Решение по дело №388/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 455
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20223330100388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Разград, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330100388 по описа за 2022 година
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Водоснабдяване-Дунав ЕООД против Е. А. А., с която
са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 233лв. -
главница представляваща предоставени ВиК услуги и сумата 30,51лв. лихва за забава за
периода от 30.04.2020г. до 01.12.2021г., както законната лихва. Претендира за заплащане на
направените разноски. Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги до имот на адрес
с.Я.*****, регистриран в базата данни с абонатен №***** за предоставяне на В и К услуги.
Същият е собственик на имота от 25.08.2008г. За отчетен период 11.02.2020г.-21.09.2020г.
доставени до имота 80 куб.м. питейна вода, с което ищецът изпълнил задълженията си за
доставка-чл.7 т.1 от ОУ вр. с чл.42 ал.1 т.1. За предоставените услуги издал 7 фактури.
Доставените услуги отчетени с водомер фабр.№14107505 монтиран на сградното
водопроводно отклонение на имота на ответника на 23.04.2019г., който е бил в
метрологична годност и е съответствал на изискванията на Закона за измерване към
устройствата за търговско мерене. Цената на ВиК услугите през отчетния период и периода
на фактуриране била утвърдена с Решение №Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР. Към настоящия
момент стойността от 233лв. не била заплатена. Предвид неизпълнение на задълженията на
ответника е било предприемано преустановяване на водоподаването до имота, като при
първото посещение на 21.07.2020г. съпругата на ответника поела ангажимент за заплащане
на дължими суми за периода 31.01.2020г.-30.06.2020г. в срок до 24.07.2020г., което не е
сторено. Служител на дружеството посетил повторно имота с цел преустановяване
водоподаването чрез демонтиране на водомера, но е отказан достъп до водомерния възел.
Съставен протокол от 18.08.2020г. подписан от потребителя без възражения. На
потребителя изпратена покана за доброволно изпълнение, която е изпратена на адреса на
1
ответника, върната като непотърсена. Същата се върнала в цялост с отбелязване „в
чужбина“. Фактурираните услуги изцяло доставени на клиента, като за това представя ел.
карнет, като отчетените количества са реални, а не служебно начислени. Прилага протокол
от 11.09.2020г., с който водоподаването към имота е било преустановено. Както, че
измервателното устройство в имота изцяло отговаря на изискванията на ЗИ, в този смисъл
протокол от 14.09.2020г. Издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2517/2021г. на РС Разград за неплатените 7 бр. фактури.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим, но
неоснователен. Сочи, че през процесния период ответникът не е бил единствен собственик
или ползвател на имота, както, че ВиК услуги не са били потребени от него. Отчитането от
ВиК оператора, не е било извършено при спазване на предвидения за това ред. Липса на
сочената в молбата отправена до ответника покана за доброволно изпълнение. В отклонение
от общия принцип по чл.2 ал.2 от ОУ при няколко лица с права на потребител, с оглед
ползването на имота само на един от тях или от повече лица операторът само въз основа на
писмено споразумение открива партиди само на единственото ползващо имота лице или на
всички, но с договорено разпределение на отчетените количества/чл.59 ал.3 и 4 от ОУ
2014г./ като за тези обстоятелства това няма доказателства по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на имота находящ се в с.Я.**** от
25.08.2008г., регистриран при ищеца с абонатен номер *****. Ищецът издал седем фактури
за 80 куб.м. питейна вода, респ. отведени и пречистени отпадни води за периода 11.02.2020г.
– 21.09.2020г. Цените на ВиК услугите през процесния период са регламентирани с
Решение №Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР.
В приложените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, са
регламентирани отношенията между страните. От приложената справка от АВ, се
установява, че в процесния период е бил потребител на ВиК услуги, като собственик на
обект с абонатен №*****. За периода 11.02.2020г. – 21.09.2020г. ищецът издал седем
фактури фактури на претендираната стойност, като фактурите са за начислено количество
вода по посочения абонатен номер в размер на 80куб.м., същите не са оспорени. На
21.07.2020г. съставен Протокол както и на 18.08.2020г. за отказ от достъп до водомерния
възел, подписан за „потребител“, а на 23.04.2019г. протокол за монтиран водомер в имота.
До ответника изпратена покана за доброволно изпълнение от 17.08.2021г. за процесната
претенция по седем броя фактури в общ размер на 356,60лв.
Приложена е и справка за консумация по партида на името на ответника от 2015г. до
настоящия момент.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Регламентацията на договорните отношения между страните се
2
съдържа в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги/ОУ/. Влизането им в сила не е
обусловено от писменото приемане на потребителите. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 потребител е
всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.
Ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния период, тъй като е собственик на
посочения адрес в с. Я.*****. Това се установява от приложената справка от Агенцията по
вписвания, че ответникът е придобил имота през 2008г. поради което намира, че е налице
валидно облигационно отношение между страните. След този период има водени съдебни
производства, като по отношение на друго лице е обявена за недействителна тази сделка, по
отношение на ¼ ид.част от имота, като през 2018 г. ответникът е учредил и ипотека върху
имота в своя полза и е била наложена възбрана върху целия имот. Поради което намира за
доказано обстоятелството, че ответникът е собственик на имота и потребител, по отношение
на когото е открита посочената по-горе партида от оператора. Възражението на ответника за
наличие на други потребители в имота е неоснователно, тъй като няма данни да е налице
хипотезата на чл.59 ал.4 от ОУ, имотът да се ползва от повече от един потребител, съответно
за отрита партида на други потребители. В процесния период, ищецът е издал седем
фактури, като водомерът е бил отчитан, отбелязано в справка с електронен карнет.
Приложени са както процесните фактури, така и справка за консумацията на абоната в общ
размер на 80куб.м. В издадените фактури е посочено количеството начислени услуги. Няма
данни за направено възражение от ответника за дължима сума, което е допустимо на
основание чл.34 ОУ. Поради изложеното съдът намира, че ищецът чиято е
доказателствената тежест установи, че за процесния период е доставил на ответника
посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 233лв., поради което главният иск е
основателен. Акцесорния иск на основание чл. 44 от ОУ за заплащане на мораторната лихва
за периода 30.04.2020г.-01.12.2021г. е в размер на 30,51лв. Поради изложените съображения
претенциите са основателни.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът има право на
разноски които са в общ размер на 525лв. /75лв. за държавна такса, 150лв. депозит за особен
представител на ответника, 300лв. адвокатско възнаграждение/. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство, които са в размер на 25лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Водоснабдяване-Дунав ЕООД,
ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А, че Е. А. А., ЕГН **********, адрес
с.Я.****** дължи сумата 233лв./двеста тридесет и три лева/- главница представляваща
предоставени ВиК услуги по абонатен номер №***** по седем фактури издадени за периода
31.03.2020г. – 30.09.2020г., ведно със законната лихва считано от 03.12.2021г. до
окончателното изплащане, сумата 30,51лв./тридесет лева и петдесет и една стотинки/ лихва
3
за забава за периода от 30.04.2020г. до 01.12.2021г.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, адрес с.Я.****** ЗАПЛАТИ на
Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778, адрес гр.Разград, ул. Сливница №3А сумата
525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата
25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2517/2021г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4