Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД
№ 2014/2022 г. по описа на Административен съд – Варна
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Директор Дирекция
“Инспекция по труда” - Варна против Решение № 984/18.07.2022г., постановено по
АНД № 1464/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2100360/30.12.2021 година на
Директор Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.
224, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на „Голф
Резорт Мениджмънт“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на
обжалваното решение и при установяване основателността на изложените от
касатора доводи, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав. В условията на евентуалност се иска, след отмяна на решението на
първостепенния съд, да се постанови друго, с което процесното НП № 03-2100360/30.12.2021
г. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, ведно със законните
последици от това.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт Б. Н.,
който в пледоарията си по съществото на касационния спор изцяло поддържа
жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
административнонаказващия орган.
Ответникът по касация – „Голф Резорт
Мениджмънт“ ЕАД с депозиран отговор на касационната жалба я оспорва изцяло с
доводи за нейната неоснователност. Счита, че атакуваното решение на ВРС е
правилно, обосновано и е съобразено с приложимия закон, поради което моли
същото да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Настоящият състав
на съда, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни
основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл.218 ал. 2 АПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 03-2100360/30.12.2021 год. на Директор Дирекция “Инспекция по
труда” - Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 и чл.
228, ал. 3 от КТ на „Голф Резорт Мениджмънт“
ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева.
Административнонаказателната
отговорност на работодателя е ангажирана за това, че при извършена документална
проверка в офис на дружеството, находящ се в гр. Варна, досежно спазване на
трудовото законодателство е установено, че работодателят не е изплатил на
работника М.П.П. /с посочен ЕГН/ при прекратяване на трудовото му
правоотношение за длъжността „сервитьор“, считано от 01.10.2021 г., полагащото
му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, с оглед уговореното в съществуващия
между страните трудов договор за полагащ се на работника платен годишен отпуск
в размер на 20 работни дни. На горните факти е дадена квалификация на нарушение
на чл. 224, ал.1 от КТ вр. чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 от КТ, за което на
22.12.2021 г. срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 03-2100360. Въз основа на акта на 30.12.2021 г. е издадено
процесното НП № 03-2100360 на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Варна. В него изцяло са възприети фактите и правната квалификация на деянието,
съобразно обстоятелствената част на АУАН и на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.
415в, ал.1 от КТ на „Голф Резорт Мениджмънт“
ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
Въз основа
анализа на събраните в производството пред първа инстанция доказателства ВРС е
обосновал извод, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения
субект, а така също и поради това, че при издаване на наказателното
постановление АНО неправилно е приложил закона. Този извод на съда е обоснован
с това, че от обстоятелствената част на НП и на съставения преди това АУАН
липсва пълно и ясно описание на фактите досежно самото нарушение и на
обстоятелствата, при които то е извършено, които са релевантни за определяне
съставомерността на деянието. Съдът е посочил, че констатираните пороци в
съдържанието на НП и АУАН рефлектират негативно в правната сфера на
санкционирания субект като не му позволяват да разбере за извършване на какво
нарушение се ангажира отговорността му и по този начин е осуетено правото му на
защита, което винаги е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Оспореното
решение е правилно.
Изводите на
районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от
настоящия тричленен състав на Административен съд - Варна, поради което
препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Законосъобразни
и в съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на
първостепенния съд, че при издаване на процесното наказателно постановление е
нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според която
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
С оглед
горното правилно въззивният съд е приел, че е накърнено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като поради липсата на конкретни факти относно
вмененото му нарушение, то не може да установи за извършването на какво
нарушение е наказано, при какви обстоятелства и въз основа на какви
доказателства, като по този начин е лишено от възможността да организира
правилно и адекватно своята защита срещу наказателното постановление. Съдът е
приел, че никъде в АУАН и НП не е посочен нито законоустановения срок, в който
следва да бъде изплатено обезщетението, нито датата на прекратяване на трудовия
договор, от който започва да тече този срок. Налице е и пълна неяснота, според
съда, защо се приема, че датата на нарушението е 1.12.2021г.
В административнонаказателното
производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в самото наказателно
постановление, е от изключително значение за законосъобразното развитие на
самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен
обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове.
Съдържанието на наказателното постановление не може да се изчерпва с посочване
на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички
относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова.
Липсата на прецизно описание на извършеното нарушение е съществено процесуално
нарушение, тъй като не само лицето не би могло да разбере за какво точно е
обвинено, но и съдът се поставя в невъзможност да извърши проверка за
законосъобразността на оспореното наказателно постановление. За да предизвика
целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва
да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат
извеждани по тълкувателен път, като следва да бъде отбелязано, че не само
пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до
основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В допълнение
към вече изложеното следва да се добави, че от направения в АУАН ръкописен
запис /най-долу/ е видно, че работодателят е изплатил на работника дължимото
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на 10.12.2021 г., т.е.
нарушението е било отстранено още преди съставяне на АУАН, поради което за
административнонаказващия орган не е било налице основание за започване на административнонаказателното
производство.
Предвид
горното, се налага извод, че районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба
пороци и следва да се остави в сила.
При този
изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в негова полза се явява неоснователно и следва да се отхвърли. От страна на ответника не е
направено искане за присъждане на разноски.
На основание чл. 221 ал. 2, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 984/18.07.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 1464/2022 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.