№ 9997
гр. С., 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110102413 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу ИВ. ИВ. К.,
с ЕГН: ********** и М. В. К., с ЕГН: **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са
предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
установяване дължимостта на сумата от 3027,77 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.май 2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законна лихва от 22.10.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 541,98
лв. за периода от 15.09.2019г. до 14.10.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.11.2021г. по ч.гр.д.№
60578/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват дължимостта на
сумите. Твърдят, че не са собственици на имота понастоящем, че в него не се ползва ТЕ, че
в него няма отоплителни тела; че ответниците не са потребители на ТЕ.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в редакцията
1
касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Съгласно чл.6.5 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от
04.2007г. за сгради Е.С., в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане,
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата
От представените писмени доказателства е видно, включително и от нотариален акт
за покупко-продажба № .., том ...., рег.№ ...., дело № ... от 2006г., че ИВ. ИВ. К., с ЕГН:
********** и М. В. К., с ЕГН: ********** са собственици на апартамент № ...., находящ се в
гр.С., Район Н., ж.к. Л.Т. и имат качеството потребител на ТЕ за обект с аб.№ .... От това
следва, че по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответника - потребител и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 от ЗЕ принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. В имота се начислява ТЕ за отопление на имота от 5 бр. отоплителни
тела по оценка на мощност. Начислен е разход за ТЕ за отопление от сградна инсталация,
като за процесния имот тя е с отопляем обем от 170 куб.м. и ТЕ за подгряване на вода за
БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода на обитател. При тези
данни вещото лице е заключило, че ФДР е извършила дяловото разпределение за имота за
процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба. С оглед на изложеното
съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се
даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност 3488,03 лева, (от която 2422,64 лева – сума за отопление на имота и
1065,39 лева – ТЕ за подгряване на вода за БГВ) за която сума се установява, че е реалното
количеството потребена ТЕ в имота и това е сумата, която потребителят следва да заплати,
при отчитане на изготвените от ФДР изравнителни сметки.
По тези съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен изцяло, при
2
спазване принципа на диспозитивното начало.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно
чл. 33, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В конкретния случай, ответниците са била в забава за плащане
на главницата от 3027,77 лева за периода от 15.09.2019г. до 14.10.2021г., като размерът на
обезщетението за забава, изчислено по реда на чл.161 от ГПК е 640,03 лева, заради което
искът за лихви следва да бъде уважен в размерът, в който е предявен - а именно за сумата от
541,98 лева.
Възраженията на ответниците, че вече не са собственици на процесния имот са
ирелевантни за настоящия спор, доколкото процесната претенция се отнася за период на
отоплителен сезон преди продажбата на апартамента. От представения по делото
нотариален акт № ...., том ..., рег.№ ..., дело № ... от 2019г. е видно, че ответниците са
продали топлоснабдения имот на П.А.Ц. на 19.04.2019г., който видно от приетата по делото
на л.36 заявление – декларация с № .... от 27.06.2019г. е прехвърлил партидата на свое име.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 521,39 лв. за исковото
производство (71,39 лв. - д. такса, 350 лв. – депозит за вещо лице и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение) и сумата от 121,39 лв. (71,39 лв. - д. такса и 50 лв –
юрисконсултско възнаграждение) за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че ИВ. ИВ. К., с ЕГН:
********** и М. В. К., с ЕГН: **********, дължат на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: .... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3027,77 лева,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.май
2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 22.10.2021г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 541,98 лв. за периода от 15.09.2019г. до 14.10.2021г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
11.11.2021г. по ч.гр.д.№ 60578/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. К., с ЕГН: ********** и М. В. К., с ЕГН: **********да заплатят
на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., разноски в исковото
производство в размер на 521,39 лева и 121,39 лева - разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 60578/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4