РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр.Мадан, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100295 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул. В. Л.
№**, чрез пълномощника адв. М.В. М. против С.К. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Н. , ул. В. Л. №**, представлявано от Изпълнителния директор Х. М. Т., с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл.17 ал.1 от сключен между страните Договор
за потребителски кредит № **, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 457.34
лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. При
условията на евентуалност, ищецът моли да бъде обявена за нищожна, клаузата на чл. 17 ал.
1 от Договор за потребителски кредит № **, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 457.34 лева на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по Договор за потребителски
кредит № ***г. сключен със „С.К.“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит
Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на
400.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 450.81 лева, съгласно
условията на договора. Съгласно Договора за потребителски кредит № ***г., ГПР по
кредита бил в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %. В чл.17 ал.1 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази
връзка на кредитополучателя била начислена неустойка в общ размер на 457.34 лева,
разпределена на 6 месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и
лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска
нараснала на 151.36 лева. Ищцата счита, че клаузата на чл. 17 ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № **, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 457.34
лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП., а при
условията на евентуалност счита, че клаузата е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП,
вр. е чл. 24 от ЗПК. Посочва, че поради накърняването на принципа на добри нрави по
1
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за
неустойка, предвидена в чл.17 от Договор за предоставяне на кредит била нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП.
Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата
предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Позовава се на
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Твърди, че клаузата на
чл.17 от Договор за потребителски кредит № **, според които се дължи неустойка в размер
на 457.34 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК директива. Твърди че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Постъпило е становище от ответника, чрез пълномощника му адв. А. Д., с което признава
обстоятелството, че на 15.04.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № **. Оспорва предявения иск като неоснователен, по изложените в становището
съображения.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на
15.04.2021 г. между А. С. Ю., в качеството на кредитополучател и С.К. АД, в качеството на
кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № ***, предоставен от
разстояние. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а Кредитополучателят се
задължава да върне сумата от 450.81 лева, съгласно условията на договора, като срокът на
погасяване на кредита е 6 месеца. Уговорения ГПР по кредита бил в размер на 42.58 %, а
ГЛП в размер на 36 %. Уговорено е и предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя, а именно поръчител или банкова гаранция. В чл.17 ал.1 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се споразумели, че
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение причинява на кредитора
вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на
потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще
предостави в срок договореното обезпечение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба
неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. Съгласно ал. 3
неустойката се дължала само за периода през който потребителят не е осигурил
договореното обезпечение.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключването
на договора да осигури едно от следните обезпечения: осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от
ЗЗД в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението
на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница,
лихви, неустойки и други обезпечения, такси и други или предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неизменимо изявление на баната да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договора, включително главница, лихви, неустойки и други
обезпечения, такси и други, в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката
е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът
за валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска. Съгласно чл. 6, ал. 2 Третото-лице поръчител, както и банковата
гаранция, трябва да отговарят на посочените в ОУ изисквания и да се одобрят от кредитора,
по негова преценка. В погасителния план към договора е посочено, че общата дължима сума
по кредита възлиза на 450,81 лева, включваща главница и лихва, а когато не е осигурена
гаранция/поръчител на общо 908,15 лева, включващи и вземането за неустойка.
2
Задължението за неустойка е включено в погасителния план, като месечната вноска,
включваща вземане за неустойка, възлиза на 151,36 лева.
По делото са представени и приети като доказателства: Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № *** г., погасителен план и ОУ към него, уреждащи
отношенията между „С.К.“ АД и потребителите, Удостоверение за кредитна задлъжнялост
на кредитополучател А. С. Ю. от ЦКР, оценка на кредитоспособността, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, разписка за
извършено плащане.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата на чл.17 ал.1 от сключен
между страните Договор за потребителски кредит № ***, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договорното обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би
могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит
излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава
многократно евентуалните вреди на кредотодателя от неизпълнението, поради което
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е
уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в ОУ
към договора изисквания, относими към обезпечението – по отношение на поръчителя: да е
с минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева, да работи по трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР
относно просрочия, под наблюдение, загуба, да не е поръчител по съществуващ кредит, в
която да е банка или небанкова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да е
одобрен от кредитора, както и по отношение на банковата гаранция, обезпечаваща всички
задължения на кредитополучателя по договора, създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е
3
уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за кредитодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие. По изложените правни съображения
съдът намира, че предявеният иск за установяване на нищожност на чл. 17 от договора за
кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 50 лева - платена държавна такса, която ще се присъди изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г., съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М.М. в размер на 300 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското
възражение на ищеца, направено от ответника в депозираното становище по делото е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в
Наредбата минимум.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес гр.Р., ул. В. Л. № ** и С.К. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Н.,
ул. В. Л. №**, представлявано от Изпълнителния директор Х. М. Т., че клаузата на чл. 17 от
Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 15.04.2021 г, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договорено обезпечение, е нищожна на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради уговарянето й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „С.К. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Н., ул. В. Л.
№**, представлявано от Изпълнителния директор Х. М. Т. да заплати на А. С. Ю., ЕГН
**********, с адрес гр.Р., ул. В. Л. № **, сумата от 50 лева (петдесет лева) – деловодни
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С.К.АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Н., ул. В. Л.
№**, представлявано от Изпълнителния директор Х. М. Т. да заплати на адв. М.В. М.,
Адвокатска колегия П., съдебен адрес: гр. П., бул. П. № ** сумата от 300 лева (триста лева) –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 295/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5