Присъда по дело №603/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 203/05.12.2024 година, постановена по НОХД
№ 603/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 87/2024г. по описа на РУ-Тополовград, с който
подсъдимият З. А. /Z.A./, поданик на Кралство **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 02.09.2024 г. в района на 278 гранична
пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован чрез защитника си по реда на чл.180, ал.3 от
НПК и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.Г. М. Г. от
АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане
на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – Я. Д.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия З. А. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия З. А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено
наказание 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия З.
А., в лицето на адв.Г. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства, но с
оглед съдействието на подзащитния му за разкриване на извършеното престъпление и
чистото му съдебно минало пледира да се наложи наказание лишаване от свобода под най-
ниския предел, което да бъде отложено за изпитателен срок и глоба в предложения от
прокурора размер.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият З. А. е роден на ********** г., в гр. Казабланка, Кралство Мароко и е
поданик на тази страна.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, подсъдимият З. А. на неустановена
дата е напуснал държавата си по произход – Кралство **********пристигайки в Република
Турция, където се установил в общежитие в гр.Истанбул, в което имало много бежанци.
Намерението му било да се придвижи до държава в Западна Европа. Тъй като не разполагал
с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по
незаконен път турско - българската граница и поради това се свързал с неустановено лице,
което срещу парично възнаграждение от 4000.00 евро се съгласило да му помогне да
достигне от Р. Турция до Р. Сърбия през Република България, като част от пътя на
подсъдимия към страна от западна Европа. В изпълнение на намерението си подсъдимият,
като част от група от общо 7 лица, всички имащи намерение да влязат в Република България
не по установения за това ред, били извозени в близост до турско-българската граница, след
което групата, водена от едно неустановено по делото лице продължила да се движи пеша и
така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н.
1

„ограда“/. На 02.09.2024 г. водачът на групата поставил метална стълба над
възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница в близост до намиращи се
наблизо ветрогенератори и казал на всички от групата да тръгват след него, след което
подсъдимият преминал по стълбата над съоръжението заедно с останА.те лица от групата и
техния водач. По този начин подсъдимият З. А. влязъл от Република Турция в Република
България в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово,
обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната
подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му
право да влезе в страната ни. След това подсъдимият и спътниците му, водени от тения
водач продължили пеша движението си на територията на Република България като вървели
шест дин.
На 09.09.2024 година около 20.30 часа подсъдимият и останА.те негови спътници се
качили в автомобил, с който трябвало да продължат придвижването си към вътрешността на
страната ни. В този автомобил имало шофьор, който им дал знак да влизат вътре. Един час
след потеглянето на автомобила, в който се намирал подсъдимия, МПС-то било спряно
около 21.15 часа в град Тополовград за проверка от полицейски служители, между които бил
разпитаният по делото като свидетел Д. П. Д. - служител в РУ-Тополовград към ОДМВР-
Хасково.
При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият бил
установен и задържан от полицейските служители заедно с останА.те шест лица от групата
чужди граждани и шофьорът на автомобила - български гражданин - Х. Х., който
представил документ за самоличност. При задържането на подсъдимия, в него не са били
намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република
България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.
След задържането на групата лица на 09.09.2024 година, разпитаният по делото като
свидетел Б. П. С. - също служител в РУ-Тополовград към ОДМВР-Хасково участвал при
снемане обяснения от задържаните лица с помощта на преводач и заедно с тях свидетелят
посетил землището на с.Лесово, където наблизо се намирА. ветрогенератори до държавната
ни граница с Р. Турция. Там чуждите граждани разпознА. мястото, където са преминА.
възпрепятстващото съоръжение, което отговаряло на 278 гранична пирамида, намираща се в
землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - З. А. /Z.A./, роден на ********** г., в гр.
Казабланка, Кралство **********поданик на Кралство **********с основно образование,
неженен, безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред
разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така
установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за
самоличност на подсъдимия.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№ КП-04-736/21.11.2024г. на ДАБ при МС, се установи, че подс. З. А. е
бил изведен на 24.09.2024г. от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за международна
закрила, но с Решение №УПП 920 от 27.09.2024г. на интервюиращия орган към при МС,
молбата на чужденеца е отхвърлена като явно неоснователна, като от 04.10.2024г. същият е
напуснал центъра и е в неизвестност.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240910005000379039 от 10.09.2024г., издадена от БС при Районен съд-Тополовград, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
З. А., не е осъждан.
2

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Д. П. Д. /на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в РУ-Тополовград/ и Б. П. С.
/на длъжност „мл.разузнавач“ в в РУ-Тополовград/, дадени в хода на съдебното следствие и
от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Д. и С., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. З. А. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 7-те лица, самоопределили се за поданици
на Кралство **********без документи за самоличност, установени на 09.09.2024г. около
21.20 часа в спрения за проверка на ул.“Трети март“ в гр.Тополовград лек автомобил марка
„Сеат Ибиза“, жълт на цвят.
Показанията на разпитаните свидетели Д. и С. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля С. факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно
кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на
02.09.2024 г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото
съоръжение – чрез стълба, поставена върху възпрепятстващото съоръжение, каквото
преодоляване на възпрепятстващото съоръжение е констатирал св.С. при прохождане на
09.09.2024г. на обратната следа, както и подс.З. А. в самопризнанията си сочи и
направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение, което
напълно съвпада с установените от св.С. на 09.09.2024г. следи в района на гранична
пирамида № 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово,
обл. Ямбол.
От своя страна изложените от свидетеля Д. в показанията му обстоятелства, които се
припокриват с обясненията на подсъдимия, са пряко относими към мястото, времето и
начина на откриване на подсъдимия, като едно от 7-те лица, представили се за поданици на
Кралство **********установени около 21.20 часа на 09.09.2024г. в лек автомобил марка
„Сеат Ибиза“, жълт на цвят, спрян за полицейска проверка на на ул.“Трети март“ в
гр.Тополовград.
Писмените доказателства, приложени по БП № 87/2024г. по описа на РУ-
Тополовград /Справка за съдимост на подсъдимия, Регистрационна карта, както и
представените от ЯРП писмо с рег. № 358000-1614 от 25.11.2024 г. на РУ-Тополовград и
писмо с рег.№ КП-04-736/21.11.2024г. на ДАБ при МС/, се прецениха за редовни от външна
страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият З. А. /Z.A./, роден на
********** г., в гр. Казабланка, Кралство **********поданик на Кралство Мароко, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2024 г. в района на 278
гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл
3

през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
З. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 02.09.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни – открит на 09.09.2024г. около
21.20 часа като един от 7-те пътници чужди граждани без документи в лек автомобил марка
„Сеат Ибиза“, жълт на цвят, спрян за полицейска проверка на на ул.“Трети март“ в
гр.Тополовград.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че З. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата родината си по произход – Кралство Мароко. С оглед на това
придвижване на подсъдимия от държавата му по произход и нелегалното му преминаване на
територията на Р. Турция и предприетото по-късно придвижване от Р. Турция и влизане на
02.09.2024г. нелегално на територията на Р. България, не са нА.це основанията да се приеме,
че З. А. е влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на
живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, в държавата му по произход – Кралство Мароко. Поради това и съдът в
настоящия си състав прие, че действията на подс. З. А. са били мотивирани по причини от
социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ
и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на
извода, че З. А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като
държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България и се
придвижи до държава в Западна Европа, където да се установи. По делото не са нА.це
каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че подсъдимият е бил преследван както в
родината си, а така и в Р. Турция, от където влиза на територията на страната ни, по петте
признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като
обвиняемо лице липсва съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и
4

лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. Предвид на тези си съображения съдът прие, че не са нА.це
основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като
извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият З. А. /Z.A./, поданик на Кралство
Мароко, за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. З. А. деяние по
чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му и младата му възраст. Посочените
смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия З. А. наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279, ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. З. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 4 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на З. А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. З. А. наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
5

Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	203
Дата:	5 декември 2024 г. (в сила от 21 декември 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200603
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2024 г.

Присъда по дело №603/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите