Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 29.12.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 590/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на С.Г.С., ЕГН **********,***, срещу Х.А.И.,***. Твърди се, че по наследство от баща си Георги С. Младжов е собственик заедно със сестра си Венетка Георгиева Гошева на посочени земеделски земи: с номер 090001 в землището на с. Елешница с ЕКАТТЕ 34120, общ. Елин Пелин с площ на имота от 3,690 дка, начин на трайно ползване-нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, находящ се в местността: „ГАВНОС-МАЛ.МОГИЛА”, при съседи: имот № 069010-унищ. нива-пром. на неустановен собственик, имот № 000628-полски път на Община гр. Елин Пелин, имот № 090002—нива на насл. на Крум С. Младжов и имот № 090004 - нива на Мария Райкова Райкова; с номер 086017 в землището на с. Елешница с ЕКАТТЕ 34120,община Елин Пелин, с площ на имота от 2,609 дка, находяща се в местността „ПОД КРАИЩЕ- ОСТРИКАТА“ начин на трайно ползване -нива, категория на земята при неполивни условия -пета, при съседи: имот № 086019-нива насл. на Димитър Тонев Янчев, имот № 086016-нива на Васил Ангелов Ангелков, имот № 000597-полски път на Община гр. Елин Пелин, имот № 000594-полски път на Община гр. Елин Пелин и имот № 086018-нива насл. на Мино Пенов Младенов; с номер 084116 в землището на с. Елешница с ЕКАТТЕ 34120, Община Елин Пелин, с площ на имота от 2,340 дка, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - шеста, находяща се в местността „ОСТРОВИЦА“, при съседи: имот № 000600-полски път на Община гр. Елин Пелин, имот № 084123-нива на Иван Андреев И., имот № 084114-нива на Димитър Петров Цветанов и имот № 084112-нива на насл. на Крум С. Младжов. Посочените имоти с номера 090001 в местност „Гавнос-мал.могила“, 086017 в местност „Под краище-остриката“ и 084116 в местност „Островица“ по плана за земеразделяне в землището на с. Елешница се обработвали от ответника Х.А.И.. Твърди се, че между страните нямало писмен договор. С.Г.С. твърди се, че със сестра си Венетка Георгиева Гошева се разбрали да му се плаща наем за тези имоти, а тя да получава наем за други наследствени имоти. Твърди се, че от 2014 г. до 2018 г. не му било плащано от ответника, като последният му обещавал да даде пари, когато има. За стопанската 2018-2019 г. ищецът дал земеделските земи за обработка на друг земеделец. Иска се осъждането на ответника да му заплати сумата от: 345,56 лева, наем за стопанската 2014-2015 г. заедно с 133,64 лева лихва от 01.10.2015 г. до подаване на исковата молба; 345,56 лева, наем за стопанската 2015-2016 г. заедно с 98,47 лева лихва до подаване на исковата молба; 345,56 лева, наем за стопанската 2016-2017 г. заедно с 63,44 лева лихва до подаване на исковата молба; 345,56 лева, наем за стопанската 2017-2018 г. заедно с 28,41 лева лихва до подаване на исковата молба; ведно със законна лихва от подаване на исковата молба, както и съдебните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.А.И., в който се оспорва основателността на иска. Прави се възражение за изтекла давност. Твърди се, че между страните има подписани договори за наем от 15.07.2014 г., 11.07.2015 г., 11.07.2016 г. и 17.07.2017 г., в които било уговорено плащане от 20 на декар за първите два договора, а след това - по 30 лева. Твърди се, че по искане на ищеца му било изплащано в пари и в натура – зърно от реколта (пшеница и царевица), както и продукти – месо, мляко, сирене и кашкавал. През 2016 г. ищецът получил здравословни проблеми, а ответникът го возил, придружал при лечения и изследвания, като платил еднократно сумата от 500 лева. След това ищецът започнал да забравя и предявил претенции към ответника.

В съдебно заседание ищецът С.Г.С. чрез процесуалния си представител адв. М. поддържат исковете.

В съдебно заседание ответникът Х.А.И. чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 185-2 на ПК Елин Пелин се възстановява правото на собственост на наследниците на Георги С. Младжов, ЕГН **********, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Елешница, общ. Елин Пелин, върху 7 ниви, включително на процесните три:  Нива от 2,340 дка с номер 084116 в землището на с. Елешница с ЕКАТТЕ 34120, Община Елин Пелин, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия - шеста, находяща се в местността „ОСТРОВИЦА“, при съседи: имот № 000600-полски път на Община гр. Елин Пелин, имот № 084123-нива на Иван Андреев И., имот № 084114-нива на Димитър Петров Цветанов и имот № 084112-нива на насл. на Крум С. Младжов; Нива от 2,609 дка с номер 086017 в землището на с. Елешница с ЕКАТТЕ 34120,община Елин Пелин, находяща се в местността „ПОД КРАИЩЕ- ОСТРИКАТА“ начин на трайно ползване -нива, категория на земята при неполивни условия -пета, при съседи: имот № 086019-нива насл. на Димитър Тонев Янчев, имот № 086016-нива на Васил Ангелов Ангелков, имот № 000597-полски път на Община гр. Елин Пелин, имот № 000594-полски път на Община гр. Елин Пелин и имот № 086018-нива насл. на Мино Пенов Младенов; Нива от 3,690 дка с номер 090001 в землището на с. Елешница с ЕКАТТЕ 34120, общ. Елин Пелин, начин на трайно ползване-нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, находящ се в местността: „ГАВНОС-МАЛ.МОГИЛА”, при съседи: имот № 069010-унищ. нива-пром. на неустановен собственик, имот № 000628-полски път на Община гр. Елин Пелин, имот № 090002—нива на насл. на Крум С. Младжов и имот № 090004 - нива на Мария Райкова Райкова.

Представени са скици от 04.07.2019 г. и данъчна оценка от 04.07.2019 г. за горепосочените три земеделски земи.

Според удостоверение за наследници от 26.06.2019 г.  Георги С. Младжов е починал на 01.10.1969 г., акт за смърт № 8/01.10.1969 г. съставен в СНС с. Йорданкино, като е оставил следните наследници по закон: Мария Тошкова Младжова-съпруга (починала на 02.04.1994 г.); С.Г.С.-син и Венетка Георгиева Гошева-дъщеря.

Представен е договор за наем на земеделска земя от 15.07.2014 г., като същият е сключен между страните по делото, въз основа на който наемодателят С.Г.С. предоставя на наемателя Х.А.И. за срок от 1 стопанска година от 01.09.2014 г. до 31.08.2015 г. за възмездно ползване земеделска земя, а именно имоти: Нива от 3.690 дка с номер 090001 в местност „Гавнос-мал.могила“, Нива от 2.609 дка с номер 086017 в местност „Под краище-остриката“; Нива от 2.340 дка с номер 084116 в местност „Островица“; Нива от 0.990 дка с номер 081082 в местност „Азмако. В чл. 2 от договора е уговорено, че наемателят дължи наемна цена в размер на 20 лева за 1 декар.

Представен е договор за наем на земеделска земя от 11.07.2015 г., като същият е сключен между страните по делото, въз основа на който наемодателят С.Г.С. предоставя на наемателя Х.А.И. за срок от 1 стопанска година от 01.09.2015 г. до 31.08.2016 г. за възмездно ползване земеделска земя, а именно имоти: Нива от 3.690 дка с номер 090001 в местност „Гавнос-мал.могила“, Нива от 2.609 дка с номер 086017 в местност „Под краище-остриката“; Нива от 2.340 дка с номер 084116 в местност „Островица“. В чл. 2 от договора е уговорено, че наемателят дължи наемна цена в размер на 20 лева за 1 декар.

Представен е договор за наем на земеделска земя от 11.07.2016 г., като същият е сключен между страните по делото, въз основа на който наемодателят С.Г.С. предоставя на наемателя Х.А.И. за срок от 1 стопанска година от 01.09.2016 г. до 31.08.2017 г. за възмездно ползване земеделска земя, а именно имоти: Нива от 3.690 дка с номер 090001 в местност „Гавнос-мал.могила“, Нива от 2.609 дка с номер 086017 в местност „Под краище-остриката“; Нива от 2.340 дка с номер 084116 в местност „Островица“. В чл. 2 от договора е уговорено, че наемателят дължи наемна цена в размер на 30 лева за 1 декар.

Представен е договор за наем на земеделска земя от 17.07.2017 г., като същият е сключен между страните по делото, въз основа на който наемодателят С.Г.С. предоставя на наемателя Х.А.И. за срок от 1 стопанска година от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г. за възмездно ползване земеделска земя, а именно имоти: Нива от 3.690 дка с номер 090001 в местност „Гавнос-мал.могила“, Нива от 2.609 дка с номер 086017 в местност „Под краище-остриката“; Нива от 2.340 дка с номер 084116 в местност „Островица“. В чл. 2 от договора е уговорено, че наемателят дължи наемна цена в размер на 30 лева за 1 декар.

Представен е договор за наем на земеделска земя от 19.07.2018 г., като същият е сключен между страните по делото, въз основа на който наемодателят С.Г.С. предоставя на наемателя Х.А.И. за срок от 1 стопанска година за възмездно ползване земеделска земя, а именно имоти: Нива от 3.690 дка с номер 090001 в местност „Гавнос-мал.могила“, Нива от 2.609 дка с номер 086017 в местност „Под краище-остриката“; Нива от 2.340 дка с номер 084116 в местност „Островица“. В чл. 2 от договора е уговорено, че наемателят дължи наемна цена в размер на 30 лева за 1 декар.

            Установява се от показанията на свидетеля Ц. Красимиров Д., че същият бил кмет на с. Елешница. Ответникът Х.А.И. отглеждал животни, а ищецът С.Г.С. казвал, че е отдал под наем земи на Александър – бащата на ищеца Х.А.И.. Според свидетеля Д. страните били в добри отношения. През април 2019 г. ищецът С.Г.С. казал на свидетеля Ц. Красимиров Д., че ответникът не му бил давал рента за година или две назад, както и имал претенции за дадени на ответника - хамут за кон, гребло за събиране на сено и коса за косене на ръка. Показанията на свидетеля Ц. Красимиров Д. не са относими към изпълнението на договорите за наем между страните. Показанията на свидетеля Ц. Красимиров Д. преразказват това, което му е казал ищеца С.Г.С., като твърдения на последния са изразени едва през април 2019 г.

Според показанията на свидетеля Александър Христов И., баща на ищеца, че с ищеца имали уговорка да му дават мляко, сирене и месо, като освен това такива били давани на съпругата и внучката на ищеца. Свидетелят И. твърди, че договорите били подписвани с него, а не със сина му Х., а на ищеца било платено всичко. Свидетелят Александър Христов И. сочи, че давал 4 литра мляко на седмица (на стойност по 1 лев), по 2 кг сирене на месец (на стойност 7 лева за килограм) и по 1 кг кашкавал на месец (на стойност 11 лева). Свидетелят Александър Христов И. твърди, че е давал пари на сестрата на ищеца Венетка за други земеделски земи, както и на С., за да ги дава на сестра си. Свидетелят И. твърди, че имал тефтер, на който се разписват. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Александър Христов И., тъй като същият е заинтересован, налице са противоречия в показанията му и с представените писмени доказателства. Свидетелят И. твърди, че платил всичко на ищеца, а след това, че плащал само на Венетка. Свидетелят И. твърди, че имал тефтер, но такъв не е представен. Твърденията на свидетелят И., че той се разписвал на договорите противоречи на представените договори за наем, върху които е посочен Х.И..

Според показанията на свидетеля Бойко Недялков Недялков, страните имали уговорки за обработка на земя и даване на продукти в замяна. Бащата на ищеца водил С. на лекар. Ответникът Х.А.И. казал на свидетеля Недялков, че ищеца имал претенции за пари от няколко години. Свидетелят Недялков сочи, че видял да дават на ищеца млечни продукти и месо, когато заколили едно теле. Свидетелят Недялков сочи, че са приятели с ответника Х.А.И., като се виждали всяка вечер. Показанията на свидетеля Бойко Недялков Недялков преразказват това, което му е казал ответника Х.А.И., като не са конкретни кога е и къде е уговорено между страните даването на продукти в замяна. Твърденията на Недялков, че видял да дават на ищеца млечни продукти и месо, когато заколили едно теле, не може да бъде свързани по категоричен начин с изпълнението на задължения по процесните договори за наем.

Установява се от заключението на вещото лице Р.С. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че за процесните земеделски земи от 8,639 дка наемът е в размер на: 172,78 лева за стопанската 2014-2015 г. (8,639 дка х 20 лв./дка); 172,78 лева за стопанската 2015-2016 г. (8,639 дка х 20 лв./дка); 259,17 лева за стопанската 2016-2017 г. (8,639 дка х 30 лв./дка); 259,17 лева за стопанската 2017-2018 г. (8,639 дка х 30 лв./дка). Лихвата за забава върху наемът за стопанската 2014-2015 г. е 68,18 лева за периода от 02.09.2015 г. до датата на исковата молба 23.07.2019 г. Лихвата за забава върху наемът за стопанската 2015-2016 г. е 50,60 лева за периода от 02.09.2016 г. до датата на исковата молба 23.07.2019 г. Лихвата за забава върху наемът за стопанската 2016-2017 г. е 49,60 лева за периода от 02.09.2017 г. до датата на исковата молба 23.07.2019 г. Лихвата за забава върху наемът за стопанската 2017-2018 г. е 23,18 лева за периода от 02.09.2016 г. до датата на исковата молба 23.07.2019 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК е прието, че договорът за аренда на земеделска земя, с който се уреждат арендните отношения, регламентирани от ЗАЗ, е формален - сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Вписва се в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие - чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, като трите изисквания са от различен порядък и неспазването им има различни правни последици. Писмената форма с нотариална заверка е условие за действителност на арендния договор - неспазването на предписаната форма обуславя нищожността му на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ. Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са налице предпоставките за конверсията. Договорът за аренда дава специална и съобразена с обществените отношения по предоставяне на ползването на земеделски земи и свързаните с тях вещи защита, насочена към създаване на условия за по-ефективно използване на средствата за земеделско производство. Ако договорът за аренда не е сключен в предвидената в закона форма /поради отсъствие на нотариална заверка на подписите на страните или дори без да е спазена писмената форма/ и той съдържа всички съществени елементи на договора за наем, конверсията е допустима.

В случая не е спазено изискването за нотариална заверка на подписите, поради което сключените договори за наем на земеделска земя представляват действителен договор за наем. Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. Съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД лицата, които може да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. В приложното поле на тази норма попадат  съсобственици, които могат да вършат действия по обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС.

По аргумент от чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение, което следва и от основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват (pacta sunt servanda). Искът за реално изпълнение е винаги допустим, стига да е възможно притезанието да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес. Договорът за наем е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален договор и същият се счита за сключен при постигане на съгласие от страните. Заплащането на наемната цена e задължение на наемателя- ответник.

Съобразно договорната автономия страните са уговорили плащане в пари, че наемателят дължи за стопанските 2014-2015 г. и 2015-2016 г. по  20 лв./дка, а за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г. по 30 лв./дка. Не са представени доказателства за плащане на тези суми. В представените договори за наем изрично е уговорено плащане в пари, а не в натура. Длъжникът трябва да престира това, за което се е задължил т.е. да престира точно предмета на договора. Ако той престира нещо различно от дължимото налице е пълно неизпълнение (aliud – нещо различно). Предметът може да бъде променен от страните по тяхно съгласие. Законът допуска длъжникът да престира нещо различно от дължимото вместо дължимото и ако кредиторът приеме тази престация, макар да се отличава от дължимия предмет, то резултатът е погасяване задължението на длъжника. Налице е даване вместо изпълнение (datio in solutum). В случая са недоказани са твърденията на ответника, че страните са уговорили изпълнение в натура и с него са погасени задълженията по договорите за наем.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза наемът за процесните имоти е в размер на: 172,78 лева за стопанската 2014-2015 г. (8,639 дка х 20 лв./дка); 172,78 лева за стопанската 2015-2016 г. (8,639 дка х 20 лв./дка); 259,17 лева за стопанската 2016-2017 г. (8,639 дка х 30 лв./дка); 259,17 лева за стопанската 2017-2018 г. (8,639 дка х 30 лв./дка).

С разпоредбата на чл. 111, б. „в“, изр. 1 ЗЗД изрично е предвидено, че вземанията за наем се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Според чл. 8, ал. 5 ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичане на стопанската година, която съгласно § 2 т. 3 от ДР на ЗАЗ е времето от първи октомври на текущата до първи октомври на следващата година. Процесните договори са наем, а не за аренда, но по аналогия с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗАЗ следва да се приеме, че вземането е изискуемо от първи октомври на следващата година. Вземането за стопанската 2014-2015 г. е станало изискуемо на 01.10.2015 г. Вземането за стопанската 2015-2016 г. е станало изискуемо на 01.10.2016 г. Вземането за стопанската 2016-2017 г. е станало изискуемо на 01.10.2017 г. Вземането за стопанската 2017-2018 г. е станало изискуемо на 01.10.2018 г. Исковата молба е предявена на 23.07.2019 г. С оглед това е основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност с правно основание чл. 111 б. „в“ ЗЗД за вземането за стопанската 2014-2015 г., поради което искът в размер на 172,78 лева за стопанската 2014-2015 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.

С оглед горепосочено основателни са исковете на ищеца за сумата от: 172,78 лева за стопанската 2015-2016 г.; 259,17 лева за стопанската 2016-2017 г.; 259,17 лева за стопанската 2017-2018 г.. Предявените от ищеца искове следва да се отхвърлят за разлика над тези суми до предявените размери от 345,56 лева за всяка стопанска година, като неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, то длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен. В представените договори за наем не е уговорен срок за плащане на наемната цена. След като не е уговорен срок на плащането и в закона не е уреден законов срок, следва задължението за заплащане на наемната цена да бъде прието за безсрочно такова. При безсрочните задължения, каквото е това по  вр. чл. 232, ал. 2, предложение първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. Няма данни ответникът да е уведомен за претенциите на ищеца за неплатен наем. С оглед това са изцяло неоснователни претенциите на ищеца за сумата от: 133,64 лева, лихва от 01.10.2015 г. до подаване на исковата молба; 98,47 лева, лихва от 01.10.2016 г. до подаване на исковата молба; 63,44 лева, лихва от 01.10.2017 г. до подаване на исковата молба; 28,41 лева лихва от 01.10.2018 г. до подаване на исковата молба.

Относно разноските:

Ищецът е направил разноски, както следва: 69 лева за държавна такса, 200 лева за вещо лице и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой според договор за правна защита и съдействие от 16.07.2019 г. С оглед изхода от процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца направените по делото разноски съразмерност с уважената част от исковете в размер на 311,49 лева.

Ответникът е направил разноски в размер на 350 лева, платени в брой според договор за правна защита и съдействие от 31.10.2019 г. С оглед изхода от делото ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 208,23 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.А.И.,*** С.Г.С., ЕГН **********,***, за сумата от 172,78 лева, представляваща наем по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2014-2015 г. като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и за разлика над тази сума до предявения размер от 345,56 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.А.И.,*** ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 172,78 лева, представляваща наем по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2015-2016 г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба на 23.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над тази сума до предявения размер от 345,56 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.А.И.,*** ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 259,17 лева, представляваща наем по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2016-2017 г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба на 23.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над тази сума до предявения размер от 345,56 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.А.И.,*** ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 259,17 лева, представляваща наем по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2017-2018 г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба на 23.07.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над тази сума до предявения размер от 345,56 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Г.С., ЕГН **********,***, срещу Х.А.И.,***, за сумата от: 133,64 лева, лихва от 01.10.2015 г. до подаване на исковата молба; 98,47 лева, лихва от 01.10.2016 г. до подаване на исковата молба; 63,44 лева, лихва от 01.10.2017 г. до подаване на исковата молба; 28,41 лева лихва от 01.10.2018 г. до подаване на исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Х.А.И.,*** ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 311,49 лева, направени разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.И.,***, сумата от 208,23 лева, направени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: