Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 28.05.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на девети май , две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря …..…Р. Димитрова ………и в присъствието на прокурора……………………….……………като
разгледа докладваното от съдия Н. Попова ……………….…гражданско дело № 3597 по описа
за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 ЗС.
В подадената
искова молба от М.Й.А., с ЕГН: **********
*** срещу М.Й.Д., с ЕГН: **********,***
се излагат обстоятелства, че тя
и ответницата М.Д. били съсобственици
при квоти съответно на : ¼ ид.ч. за нея и ¾ ид.ч. за ответницата на едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 55 кв.м. с идентификационен номер 55155.505.989.1 и едноетажна сграда –
гараж с площ от 15 кв.м. с идентификационен номер 55155.505.989.3, които сгради
са разположени в недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик,
ул.“Здравец“ № 2 с идентификационен
номер 55155.505.898 по кадастралната карта на гр. Пазарджик. Тези сгради
били строени от техния баща Йордан
Йорданов, на който с договор от
29.08.1957 г. е било отстъпено право на строеж върху същия този недвижим имот.
Твърди се ,
че след 1992 г. двете процесни постройки преминали в режим на обикновена
съсобственост между нея, баща й и сестра й - ответницата, като фактическото ползване и върху двата
имота се упражнявало само от техният баща, който живеел и ползвал и двата имота за разлика от тях, които живеели съвместно със семействата си в съвсем отделни
имоти, включително и извън страната за ответницата. Твърди се, че това положение продължило до
неговата смърт - 02 декември 2013 г. след която дата по време на едно от инцидентните пребивавания на
ответницата в България, същата е оспорила
възможността на ищцата да използва по предназначение притежавани
от нея права от ¼ ид.ч. от
процесните две постройки, лишила я е от възможността за свободен и личен достъп
до тези две постройки чрез двустранно
сключен договор за сигнална техническа
охрана с „Дага Полис” ООД, което е довело до фактическо отнемане на
владението върху така
претендирания имот. Ищцата подала жалба до прокурора затова , че нейната
сестра не я допуска до имота и когато
били извикани двете при кварталния полицай, по пътя ответницата я срещнала и й вдигнала страшен скандал. Ищцата
разбрала, че в полицията са предупредили ответницата да не се кара с нея.
Ищцата твърди , че от тогава не била виждала ответницата и поради това не можели да постигнат съгласие
за съвместното ползване на двора и постройките. Ищцата моли, във връзка с така изложените обстоятелства, съдът да постанови решение, с което да признае,
че е собственица на ¼ ид.ч. от процесните недвижими имоти , както и да
бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата отнетото от нея владение на
собствените й ¼ ид.ч. от
процесните две сгради , а именно -
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификационен номер 55155.505.989.1 и едноетажна сграда –
гараж с площ от 15 кв.м. с идентификационен номер 55155.505.989.3, които сгради
са разположени в недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик, ул.“Здравец“ № 2, с
идентификационен номер 55155.505.898 по кадастралната карта на гр. Пазарджик. Направени са доказателствени искания в
молбата на адвокат У., която е
приложена към молба от 06.02.2017 г. за приемане на документи и даване ход на
оставената без движение искова молба.
В едномесечният срок по чл. 131 ГПК , ответницата чрез процесуалният си представител адвокат И.Ц.
е депозирала писмен отговор, в който заявява, че не оспорва
правата на ищцата в имота.Оспорва твърдението, формулирано в
допълнителната молба, че ответницата е отнела владението на ищцата. Твърди се, че ищцата
всъщност никога не е била във владение на имота, за да се говори, че
някой й е отнел владението.
Прави възражение за признаване
на право на задържане на основание чл. 72 ал. 3 от ЗС. Твърди, че е живяла
в имота до смъртта на баща си,
грижела се е за баща си докато почине, а след това единствено тя е
владяла имота, като е извършила
редица подобрения, със знанието
на ищцата описани в доклада на обща
стойност от 16 000 лева.
Тези
подобрения били следните: Двукратен
ремонт на покрива (вторият е бил частичен и се е наложил, тъй като е имало теч;
Ограда; Шпакловка на стените на цялата
къща; Изолиране с гипсокартон на
цялата къща; Смяна на дограмата на
цялата къща; Ремонт на тераса (остъкляване,
циментова замазка, стълби, поставяне на врата; Поставяне на плочки в кухнята; Основен ремонт на баня; Направа на бетонов под на цялата къща; Изцяло нова ел.инсталация с ново
елтабло; Изцяло нова В и К
инсталация с поставяне на нови батерии, душ, мивки и бойлер; Поставяне на ламинат в цялата къща.
Затова се моли, съдът да постанови решение с право на
задържане на имота до заплащане на стойността на извършените
подобрения от страна на ищцата съобразно
дела й.Сочи доказателства.
Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представените по
делото : договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя от 29.08.1957 г. , нот. акт № 38, том ІV , нот.дело
№ 602/2001 г. на нотариус Наташа Хантова и нот. акт № 44, том ІV , нот.дело № 8221/ 2014 г. по описа на
нотариус Таня Дъбова , два броя кадастрални скици , както и удостоверение за
наследници изх. № 3922/20.09.2016 г. и
удостоверение за наследници изх. № 3922/20.09.2016 г. – двете издадени от
Община Пазарджик , безспорно се установява , че наследодателят на страните –
техният баща Й. И. Й. е придобил по време на своя брак със съпругата си С. П. Й.
правото на строеж върху държавна земя -
урегулирано място от 480,00 кв.м.
съставляващо парцел Х VІІ в кв. 45 по плана на гр. Пазарджик. Не е спорно между страните , че това право е
реализирано чрез построяването на двете процесни сгради/ къща и гараж/. Безспорно се установява, че на
15.04.1992 г. е починала майката на
страните – С. П. Й. , а през 2001 г. бащата Й. И.Й. е продал на ответницата –
неговата дъщеря – М. Й.Д. съответно ½ ид.ч. от две самостоятелни жилищни сгради - масивна едноетажна жилищна сграда с площ от
51 ,00 кв.м. и масивен гараж от 22,5
кв.м. построени с отстъпено право на
строеж в общински поземлен имот № 9946 в
кв. 82 по плана на гр. Пазарджик , като продавачът си е запазил безвъзмездно
пожизнено право на ползване върху имота. Установява се , че през 2013 г. е
починал и бащата на страните Й. И. Й.и е оставил двете си дъщери като
единствени негови законни наследници.
По делото като доказателство е представен също констативен
нот акт № 16, том ІІ , нот.д. № 187/2014 г.
на нотариус Наташа Хантова , видно от който на 25.04.2014 г. ответницата М.Й.Д. е била призната за собственик по наследство
върху ¼ ид.ч. от процесните два недвижими имота. Същото така с
представения по делото констативен нот. акт № 44, том ІV , нот.дело № 557 /
2014 г. на 18.11.2014 г., ищцата М.А. е призната за собственик по наследство на 1/ 4 ид.ч. от същите две
сгради / жилищна и гараж /.
При условията на чл. 176 ал.1 ГПК ответницата е заявила в
съдебно заседание , че действително е поставила на къщата охранителна система
СОТ , още на следващата година след смъртта на баща й – през 2014 г. От нейно
име, процесуалният й представител не оспорва, че действително от 2014 г. ищцата
не е имала достъп до къщата , но тя никога не била имала желание да ползва този
имот. Уточнява , че договора за охрана е бил сключен от ответницата на
01.09.2014 г.
Във връзка с предявеното възражение за признаване на право
на задържане , по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните
по делото свидетели И.А. , А. К. и С. Б.
безспорно се установява , че ремонтните работи на процесната жилищна сграда са
започнали още приживе на наследодателя на страните. Ответницата изпращала от
чужбина пари на баща си за ремонта на къщата. Извършил се ремонт на къщата ,
претърсване на покрива , смяна на улуци , на дограма на къщата, измазване
отвътре , саниране , изолация .Сменени били ел. инсталация и Ви К инсталация.
Терасата била преустроена в баня и тоалетна , като била иззидана и затворена с
ПВЦ. Освен това , тъй като къщата първоначално била с гредоред, бащата на
страните поставил допълнителна арматура
и налял бетон за плоча. Бащата на страните живеел само от пенсията си ,
като ответницата М.Д. му изпращала пари за ремонта. Свидетелят Комсийски
установява ,че в къщата бил извършен и вътрешен ремонт, поставен бил ламинат,
на стените – замазка и шпахловка, както и поставяне на боя. На банята била направена външна изолация.
Оградата на къщата също била подновена изцяло и върху камъните се лепили
интериорни такива. Според свидетеля тези подобрения били извършени в периода
2006-2007 г. Според показанията на свидетелката Банкина , преди ремонта ,
къщата била в много лошо състояние и била почти необитаема. Бащата на страните
живеел в гаража . Затова през 2001 г. ответницата Д. започнала ремонт на къщата
, тъй като първоначално когато си идвала от Кипър нямало къде да отседне. Най-
напред оформили входа и стълбището, след
това ремонитрала терасата. Направена
била нова ограда на имота. Около 2010 г.
били направени най-големите разходи . Тогава била ремонтирана кухнята ,
поставили се плочки на чешмата. На цялата къща била сменена дограмата.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
допусната съдебно- техническа експертиза и допълнителна такава. Според
неоспорените заключения на вещото лице Б.Г.
стойността на извършените подобрения в процесния имот към м. октомври
2017 г. е 12800,00 лв. Вещото лице установява , че увеличената стойност на
имота е равна на сумата за извършен основен ремонт на жилището , с което е
възстановена експлоатационната годност , подобрен и удължен е срока на
експлоатация и тази увеличена стойност
към същия момент е също 12000,00 лв. Според допълнителното заключение на
съдебно- техническата експертиза, стойността на извършените подобрения в
процесния имот към датите на тяхното извършване , посочени в молбата на
ответницата е 13954,00 лв.
Предвид
така
установеното от фактическа
страна, съдът формулира следните
изводи от правна
страна:
Предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС е допустим за разглеждане по същество , според наведени в исковата
молба твърдения и изложения петитум.По допустимостта на установяването на права
на собственост върху идеални части от имот е налице вече формирана
непротиворечива съдебна практика / в
този смисъл Решение № 15 / 02.08.2012 г. по гр.д. № 1299/2010 г. на ВКС ГК І
г.о. /. При съсобственост правото на
собственост се съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31 ал.1
ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и задължението
на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите
съсобственици според правата им. Искът по чл. 109 ЗС гарантира съдебна защита
на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Изпълнението
на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също
форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците.
Макар и в
обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите
правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с
другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни
ограничения предвид правото на изкупуване.
В
настоящия случай безспорно се установява
правото на собственост на ищцата върху 1/ 4 ид.ч. от описаните в исковата молба
две сгради , построени в земя – общинска собственост. Ищцата твърди, ответната
страна в хода на процеса не оспорва , а от всички събрани в настоящото
производство доказателства се установява , че бащата на ищцата и на ответницата
по време на своя брак с тяхната майка е придобил валидно правото на строеж
върху държавна земя. Същото право е било реализирано с построяването на двете
сгради – къща и гараж. Безспорно се установява, че след смъртта на своята съпруга бащата на ищцата и на ответника е прехвърли в полза на ответницата 1/ 2 ид.ч.
от собствеността на тези имоти и така
след неговата смърт ответницата се легитимира като собственик на ¾ от
тази съсобственост. Също така безспорно се установява, че ищцата се легитимира
като собственик на основание наследство / от своите родители/ на 1/ 4 ид.ч. от
тези имоти.
Не
се спори между страните и от признанията
на ответницата в съдебно заседание се установява и другия правно- релевантен
факт , а именно- че ответницата владее
процесната идеална част от имотите. Последната не въвежда конкретно основание за това свое
владение , освен общото възражение по иска , че не е отнела владението на ищцата , тъй като
същата никога не е била във владение на тази идеална част. Това възражение не е
с правно значение по делото доколкото
правото на собственост не се загубва с неговото неупражняване при
липсата на други правопогасяващи предпоставки.
За
да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС
е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в
закона предпоставки , а именно : право на собственост в патримониума на ищеца
спрямо процесния имот , упражнявана фактическа власт от страна на ответника и липса на противопоставими права , въз
основа на които да владее същия. Съдът намира , че тези предпоставки са налице
поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен. Съгласно ТР№ 4 /
2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС , по –точно т.2А – съдът сезиран с
осъдителен иск по чл. 108 ЗС , следва да
се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото
на собственост към патримониума на ищеца.
По предявеното от ответната страна
възражение за признаване правото на задържане върху процесната идеална част от двата
недвижими имота до заплащане на
разходите за извършени подобрения. Правото на
задържане представлява правомощие на добросъвестния владелец, обезпечаващо
правото му да получи дължимото от собственика на вещта обезщетение за
извършените подобрения, като отправи до съда искане предаването на владението
да бъде обусловено, т.е. да бъде поставено в зависимост от изпълнението на
задължението за изплащане на това обезщетение. Това право има акцесорен
характер-то съществува само и доколкото съществува правото на обезщетение за
подобренията и се намира в пълна зависимост от основателността на вземането,
което обезпечава, поради което и неговото предявяване задължава съда да се
произнесе само ако приеме, че извършилото подобренията лице има качеството добросъвестен
владелец и претенцията му за присъждане на обезщетение за извършените
подобрения е основателна, т.е. да постанови условен диспозитив, осъждайки
ответника да предаде на ищеца владението на вещта при условие, че ищецът му
заплати сумата, с която стойността на вещта се е увеличила вследствие на
извършените подобрения. Следователно възражението, с което се упражнява правото
на задържане по естеството си е и евентуално, тъй като съдът го разглежда само
ако уважи предявения от собственика срещу владелеца ревандикационен иск,
признавайки при това на ответника качеството “добросъвестен владелец” или
приравнен на него недобросъвестен владелец. Ако предявеният ревандикационен
иск бъде отхвърлен, както и ако съдът приеме, че извършилият подобренията
ответник не е добросъвестен или приравнен на него недобросъвестен владелец, той
няма да се произнесе по заявеното чрез възражение право на задържане. / в
този смисъл Решение № 93 / 26.06.2015 г. по гр.д. № 1358/ 2015 г. на ВКС ГК , І
г.о. /
В настоящия случай , съдът уважава ревандикационният иск, но
доколкото ищцата е съсобственик с ответицата , претенцията й за обезщетение за извършени подобрения засяга само нейната идеална част от
имота и е с правно основание чл. 30 ал.3
ЗС , а не по чл. 72 и чл. 74 ЗС. Последните разпоредби намират приложение
съгласно ППВС № 6 / 1974 г. само когато съсобственика владее целия имот за себе
си и не е държател на частите на другите
съсобственици, а техен владелец. По настоящото дело не се оспорва и се установява , че през
времето когато е извършила претендираните подобрения / 2001 г. до 2015 г. /ответницата не е била установила владение изцяло за себе
си , а е била владелец на своята част и държател на частите на ищцата и на другия
съсобственик – техния баща , а по-късно – държател само на частите
на ищцата. Поради
изложеното по-горе съдът счита, че в настоящото производство не дължи
произнасяне по така направеното
възражение за право на задържане за заплащане на извършени от ответницата подобрени
в процесния имот.
По разноските. С оглед на изхода от
спора , ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС
сторените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 125,00
лв. За назначена по реда на чл.25, ал.1 ЗПрП и за заплащане на предоставената на ищцата
правна помощ намират приложение
разпоредбите на чл.37- 39 ЗПрП /ОПР № 786/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. №
74/2011 г., ІІІ г.о./. Хипотезата на предоставена правна помощ за процесуално
представителство на основание чл.23, ал.3 ЗПрП е различна от назначаването на
особен представител на ответника на разноски на ищеца по реда на чл.29, чл.47,
ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК. Редът за заплащане на правната помощ е уреден в глава
седма от ЗПП, като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния
адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ.
От своя страна, в правомощията на НБПП е да вземе решение по искането на
адвоката за заплащане на възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 във вр. с чл.39
ЗПрП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил
правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида,
количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по
чл.37. Без данни за конкретния размер на възнаграждението за предоставената
правна помощ на ищцата определимо по чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. и без доказателства за реалното му
изплащане на представляващия ищцата адвокат, съдът не може да постанови осъждане
на ответницата да заплати по сметка на
НБПП разноските за правната помощ на ищцата по реда на чл.78, ал.7 ГПК. Едва след
определяне и изплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответниците от НБПП, ще възникне основание за присъждане в
полза на НБПП на разноските за адвокатско възнаграждение на представляващия ищцата
адвокат за сметка на ответната страна.
Производството / за което няма срок / ще се развива на основание чл.78, ал.7 ГПК по
молба на Националното бюро за правна помощ. Затова към настоящия момент , съдът
не присъжда разноски в тежест на ответницата за извършеното процесуално
представителство на ищцата. По
изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И
:
По иска предявен от М.Й.А.,
с ЕГН: ********** *** чрез адв. А.У. назначен на основание чл. 25 ал.4 ЗПП срещу
М.Й.Д., с ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 108 ЗС ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , че М.Й.А., с
ЕГН: ********** *** е собственик на 1/ 4
ид.ч. от следните недвижими имоти : едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификационен номер
55155.505.989.1 и едноетажна сграда –
гараж с площ от 15 кв.м. с идентификационен номер 55155.505.989.3, които
сгради са разположени в недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик,
ул.“Здравец“ № 2 с идентификационен
номер 55155.505.898 по кадастралната карта на гр. Пазарджик и ОСЪЖДА
М.Й.Д., с ЕГН: **********,*** да предаде на М.Й.А., с ЕГН: ********** *** владението върху тази процесна ¼ идеална
част от описаните два недвижими имота.
ОСЪЖДА М.Й.Д., с ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на ПзРС сторените по
делото разноски за възнаграждение на ВЛ в размер на 125,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: