№ 593
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000350 по описа за 2021 година
С решение №260017 от 20.10.2020г.,постановено по т.д.№117/2017г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. са осъдени да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД на
основание чл.430 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следните суми:
сумата от 8756,31 евро главница по Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г.; Анекс
към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит
№ TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г., обявена за предсрочно изискуема с връчване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 20.12.2017г. до
окончателното й изплащане;
сумата от 19 338,26 евро,представляваща неизплатени лихви по Договор за кредит № TR
70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 09.10.2009г. и
Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г. за периода 04.02.2013г.
до 14.12.2017г.
Исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер на главницата от
32180,84 евро.
Против това решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.
„Уникредит Булбанк“ АД обжалва решението в отхвърлителната му част с искане да бъде
отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи исковете изцяло. Посочва, че
решението е необосновано и крайният резултат по делото противоречи на приетото в мотивите на
решението, а именно - че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на препис от исковата
молба. Постановеният диспозитив противоречал на събраните по делото доказателства ,
1
включително на заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза.
В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. са подали отговор на същата, с който е оспорват.
С жалбата,подадена от ответниците по исковете се обжалва решението в частта му, с която
същите са осъдени да заплатят посочените по-горе суми. Поддържа се, че решението за
неправилно и немотивирано. Изложени са оплаквания и за необоснованост на същото.
Всяка от страните претендира разноски за въззивното производство, както и
такива,направени пред първоинстанционния съд съобразно изхода по подадената от нея жалба.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните
съображения:
Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.430
от ТЗ и иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
„Уникредит Булбанк“ АД е подала искова молба против В. С. З., И. А. З.. и С. С. З.,с
която се моли тези лица да бъдат осъдени да заплатят на банката солидарно сумите
32 180,84 евро,представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № TR
70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от
09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г., и
сумата от 19 338,26 евро общо неизплатени лихви за периода 04.02.2013г.-14.12.2017г. по
същия договор, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Твърди се, че на 24.08.2007г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № TR 70485540/24.08.2007г.,с който е отпуснат кредит на в размер на 32723
евро лицето В. С. З. за закупуване на недвижим имот в гр.***. Поръчители по този кредит
са И. А. З.. и С. С. З..
На 09.10.2009г.е подписан анекс към този договор,с който страните са се договорили
кредитът да бъде погасен на 274 бр. анюитетни вноски при 12 месечен гратисен период за
главницата от 10.11.2009г. до 10.10.2010г. вкл. и 262 бр. анюитетни погасителни вноски
,дължими на 20-ти число месечно за периода от 10.11.2010г. до 10.08.2032г.
На 04.11.2011г. е подписан втори анекс съгласно който кредитът ще бъде погасен на
249 бр. вноски при 12 месечен гратисен период за главницата от 04.12.2011г. до
04.11.2012г.,вкл. и 237 бр. анюитетни вноски, дължими на 20 число на месеца за периода
04.12.2012г.- 04.12.2032г.
Посочено е, че поради спиране на плащанията до лицата били изпратени нотариални
покани, връчени по реда на чл.47 от ГПК,с които е направено изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението, считано от 07.08.2013г.. След подадено заявление
по чл.417 ГПК в полза на „Уникредит Булбанк“ АД били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист. Длъжниците по договора подали възражение и било образувано
исково производство. С решение от 07.08.2017г. по т.д.№ 52/2015г. искът на „Уникредит
Булбанк“ АД бил отхвърлен като съдът приел, че кредитът не е бил надлежно обявен за
2
предсрочно изискуем. Към 15.12.2017г. задължението на ответниците било в размер на
51 519,10 евро с левова равностойност 100 762,60лв. От тази сума 32 180,84 евро
представляват главница и 19 338,26 евро представляват неплатени лихви- договорни и
наказателни, като същите са разграничени по вид и размер,а именно : 1027,23 евро
договорна лихва(8 вноски) , 10 377,55 евро лихва върху просрочена главница за периода от
04.02.2013г. до 14.12.2017г. съгласно чл.4.2. от Анекс от 04.11.2011г. и 7933,48 евро
наказателна лихва за просрочие по чл.4.3 от Анекс №2 от 04.11.2011г.
С подадения отговор на исковата молба ответниците оспорват исковете. Излагат
доводи, че кредитът не е бил предсрочно изискуем, тъй като не са получили надлежно
изявление за това, а нямало и основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Банката
увеличила дължимите лихви многократно и поради това се увеличил и размера на вноските.
Твърдят, че дори има надплатени суми по кредита. При условията на евентуалност
посочват, че не е възникнало уговореното правно задължение за заплащане на
възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост.
По отношение на уговорката в договора за кредит, която касае формирането на
размера на договорната лихва, състояща се от базисен лихвен процент и надбавка в размер
на 2,339% годишно се посочва, че липсва на яснота относно начина на формиране на т.нар.
базисен лихвен процент. Банката започнала да увеличава вноските по договора, което
довело до подписване на Анекс №1 към същия. В него лихвеният процент бил уговорен
като сбор от БЛП ( формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена
съгласно Раздел ІІІ, т.9.2 от ОУ). Към 09.10.2009г. тези размери съответно били 4,438 и
1,932%. Размерът на премията не бил изрично посочен. Твърди се, че за исковия период
банката неоснователно била увеличила компонента „премия“.
Поддържа се също, че чрез представянето на гратисен период за погасяване на
главницата на практика Банката е утежнила положението на кредитополучателя. Това
довело до необходимост на бъде сключен Анекс №2. В този анекс лихвения процент отново
е уговорен като сбор от базов лихвен процент и надбавка. Базовият лихвен процент бил в
размер на 1,55%, а надбавката – 5,342% Така размерът на годишния лихвен процент
нараснал до 6,892% С този анекс също се утежнявало положението на кредитополучателя,
доколкото се допускало капитализиране на лихви, което било нищожно по отношение на
физически лица.
Прави се възражение за нищожност на клаузите на т. 4.2, т.4.3, т. 11.1.1, т.11.1.2,
т.11.1.3, т.11.2.1.1, т.11.1.1.2 ,т.11.2.1.3, т.11.2.1.3, т.11.2.2, т.11.2.3. от основния договор; на
т.4.1., т.4.3., т.11.2 от Анекс № 1, както т.2.8, т.4,.2 , т.4.4, т.11.1.2, т.11.1.3, т.11.2 от Анекс
№2, както т.9.1., т.9.2 , т.9.3.5 ,т.9.6., т.9.6.1, т.9.6.3., т.9.9, т.10,т.15 от ОУ, при които
„Уникредит Булбанк“АД, предоставя ипотечни кредите на физически лица. Всички тези
клаузи попадали под приложното поле на чл.143 от ЗЗП и по-конкретно на т.10 и т.12,
както и в приложното поле чл.146,ал.2 от ЗЗП. Посочените текстове от договора били
нищожни и като противоречащи на Директива 93/13/ЕИО.
С допълнителната искова молба ищцовата банка изрично заявява, че не е изпращана
3
нотариална покана до ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем във
връзка с настоящото производство. Твърди,че правото кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем е упражнено с подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело. Счита,че са налице предпоставките това изявление да
произведе своя ефект, тъй като последната вноска по кредита е в размер на 33,82 евро и е
направена на 04.02.2013г.
Позовава на изключението на чл. 144,ал.3,т.1 от ЗЗП във връзка с възражението за
нищожност на част от клаузите като неравноправни. по отношение на уговорените лихви.
Поддържа, че клаузите за тяхната промяна са ясни и недвусмислени и още при сключване на
договора кредитополучателят и поръчителите са били наясно с тях.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържа становището, че кредитът
не е предсрочно изискуем, тъй като ищецът не е конкретизирал датата на обявяване на
предсрочната изискуемост. Дори обаче да се приемело, че това е датата на подаване на
исковата молба, към този момент не били налице предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост- ответниците не били изпадали в забава при изплащане на
месечните анюитетни вноски. Това било последица от обстоятелството, че при
необоснованото завишаване на лихвите ответниците били внесли сума, която надвишавала
действително дължимите суми към съответния момент на плащане и с надвнесения размер
следвало да бъде намален размер на главницата. Това от своя страна водело до различен
размер на договорната лихва, тъй като тя била начислена върху завишения размер на
главницата. Прави се възражения за изтекла погасителна давност в хипотезата на
чл.116,б.“б“ от ЗЗД.
По отношение на претендираната от ищеца възнаградителна лихва в размер на
1027,33 евро за периода от 04.02.2013г. до 07.08.2013г. се поддържа, че е неправилно
изчислена. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД
по отношение на тези лихви. Недължима била и начислената наказателна лихва в размер на
7933,48 евро за периода 04.02.2013г. до 14.12.2017г.,тъй като било недопустимо да се
начислява два пъти една и съща лихва. В случая това били наказателната лихва и лихвата за
просрочие.
Относно претендираната от ищеца лихва върху просрочена главница за периода
04.02.2013г.-13.12.2017г. в размер на 10 377,55 евро се излага твърдение, че след
настъпване на предсрочната изискуемост на 07.08.2013г. договорна лихва не следва да се
начислява.
И за тези две лихви са прави възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл.111,б.в“ от ЗЗД за три годишен период преди завеждане на делото.
Оспорва се твърдението на ищеца, че договорните клаузи, за които се твърди,че са
нищожни е налице изключението на чл. 144,ал.3,т.1 от ЗЗП.
С обжалваното решение е прието, че между страните е възникнала облигационна
връзка по процесния договор за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем с връчване
4
на препис от исковата молба.
Счетено е също,че клаузите на сключения между страните договор, с които се
предвижда възможност кредиторът едностранно да променя за даден период базовия лихвен
процент, както и размера на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния
пазар, без да са установени правила за тази промяна, които да са формулирани по ясен,
недвусмислен и разбираем начин са нищожни. За неравноправни са приети клаузите на т.4.1
и т.4.1а от договора за кредит, клаузите на т.4 и т.4.1а от Анекс № 1 и същите клаузи от
Анекс №2 в частта им относно изменението на лихвата, както и на т.9.3.5 от ОУ.
Прието, че при преизчисляване на задължението дължимите суми са 8756,31 евро.
главница към 15.12.2017г., 14 871,98 евро договорна лихва, 926,36 евро лихва за просрочена
главница и 15 737,26 евро наказателна лихва тъй като общият размер на претендираните
лихви бил 31 535,60евро, а се претендирали 19338,26 евро, то съдът е счел,че следва да
уважи тази претенция до този размер. Не става ясно как са формирани тези размер и защо
съдът е счел същите за съответстващи на уговореното между страните при съответно
отчитане на нищожността на част от клаузите.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Наличието
на влязло в сила решение, с което се отхвърля установителен иск за процесните суми не
води до недопустимост на настоящото производство, тъй като същото е касаело
установителен иск за съществуване на вземане по чл.417,т.2 от ГПК, а фактическо
основание за претенцията по настоящото производство е сключеният между страните
договор за кредит. Освен това искът е бил отхвърлен с оглед приетото от съда, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, а не защото същото е погасено на някое
от основанията, предвидени в ЗЗД. Предвид твърденията в исковата молба, с която е
иницииран настоящият процес - че към момента на нейното подаване вече са налице
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, то са налице твърдения за нови
факти и не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
стоящия за разглеждане правен спор.,
Настоящият състава намира, че решението е частично неправилно по следните
съображения:
По делото е безспорно установено, че на 24.08.2007г. между „Уникредит Булбанк“
АД, наричана Кредитор от една страна и В. С. З.- кредитополучател, И. А. З.. – съдлъжник и
С. С. З. – съдлъжник е сключен договор за банков кредит № TR70485540 със който на В.З. е
отпуснат заем в размер на 32 723 евро за закупуване на жилище в гр.*** и срок на
погасяване до 10.08.2032г.
По делото не е спорно, че сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя.
Съгласно т. 4.1.а годишния лихвен процент върху редовна главница на кредитите,
изплащан чрез анюитетни вноски е 6.44 %, Същият е формиран от базисен лихвен процент в
размер на 4.101 % и надбавка 2.339%.
В т.4.2 е отразено, че при просрочие на лихва или главница се начислява надбавка в
5
размер на 5 пункта върху уговорената лихва за редовен дълг в случаите по т.11.2.2 или на
главница по т.11.2.3.
В т.4.3. е предвидено да е начислява надбавка в размер на 7 пункта върху лихвата за
просрочена главница при просрочие на главници или на лихва и главница.
В раздел ІІ от договора - т.11.1.1 е отразено, че лихвеният процент се определя въз
основа на базисен лихвен процент плюс надбавка като базисния лихвен процент се определя
от УС на банката или оторизиран от него орган или лица въз основа на конкретно посочения
индекс, установен в т.10.3 и 10.4 от Условията на Уникредит Булбанк по кредитите на
физически лица, неразделна част от договора.
В т.11.1.2 се предвижда, че съгласно установеното в предходната точка лихвеният
процент по кредита се счита за надлежно променен като кредиторът уведомява
кредитополучателя за настъпилите изменения. В т.11.1.3 е посочено, че кредитополучателят
дава съгласие кредиторът да изменя едностранно лихвеният процент без да е необходимо да
се подписват допълнителни споразумения за това.
В т.11.2.2 и т.11.2.3 е предвидено, че при наличие на просрочия целят размер на
кредита са олихвява съответно с лихвите по т.4.2 и т.4.3 от договора. С подписания анекс
№1 страните е уговорено, че преуреждат отношенията като неиздължената сума в размер
на 31617,46 евро главница и 778,44 евро лихва ще бъде издължена на 274 бр. анюитетни
вноски като е предвиден 12 месечен гратисен период за главницата и 262 бр. анюитетни
погасителни вноски. Уговорено е,че върху дължимата към този момент главница ще се
начислява лихва в размер на базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен
EUROBOR и премия ,определена съгласно раздел ІІІ,,т.9.2 от ОУ. В чл.4.2 е предвидено,
че при просрочие се начислява лихва за просрочие, която се формира като сбор от базовия
лихвен процент, който към момента е 4,438% и надбавка за просрочие, която е в размер на
3,932% . В чл.4.3 е записано, че при просрочие на главница и /или лихва се начислява
надбавка за просрочие върху целия текущ дълг /просрочена плюс редовна главница/, която
се начислява независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по т.4.1.а или
т.4.1б и т.4.2.
В т.11.1.2, че при неиздължаване на погасителна вноска по кредита съгласно
погасителния план по т.7 и/или при предсрочна изискуемост,целият размер на кредита с
настъпил падеж се олихвява с надбавката по т.4.2.
Съгласно т.11.1.3 при просрочие на лихви и/или главница за срока на просрочието
целият размер на кредита ( редовен дълг по главницата и неиздължена просрочена и
изискуема част от нея) освен с лихвата за редовна главница по т. 4.1а и т.4.1б и лихвата за
просрочена главница, се олихвява и с лихвата по т.4.3.
В чл.11.2 е посочено ,(че кредитополучателите дават съгласие лихвеният процент да
бъде променян чрез промяна на базовия лихвен процент, приложим към датата на
олихвяване.
Съгласно т.12.4 лихвите за просрочие не се включват в дължимата анюитетна вноска.
6
С анекс №1 страните са преуредили отношенията си ,като са се съгласили кредитът да
бъде погасен на 274 бр. анюитетни вноски при 12 месечен гратисен период за главницата от
10.11.2009г. до 10.10.2010г. вкл. и 262 бр. анюитетни погасителни вноски ,дължими на 20-
ти число месечно за периода от 10.11.2010г. до 10.08.2032г.
Предоговорени са размерите на лихвата върху редовния дълг, на лихвата за
просрочие и на надбавката по т.4.3. Клаузите на т.11.1.2 и т.11.1.3 са възпроизведени по
същия начин, по който са записани и първоначалния договор.
С анекс № 2 страните са се съгласили,че състоянието на кредита към тази дата е
следното: Погасената част от кредита е 787,74 евро. Непогасената главница е 31771,72
евро като неиздължената просрочена и изискуема част от главницата е 163,54 евро,
начислената неизискуема лихва – 152,06 евро и начислена, просрочена и изискуема лихва-
190,04 евро. Посочено е, че редовния дълг е в общ размер на 32 328,36 евро като в същия са
включени всички посочени по-горе компоненти.
Уговорено ,че лихвите ще са в размер на базов лихвен процент, който ще е размер на
1,55% за периода от 04.11.2011г. до 04.11.20102г. и за периода от 05.11.2012г., а надбавката
върху същия за първия период ще бъде 5,19%,а за втория- 5,342%
Годишният лихвен процент за просрочие е уговорен като сбор от базовия лихвен
процент в размер на 1,55% и надбавка в размер на 7,3425%,а т.4.3 и посочен размер на
годишния лихвен процент върху текущия дълг ( редовна и просрочена главница) при
просрочие на главница и/или лихва ,която се начислява независимо от лихвите за редовна и
просрочена главница.
Клаузите на т.11.1.2, т.11.1.3 и 11.2 са идентични с тези в анекс№1.
Съгласно т.15.4 и от двата анекса кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от
задълженията за заплащане на дължими суми - - главница, лихви, такси, комисионни и
разноски, като и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора или по
ОУ, както и при констатиране на неистинността на декларираните от кредитополучателя
обстоятелства.
По делото са налични Общите условия, при които Уникредит Булбанк предоставя
кредити на физически лица. В т.9 подробно е регламентиран начинът, по който се определя
лихвения процент по кредитите на физически лица като е разписано , че лихвеният процент
се формира от компонента базов лихвен процент и надбавка. По отношение на базовия
лихвен процент е посочено, че същият е променлив (т.9.1) ,а начина на неговото формиране
е уреден в т. 9.2., т.9.31, 9.3.2, 9.3.4 и 9.3.5.
В т.9.2 е посочено, че базовия лихвен процент по кредитите се формира като сбор от
съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и
периода на олихвяване и премия. Посочено е, че Банката може едностранно да променя
размера на премията по реда, установен в ОУ. В чл.9.3.5. е предвидено, че кредиторът има
право да променя /увеличава/намалява/ едностранно, въз основа на решение на
7
оторизирания си орган, размера на приложимия към даден лихвен период базов лихвен
процент, като променя определения към датата на договора размер на премията в
съответствие с ценовите условия на кредитния пазар, без да е необходимо съгласие на
кредитополучателите, респ. солидарните длъжници. Отчетено е, че при кредити, погасяване
чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита се променя със сумарната
промяна на двата компонента /индекс и премия/ на базовия лихвен процент. Съгласно
чл.9.3.2 при кредити в чуждестранна валута /евро/ се прилага едномесечен или
тримесечен/шестмесечен EURIBOR, равен на индекса, публикуван на страница
на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия
работен ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие/шестмесечие и се
прилага от първия работен ден на календарния месец, съответно календарното
тримесечие/шестмесечие, до деня, предхождащ първия работен ден на следващия
календарен месец, съответно календарно тримесечие/шестмесечие включително.В т.9.6. е
предвидено, че при направена промяна на базовия лихвен процент, същият влиза в сила
автоматично с уведомяването на кредитополучателите. В клаузите на т.9.6.1., т.9.6.3 и т.9.9
е предвидено при кои фактори може да бъде направено изменение на базовия лихвен
процент.
Както беше посочено по-горе, ответниците правият възражение за нищожност на част
от клаузите на договор и анекса,а именно –т. 4.2, т.4.3, т. 11.1.1, т.11.1.2, т.11.1.3, т.11.2.1.1,
т.11.1.1.2 ,т.11.2.1.3, т.11.2.1.3, т.11.2.2, т.11.2.3. от основния договор; на т.4.1., т.4.3., т.11.2
от Анекс № 1, както т.2.8, т.4,.2 , т.4.4, т.11.1.2, т.11.1.3, т.11.2 от Анекс №2, както т.9.1.,
т.9.2 , т.9.3.5 ,т.9.6., т.9.6.1, т.9.6.3., т.9.9, т.10,т.15 от ОУ, при които „Уникредит
Булбанк“АД, предоставя ипотечни кредити на физически лица като се твърди,че същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
В тази връзка следва да се посочи, че банката е търговец, който има като основен
предмет на дейност приемане на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и кредитиране в това
число отпускане на потребителски кредити или такива, обезпечени с ипотека. Тя извършва
финансова услуга по смисъла на пар. 13, т. 12, б. "б" от ДР на ЗЗП към приложимата редакция и
съответно, кредитополучателят е потребител на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП. С оглед на това следва да се прецени дали по посочените клаузи попадат под действието
на посочения текст и това да води до тяхната нищожност съгласно чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Този извод не се променя от факта,че договорът е такъв, обезпечен с ипотека,тъй като
предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека също представлява финансова услуга, когато
същата е предоставена на физическо лице, имащо качеството "потребител" по смисъла на § 13, т.1
от ДР на ЗЗП и лицата, получили такива кредити се ползват от предвидената в него закрила ( този
смисъл Решение № 144 от 8.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2155/2016 г., II т. о., ТК).
Според дефиницията на чл. 143 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза в договор, сключен
с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. В
т. 1-18 са изброени случаите, в които е налице неравноправност. В т. 10 е посочено, че е
неравноправна клаузата, когато позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
8
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Уговорките, които определят
основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на
кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост
се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако
от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере
икономическите последици от сключването на договора. Прилагайки тълкуването на Съда на
Европейския съюз на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, се установява, че промяната на цената следва да се налага от обективни, външни и извън
контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора, както и методиката на
банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на
търговеца, съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна едностранна
преценка на доставчика на услугата. При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в
които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към момента на сключване на договора, следва да се приеме, че е спазено изискването за
яснота и разбираемост. Това следва по дефиниция от характера на договора за банков кредит
съгласно чл. 430, ал. 1 във връзка с, ал. 2 от ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява
насрещна престация на кредитополучателя за ползването на предоставените парични средства.
Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и на заемополучателя. В решение № 92/09.09.19 г. по т. д. № 2481/17 г. на
ВКС, ІІ т. о. е направено разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато
съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента- БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер
в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от
промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на
кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.
146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката- кредитор да променя едностранно лихвата
при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на
договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер, /в същия смисъл е и
Решение № 9/27.20.2020 г. по т. д. № 62/19 г., ТК, I т. о. на ВКС/.
С оглед на така изложеното настоящият състав приема,че неравноправни са уговорките
на т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.3 от Договор за банков кредит № TR70485540, на т.11.2 от Анекс
№ 1, т.11.1.2, т.11.1.3, т.11.2 от Анекс №2, както т.9.1., т.9.2 , т.9.3.5 , т.9.6., т.9.6.1, т.9.6.3.,
т.9.9 от ОУ, при които „Уникредит Булбанк“АД, предоставя ипотечни кредити на физически
лица, но само в частите, които дават право на банката едностранно да промени лихвения
процент в компонента „базов лихвен процент“. По отношение на същите не може да се приеме,
че е налице изключението на чл. 144,ал.3,т.1 от ЗЗП, на което се позовава ответната банка. За да
бъде приложима тази норма е необходимо сделката, за която се прилага да има за предмет
финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. В постоянната
практика на ВКС по реда чл.290 от ГПК ( решение №95 от 13.09.2016г. по т.д.№240/2015г., ТК , --
9
Т.О., Р №424 от 02.12.2015г. по т.д.№1899/2015г., ГК, ІV г.о.), която е задължителна за настоящата
инстанция се приема, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка имаща предмет
финансови инструменти. С оглед на това разрешение на въпроса се налага и направеният извод за
неприложимост на посоченото изключение.
В клаузите на т .4.2 и т..4.3 от договор за банков кредит № TR70485540 е
предвидено, че се начисляват надбавки при просрочие. Клаузата на чл.4.2 не е нищожна,
тъй като същата регламентира само надбавката върху основния лихвен процент по договора
и не съдържа елемент, за който може да се приеме, че има неравноправен характер. Що са
касае за т.4.3 същата предвижда начисляването на надбавка при просрочие на лихва или
главница , но не само върху просрочената част от задължението, а и върху редовния дълг.
Самият начин на начисляване е уреден в т.11.2.1 и т.11.2.2 от Договора и т.11.1.2 и
т.11.1.3 от Анекс№1 и Анекс №2 . Съдът намира,че тези клаузи не са нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, но са нищожни поради противоречие с добрите
нрави поради следното: Предвидената в т.4.3 както на договора, така и в клаузата със същия
номер в анексите, надбавка има характер на неустойка и поради това спрямо нея следва да
бъде направена преценка дали същата е валидна. В практиката на ВКС по реда на чл.290 от
ГПК се приема, че съдът има задължението да следи служебно за спазването на добрите
нрави и поради това при спор за заплащане на неустойка следва да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността /Р № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.,
ТК/. С посочения текст се въвежда повторна санкция за просрочие на задълженията по
договора като същата се начислява и върху редовния дълг. Това противоречи на основните
функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Повторното
начисляване на наказателна лихва върху просрочения дълг води до двойно обезщетяване на
вредите, което има за последица неоснователно обогатяване на кредитора. До същия
резултат се стига и при начисляването на неустойка за забава върху тази част от дълга, за
който няма неизпълнение на задължение и съответно повод да се прилага санкция, а и
липсва подлежаща на обезщетяване вреда.
За нищожна следва да се приеме и уговорката,направена в Анекс №2 лихвите в
размер на 152,06 евро (начислена и неизискуема лихва) и 190,04 евро
(начислена,просрочена и изискуема лихва) да се включат в размер на основния дълг,
защото това означава да станат част от главницата и върху същите да се начислява лихва.
След като е договорено начисляването на лихви върху лихви, то е налице е анатоцизъм,
което води до нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради
противоречие на закона - чл.10, ал.3 ЗЗД, допускащ олихвяването на изтекли лихви да става
съобразно наредбите на БНБ, а такава приложима наредба за хипотезата на процесния
случай не е налице. В този смисъл е решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1404/2018 г. на
ВКС, II т. о., според което уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
10
Поради горните изводи като лихвен процент, който следва да се приеме като
валиден за размера на възнаградителната лихва по договор за банков кредит № TR70485540
е първоначално определеният такъв по договора – 4,010 БЛП и 2,339% надбавка или 6,44 %,
а след подписването на анексите за срока на тяхното действие това са лихвен процент в
размер на 6,37% по анекс №1 и до 04.08.2032г.
Именно с оглед на тези лихвени проценти следва да се прецени дали са налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на подаване на
исковата молба, както е заявена претенцията. Съдът приема за неоснователно възражението
на ответниците,че със същата не е направено такова изявление. Напротив- кредиторът
изрично твърди, че такава изискуемост е настъпила и дори твърденията да са, че това е
станало по-рано, достатъчно е, че същите са въведени и че с получаването на препис от
исковата молба те са достигнали до ответниците.
При определяне на размера на задължението съдът ползва допълнителното
заключение на вещото С.М., прието при разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
тъй като на експерта е била поставена именно такава задача- да изчисли задължението към
15.12.2017г. Съдът обаче съобразява обстоятелството, че лихвеният процент следва да
бъде фиксиран в посочените по-горе размери, т.е за периода от 04.11.2011г. до 15.12.2017г.
този лихвен процент следва да е 6,74%: за времето от 04.11.2011г. до 04.11.2012г. и 6,892%
за периода 05.11.2012г. до 15.12.2017г. Така дължимата договорна лихва при съобразяване
на размерите на главницата, отразени в Таблица 5 от допълнителното заключение и размер
на внесените от ответниците суми – Таблица 1 от второто заключение (л. 228-231) за този
период е 5370,12 евро като този размер съдът определя по реда на чл.160 от ГПК.
Лихвата за просрочени вземания е изчислена от вещото лице на 330,09 евро като
съдът приема този размер за отговарящ на действителното положение като се има предвид
размер на вноските, тяхната изискуемост и размера на лихвения процент за просрочена
главница – 8,892 за този период.
Видно от експертизата към посочената дата задължението за главница е в размер на
3 205,69 евро просрочена главница и 25 402,94 евро редовна главница. Дължими са били
още 120,89 евро просрочена такса за управление на кредита. Такава сума обаче не се
претендира.От заключението се установява,че последното плащане което ответниците са
направили по кредита е осъществено на 01.02.2013г.( таблицата на стр.7 от доп.
заключение).
С оглед на тези констатации към датата на подаване на исковата молба са били
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,тъй като е имало
незаплатени просрочени задължения и направеното със същата изявление е произвело
своето действие. С оглед на това цялата останала главница е станала изискуема и нейният
общ размер на 28608,63 евро.
От правна страна са налице предпоставките на чл.79,ал.1 вр.чл.430 от ТЗ за уважаване
на предявения иск за главницата по приетия за дължим размер. Налице е валидна
11
облигационна връзка, която е възникнала между банката - кредитор и кредитополучателя В.
С. З.. Банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на паричната сума, а
ответникът от своя страна е заплатил дължимото по договора само частично. Ето защо
същият дължи остатъка от това задължение, формирано от главницата. На основание
чл.430,ал.2 от ТЗ се дължат и лихвите,начислени съобразно приетите за действителни
клаузи от договора и анексите към него. Лихвите, предвидени в т.4.3. от договора и
анексите не са дължими, тъй като вече беше прието, че тези клаузи са нищожни.
По отношение на останалите двама ответника също са налице предпоставките за
уважаване на исковете в размерите, в които същите са основателни спрямо
кредитополучателя на основание на възникналото между тях и банката обезпечително
правоотношение за поръчителство.
Искът за главницата е основателен до изчислените от вещото лице 28608,63 евро, а за
разликата до пълния предявен размер от 32 180,84лв. същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на лихвите: с исковата молба се претендира възнаградителна лихва в
размер на 1027,23 евро, начислена за периода от 04.02.2013г. до 07.08.2013г. Тази претенция
е основателна в пълния й размер, тъй като видно от експертизата дължимите
възнаградителни лихва са в по-голям размер.
Искът за заплащане лихва върху просрочена главница е основателен за изчисления
размер от вещото лице от 330,09 евро, а за разликата до 10 377,55 евро, представляваща
лихва върху просрочена главница следва да бъде отхвърлен. Претенцията за заплащане на
сумата от 7933,48 евро наказателна лихва по т.4.3 от Анекс №2 следва да бъде отхвърлена.
Съдът счита,че не следва да се произнася по въведеното с отговора на
допълнителната искова молба възражение за изтекла давност, тъй като същото е направено
след срока по чл. 131 от ГПК.
Предвид на така приетите за дължими суми постановеното от първоинстанционния
съд решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът за
главницата за разликата между присъдените 8756,31 евро за главницата и действително
дължимите 28608,63 евро или – за 19852,32 евро.
Решението ще следва да се отмени и в частта му ,с която е присъдена лихва над
дължимата сума от 1027,23 евро договорна лихва и 330,09лв. лихва за пракроена главница
или за – 17980,91лв.
С оглед изхода на делото „Уникредит Булбанк“ АД следва да заплати на ответниците
сумата от 1189,64лв. разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част от
жалбата и след намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение от 4000лв. на 2000лв.
На „Уникредит Булбанк“ АД се дължат разноски в размер на 902,88лв.
С оглед на изложеното, апелативният съд
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260017 от 20.10.2020г.,постановено по т.д.№117/2017г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил в частта му, с която е отхвърлен предявеният от
„Уникредит Булбанк“ АД против В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. иск по чл.430 от ТЗ във вр.чл.79
от ЗЗД за заплащане на главница по Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г.; Анекс
към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 09.10.2009г. и Анекс към Договор за
кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г. за разликата между присъдените 8756,31
евро и действително дължимите 28608,63 евро или – за 19852,32 евро и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. З. с ЕГН **********, И. А. З.. с ЕГН ********** и С. С. З. с ЕГН
********** и тримата със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ №50, вх.А, ет.4 солидарно да
заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.“Света Неделя“ №7 на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ още
19852,32 евро, представляващи дължима главница по Договор за кредит № TR
70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от
09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/24.08.2007г от 04.11.2011г.,
обявен за предсрочно изискуем с подаване на исковата молба на 20.1.22017г.
ОТМЕНЯ решение №260017 от 20.10.2020г., постановено по т.д.№117/2017г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил в частта му, с която В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. са осъдени да заплатят
„Уникредит Булбанк“ АД на основание чл.430 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД лихва по Договор за
кредит № TR 70485540/24.08.2007г.; Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/ 24.08.2007г от
09.10.2009г. и Анекс към Договор за кредит № TR 70485540/ 24.08.2007г от 04.11.2011г.за сумата
от 17980,91 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уникредит Булбанк“ АД против В. С. З., И. А. З.. и С. С. З.
иск с правно основание чл.430 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17980,91 евро,
от която 10047,46 евро лихва върху просрочена главница за периода от 04.02.2013г. до
14.12.2017г. съгласно чл.4.2. от Анекс от 04.11.2011г. и 7933,48 евро наказателна лихва за
просрочие по чл.4.3 от Анекс №2 от 04.11.2011г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260017 от 20.10.2020г.,постановено по т.д.№117/2017г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил в частта му, с която В. С. З., И. А. З.. и С. С. З. са осъдени да
заплатят на основание чл.430 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД на „Уникредит Булбанк“ АД сумите
8756,31лв. главница ,1027,23 лв. договорна лихва за периода 04.02.2013г.-14.12.2017г. и 330,09
евро, представляваща лихва върху просрочена главница.
ОСЪЖДА В. С. З. с ЕГН **********, И. А. З.. с ЕГН ********** и С. С. З. с ЕГН
********** и тримата със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ №50, вх.А, ет.4 да заплатят на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“Света Неделя“ №7 сумата от 902,88лв.разноски, направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.“Света Неделя“ № да заплати на В. С. З. с ЕГН **********, И. А. З.. с ЕГН
********** и С. С. З. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ №50,
13
вх.А, ет.4 1189лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14