Р Е Ш Е Н И Е
№ 947
гр. Пловдив, 26, 05, 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
и секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното административно дело № 3092 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на Глава
единадесета от АПК, във вр. с чл. 106, ал. 3 от ЗДСл.
Ищецът - В.Д.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Б.Ц. подава искова молба срещу Заповед №
5/ 11.02.2019 г. на управителя на НЗОК, с която на осн. чл.103, ал.1, т.4 от
Закона за държавния служител във вр. с чл.7, ал.2, т.8 от ЗДсл и § 15 от
Преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет на РБ за
2019 г. и предизвестие с № 4/17.01.2019 г., връчено на 24.01.2019 г. е
прекратено служебното ѝ правоотношение,
считано от 25.02.2019 г., с място на работа: „Обща администрация“,
Дирекция „Администриране и правно обслужване на дейността“, Отдел
„Здравноосигурителен бюджет“, с ранг I младши за държавен служител на
длъжността Началник отдел, с едномесечно предизвестие от органа по назначаване,
поради недопустимост за назначаване на държавен служител, упражнил правото си
на пенсия по чл.68 от КСО, като на лицето се изплатят обезщетения съгласно
чл.61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск. В исковата
молба се твърди, че издадената заповед за прекратяване на служебното
правоотношение е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила,
поради бездействие на органа по назначаване – управителят на НЗОК. Излагат се
подробни съображения, като се иска ответника да бъде осъден да заплати сумата
от 10002 лв., представляваща обезщетение дължимо при едностранно прекратяване
от органа по назначаването на служебното правоотношение на осн. чл. 106, ал. 3,
във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДСл, ведно със законната лихва считано от
предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и ответника
да заплати всички разноски в производството.
Ответникът -
Национална здравноосигурителна каса чрез юк. Л., депозира отговор от 23.02.2021
г. по така подадената искова молба, с
който прави изрично възражение за неподведомственост /неподсъдност/ на делото на Административен съд
гр.Пловдив. В допълнение твърди, че
производството е образувано относно твърдение за претърпени имуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие от Управителя на НЗОК, като противната страна
не е обжалвала своевременно мълчалив отказ на управителя за спиране , на
основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, на производството за прекратяване на
служебното правоотношение. Алтернативно се твърди неоснователност на искането. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 779/31.05.2021 г., постановено
по адм. дело № 577/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав,
делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
С Определение № 5732/30.07.2021 г.,
постановено по гр. дело № 20215330109292/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХV гр. състав, производството по гражданското дело е прекратено и е
повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Пловдив и Районен съд
– Пловдив за разглеждане на исковата молба с вх. № 4003/04.03.2021 г. по описа
на административен съд – Пловдив, подадена от В.Д.С. срещу НЗОК, като делото е
изпратено на ВКС за разглеждане от смесен състав на ВКС и ВАС.
С Определение № 41/25.11.2021 г.,
постановено по гр. дело № 2991/2021 г. по описа на ВКС, Петчленен съдебен
състав на ВКС и ВАС, в закрито заседание, определят за компетентен Административен съд – Пловдив.
С Разпореждане № 7348 от
30.11.2021г., в изпълнение на Определение № 41/2021 г. по гр. дело № 2991/2021
г. на петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС, настоящият състав, е указал на
страните доказателствената тежест, която носят в процеса.
В първото по делото с.з.
/12.01.2022г./ ищцата, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа
исковата молба и уточнението към нея и иска да бъде осъден ответника да ѝ
заплати сумата от 10 002 лева, представляващи „пропуснати ползи, причинени от
бездействието на управителя на НЗОК, вкл. и законната лихва, считано от
предявяване на ИМ до окончателното ѝ изплащане“. В същото с.з. ответникът
поддържа отговора по ИМ (в кориците на адм.д.№ 577/2021г. на Адм.съд Пловдив)
като оспорва жалбата по основание и размер.
Съдът от фактическа страна приема за установено, че В.Д.С. е заемала длъжността
началник отдел Здравноосигурителен бюджет", дирекция „Администриране и
правно обслужване на дейността“ в РЗОК - Пловдив с ранг I младши /служебна
книжка на л. 14-15/. Служебното правоотношение на С. е прекратено, съгласно
Заповед № 5/11.02.2019 г. на управителя на НЗОК. Предхождащи издаването на
заповедта са приетите по делото писмени доказателства: предизвестие за
прекратяване на служебно правоотношение № 4 от 17.01.2019г., издадено от
управителя на НЗОК, връчено лично на С. на 24.01.2019г. и уведомление от
07.01.2019г., съгласно което ищцата е уведомила управителя на НЗОК, че към
влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г.
/ЗДБРБ/, същата е в недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, като упражнила правото си на пенсия по чл. 68 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Констатира се също, че след
получаване на горепосоченото предизвестие от 17.01.2019г. С. депозира възражение
до управителя на НЗОК с искане за спиране на производството по издаване на акт
за прекратяване на служебното ѝ правоотношение до произнасяне на
Конституционния съд на Република България, по образувани пред него
конституционни дела № 16/2018г. и № 2/2019г., по които съда със свои
определения от 15.01.2019г. е допуснал до разглеждане по същество искания на
Президента и Омбудсмана на Република България, с които се оспорват текстовете
от ЗДБРБ за 2019г., чрез които се правят изменение на ЗДСл в т.ч. и въведеното
с тези промени - прекратително основание по чл. 103, ал. 1, т .4, предл. трето.
Представена по делото е също заповед № 6 от 11.02.2019г. на директора на
РЗОК-Пловдив, съгласно която, на основание чл. 19, ал. 7, т. 11а от ЗЗО, чл. 6,
ал. 3 от ЗДСл във връзка с § 18, т. 2 от ПРЗ към постановление № 6/14.01.2019г.
за изменение и допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, се определя ниво, степен и размер на основна месечна заплата на С..
В хода на съдебното производство,
съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която да се произнесе по
размера на претендираната законна лихва. ССчЕ е приета по делото, със заявено
възражение на ответника относно липсата на конкретизация на лихвения процент,
който е използван от вещото лице към датата на изготвяне на заключението.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
и съобрази доводите на страните от
правна страна намира
следното:
Не е спорно по делото, че В.Д.С. е
заемала длъжността началник отдел Здравноосигурителен бюджет", дирекция
„Администриране и правно обслужване на дейността“ в РЗОК – Пловдив, както и че
с издадената от управителя на НЗОК Заповед № 5/11.02.2019 г. на управителя на
НЗОК е прекратено служебното ѝ правоотношение. Посочената заповед е връчена лично на С. на
21.02.2019г., удостоверено с подпис върху самата заповед, като не
се спори по делото, че същата не е предприела действия по оспорването ѝ
по реда на АПК в рамките на законоустановения срок, който в случая, съдът
намира, че следва да се определи, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Не е оспорен от С. и мълчалив отказ
на управителя на НЗОК по искане, обективирано във възражение от 14.02.2019г. за
спиране на производството по издаване на
акта за прекратяване на служебното правоотношение на С.. Безспорно е също така
по делото, че към издаване на посочената заповед С. е била в недопустимост, с
оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл /в актуалната редакция/, като
упражнила правото си на пенсия по чл. 68 от КСО.
Тъй като с исковата молба и
уточнението към нея се поддържа оспорване на незаконосъобразността на
издадената от управителя на НЗОК Заповед № 5/11.02.2019 г., както и се
претендира сума в размер на 10 002 лева, представляваща пропуснати ползи от
неспряното от страна на административния орган производство по нейното издаване,
в с.з. от 12.01.2022г. процесуалният представител на ищцата изрично е заявил
искане да бъде осъдена ответната страна „да заплати сумата 10 002 лв.
пропуснати ползи, причинени от бездействието на управителя на НЗОК, вкл.
законна лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане“. В тази връзка, към така поддържаната от С. искова
претенция, съдът счита, че са относими нормите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая, искът е предявен от
дееспособен правен субект против юридическо лице, с което ищецът свързва
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. В настоящия случай
освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл. 127, ал.
1 от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията и произхода й, което обуславя
нейната допустимост.
Разгледана по същество, исковата
претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващ,
съгласно становище на адв. Ц. в с.з. от 12.01.2022г. „пропуснати ползи, причинени от бездействието
на управителя на НЗОК, вкл. законна лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане“, съдът намира за неоснователна, по
следните съображения:
По приложението на материалния закон, съдът излага следното:
Материалноправното основание на иска
е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност,
като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове. Предпоставка за
завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл. 203 и
сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт
/респективно прогласен за нищожен такъв / , претендирана вреда, посочена като
вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения
акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за
отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който
смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т. 6 от ТР № 3/22.04.2004
г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е
необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и
това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. При липсата, на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящият случай липсва първата
предпоставка, а именно наличието на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на администрацията, отменен по съответния ред.
От друга страна С. не е обжалвала
мълчалив отказ, респ. изричен отказ на управителя на НЗОК да спре
производството по издаване на заповедта за прекратяване на служебното ѝ
правоотношение, нито е оспорила същата по реда на АПК, след като ѝ е била
връчена. Не е налице, а и не е били инициирана по съответния ред отмяна на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган.
Тук е мястото да се допълни, по повод
изложените в исковата молба аргументи в тази връзка, че с влизане в сила на
Решение № 3 от 07.03.2019г. на Конституционния съд на Република България по
к.д. № 16/2018г. са обявявани за противоконституционни разпоредбите на чл. 7,
ал. 2, т. 8 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл в редакция след промените,
осъществени с § 14, т. 1, 2 и т. 3, буква "а" и § 15 от ПЗР ЗДБРБ за
2019 г. и в тази връзка следва да се съобрази на какъв етап е било към този
момент производството по издаване, респ. по оспорване на оспорване
законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
на С., по отношение на което са относими същите разпоредби. Констатира се, че
заповедта е издадена на 11.02.2019г. и към датата на влизане в сила на
горепосоченото решение на КС (тъй като в
същата не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори),
заповедта не е представлявала влязъл в законна сила административен акт. При
липса на данни по делото за оспорването ѝ, същата е придобила такъв
характер на 22.04.2019г. Категорично липсват данни по делото, от страна на
адресата на така издадения акт да са произведени действия по негово оспорване в
законоустановения срок и административният акт е влязъл в законна сила.
Оспорване на законосъобразността на
заповедта на управителя на НЗОК се прави едва в настоящото производство с
уточнението към ИМ от 26.07.2021г., като същевременно с това се твърдят и
причинени вреди от бездействието на административния орган, което оспорване в
случая се явява късно направено, предвид факта, че заповед № 5/11.02.2019г. е
влязла в законна сила.
Съгласно приложимата към настоящия
казус хипотеза на чл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете предявени на това основание се разглеждат
по реда, установен в АПК. От своя страна чл. 204 от АПК обуславя допустимостта
на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от предхождаща отмяна по съответния ред на акта,
действието или бездействието, посочена като причина за твърдените вреди, или
предявяването им в условията на евентуалност спрямо образувано вече съдебно
производство по оспорване законосъобразността на акта, действието или
бездействието.
Също така по делото не се установи и
не се представиха никакви доказателства за наличие на причинна връзка между, действията
или бездействията на управителя на НЗОК и настъпилия за С. вредоносен резултат.
По отношение на претендираните лихви, доколкото вземането за лихви е акцесорно
и предвид горепосочените съображения за недължимост на главното задължение,
съдът намира и че претенцията за лихви е неоснователна.
Предвид изложеното, предявената
искова молба, ведно с така направеното уточнение към нея от 26.07.2021г. е
изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на
основание чл. 10, ал. от ЗОДОВ, ще следва ищецът да заплати разноските по
делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
Предвид гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.Д.С., с адрес ***, чрез
адв. Б.Ц., срещу Националната здравноосигурителна каса, за присъждане на
обезщетение в размер на 10 002 лева, представляващо пропуснати ползи, причинени
от бездействието на управителя на НЗОК, ведно със законната лихва, считано от
деня предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Д.С., с адрес *** да заплати
на Националната здравноосигурителна каса, гр. София, 1407, ул. „Кричим" №
1, сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ: