Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 9 144 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Л.М.Б., действащ чрез своята майка и законен
представител М.Б. Л.твърди, че е участник в ПТП, осъществено на 20.02.2018 г. в
гр. Тетевен. Твърди се, че водачът на мотоциклет „Ямаха 125“ с рег. № ********–
П.П. Даков блъснал ищеца като пешеходец и му причинил травматични увреди,
изразяващи се в контузио капитис. Ет корнорис. Фрактура корона дентис 31-1/2,
контузио церебри, луксацио дентис 21-11, фрактура крайни балазис синистра.
Твърди се, че търпял болки и страдания, стрес, депресия, безсъние, изпадал в
продължителен плач и паника, живеел в постоянна уплаха.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на мотоциклет „Ямаха“, да
му заплати сумата от 90 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. Заявено е възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Не са депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор
към нея.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран П.П.Д.,
редовно уведомен, оспорва иска като неоснователен.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк. В..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 26.03.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен
състав намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Причинените вреди на ищеца респ. причинно-следствената връзка с процесното
ПТП е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата СМЕ – д-р П.С.П..
При ангажираните от страните
доказателства обаче, настоящият съдебен състав намира, че е разрушена
презумптивната сила на нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД т.е. не е установена вината
като субективен елемент от фактическия състав на деянието. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази изслушаната по делото САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. Съобразно изводите на същото, когато
мотоциклетът се е намирал на разстояние 1,5 – 6,6 метра от мястото на удара,
ищецът като пешеходец е предприел пресичане на пътното платно извън обозначено
за целта място /пешеходна пътека/ като водачът на мотоциклета не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара чрез своевременно
предприемане на маневра за аварийно спиране. Вещото лице е посочило, че към
момента на удара скоростта на движение на мотоциклета е била от порядъка на 17
км/ч с опасна зона за спиране от 6,74 метра. Посочено е в заключението, че
максималната скорост на движение, при която водачът на мотоциклета е имал
техническата възможност да спре и недопусне настъпване на произшествието е
равна или по-ниска от 4,8 км/ч. Обективиран е и извод, че пешеходецът е имал
техническата възможност да възприеме движещия се мотоциклет и да не предприема
пресичане на пътното платно на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране
на същия. При съблюдаване на изводите на САТЕ респ. при
преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП винаги
трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и
поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и
субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Следва и да се даде обоснован
отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на
пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия,
възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е възприел
пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за
движение. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към
предвидимост на поведението на пострадалия пешеходец, то няма нарушаване
разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП
/ в този смисъл решение 185 /15.07.2013 г. по гр. дело 889/2012 г. на Четвърто
ГО на ВКС/. Ищецът е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за
целта място и по време, когато движещият се по платното за движение мотоциклет
е бил на разстояние, което технически не е позволявало на неговия водач да
предотврати удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране. От друга
страна скоростта на водача на мотоциклета е била от порядъка на 17 км/ч т.е.
значително по-ниска от разрешената такава за населени места. ПТП-то е
осъществено през светлата част от денонощието, без валежи, на прав участък от
пътя, с двупосочна организация на движението, съобразно САТЕ т.е. скоростта е и
съобразена с конкретната пътна обстановка. Отново в заключението на вещото лице
е посочено, че в този участък от пътя няма данни за налични пътни маркировки,
пътни знаци или обозначени места за пресичане на пешеходци, което не може да
обоснове извод у настоящия съдебен състав, че водачът на мотоциклета е бил
длъжен да предвиди внезапна поява на пешеходци на платното за движение. Следва да се има предвид, че
при упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е
длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани, посочени в разпоредбите
на чл. 113 ал.1 т.1, 2 и 4 и чл. 114 т.1 и 2 от ЗДвП, което в настоящата
хипотеза не е сторено. С оглед и наведените в писмения отговор възражения,
настоящият съдебен състав намира, че причина за поведението на ищеца –
пешеходец като малолетно дете / на 8 години към датата на ПТП/ е неправомерно
бездействие, изразяващо се в поставянето му в ситуация на повишен риск при
липса на родителски контрол в нарушение на разпоредбата на чл. 8 ал.8 от Закона
за закрила на детето, установяваща задължение
на родителите или настойниците да не оставят без надзор и грижа децата до
12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
Предвид което настоящият съдебен
състав намира, че заявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 600
лв., съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Л.М.Б., ЕГН **********, действащ чрез
неговата майка и законен представител М.Б. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. С.Б. иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ срещу З. „Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата
от 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено
20.02.2018 г. в гр. Тетевен като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.М.Б., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител М.Б. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Б. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 600 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
– П.П.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: