Определение по дело №585/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

9640

Година

8.12.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.08

Година

2015

Председател:

Секретар:

и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301 във връзка с чл.303 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимата Н. Г. В. – , с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от началото на месец септември 2011 г. до 17.02.2012г., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у различни граждани, с което им причинила имотна вреда общо в размер на 11950 /единадесет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г., по описа на РС – Пирдоп, на основание чл.209, ал.1 от НК, на Н. В. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години, както следва:

1. За периода от началото на месец септември 2011 год. до 22.09.2011 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у С. К. З. заблуждение, че ще установи местонахождението на затрупан багер от свлачище в мина, находяща се в [населено място], [община], както и след заплащане на сумата от 6 000 лева, ще развали черна магия, с което причинила на З. имотна вреда в размер на 6590 /шест хиляди петстотин и деветдесет/ лева, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г., по описа на РС – Пирдоп, на основание чл. 209, ал.1 от НК, на Н. В. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено на основание чл. 66 от НН за срок от 3 години и

2. За периода от 13.02.2012 г. до 17.02.2012 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у В. А. А. от [населено място], заблуждение, че след заплащане на сумата от 5360 /пет хиляди триста и шестдесет/ лева, ще развали черна магия, с което причинила на А. имотна вреда в размер на 5360 /пет хиляди триста и шестдесет/ лева, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г., по описа на РС – Пирдоп, на основание чл.209, ал.1 от НК, на Н. В. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години - престъпление по чл.210, ал.1,т.4 връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл. 28, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.54 ал.1 от НК й налага наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален строг затворнически режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.68 ал.1 от НК постановява подсъдимата Н. Г. В. да изтърпи отделно наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, наложено й като общо наказание с Определение № 51/17.03.2011 г. по ЧНД № 80/2011 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, влязло в сила на 02.04.2011 г., което да изтърпи при първоначален строг затворнически режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ОСЪЖДА подсъдимата Н. Г. В. да заплати на С. К. З. сумата 6300 /шест хиляди и триста/ лева, представляващи причинени му от престъплението имотна вреда, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 22.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 500 /петстотин/ лева, представляващи съдебни и деловодни разноски за адвокат.

ОСЪЖДА подсъдимата Н. Г. В. да заплати на В. А. А. сумата 5360 /пет хиляди и триста и шестдесет/ лева, представляващи причинени й от престъплението имотна вреда, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 17.02.2012 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск над тази сума до сумата 6 530,40 /шест хиляди петстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимата Н. Г. В. да заплати по сметка на Районен съд - Благоевград 466,40 /четиристотин шестдесет и шест лева и четирдесет стотинки/ лева, представляващи държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска, както и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

МОТИВИ:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. против Н. Г. В., [дата на раждане] в [населено място], живуща в [населено място], [улица], българка, българска гражданка, без образование, неомъжена /живее на семейни начала с П. П./, осъждана, с ЕГН [ЕГН], като същата е обвинена в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода от началото на месец септември 2011 г. до 17.02.2012г., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у различни граждани, с което им причинила имотна вреда общо в размер на 11950 /единадесет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г., по описа на РС – Пирдоп, на основание чл.209, ал.1 от НК, на Н. В. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години, както следва:

1. За периода от началото на месец септември 2011 год. до 22.09.2011 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у С. К. З. заблуждение, че ще установи местонахождението на затрупан багер от свлачище в мина, находяща се в [населено място], [община], както и след заплащане на сумата от 6000 лева, ще развали черна магия, с което причинила на З. имотна вреда в размер на 6590 /шест хиляди петстотин и деветдесет/ лева, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г., по описа на РС – Пирдоп, на основание чл. 209, ал.1 от НК, на Н. В. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено на основание чл. 66 от НН за срок от 3 години.

2. За периода от 13.02.2012 г. до 17.02.2012 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у В. А. А. от [населено място], заблуждение, че след заплащане на сумата от 5360 /пет хиляди триста и шестдесет/ лева, ще развали черна магия, с което причинила на А. имотна вреда в размер на 5360 лева, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г. по описа на РС – Пирдоп, на основание чл. 209, ал.1 от НК, на Н. В. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено на основание чл. 66 от НН за срок от 3 години, като деянието е квалифицирано от обвинението, като престъпление по чл.210, ал.1, т.4 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимата за виновна, като предвид характеристичните й данни, да й наложи наказание “лишаване от свобода” съобразно закона. Моли също, съдът на основание чл.68 ал.1 от НК да постанови отделно изтърпяване и на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено й със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г. по описа на РС – Пирдоп. Обвинението намира допуснатите до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове за основателни и доказани по размер, като изразява становище същите да бъдат уважени в претендираните размери.

В производството пострадалите от престъплението по по чл.210, ал.1, т.4 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК С. К. З. и В. А. А. се представляват съответно от повереници адв. М. Б. и адв. Р. Г., като по техни молба същите са конституирани в производството, като частни обвинители и граждански ищци и са допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от С. К. З. срещу Н. Г. В. за сумата от 6 300 лева, представляващи нанесени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на увреждането до окончателното й изплащане и граждански иск, предявен от В. А. А. срещу Н. Г. В. за сумата 6 530,40 лева, представляващи нанесени й от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на увреждането до окончателното й изплащане. Чрез повереницети си пострадалите С. К. З. и В. А. А. намират подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и молят съдът да постанови присъда, с която да я признае за виновна по същото и й наложи наказание, както и да уважи изцяло гражданските им претенции.

Подсъдимата се явява лично в съдебните заседания по делото и с упълномощен договорен защитник – адв. Л. Л., която ангажира доказателства в подкрепа на тезата си за невиновност на подсъдимата. Пледира, че подсъдимата В. е невиновна по повдигнатите й обвинение, тъй като в случая се касае за насложени граждански правоотношения между нея и пострадалите. Защитникът излага съображения и за това, че повдигнатото на подсъдимата обвинение е несъставомерно, не се установява от обективна и субективна страна, поради което и съдът следва да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимата за невиновна и я оправдае. По отношение на предявените граждански претенции, с оглед липсата на съставомерно престъпление, защитата моли съдът да отхвърли предявените граждански искове, като неоснователни.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Н. Г. В. е [дата на раждане] , в [населено място], българка, български гражданин, без образование, живуща в [населено място], ул. „А.“ № 1, осъждана, същата живее на съпружески начала със свидетеля П. И. П., от когото има и дете. Подсъдимата В. е с призната феноменологична, мултимедиаторна способност и надареност по ултрасенсорна хармонизация от Националния институт по ултрасензорнамултимедиаторика и феноменология към Международната асоциация „Феномени“ и се занимава с ясновидство.

През есента на 2011 год., в регионална кабелна телевизия на Б. - канал „ОКО“ се излъчвало предаване с участието на подсъдимата В.. В него тя била представяна под името „Г. Х.“, гадателка, която помага за разрешаването на различни проблеми на хората. По време на предаването, на екрана се изписвали и телефони за връзка с гадателката.

Свидетелят С. З. е собственик на товарен автомобил – багер, който бил затрупан при свлачище в мини „О.“, находящо се в [населено място], [община]. След като гледал предаването с участието на обвиняемата и тъй като затрупаният багер бил многократно и дълго търсен под земните маси, но не бил открит, той се обадил на подсъдимата по известните телефони за връзка, с надеждата, че тя ще му помогне да намери затрупания багер. Когато се свързал с обвиняемата, последната му обяснила, че трябва да изпрати сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева чрез пощенски запис, за да му помогне да открие багера. Поискала парите да се изпратят на името на П. И. П. в [населено място]. При проведените в последствие телефонни разговори, обвиняемата обяснила на свидетеля З., че семейството му има направена черна магия, която ще почерни семейството му. Заявила, че ще развали магията, като за целта поискала да й изпрати няколко комплекта чаршафи и калъфки, както и снимка на децата му. На 19.09.2011 г., св. З. изпратил и сумата от 300 /триста/ лева, чрез пощенски запис PS270000DYMF2, на името на свидетеля П., както му била поръчала гадателката, за да може да се развали магията. На 21.09.2011 г., обвиняемата поискала още 2000 /две хиляди/ лева, защото парите не били достатъчни за развалянето и свидетелят З. отново изпратил сумата още същия ден с телеграфен запис PS270000DYM7U, но този път на името на свидетелят Г. Г., приятел на свидетеля П. П., на когото този път гадателката поискала да се изпратят. На 22.09.2011 г., подсъдимата В. поискала още 4000 /четири хиляди/ лева, като обяснила че са необходими още пари за да се развали магията, направена на семейството му, като казала, че след като я развали, до няколко дни ще върне парите, като „Г. Х.“ поискала парите отново да бъдат изпратени на името на свидетеля Г.. С. З. повярвал, че парите ще бъдат върнати и още същия ден изпратил сумата, чрез разписка на Easy pay № 01000081968880. След няколко дни свидетелят З. се свързал с подсъдимата по телефона и поискал да му бъдат върнати парите, но подсъдимата В. му обяснила, че ще пътува до Турция и трябва да изчака. При последващи разговори след няколко седмици подсъдимата му казала, че няма да му върне парите и ако някой я потърси от полицията заради това, щяла да каже че парите са дадени, защото обвиняемата е „спала“ с него.

Свидетелката В. А. А., след като гледала едно от излъчваните по телевизия „ОКО” предавания, също се свързала по мобилния телефон с подсъдимата В.. Когато споделила за личните и семейните си проблеми, подсъдимата й обяснила, че свидетелката А. има направена черна магия, за развалянето на която трябва да заплати сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева. В. А. се съгласила и на 13.02.2012 г. изпратила сумата с телеграфен запис РS270000G2E4Q, на името на свидетеля Г. Н. Г., приятел на П. П., както поискала В.. След няколко дни, съгласно уговорка между двете, свидетелката А. се обадила отново на подсъдимата В., която обяснила, че трябва да бъдат изпратени още пари, които ще послужат за извършването на ритуала по развалянето на магията и които след това ще бъдат върнати на свидетелката А.. Последната изпратила на 16.02.2012 г. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, чрез телеграфен запис PS270000G4LQL, отново на името на свидетеля Г.. Когато се чули по телефона, „Г. Х.“ поискала още пари, защото изпратените не били достатъчни, като обещала да ги върне накуп още на следващия ден, след извършването на ритуала по развалянето на магията. Заради това, свидетелката А. изпратила още 3000 /три хиляди/ лева на 17.02.2012 г., чрез пощенски запис PS270000G4YEM, на името на свидетеля Г. Г.. За да изпрати тези пари, свидетелката А., взела назаем от своя колежка, с уговорката да ги върне след един ден, вярвайки, че ще й бъдат върнати от подсъдимата, след като й се развали направената черна магия. След няколко дни обаче, подсъдимата В. вместо да върне на свидетелката А. парите й обяснила, че същите са изгорели при извършването на ритуала по развалянето на магията и няма как да й ги върне, като и поискала свидетелката да не казва на никой за станалото.

Свидетелят С. З., пострадал от престъплението установява с показанията си, че през август месец 2011 е решил да ползва услуга от гледачка във връзка със възникнало свлачище, което затрупало негов багер. Намерил телефона от предаване по телевизията на Г. Х. и й се обадил. При проведения разговор подсъдимата е уверила свидетеля З., че ще оправи проблема, но трябва да изпрати 290 лева, които той изпратил. В средата на същия месец е потърсила още 290 лева, при което свидетелят З. на 19.08.2011 г. е изпратил 300 лева на името на П. И. П. на адрес в [населено място], който й бил посочен от подсъдимата. Освен парите подсъдимата е поискала от свидетеля З. да й изпрати четири комплекта чаршафи, които той изпратил по куриерска служба „Еконт“ на името на П. И. П.. Заедно с чаршафите е изпратил и една обща снимка на него и четирите му деца. Уверението на подсъдимата е било, че след като свърши ритуала ще му върне парите и чаршафите. Отново на 21.08.2011 г. свидетелят З. се обадил на подсъдимата, при което тя му казала да й изпрати 2000 лева. Тази сума свидетелят З. е изпратил на името на Г. Н. Г. от [населено място]. На 22.08.2011 г. свидетелят З. й се обадил, при който разговор подсъдимата му казала да й изпрати още 4000 лева, тъй като са били малко тези 2000 лева. Тези 4000 лева е трябвало да ги изпрати в П.. Свидетелят отишъл на бул. „Св. Св. Кирил и Методи“ в Б., в офис, където се плаща ел. енергия и оттам изпратил исканите последно 4000 лева на името на Г. Н. Г.. Отново е имал уверението, че след ритуала ще му върне парите. Свидетелят З. сочи, че след като връщането на парите се забавило във времето й казал, че ще отиде да се оплаче в полицията за извършената измама, на което подсъдимата му отвърнала “където и да идеш аз ще кажа, че си спал с мен и парите няма да ти ги дам”. При разговорите по телефона подсъдимата казвала на свидетеля, че има направена черна магия. Свидетелят е осъществявал контакт с подсъдимата на телефон 0877 20 34 31, като е провел около 50 разговора. Свидетелят З. сочи също, че до настоящия момент потъналия в свлачището багер не е намерен, както и че по време на комуникацията с подсъдимата същата му е изпращала някакви бележки, като е дала указания да вземе светена вода от черквата, да сложи бележките във водата и със светената вода да пръска там, където копоят, за да открият багера.

Свидетелката В. А., пострадала от престъплението установява, че през м.февруари 2012 г. е гледала предаване по телевизията с Г. Х., по време на което са били изписани телефони за връзка. Тъй като подсъдимата по време на предаването разбрала, че разваля черни магии свидетелката решила да й се обади, водена от желанието подсъдимата да й помогне за семейните й проблеми. След обаждането на свидетелката А. са дадени указания от подсъдимата В., че за развалянето на черната магия следва да бъдат изпратени 360 лева на името на Г. Н. Г. с адрес в [населено място]. Свидетелката сочи, че впоследствие подсъдимата е поискала да й бъдат изпратени още 2000 лева, които са преведени на 13.02.2012 г., а на 17.02.2012 г. е превела на посоченото лице Г. Н. Г. още 3000 лева. Свидетелката А. сочи, че парите са изпратени в рамките на около една седмица и цялата сума е 5360 лева, като всички суми са изпращани на лице с име Г. Н. Г. с уговорката, че подсъдимата ще ги получи. Свидетелката е била предупредена от подсъдимата В., че не бива да казва на никого за уговорката и парите, защото черната магия ще се върне при нея и положението ще стане още по-лошо. Свидетелката А. установява в показанията си, че първоначално е взела 3000 лева от Р. С., нейна колежка от счетоводна къща „Одит 21“ [населено място], 1000 лева е взела от фирмата, в която работи и 1000 лева е изтеглила от кредитна карта на нейно име, по която още плаща вноски по 50 лева на месец. Сочи, че впоследствие, за да върне парите на своята колежка е изтеглила кредит от банка У., който следва да изплати за четири години по 136,05 лева на месец. Свидетелката А. в показанията си сочи, че по това време е имала лични проблеми, синът й се развел, претърпял операция на очите. За всички тези проблеми свидетелката е очаквала решение и помощ от подсъдимата В.. Последната й изпратила листчета с написан текст на арабски, които да сложи в шише, да престои под масата няколко дни и след това синът на свидетелката да пие от него, за да се успокои. След известно време при пореден разговор по телефона подсъдимата казала на свидетелката А., че не може да й върне парите, тъй като при провеждане на ритуала същите са изгорели. Отново подсъдимата я е предупредила да не казва на никого, най-вече на съпруга й, тъй като ако проговори магията ще се върне обратно при нея. Свидетелката А. сочи, че не е имало момент, в който при разговор с подсъдимата същата да й е казвала „ето работата е свършена“, както и че проблемите на свидетелката са продължили.

Свидетелят У. е бил оперативен работник в сектор “Криминална полиция” в 01 РУП - Б.. В показанията си установява, че във връзка със службата, през месец април 2012 г. му е била разпределена преписка, образувана по депозирана жалба от В. А. от [населено място], в която същата посочва, че според нея е била въведена в заблуждение и й е нанесена имотна вреда в размер на 5 360 лева. Свидетелят сочи, че става въпрос за случай, при който пострадалата А. в края на 2011 година гледала предаване по канал “Око”, където лице от женски пол, което се представяло като Х. Г. заявява, че извършва лечение и разваля магии. Пострадалата е имала семейни проблеми и в тази връзка е записала телефоните, които са били на екрана в течение на предаването и през месец февруари се е обадила на един от тези телефони където на отсрещната страна й се представило лице от женски пол с псевдоним Г.. Пострадалата й разказала какви проблеми има и според лечителката същата имала магия и за да бъде развалена трябва да й изпрати сумата от 360 лв., като е дала адрес на пострадалата, на който да бъдат изпратени по пощата в София парите. Пострадалата е изпратила тази сума, след това пак са провели няколко телефонни разговора и е била уведомена от лечителката, че трябва да изпрати 8 500 лева за разваляне на магията. Пострадалата й казала, че няма тази възможност и лечителката я е уведомила да направила усилие поне да изпрати половината сума, а другата половина от лечителката само и само да и помогне и след като й помогне ще й върне цялата сума. След това още на два пъти пострадалата чрез централния офис на Български пощи Б. изпращала един път 2000 лева, а след няколко дни още 3000 лева на един и същи адрес в пощенска станция в София. В хода на работа по случая пострадалата А. при депозиране на жалбата е приложила разпечатка и след това по делото е извършена по законоустановения начин разпечатка. Свидетелят сочи, че от телевизия „Око“ е изискан запис на предаването, от което е било видно, че това са същите телефони, на които пострадалата е заявила, че се е обаждала. Оригиналите на пощенските записи са изискани от Българки пощи на лицето, което е получило изпратените пари от пострадалата, от които е видно, че на трите дати едно и също лице е получило парите и собственоръчно е попълнило разписката за получаване на тези суми. Свидетелят У. сочи, че това е лицето Г. Н. Г.. С оглед на събраните факти по случая е изготвена експертна справка за установяване, че в действителност Г. Н. Г. е попълнил тези документи при получаване на тези пари за общо сумата от 5360 лева. Свидетелят също така сочи, че по оперативни данни е установена самоличността на лицето, което се представя като Х. Г., а именно че това е Н. Г. В.. По време на разследването е установено, че мобилния номер, на който се е обаждала пострадалата А. на лечителката се води на друго лице. Свидетелят У. сочи, че с оглед на това, че подсъдимата има като постоянен административен адрес в три области в страната е изпратено запитване дали същата е регистрирана в Регионална здравна инспекция в качеството й на лечител. Сочи, че по Закона за здравето ако дадено лице не притежава специалност „Медицина“ може да извършва някакъв вид лечение, ако е завършил съответния курс, да има българско гражданско, както и да има регистрация в Регионална здравна инспекция. Тъй като резултатът от запитването е бил отрицателен свидетелят У. е констатирал, че има данни за извършено престъпление. Свидетелят У. сочи, че в хода на проверката е снето обяснение на Г., който е посочил, че не познава лице с псевдоним Х. Г. и с име Н., а с П. П. не е разговарял, както и с Н. В..

Свидетелката Е. М. работи в телевизия “Око” като изпълнителен директор. Установява, че в тази телевизия има предаване с участие на подсъдимата В., което се казва „В света на мислите“. Предаването се изразява в това, че тя обяснява за дейността, която извършва. Предаването е излъчвано повече от 2 години. Свидетелката сочи, че това предаване в телевизия „Око“ пристига готово за излъчване, като същата не знае къде и от кого се снима самото предаване. Телевизия „Око“ имат договор само за излъчване, а обажданията не се насочват към телевизията, а директно на телефона на подсъдимата. Сочи също, че предаванията винаги са на запис, а подсъдимата отговаря на телефона по всяко време, тъй като е личния й телефон.

Свидетелят И. Н. установява, че подсъдимата Н. В. е негова снаха, която живее със сина му П. И. П., както и това че тя се занимава с ясновидство. Синът му П. П. се занимава със строителство. Сочи също, че синът му и Г. Г. се познават, но не е ходил у тях на гости.

Свидетелят Г. Н. Г. установява в показанията си, че работи като строителен предприемач, но няма регистрирана фирма за тази дейност. Работи без договор и не се интересува откъде получава пари, а просто си ги взима. Свидетелят сочи, че във връзка с работата му се налага да изпраща навсякъде записи, а когато сключва договор понякога му плащат и на ръка. Сочи, че не познава подсъдимата Н. В., също така не познава и С. З.. Свидетелят живее в [населено място] и познава П. И. П., с когото не са много близки и не поддържат отношения. Свидетелят отрича да е предавал пари на Н., както и че не се е срещал и разговарял с нея.

Свидетелката Р. С. сочи в показанията си, че е колежка на пострадалата В. А. от 1996 година, като работят заедно в счетоводна къща на експерт консулт С. Ж.. Свидетелката установява, че знае за проблемите на А., за това че синът й се е развел, както и за операцията на очите. Сочи, че А. й е търсила пари, но не знае точно за какво са й послужили. А. е потърсила от свидетелката С. 3000 лева, които са й потърсени след операцията на сина й. С. е дала парите на А., като последната е споделила, че е задействала процедура за изтегляне на кредит, след което ще върне парите. Свидетелката установява, че парите са й върнати от А. след няколко дни.

Свидетелят К. В. е син на пострадалия З.. Установява в показанията си, че действително е имало затрупан от свлачище техен багер преди 7-8 години. Багера е търсен, но така и не е намерен. Сочи, че баща му С. З. не е казвал за това, че се е свързвал с подсъдимата, за да търси помощ за издирване на багера. Свидетелят В. сочи, че не знае колко пари и на кого е давал пари баща му. За това е разбрал преди около 7-8 месеца. Твърди, че със сестрите си и с баща си са в нормални взаимоотношения.

Свидетелят М. е доцент, работи в Б. като ръководител на Дирекция по ускорено установяване на иновации към Министерство на икономиката. Председател е на Национален институт по ултрасензорна мултимедиаторика и феноменология. Свидетелят М. сочи, че това е сдружение с обществена полза и се занимава не само с т.нар. „врачки“, а и с изучаване на геопатогенни зони в България, въздействието им върху продължителността на човешкия живот, геовитални зони, където аномално се живее по-дълго. Институтът се занимава с изучаване феноменалността на някои хора по отношение на активни и отрицателни енергетични въздействия върху човешкия организъм, които са от групата на т.нар. черни магии и бели магии. Свидетелят сочи, че възможностите на подсъдимата В. показват, че тя може да неутрализира такъв тип въздействие, като я нарича „нашия оператор“ или „хармонизатора“. Свидетелят сочи, че има научен съвет, който е от хора, които работят в А. на науките, С. университет, физически и химически факултет, Медицински университет. Този съвет е от хора, които изучават природните феномени. Свидетелят М. установява, че подсъдимата В. е хармонизатор от 2007 година, като й е издаван всяка година документ. Такъв документ може да бъде издаден след като „оператора“ или „хармонизатора“ премине тест, тъй като е вероятно понякога някой да изгуби своите способности. Свидетелят сочи, че засега подсъдимата е действащ хармонизатор. Свидетелят твърди, че Н. В. е природен феномен и има необходимите документи, които удостоверяват по силата на Института нейните възможности. Свидетелят М. установява в показанията си, че Института не може да осигури заплащане на своите „хармонизатори“, затова са им дали т.нар. „карт бланш“ да могат да работят и да се самоиздържат чрез работа с клиенти. Всички заплащат членски внос, който е годишен и е в рамките между 230 и 440 лева, в зависимост от изследванията, които се налага да им бъдат направени. Свидетелят сочи, че всеки един от тях си има ритуал и работят по различни схеми на активизиране на процеса. Твърди, че ако ритуалът е свързан със златни накити, то те трябва да бъдат на лицето. Ако става въпрос за парична сума свидетелят твърди, че може би ефектът няма да е същия, защото е налице далекодействие на органичните структури, включително и парите, които са минали по някакъв начин, макар и опосредствено. Свидетелят М. сочи, че ритуалът може да бъде дистанционен. Твърди, че в някои случаи пари пратени по пощата биха свършили работа, в някои случаи не. Няма никакви писмени данни, никой не се е оплаквал, като има практика да се обръщат към хората да се обаждат, ако имат проблеми. Свидетелят сочи, че за извършване на даден ритуал стартовата вноска е 254 лева, а тарифите са на случаи и след това се договарят допълнително ако нещо стане. Ако сумата надвиши 3600 лева те са длъжни и двете страни да декларират по съответния договор по напълно сакрален проект. Там се поемат ангажименти от страна на Института за контрол при решаване на определени въпроси. Реципиентите трябва да сключват договор с феномена, в писмен вид. В Института регистрират тези договори, разглеждат се на академичен съвет, за да се види дали случая отговаря на тези критерии. Свидетелят е категоричен, че преди да се сключи такъв договор не се вземат никакви пари, освен минимума от 254 лева, който е за текущите разходи в началото. Свидетелят М. сочи, че ако се наложи нещо по-сериозно, тогава може да се свика и консилиум с други ултрасенсорни оператори. Засега няма нито един регистриран договор с Н. В.. Свидетелят М. сочи, че от Института осъществяват контрол на операторите, но той е дотолкова, че да се посети работното място, където извършват ритуалите и в какво състояние са помещенията в които работят, дали имат тоалетна, течаща вода, чакалня. А контролът свързан с лабораторните изследвания се прави по съответната методология, тези анализи се дават за обработване в Б. и в СУ. Сочи, че на подсъдимата В. работното й място е в Златица, а предаванията по телевизията се използват само за реклама. По телевизията само се установява каква е насоката на проблема, а свидетелят сочи, че личният контакт не може да бъде заменен с нищо друго. Свидетелят също така твърди, че когато става въпрос за изчезнал предмет е важен личния контакт. Свидетелят М. сочи, че В. е мюсюлманка и е получила степен „вайс“, което означава нещо като първата по-ниска степен на ходжа, която е характерна за жените, тъй като жена ходжа няма.

От заключението на приетата по делото съдебно графическа експертиза се установява, че ръкописният текст и подписът за „получател“ в разписка за изплащане на телеграфен запис PS270000DYM7U/21.09.2011 Г. са изпълнени от Г. Н. Г., а ръкописният текст в разписка № 07000081979447/22.09.2011 г. вероятно е изписан от Г. Н. Г., а подписът за „клиент“ в същия документ е изпълнен от това лице.

От представения по делото договор за отпускане на потребителски паричен кредит от У. банка № 815247 е видно че свидетелката В. А. А. е получила банков заем в размер на 4000 лева към 28.03.2012 г. Служебна бележка изх.№ 13150/11.10.2013 г. от Банка „У.“ удостоверява, че В. А. А. към 15.10.2013 г. по посочения потребителски кредит е получила 3276,56 лева.

От писмо изх.№ 342/12.06.2013 г. на Телевизия „Око“ Б. се установява, че за излъчването на предаване с участието на Г. Х. в телевизия „Око“ са постъпвали съответните суми, дължими за телевизионното време, което тя ползва, като тези суми са превеждани с телеграфичен запис посредством [фирма].

Представените три броя удостоверения от Национален институт по ултрасензорна мултимедиаторика и феноменология към Международна Асоциация „Феномен“ е видно, че подсъдимата Н. Г. В. има длъжността „Младши оператор, медиатор“ – сътрудник към Регионална лаборатория по мултимедиаторика, климатогенна диагностика и феноменология – Регион Златица – П.. Представено е и удостоверение за актуално състояние на Национален институт по ултрасензорна мултимедиаторика и феноменология към 06.10.2014 г., от което е видно, че същият представлява сдружение, вписано по съответния ред при Софийски градски съд и се представлява от председател на УС Е. П. М., като сдружението се създава за осъществяване на дейност в частна полза, както и е приложен устав на сдружението с нестопанска цел.

От приложената справка за съдимост на подсъдимата Н. Г. В. и бюлетини към нея се установява, че същата е осъждана три пъти, а именно: с определение № 136/09.02.2011 г. по НОХД № 3227/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив за извършено престъпление на 17.02.2009 г. в [населено място] по чл.209 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, с определение № 1/04.01.2011 г. по НОХД № 4/2011 г. по описа на Районен съд Нова Загора подсъдимата е осъдена за престъпление извършено на 07.06.2010 г. в [населено място] по чл.209 ал.1 като й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, както и с определение № 51/17.03.2011 г. по НОХД № 83/2011 г. по описа на Районен съд Пирдоп подсъдимата е осъдена за престъпление, извършено през м.02.2010 г. по чл.209 ал.1 пр.2 от НК, като й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. С нарочно определение № 51 от 17.03.2011 г. Районен съд Пирдоп на основание чл.23 и чл.25 от НК, по горното дело на подсъдимата В. е наложено общо наказание по всичките й осъждания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените писмени доказателства, както и от заключенията на вещото лице по приетата съдебна експертиза. Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се, формиращи обосновани изводи за хронологически развиващите се събития и напълно се подкрепят и от писмените доказателства.

При така възприетата от съда фактическа обстановка по делото, като съобрази целият доказателствен материал по делото, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата Н. Г. В. е извършила от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифициранопо чл.210 ал.1 т.4 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна, в инкриминираният период – от началото на месец септември 2011 год. до 22.09.2011 г. и място – в Б., подсъдимата Н. Г. В., с цел да набави за себе си имотна облага /да получи парична сума, с която да се разпорежда в своя полза и за свои нужди/ възбудила и до 22.09.2011 г. поддържала заблуждение в С. К. З. /че ще установи местонахождението на затрупан багер от свлачище в мина, находяща се в [населено място], [община] и ще развали направена му черна магия/, с което му е причинила имотна вреда - в размер на 6590 /шест хиляди петстотин и деветдесет/ лева. Първоначално и вследствие на телевизионно предаване, имащо за цел реклама и след разговор с подсъдимата В., последната се е съгласила, респ. задължила да направи необходимото, предвид способностите си на феномен за да установи местонахождението на затрупания багер, собственост на пострадали З., като последния от своя страна поел задължение да й изпрати сумата 290 лева за да започне да работи по случая. След като получила тази парична сума, подсъдимата поискала от З. да изпрати комплекти чаршафи и калъфки, в последствие още 300 лева, след което още 2000 лева. Вместо обаче да осъществи своята част от договорката подсъдимата В. се обадила на пострадалия З. с искане за нова сума от 4000 лева, като му казала, че в семейството му има черна магия, която ще бъде неутрализирана посредством тази парична сума, след което същата ще му бъде върната. Въпреки, че З. изпълнявал своите задължения и уговорки и изпращал сумите на името на лица и места, посочени от подсъдимата, последната не изпълнила уговорката им, като не съобщила нито данни за местонахождението на затрупания багер, така и не върнала паричната сума от общо 6000 лева, така както било уговорено. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимата не е посочила, както данни за местонахождението на затрупаният багер, нито е съобщила на З., че не е в състояние да установи посредством способностите си някакви данни за същия, поради което започнала да иска парични суми с мотив, че иска да развали черна магия, насочена към семейството му, каквато първоначална уговорка нямали. С тези си изявления и с обещанията, че пратените парични суми ще бъдат върнати на пострадалия З., подсъдимата мотивирала последния да й изпраща поисканите от нея суми. С получаването на паричните суми и убеждаването на пострадалия, че ще изпълни поетия си ангажимент, подсъдимата е въвела в заблуждение З., като го е убедила, че е ще изпълни поетия ангажимент, като посочи къде се намира затрупания багер или поне някаква информация за него, ще развали черна магия в семейството му. Освен изложеното подсъдимата В. с твърдението си, че след като изпълни съответния ритуал ще върне дадените от З. пари, както и чаршафите и калъфките е мотивирала последния за й ги предостави, което е станало посредством куриерски услуги. Измамното намерение, формирано от подсъдимата се подкрепя и от обстоятелството, че същата освен, че като феномен, предоставящ гадателски и екстрасенски услуги широко показвани и рекламирани по местен телевизионен канал е искала и получавала различни суми от пострадалия под различен предлог, като в края на тяхното общуване по телефона е заплашила З., че ако каже за случилото се ще разкаже, че платените парични средства за това, че е спала с пострадалия. През цялото това време от момента на формиране на заблуждението у пострадалия до момента на подаване на жалбата в МВР от пострадалия, същото е било поддържано у З. чрез действията на подсъдимата, като същата водила разговори със З. по телефона и му давала различни инструкции. Ако подсъдимата е имала намерение да изпълни обещаното и договорено задължение, то същата не би прекратила комуникацията си с пострадалия и не би отказала връщане на парите, които той сам й е предоставил за извършване на определен ритуал, без да му бъде обяснено, че при извършването на същия парите ми могло да „изгорят“ или изчезнат, както и не би заплашвала пострадалия, че ще разпространи неверни за него факти и обстоятелства. Именно с тези си действия Н. В. е причинила на З. имотна вреда, която е в пряка причинна връзка със същите. Създаването на първоначално заблуждение в успешното дистанционно разрешаване на проблемите на пострадалия е задълбочавано чрез последователно изграждане на силна психологическа атака от страна на подсъдимата с последващи действия и разговори, като освен първоначално договорената сума, която й е изплатена, чрез всяване на страх и напрежение у пострадалия посредством засилване на ефекта от съществуващ проблем, чрез заявяване на това, че нещата са много сериозни и има черна магия на цялото семейство, при което и в конкретното психично състояние пострадалият се е съгласил да изплати следващите суми чрез записи, които пари подсъдимата след извършване на ритуал щяла върне. За съставомерността на деянието е необходимо установяването на имотната вреда за пострадалият, като в случая такава е безспорно установено като парична сума в размер на 6590 лева.

Отделно от горният случай, от обективна страна в инкриминираният период – от 13.02.2012 г. до 17.02.2012 г. и място – в Б., подсъдимата Н. Г. В., с цел да набави за себе си имотна облага /да получи парична сума, с която да се разпорежда в своя полза и за свои нужди/ възбудила и до 17.02.2012 г. поддържала заблуждение в В. А. А. от [населено място] /че ще развали направена й черна магия/, с което й е причинила имотна вреда - в размер на 5360 /пет хиляди триста и шестдесет/ лева.Първоначално и вследствие на телевизионно предаване, имащо за цел реклама и след разговор с подсъдимата В., последната се е съгласила, респ. задължила да направи необходимото, предвид способностите си на феномен за да развали направена на пострадалата черна магия, като последната от своя страна поел задължение да й изпрати сумата 360 лева за да започне да работи по случая. След като получила тази парична сума, подсъдимата бездействала, но при следващ разговор с А. поискала да й изпрати още 2000 лева, който да послужат за извършване на ритуал по развалянето на магията, който след ритуала ще й бъдат върнати. Вместо обаче да осъществи своята част от договорката подсъдимата В. още на следващият ден се обадила на пострадалата А. с искане за нова сума от 3000 лева, отново със същото предназначение, а именно осъществяване на ритуал, отново с обяснение, че след това ще й бъдат върнати. Въпреки, че А. изпълнявала своите задължения и уговорки и изпращал сумите на името на лица и места, посочени от подсъдимата, последната не изпълнила уговорката им, като не са налице данни въпросният ритуал да е изпълнен от В., както и не върнала дадената й паричната сума от общо 5000 лева, така както било уговорено. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимата не е посочила на пострадалата, че е изпълнила ритуала, нито е съобщила на А., че не е в състояние да осъществи обещаното. С тези си изявления и с обещанията, че пратените парични суми ще бъдат върнати на пострадалата А., подсъдимата мотивирала последната да й изпраща поисканите от нея суми. С получаването на паричните суми, които по-късно ще й върне и убеждаването на А., че ще изпълни поетия си ангажимент, че личните проблеми които има със сина си /същият се развел а впоследствие претърпял и тежка операция на очите/ се дължат на черна магия, която ще развали, подсъдимата е въвела в заблуждение А., като по този начин я е мотивирала да изпраща допълнително поисканите парични суми. Измамното намерение, формирано от подсъдимата се подкрепя и от обстоятелството, че същата освен, че като феномен, предоставящ гадателски и екстрасенски услуги широко показвани и рекламирани по местен телевизионен канал е искала и получавала различни суми от пострадалата, като в края на тяхното общуване по телефона е заплашила А., да не казва на никой за станалото, защото магията ще се върне и няма да се развали. През цялото това време от момента на формиране на заблуждението у пострадалата до момента на подаване на жалбата в МВР от А., същото е било поддържано у последната чрез действията на подсъдимата, като същата водила разговори с А. по телефона и й давала различни инструкции. Ако подсъдимата е имала намерение да изпълни обещаното и договорено задължение, то същата не би прекратила комуникацията си с пострадалата и не би отказала връщане на парите, които тя сама й е предоставил за извършване на определен ритуал, без да й бъде обяснено, че при извършването на същия парите би могло да „изгорят“ или изчезнат, както и не би заплашвала пострадалата, да не казва на никого за случилото се, защото магията ще се върне. Именно с тези си действия Н. В. е причинила на А. имотна вреда, която е в пряка причинна връзка със същите. Създаването на първоначално заблуждение в успешното дистанционно разрешаване на проблемите на пострадалата е задълбочавано чрез последователно изграждане на силна психологическа атака от страна на подсъдимата с последващи действия и разговори, като освен първоначално договорената сума, която й е изплатена, чрез всяване на страх и напрежение у пострадалата посредством засилване на ефекта от съществуващ проблем, чрез заявяване на това, че нещата са много сериозни и има магия на цялото семейство, при което и в конкретното психично състояние пострадалата се е съгласила да изплати следващите суми чрез записи, които пари подсъдимата след извършване на ритуал щяла върне. За съставомерността на деянието е необходимо установяването на имотната вреда за пострадалата, като в случая такава е безспорно установено, като парична сума в размер на 5360 лева.

Двете престъпни деяния, и причинените с тях вреди са в размери, обосноваващи извод за по-висока степен на обществена опасност и са извършени от подсъдимата при условията на продължавано престъпление и квалифицират престъплението по чл.26, ал.1 от НК. Разгледани в тяхната съвкупност като извършени през непродължителен период от време разкриват завишена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на това престъпление. Налице е една системност и упоритост от страна на подсъдимата при извършване на деянията, като и двете са реализирани при форма на вина пряк умисъл, след като същата е съзнавала общесвеноопасният им характер, знаел е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, което обуславя завишена степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието. Съдът като съобрази изложеното и размера на причинената от престъплението вреда на свидетеля З. в размер на 6590 лева и на свидетелката А. в размер на 5360 лева намира, че в казуса се каса за немаловажен случай, което обстоятелство, съпоставено с това, че В. е осъществил разглежданото престъпление при условията на повторност по чл.28 от НК, след като е бил осъден за друго такова престъпление със Споразумение № 51/17.03.2011 г., постановено по НОХД № 83/2011 г., по описа на РС – Пирдоп, по което на основание чл.209, ал.1 от НК, на В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, квалифицират разглежданото деяние, като престъпление по чл.210 ал.1 т.4 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като В. е съзнавала общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване, мотивирана от желанието си да набави средства за задоволяване на лични нужди. Допълнителен аргумент за извода на съда, досежно тази форма на вина при извършване на процесното престъпно деяние са показанията на свидетелите З. и А., че подсъдимата в последните си разговори по телефона ги е заставяла и убеждавала, че не трябва да разказват и оплакват от станалото, защото това ще има допълнителни негативни последици за тях /Решение № 517/07.02.2011 г. по наказателно дело № 2436/2011 г. на Второ НО на ВКС/.

Причина за извършване на престъплението са трайно установени у него престъпни навици, породени от желание за лично облагодетелстване, макар и по престъпен начин.

За извършеното от подсъдимите престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл.210 ал.1 т.4 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” от една до осем години. В случая съгласно разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК съдът следва да определи размера на наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като съобрази съотношението на установените смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в случая. Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе младата възраст на подсъдимата, а като отегчаващи такива – високата стойност на предмета на измамата и високата динамика на предприетите измамливи действия. Като съобрази установеният баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намира, че следва на подсъдимата В. да за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца. Предвид поправянето на подсъдимата и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намира, че така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг затворнически режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Наред с това и като съобрази предходните осъждания на подсъдимата В. съдът на основание чл.68 ал.1 от НК постановява същата да изтърпи отделно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, наложено й като общо наказание с Определение № 51/17.03.2011 г. по ЧНД № 80/2011 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, влязло в сила на 02.04.2011 г., което да изтърпи при първоначален строг затворнически режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Извършването на процесното престъпление е свързано с виновно причиняване на имуществени вреди на свидетеля С. К. З. и свидетелката В. А. А., които вреди по аргумент на чл.45 от ЗЗД подсъдимата Н. Г. В. е длъжен да поправи. Ето защо, като отчете категоричният и безспорно установен размер на причинените с процесното престъпление имуществени вреди за гражданските ищци, а именно в размер на 6300 /шест хиляди и триста/ лева за С. К. З. и в размер 5360 /пет хиляди и триста и шестдесет/ лева за В. А. А., представляваща общата стойността на предоставените от същите парични средства, които не са им възстановени, съдът намира, че предявените граждански искове се явяват основателен и доказан по размер, като осъди подсъдимата В. да ги заплати, както следва: по отношение на С. К. З. за сумата 6300 /шест хиляди и триста/ лева, представляващи причинени на от престъплението имотна вреда, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 22.09.2011 г. до окончателното й изплащане и по отношение на В. А. А. за сумата 5360 /пет хиляди и триста и шестдесет/ лева, представляващи причинени й от престъплението имотна вреда, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 17.02.2012 г. до окончателното й изплащане. По отношение на пострадалата А. съдът отхвърли, като неоснователна гражданската й претенция над тази сума до размера на предявената такава от сума 6 530,40 /шест хиляди петстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки/ лева, тъй като разликата се претендира на основание, което не представлява пряка и непосредствена последица, респ. вреда от престъплението.

По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимата В. да заплати и разноските направени в хода на наказателното производство, като я осъди да заплати на С. К. З. сумата 500 /петстотин/ лева, представляващи съдебни и деловодни разноски за адвокат, а по сметка на Районен съд - Благоевград сумата 466,40 /четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, представляващи държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска, както и 5 /пет/ лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: