Решение по дело №2371/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1482
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева Точевска
Дело: 20225330102371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330102371 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата В. Х. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник *** К.Г., е предявила
срещу Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” №
1, представлявана от ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса
на труда - за осъждане на ответника да й заплати сумата от общо 6 000 лева, обезщетение за това,
че е останала без работа след незаконно уволнение за срок от 6 месеца, за периода от 13.10.2020г.
до 13.04.2021г., законна лихва и разноски.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжността
„***“ в ***, като със Заповед № *** г. на ***, ТПО между страните било прекратено. Уволнението
било признато за незаконно с влязло в сила решение по гр. д. № 16667/2020г. на ПРС, XV-ти гр. с-
в, като ищцата била възстановена на работа, считано от 01.02.2022 г. По исковата молба за
уволнението не бил предявяван иск за обезщетение за оставане без работа, който се предявявал с
настоящата искова молба. Твърди се, че след незаконното уволнението за срок от 6 месеца, за
периода от 13.10.2020г. до 13.04.2021г., ищцата не била работила по ТПО при друг работодател и
била регистрирана в ***. Според издадено й удостоверение от ответника, последното БТВ, което
тя получила преди уволнението си, било в размер на 1 000 лева. В тази връзка моли да бъде осъден
ответникът да й заплати обезщетение за период от 6 месеца, за който е останала без работа след
уволнението, в размер на 6 000 лева, ведно със законна лихва от завеждане на ИМ и разноски.
1
В срок за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Взема се становище за
неоснователност на иска, тъй като ищецът не е доказал да е останал без работа за процесния
шестмесечен период. Отделно от това, се твърди, че ищцата до момента не била отправяла искане
до ответника за изплащане на обезщетение и за пръв път правела това с настоящия иск.

Предявено е възражение за прихващане за сумата от 333, 33 лева- изплатено на ищцата
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск и за сумата от 1 000
лева- изплатено на ищцата обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер
на БТВ за 1 месец, които суми подлежали на връщане от ищцата и не били върнати. При условията
на евентуалност- ако се уважи претенцията, се моли за намаляването й с направеното възражение
за прихващане.

Претендират се разноски, прави се и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищцата.
В съдебно заседание от 20.04.2022г. е поискано от ищеца и е допуснато от съда
изменение на иска, като същият е намален от сумата 6000 лева на сумата от 5000 лева (пет хиляди
лева), на база извършеното възражение за прихващане със сумата от 1000 лева – обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ. За обезщетението по чл. 224 от КТ ищецът счита, че същото не подлежи на
прихващане, тъй като след прекратяване на ТПО правото на ползване на ПГО не се възстановява и
на това основание изплатеното обезщетение не подлежи на връщане. Цитира съд. практика в
горния смисъл. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от закона за адвокатурата, в
т. ч. и по възражението за прихващане.
В съдебно заседание чрез пълномощника ***П. ответникът оспорва исковете и
поддържа двете възражения за прихващане, претендира разноски за юрк. възнаграждение и
възразява за прекомерност на претенцията за разноски на ищеца, вкл. и за възражението за
прихващане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За да бъде уважен искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че уволнението на ищеца е било
признато за незаконно и като такова отменено, че за процесния период ищецът е останал без
работа и размера на последното БТВ за пълен раб. месец, база за изчисляване на обезщетението,
респ. размера на самото обезщетение.
За да се уважи възражението за прихващане, следва да се установи от ответната страна,
че обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ са изплатени на ищеца, че същите
подлежат на връщане, поради отмяната на уволнението, във връзка с което са изплатени, и
размерът на изплатените на ищеца обезщетения на тези основания.
Между страните не се спори и се установява от приложеното гр. дело № 16667/2020г.
по описа на ПРС, XV-ти гр. с-в, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „***” в ***
при ***, че ТПО на ищцата е прекратено със Заповед № ***г. на *** на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ, считано от 13.10.2020г.
С влязло в сила на 14.01.2022 г., а в частта за разноските на 04.02.2022г., Решение №
2
***, постановено по гр. дело № 16667/2020г. по описа на ПРС, XV-ти гр. с-в, потвърдено с
Решение № *** по в.гр. д. № 2660/21г. на ПОС, XIV-ти с-в, уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № ***г. на *** е признато за незаконно и отменено, като ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „***” в *** при ***. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение не е предявяван по горепосоченото дело. По делото
съобщение за възстановяване на работа не е изпращано. Издадена е била заповед от 01.02.2022г. на
***, с която ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като същата й е
връчена на 01.02.2022г.
Страните не спорят, че последното БТВ на ищцата възлиза на 1000 лева, както и че са й
изплатени при прекр. на ТПО две обезщетения – по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен едномесечен срок
на предизвестието – 1000 лева, и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 7
дни – 333, 33 лева, като горното се установява от представените удостоверение, фиш и извлечение
от ведомост с подпис.
Установява се както от направената служебно от съда справка, така и от представените
от ищеца справка от НАП и служебна бележка от Агенция по заетостта, че след прекр. на
процесното ТПО с ответника *** ищцата няма регистрирани последващи ТПО до датата
03.05.2022г., когато е извършена справката, а в периода 14.10.2020г. – 19.09.2021г. същата е била
регистрирана като безработно лице, която регистрация би била служебно прекратена в случай, че е
започнала работа по трудово или служебно правоотношение, или е започнала да внася осигуровки
като самоосигуряващо се лице. Към момента трудовото правоотношение с *** е отбелязано като
непрекратено в справката от базата данни на НАП, достъп до която съдът служебно има.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че с влязло в сила решение със сила на
пресъдено нещо е установено, че уволнението на ищеца е незаконно, и същото е отменено, поради
което в случай, че е останал без работа, обезщетението по чл. 225 от КТ му се дължи. В случая
безспорно се установи факта на оставане без работа за много по-голям от исковия период, поради
което искът за целия период 13.10.2020 г. – 13.04.2021г. се явява доказан по основание. Същият се
явява доказан и по размер, тъй като от представеното от страните удостоверение и фиш за
начисляване на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кт се установява, че базата за изчисляване на
обезщетението е претендираната сума от 1000 лева. По делото не са ангажирани никакви
доказателства от страна на ответника за изплащането на сумите на ищеца, не се и твърди такова,
поради което искът по чл. 225, ал. 1 от КТ се явява изцяло доказан и по основание, и по размер.
По възражението за прихващане, съдът намира следното:
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие се дължи само
в случай на законно и неотменено уволнение. Доколкото уволнението на ищеца е признато за
незаконно и отменено, то основанието за неговото изплащане е отпаднало и същото подлежи на
връщане. Не се спори между страните нито по факта на изплащане на обезщетението, нито по
неговия размер. Възражението е своевременно направено, касае насрещно вземане, което
произтича от същото правоотношение, вземанията за обезщетения по 220, ал. 1 и по чл. 225, ал. 1
от КТ са еднородни, насрещните вземания и на двете страни са изискуеми, като в настоящото
производство се установи размера на всяко от тях – първото в размер на 1000 лева, второто – 6000
лева. Доколкото обаче ищецът с молбата си от 11.04.2022г. сам е направил прихващането и след
извършеното такова е намалил исковата си претенция в размер на 5000 лева, то съдът намира, че
3
прихващането вече е извършено и искът следва изцяло да се уважи в предявения след изменението
му размер от 5000 лева. Вземането е лихвоносно, исковата молба има х-р на покана, законна лихва
е претендирана, поради което ще се присъди и законната лихва от завеждането й до окончателното
плащане.
По възражението на ответника за прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ в размер на 333, 33 лева, съдът намира същото за неоснователно, по следните
съображения:
С прекратяването на ТПО правото на отпуск се трансформира в право на получаване на
парично обезщетение за неизползвания такъв, като дори при възстановяване на ТПО правото на
отпуск не се възстановява, след като вече се е трансформирало в право на парично обезщетение.
Ето защо и изплатеното на това основание обезщетение не подлежи на връщане, респ. на
прихващане. Това обезщетение се дължи, независимо от законността на прекратяването на
трудовото правоотношение. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, която
настоящият съдебен състав сч ита за ненужно да цитира, доколкото същата е общодостъпна. Ето
защо възражението за прихващане на обезщетението за оставане без работа след незаконното
уволнение с изплатеното на това основание обезщетение е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски съразмерно с частта на иска,
която се уважава след направеното прихващане, а именно за сумата от 5000 лева. Същият
претендира такива за пълномощника си по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и доказва да е
бил представляван по този ред – л. 5-6 от делото, като по този ред същите се следват на
осъществилия процесуално представителство адвокат и се определят служебно от съда в
размерите, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като в случая възлизат на 580 лева (петстотин и осемдесет лева). Сумата следва
да бъде присъдена на процесуалния представител на ищеца, осъществил представителството по
делото. С оглед на определянето й по този ред, възражението на ответника за прекомерност се
явява неоснователно, доколкото самият закон и наредбата предвиждат размера, в който
възнаграждението да бъде присъдено, и това е минималният такъв по горецитираната наредба.
Този размер не подлежи на увеличаване предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото, но и не подлежи на редуциране под горепосочения минимален размер.
Доколкото по делото са предявени две възражения за прихващане, едно от които
основателно и съобразно което ищецът е намалил иска си, а другото – неоснователно, което се
отхвърля, едното с цена 1000 лева, другото под 1000 лева, то разноски на страните по
възраженията за прихващане не следва да бъдат присъждани, а разноските следва да бъдат
определени единствено съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважения иск, в размер на 4 % от присъдената на ищеца сума. В случая дължимата ДТ по делото
възлиза на сумата от 200 лева (двеста лева).

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** да заплати на В. Х. Л., ЕГН: **********, от ***, чрез
пълномощник ***К.Г. сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща неплатен остатък
от дължимо обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
13.10.2020г. до 13.04.2021г., в който В. Х. Л., ЕГН: ********** е останала без работа вследствие на
уволнението, което е признато за незаконно с влязло в сила Решение № ***г., постановено по гр.
дело № 16667/2020г. по описа на ПРС, XV-ти гр. с-в, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 21.02.2022 г., до окончателното му плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** възражение за прихващане на
обезщетението по чл. 225 от КТ със сумата от 333, 33 лева (триста тридесет и три лева и тридесет
и три стотинки) – изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 7 дни неползван платен годишен
отпуск, като неоснователно.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** да заплати на *** К.Д. Г. от ***, с персонален номер
*** сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за Адвокатурата.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 200 лева (двеста лева) – държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено постановяването му – 04.05.2022 г., на осн. чл.
315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5