сметки са отразени в счетоводството
като задължението е намалено със сума в размер на 188,53 лева.
Приложено е ч.гр.д. №
6920/2018 г. на Пернишкия Районен съд, образувано по искане на настоящия ищец,
по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
5161/2018 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумата от 500,62 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Васил Левски“, бл.
15, ет.9, ап. 41 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл., лихва в
размер на 90,18 лева за периода от 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 10.10.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените деловодни
разноски – 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
е връчена на ответника на 17.12.2018 г., като на 21.12.2018 г. той е депозирал
възражение. Заради това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, получени на 11.01.2019 г., който в срока по закон – на 11.02.2019 г. е
предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства
по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат
подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, чл. 155, ал.1, .2
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 200, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на
вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за
изпълнение.
По
допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се
получава по реда на чл. 422 ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410
или чл. 417 ГПК
правопораждащи факти, а
допустимостта на установителния иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК
се определя от идентичността между страните, предмета и
вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са депозирани в срок от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на
длъжника.
По
основателността:
Уважаването на предявения положителен
установителен иск по отношение на тази част от главничното задължение, спрямо
която се установи, че искът е допустим, предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: между страните през процесния
период да е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия; ищцовото дружество да е изпълнило поетите задължения по
това правоотношение; ответникът да не е заплатил предоставените му услуги от
ищцовото дружество през процесния период; в полза на дружеството да е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
С оглед характера на предявения иск
ищцовото дружество следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия за битови
нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги
(качеството на ответника на "потребител на топлинна енергия"), че е
доставяло ТЕ в имота на ответника за процесния период от време, количеството на
реално потребената от него топлинна енергия, както и стойностите (размера) на
начислените за това суми. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени
от него като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи
главно и пълно, че ответникът притежава качеството "потребител на топлинна
енергия", и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указа на ищеца,
че негова е доказателствената тежест да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, а в този смисъл и производното от него
обстоятелство, че ответникът е бил собственик/ползвател на посочения в исковата
молба топлоснабдяван имот през процесния период. Въпреки разпределението на
доказателствената тежест и дадените указания, ищецът не е представил каквито и
да било доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че именно ответникът
е бил собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот в посочения
период. В първото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, е поискал, а съдът е разпоредил да му бъдат издадени съдебни
удостоверения, по силата на които да се снабди от Дирекция "Местни
приходи" към общ. Перник и от Служба по
вписванията при РС-Перник с доказателства
относно собствеността и/или ползването на топлоснабдения имот през процесния
период, но ищецът не е проявил активност, като дори не е взел издадените му
съдебни удостоверения. Ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си
бездействие, като обстоятелствата, които е целял да установи с исканите съдебни
удостоверения, а именно-че ответникът е бил собственик и/или ползвател на
топлоснабдения имот през процесния период, следва да се приемат за недоказани.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от успешно
проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между
него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. И тъй като
облигационната връзка между топлопреносното предприятие и потребителите
(собственици и носители на ограничено вещно право на ползване на обекти в
етажната собственост) възниква по силата на чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, доказването на такава
между страните по необходимост включва и положително установяване, че правото
на собственост, респ. правото на ползване върху процесния имот през процесния
период е принадлежало на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдявания имот. Ето защо, единствено обстоятелството, че той се води
титуляр по партидата на имота не може да ангажира неговата отговорност.
Изложеното
е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция в нейната цялост,
без да се обсъждат останалите наведени от ответника доводи.
С оглед отхвърлянето на иска по отношение
на главницата, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният такъв
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 90,18 лева – лихва за забавено плащане за периода от 10.07.2016г. до
25.09.2018г., доколкото
основателността му предполага наличието на главен дълг. По същите съображения е
неоснователна и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата,
считано от 10.10.2018 г. /датата на подаване
на заявлението по ч. гр. дело №6220/2018г. по описа на ПРС/ до изплащането на всяка от тях.
По отговорността за
разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е съответно
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК (л.87) и доказателства
за сторени такива общо 350,00 лева, за заплатено адв. възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е свързана с
установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в
заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ответната страна се дължат и разноските, сторени в него, като ангажираните
доказателства в този смисъл са представен Договор за правна защита и съдействие
с уговорено възнаграждение за адвокат в размер на 350,00 лева, които също
следва да бъдат присъдени на ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 415 ГПК във вр. с чл.150,ал.1
ЗЕ,чл.155,ал.1,т.2 ЗЕ вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.200,ал.1 ЗЗд и чл.86,ал.1 ЗЗД,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
против П.С.И., ЕГН: ********** *** ,иск да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 590,80 /петстотин и
деветдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
Перник, ул. „Васил Левски“, бл. 15, ап. 41, от която главница в размер на
500,62 лева /петстотин лева и шестдесет и две стотинки/ за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл.,и
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 90.18 лв. за
периода 10.07.2016 – 25.09.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“,
ДА ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на
700,00 лв. (седем стотин лева и нула стотинки), представляваща заплатени адвокатски възнаграждения в
настоящото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: