Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 03.07.2019
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в
в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Димитринка Иванова като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 11650 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал.1 от
Кодекса за застраховането/отм./.
Ищците
А.Ю.Д.,
ЕГН **********, лично, както и в качеството й на родител и законан представител на Е.А.Ю., ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. Ж.Т. са предявили против
З.К.„О. Л.” (регистрирана в Кипър № 71103), действаща чрез З.К.„О. – КЛОН Б..”
КЧТ, ЕИК *******, гр. София, бул. „******“ № 142 – 142 А искове за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на Д.С.Т.– живял във фактическо съжителство първата ищца и явяващ се отглеждащ и упражняващ фактически
родителски права върху втората ищца Е.А.Ю., настъпила в
резултат на ПТП на 11.01.2016 г. в размер на сумите от: 150 000 лв. – за ищцата
А.Ю. Д. и 250 000 лв. – за ищцата Е.А.Ю.,
ведно със законна лихва върху сумите от датата на деликта – 11.01.2016 г. до
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че вина за ПТП-то , при
което е настъпила смъртта на Д.С.Т.има водачът на лек автомобил Мерцедес МЛ 270,
per. № *******С.В.А., което е установено с присъда
№ 30 от 30.06.2016 г. на Плевенски окръжен съд по н.о.х.д. № 434/2016 год.
Твърдят също,че за горния автомобил е имало
валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове и
претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът З.К.„О. Л.” (регистрирана в Кипър № 71103),
действаща чрез З.К.„О. – КЛОН Б..” КЧТ, ЕИК *******, гр. София, бул. „******“ №
142 – 142 А оспорва предявените искове
по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, поради неспазване на установените нормативни правила
при превоз на пътници. В тази връзка се излага, че лицето не е използвало
обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, както и
че ако е бил с поставен предпазен колан е нямало да настъпят получените телесни
увреждания, респ. - летален изход, поради което счита, че е налице 50 %
съпричиняване на вредоносния резултат.
На
следващо място се излага, че причина за настъпване на ПТП е заснеженият и заледен
пътен участък на пътното платно, по което се е движил л.а. „Мерцедес” с ДК №*******,
поради което счита, че отговорност за претендираните вреди носи Агенция „П. И.“. В срока за отговор на исковата молба
ответникът ЗК „О.”, предявява прави искане за привличането
като помагач и предявява обратен иск срещу АГЕНЦИЯ „П. И.“ с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в случай, че
бъдат уважени предявените от ищците искове, да бъде осъдена Агенция „П. И.“ да
заплати на ЗК „О.”, действащ чрез ЗК „О. – Клон Б..” КЧТ сумата от 40 000
лв., / частичен размер от общ от 400 000 лв./, ведно със законна лихва и
за разноските, които застрахователното дружество евентуално
бъде
осъдено да заплати.
Помагачът на ответника АГЕНЦИЯ „П. И.“ също оспорва исковете с аргумента,че вина за настъпване
на катастрофата носи единствено и само водачът на автомобила,тъй като Агенцията
е изпълнила всичките изисквания по поддръжката на процесния участък от пътя.
Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни
н недоказани, като същото становище изразява и по отношение на
обратния иск,като евентуално при уважаването на последния следва да се отчете
високия процент на съпричиняване както от водача на автомобила,така и от
пострадалия пътник.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол
със схема към него от 21.01.2016 год. на МВР Плевен, Протокол за
оглед на ПТП ведно с фотоалбум и присъда № 30 от 30.06.2016 г.
на Плевенски окръжен съд по н.о.х.д. № 434/2016 год. се установява, че на
05.07.2013 г. около 16.35 ч. в гр.Плевен
на бул. „Русе” до шоурум „Тайтън машинари”, е настъпило ПТП,
при което лек автомобил Мерцедес МЛ 270, per. № *******управляван от С.В.А. се е движил в
посока центъра на гр. Плевен и е
самокатастрофирал в крайпътно дърво, в следствие
на което е причинена смъртта на пътник в
автомобила
- Д. С.Т..
С.В.А. е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като
е прието, че същия виновно е нарушил чл.
21, ал. 2 от
ЗДвП –
при ограничение от до 70 км.ч. се е движил със 100 км.ч.
Установено е, че за лек автомобил Мерцедес МЛ
270, per. № *******е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество по застрахователна
полица № BG/28/115002418355 от 26.09.2015 г.
От удостоверение за раждане на л.73 от
делото се установява, че ищцата А.Ю.Д. е майка на ищцата Е.А.Ю..
от приетата по делото КСМАТЕ, чието
заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява, че
мястото на произшествието е на бул.
„Русе” в гр.Плевен пред шоурум „Т.”. Пътният
участък в областта на произшествието е прав и хоризонтален. Автомобилът се е
движил от с. Гривица към центъра на гр. Плевен по бул. „Русе”. П.та
отсечка е била със заледен асфалт. При движение върху описаният по - горе
участък, автомобила е загубил напречната си устойчивост, занесъл се е и е
напуснал пътното платно отдясно. Автомобилът е продължил косо движението си с
отклоняване през банкета и по крайпътния терен отдясно. При продължаващо
движение по крайпътния терен автомобилът се е блъснал с предната си челна част
в крайпътно дърво. В резултат на удара е деформирана предната част на
автомобила с потъване отпред назад и разрушаване на предната част с потъване
назад е радиатори, двигател, арматурно табло, елементи от окачване на предните
ходови колела, рамки на предните врати, предни врати, счупени челно стъкло и
тези на предните врати. Деформирана е и преградната част между двигателното
отделение и купето. Арматурното табло е приближено към предните седалки. В
резултат на деформациите настъпили при удара в дървото са причинени телесни
повреди на пътниците в автомобила и водача.
Произшествието е настъпило
в населено място, като за участъкът върху който е настъпило произшествието е
имало ограничение на скоростта до 70 км/ч.
От
изложеният механизъм на произшествието е видно, че то е настъпило в резултат на
възникнала загуба на странична устойчивост и движение на автомобила със
занасяне. Скоростта на лекия автомобил
Мерцедес преди настъпване на загубата на напречна устойчивост е била 108 км/ч. При тази скорост и челен удар дори
при
поставен предпазен колан ще настъпят счупвания на ключица, ребра ,
разкъсване на коремни органи и т.н.
От показанията на св. С.Д./брат на първата
и чичо на втората ищца/ се установява ,че починалия Д.С.Т.е се е запознал с А. преди около 7-8
години. Заживеели в едно домакинство около 3 години след раждането на Е.. Да определени
периоди от време Д. е бил в затвора,но А. не го посещавала често,защото не били
в добри отношения с майката на Д.. Последния се грижел за А. и особено за Е.,която
приемал за дъщеря,а тя му викала „тати“. И двете ищци били потресени и
разплакани от неочакваната новина,не искали да повярват,че е истина,А. спряла
да се храни и не искала да ходи на работа.
Свидетелят В.Т./майка на починалия Д./
установява,че 4 месеца преди катастрофата сина й излязъл от затвора.С А. имали
някакви,вероятно интимни отношения,преди затвора не живеел с нея,тъй като имали
непостоянна връзка , а след затвора живеел при нея.
Свидетелят А.М. установява,че преди
катастрофата Мерцедеса се поднесъл на сенчесто място от пътя,където имало лед и
не е било опесъчено.
Свидетелят А./делинквент/ установява,че при
тегленето на лекия автомобил се е движел в дясната част на пътното платно,но
тъй като микробуса е бил по-широк от тегления лек автомобил нямал постоянна
видимост към него.
По делото са
представени Договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-38-21/10.11.2015 г. между АПИ-София и
ДЗЗД “ПМВ 2014 г.“, от който се установява,че зимното почистване на
процесния път е било предоставено на изпълнителя ДЗЗД “ПМВ 2014
г.“.
Представени са и други писмени доказателства във връзка с
този договор.
От представено на л.268 писмо от МП,ГДИН се установява,че
няма данни през време на изтърпяване наказание лишаване от свобода от
22.07.2013 год. до 28.08.2016 год. Д. Тачев да е бил посещаван от някой от
ищците.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД , според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
Съгласно задължителната съдебна практика установена с Постановление
№ 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд в кръга на правоимащите лица за
обезщетяване на неимуществените вреди са и лицата в продължителна и трайна фактическа
семейна съпружеска връзка с пострадалия. В същото
постановление се приема, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако един от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако
това съжителство не е престъпление и не противоречи на правилата на морала.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане, като
с оглед представената присъда № 30 от 30.06.2016 г. на
Плевенски окръжен съд /ПОС/ по н.о.х.д. №434 по описа за 2016 г. и по силата на чл.300 ГПК съдът приема за установено противоправното деяние
и вината на водача на лек автомобил Мерцедес МЛ 270, per. № *******от С.В.А. изразяващо се в движение със скорост над допустимата такава.
Доказан е и фактът, че смъртта на Д.С.Т.е настъпила като пряко следствие на
телесните увреждания от катастрофата. Факта на сключен с ответното дружество
застрахователен договор за гражданска отговорност е установен и по него не се спори от ответника.
Според съда обаче ищците нямат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Д. С.Т., тъй като не са от кръга на лицата посочени в Постановление
№ 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС и Постановление
№ 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС. Първата
ищца и починалия са имали някакви отношения, но с оглед установеното от
свидетелите, че последния е живял при нея от около 4-5 месеца, не може да се
приеме, че е установена продължителна и трайна фактическа
семейна съпружеска връзка.
Не може да се приеме,че втората ищца-детето Е. е било издържано и
отглеждано от починалия именно поради изложеното по-горе, че същите са живеели
в едно домакинство за прекалено кратко време,в което не може да се изгради
силната и стабилна връзка между дете и друго лице,което няма биологична връзка
с него.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявените искове за претърпени неимуществени вреди са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
При това положение произнасяне по обратния иск не се
налага.
При този
изход на делото с оглед отхвърлените искове ищците следва да заплатят на
ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение по 250 лв. и по 180 лв. разноски за експертиза и за свидетел.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищците
А.Ю.Д., ЕГН **********, лично, като майка и законен представител на Е.А.Ю., ЕГН
********** против З.К.„О. – КЛОН Б..” КЧТ, ЕИК *******, гр. София са искове с
правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Д.С.Т.– живял във
фактическо съжителство с ищцата А.Ю.Д. и отглеждащ и упражняващ фактически
родителски права върху нейната дъщеря - Е.А.Ю., настъпила в резултат на ПТП на
11.01.2016 г. в размер на сумите от: 150 000 лв. – за ищцата А.Ю. Д.,
както и сумата от 250 000 лв. – за ищцата Е.А.Ю. като неоснователни.
ОСЪЖДА ищците А.Ю.Д.,
ЕГН ********** и
Е.А.Ю., ЕГН ********** да заплатят на
ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение по 250 лв. и по 180 лв. разноски за експертиза и за свидетел.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на АГЕНЦИЯ
„П. И.”, гр.София, бул.“*******с БУЛСТАТ*******-трето лице , помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: