Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
551 Година 2022, 30.03. град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 09.03.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
2826 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от М.Р.Л. *** срещу Заповед
№ЗСП/Д-РВ-М/358 от 29.07.2021г. на Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ – Марица, потвърдена с Решение №16-РД06-0074 от 20.08.2021г.
на ИД Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане/РДСП/ – Пловдив,
с която на лицето е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо
гориво (в пари).
Недоволна от така издадената заповед, жалбоподателката
обосновава твърдения за нейната незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната и.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ – Марица, чрез процесуален представител юриск.Г., счита жалбата за
неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
От приетата по делото пълна административна преписка се
установява, че със Заявление - декларация вх.№ЗСП/Д-РВ-М/358 от 15.07.2021г.
жалбоподателката Л. е поискала от Директора на ДСП – Марица отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво/л.50-52/.
Във връзка с това искане е извършена задължителната в
случая социална анкета, като резултатите от нея били обективирани в изготвения
от социалния работник С.К.социален доклад от дата 28.08.2021г. В него бил
направен краен извод, че лицето не отговаря на условията на чл.10 ал.12, т.2
ППЗСП, тъй като на 17.11.2016г. е извършено дарение с материален интерес
11 527,93 лв., който размер надвишава 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход/ГМД/ за съответния период, т.е. 11 527,93 лв. > 4 500
лв./л.52-гръб-л.53/.
Този решаващ извод е възприет изцяло и в атакуваната в
това производство заповед на ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт – Заповедта на Директора
на ДСП – Марица, както и потвърждаващото го решение на ИД Директор на РДСП –
Пловдив, са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Изводите на административния орган се споделят от настоящия съдебен състав като
съответстващи на установените факти и приложимия материален закон.
На първо място следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда
за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и
социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход
за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане/ППЗСП/.
Едно от условията по чл.10 ал.1 ППЗСП е и това по т.6а,
според което месечната помощ се отпуска,
ако лицата или семействата не са прехвърляли чрез договор за дарение
собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или
идеални части от тях през последните 5 години. А като изключения в чл.10 ал.12
ППЗСП са включени случаите, когато: 1.в семейството има лице/лица с трайни
увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване
на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; 2.общата стойност на
сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за
съответния период.
Както вече се посочи и по-горе, основание за отказа на
административния орган да отпусне на жалбоподателката исканата от нея целева
помощ за отопление с твърдо гориво, е обстоятелството, че през последните 5
години от Л. е извършено прехвърляне на имот чрез договор за дарение с
материален интерес 11 527,93 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, а и
не се спори между страните, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№139, том II, рег.№3088, нот.дело №308 от
17.11.2016г. на нотариус с район на действие Пловдивски районен съд/л.75/ е
извършено дарение на недвижими имоти, собственост на жалбоподателката, с
данъчна оценка в общ размер на 11 527,93 лв., т.е. лицето не отговаря на
условията на чл.10 ал.1, т.6а ППЗСП.
Що се касае до наличието на обстоятелства за приложение
на разпоредбата на чл.10 ал.12, т.2 ППЗСП, т.е. на изключенията, следва да се
посочи, че за 2016г. с ПМС №6 на МС от
15.01.2009г. е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв.
При това положение, за да е налице коментираното изключение, следва общата
стойност на сделката, да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания
минимален доход за съответния период, който е в размер на 3 900
лева/60х65=3900/, погрешно посочен от ответния административен орган като такъв
от 4 500 лева.
В случая не се спори между страните, че общата стойност
на сделката е в размер на 11 527,93 лева, който размер очевидно надвишава
60-кратния размер на гарантирания минимален доход за 2016г., който както вече
се посочи, е 3 600 лева, поради което и следва да се приеме, че за
жалбоподателката не е налице изключението по чл.10 ал.12, т.2 ППЗСП. Казано по
друг начин, М.Л. не отговаря на изискването на чл.10 ал.1, т.6а ППЗСП и
правилно й е отказано отпускане на целева помощ за отоплителния сезон.
Изложеното до тук обоснова и извода на настоящия състав
за неоснователност на заявеното оспорване от страна на Л., поради което жалбата
й следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Л. *** срещу Заповед №ЗСП/Д-РВ-М/358 от 29.07.2021г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Марица, потвърдена с Решение
№16-РД06-0074 от 20.08.2021г. на ИД Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Пловдив, с която е отказано отпускането на целева помощ за
отопление, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: