№ 116
гр. Сливен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500122 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. К. пълномощник на
„ВИК – Сливен“, със седалище и адрес на управление ***, против решение №
133/21.02.2023г. по гр.д. № 5273/2022г. по описа на РС- Сливен, с което е
било признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Т. Г. Й.,
ЕГН **********, от *** не дължи на въззивника сумата от 1551.07лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирА. питейна вода за
периода от 01.01.2009г. до 31.07.2017г., за имот находящ се в ***, законната
лихва считано от 18.09.2017г. и 44.64 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№
4478/2017г. на СлРС, поради погасяване на правото на иск и на принудително
изпълнение на жалбоподателя. С обжалваното решени е било признато за
установено и че въззиваемият Т.ов не дължи на въззивното дружество и
сумата от 630.81лв., представляваща мораторна лихва. Въззивникът бил
осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 526.96лв.
1
Решение е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Тъй като в
случая за вземането била издадена заповед за изпълнение, за него започвала
да тече не три годишна, а петгодишна давност, която към момента на
образуване на изп.дело № 1367/2020г. на ЧСИ М. не била изтекла. Освен това
жалбоподателят бил поискал предприемане на редица принудителни
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Моли се
обжалваното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат
отхвърлени и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.
СтрА.та няма доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.С., процесуален представител на въззиваемата стрА., с който
въззивната жалба е оспорена, като неоснователна. Посочва се, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и добре мотивирано. В
случая не следвало да се прилага петгодишната погасителна давност, тъй като
вземането не било установено с влязло в сила решение, поради което
следвало да се прилага тригодишната погасителна давност. До 24.11.2022г.
въззиваемият въобще не бил уведомен за образуваното изпълнително
производство. В периода от издаването на изпълнителния лист – 16.10.2017г.,
жалбоподателят бил бездействал, вземанията му били погасени по давност.
Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Няма направени нови доказателствени искания.
В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от адв.К., който
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата стрА. редовно призовА. се представлява от адв.С.,
която заявява, че оспорва жалбата и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.02.2023г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.03.2023г.
2
е била депозирА. въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описА. в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. РазгледА. по същество същата се явява основателна.
Пред РС –Сливен е бил предявен отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника/въззивник, че ищецът/въззиваем не дължи сумите по изпълнителен
лист от 16.10.2017г. издаден от РС – Сливен по ч.гр.д. № 4478/2017г., за които
по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №
2927/20.09.2017г.
Издадената заповед за изпълнение е била връчена на ищеца чрез
неговата майка на 26.09.2017г. и срещу нея не е било депозирано възражение
з законния срок. Изпълнителният лист е бил издаден на 16.10.2017г.
На 30.10.2020г. е било образувано изпълнително дело № 1367/2020г. на
ЧСИ М.. С молбата за образуване на изп.дело въззивникът поискал да се
извършат и изпълнителни действия. На 19.11.2020г. били наложени запори на
банкови сметки и МПС-та собственост на ищеца. ПокА.та за доброволно
изпълнение била връчена на 19.11.2022г.
По въпроса за давностния срок, който тече за вземанията, които се
установяват със стабилизирА. заповед за изпълнение е налице последователна
и непротиворечива практика на ВКС. Такава е обективирА. и в цитираното от
въззивника в с.з. решение № 50295/23.01.2023г. по к.гр.д. № 1030/2022г. на
IVг.о. на ВКС. В него върховните съдии приемат, че когато кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение, в т.ч. по чл. 417 ГПК, длъжникът може да
оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност: 1) с възражението,
3
подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора на исковата молба по чл. 422
ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано и 3) с
отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск може да е
предявен преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение. Тя влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено –
с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил,
упражнявайки предоставените му от закона възможности ( чл. 416 ГПК).
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе
отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след
приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора
по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ.
на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
(когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено
възражение). От момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече
нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така,
защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за
разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Като се позовава на давност,
длъжникът не може да постигне отмяна на влязлото в сила решение, с което е
установено съществуването на вземането, а заповедта е влязла в сила.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е влязла в сила, на
26.10.2017г., тъй като уведомлението за издадената ЗИ е получено на
26.09.2017г. и се е стабилизирала след като длъжникът/ищец не е направил
възражение в определения от закона срок. От този момент е започнала да тече
нова пет годишна давност за цялото вземане ( която би изтекла на
26.10.2022г.), така както е установено в издадената ЗИ. Погасителната
давност е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело и
съдържащото се в нея искане за предприемане на принудителни
изп.действия, а по – късно и с наложените запори. По този начин към момента
на депозиране на исковата молба – 28.11.2022г., погасителната давност не е
била изтекла. Исковата претенция е изцяло неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
4
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
исковата претенция да бъде отхвърлена.
По правилата на процеса на въззивната стрА. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 480.00лева, адвокатско възнаграждение за
първа инстанция и на 56.02 лева за въззивната инстанция заплатена държавна
такса.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 133/21.02.2023г. по гр.д. № 5273/2022г. по описа
на РС- Сливен.
Вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Й., ЕГН **********, от *** против
„ВИК – Сливен“, със седалище и адрес на управление *** искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че са недължими
сумите по изпълнителен лист от 16.10.2017г. по ч.гр.д. № 4478/2017г., за
които е била издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №
2927/20.09.2017г. – 1551.07 лева, главница за периода 01.01.2009г. –
31.07.2017г.; 630.81 лева – начислена лихва към 14.09.2017г.; 44.64 лева –
разноски по делото и законна лихва считано от 18.09.2017г.
ОСЪЖДА Т. Г. Й., ЕГН **********, от *** да заплати на „ВИК –
Сливен“, със седалище и адрес на управление *** деловодни разноски в
размер на 480.00лева, адвокатско възнаграждение за първа инстанция и на
56.02 лева за въззивната инстанция заплатена държавна такса.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6