Р Е Ш Е Н И Е    

                                      

№ ......................

                               гр. Плевен, ………… г.

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание на девети ноември две хиляди и единадесета  година в състав:

 

при секретар Б.М.   като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело №  1264  по описа за 2016  година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

       

В Плевенски Районен Съд е постъпила жалба   Т.П.К. ЕГН ********** *** срещу Наказателно  постановление № 16-0938-000123,   с което  на  К. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушеине на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

         Недоволен  от наказателното постановление е останал   К.,  който се явява лично и с процесуален представител адв. Б. *** моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         За ответната страна  ОД на МВР - Плевен  редовно призовани    не   се представляват  и   не вземат   становище по жалбата. 

Явяват се актосъставителят   на констатираното нарушение – К.Ч.П. и свидетелите А.С.Д., Х.Н.И..

Съдът като взе предвид  събраните по делото доказателства  намира за установено следното: Жалбата е в рамките на преклузивния срок  по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

 Видно от акт за установяване на административно нарушение № 123 на 13.01.2016  г.  на 13.01.2016 г.  в гр. Плевен, *** като настойник /родител/ допуска синът му Ф.Т.К. да управлява мотоциклет ЧЗ 350 без да притежава СУМПС – неправоспособен. Ф.Т.К. с ЕГН ********** управлява горепосоченото МПС ЧЗ 350, като не регистрирано и няма поставени регистрационни табели на определените за това места, с което е нарушил чл. 150, чл. 140 /1/ от ЗДвП.

Изложената   в акта фактическа обстановка   се подкрепя напълно от актосъставителя  К.Ч.П., който в хода на съдебното следствие преповтаря написаното в АУАН и НП.

В тази насока са и показанията на свидетелите А.С.Д. и *** Н.И..

Съдът кредитира напълно показанията дадени в хода на съдебното следствие както на актосъставителя, така и на свидетеля като логични и непротиворечиви.

  При извършената цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното НП съдът констатира, че в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.       

На първо място в НП е отразено, че жалбоподателят като водач на лек автомобил е извършил визираните нарушения. От приетата от административния орган фактическа обстановка е видно, че същият няма качеството на водач, още по-малко, като водач на лек автомобил, тъй като такъв лек автомобил не установен в хода на административното производство.

На следващо място от приетата фактическа обстановка е видно, че процесния мотоциклет е управляван от сина на жалбоподателя Ф.Т.К., от което следва, че жалбоподателят няма качеството на водач съгласно § 6,т 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

След като жалбоподателят няма качеството на водач и безспорно от фактическата обстановка се установява, че не той е управлявал процесния автомобил, то няма как същият да носи отговорност съгласно, чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като съгласно тези разпоредби лицето, което е извършило нарушението следва да има качеството на водач и да е управлявал МПС.

Жалбоподателят е правоспособен водач и не попада в нито една от хипотезите на чл. 177, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП.

Съдът счита, че е неясна волята на административно наказващия орган по отношение на визираното нарушение на чл. 140 от ЗДвП обвързано със санкционната норма на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП тъй като разпоредбата предвижда три хипотези, а именно управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В наказателното постановление са обективирани две от хипотезите управлява МПС, което не е регистрирано и няма поставени регистрационни табели на определените за това места, като следва да се отбележи, че едното нарушение не регистрирането, автоматически изключва другото не поставяне на рег. табели на определените за това места, тъй като, след като нямаш регистрация няма как да имаш табели, които да поставиш на определените за това места. Отделно от това няма качеството на водач, който да управлява така, както изисква разпоредбата на чл. 175 , ал. 1 от ЗДвП.

Така описаното нарушение в наказателното постановление би могло да се приеме, че е такова по чл. 102 от ЗДвП „ На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач, което нарушение се наказва съобразно разпоредбата на чл. 177 (1), т. 3 от ЗДвП „ Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество.

         В конкретния случай, предвид изложените по-горе доводи,  жалбоподателят  не е имал възможност да упражни  своите  права   свързани с възражения срещу НП и акта. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност в издаването на НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото   НП  е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Предвид изразеното становище за допуснати по време на административно наказателното производство  съществени  нарушения на процесуалните правила  съдът счита, че не следва да се произнася по същество, тъй като е невъзможно да се провери правилността на преценката на доказателствата от страна  на административно-наказващия орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на  компетентните в административно наказателното производство органи.

          Водим от горното,съдът

                                                         Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно  постановление № 16-0938-000123,   с което  на  Т.П.К. ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като  НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – гр. Плевен.

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: