Р Е Ш Е Н И Е
№ 1530
гр. Пловдив 14.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр. Пловдив – ХХV н. с., в публично заседание на четиринадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря СИЙКА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1902/2019 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив – ХХV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-3389-000314/27.12.2018 г. на Началник РУ към
ОД на МВР Пловдив, 06 РУ Пловдив с което на А.Н.В. с ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на
основание чл.178Д от ЗДВП.
Жалбоподателят
А.В. се явява в съдебно заседание и моли съда да отмени наказателното
постановление, като изтъква доводи за оспорване извършването на
административното нарушение.
Въззиваемата
страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът като
съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
А.Н.В. *** е
правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „С”,
„В”, „М”, „АМ” и „ТКТ”, като спрямо същия били издадени общо четири наказателни
постановления /включително обжалваното/ и шест фиша за осъществени нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 15.11.2018
г. около 14.30 ч. жалбоподателят А.В. паркирал управляван от него лек автомобил
„Опел Зафира” с рег. № ****** /лична собственост/ на място, предназначено за
паркиране на пътни превозни средства за хора с трайни увреждания /за инвалиди/,
въпреки че нямала право на това /не била лице инвалид/, на паркинг пред 06 РУ
на МВР Пловдив, намиращ се в гр. Пловдив на ул. „Калина” №14. Действията му
били възприети от полицейските служители в 06 РУ на МВР Пловдив С.А. и В.Ч.. За
нарушаване на забраната за такова паркиране от лице, нямащо това право, св.
В.Ч., съставил на А.Ч. акт – АУАН № 480111/15.11.2018 г., за прието за извършено
административно нарушение по см. на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП. При предявяване на
акта нарушителят отказал да подпише съставения му АУАН, което било удостоверено
с подписа на един свидетел. В законоустановения срок било подадено възражение
от жалбоподателят, в които същият сочил че не е паркирал на паркомястото за
инвалиди, а само е извършвал маневра. Възражението било прието от
административнонаказващия орган за неоснователно.
Въз основа на
АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите А.
и Ч., АУАН, НП, докладни записки, справка за нарушител/водач.
Съдът ползва като обективни показанията
на св. А. и Ч., доколкото същите са очевидци на нарушението, а същевременно
описват подробно възприетото от тях. Освен това извън твърденията на
жалбоподателя, че тези свидетели не казват истината, не са ангажирани каквито и
да било доказателства, които да оборват показанията им. Ето защо и съдът
кредитира показанията на тези свидетели.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят А.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.98
ал.2 т.4 от ЗДВП, тъй като на 15.11.2018 г. в гр. Пловдив около 14.30 ч. е
паркирал на паркинг пред 06 РУ на МВР Пловдив, намиращ се в гр. Пловдив на ул.
„Калина” 14, на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства за
хора с трайни увреждания /за инвалиди/, на управляван от него лек автомобил
„Опел Зафира” с рег. № *****, въпреки че нямал право на това и въпреки
забраната за това. За съда с оглед на наличните безспорни доказателства –
показанията на св. А. и Ч. неопровергани от останалите доказателства, АУАН –
редовно съставен, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2
от ЗДВП/ и справка за нарушител/водач – все доказателства, които по никакъв
начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването
на нарушението от страна на лицето жалбоподател е категорично и безспорно
доказано. Следва да се отбележи, че на никой етап от развитието на
административното производство, вкл. и в съдебната фаза пред настоящата инстанция,
не се ангажираха каквито и да било доказателства насочени към опровергаване на
обстоятелствата на нарушението, изложени в атакуваното наказателно
постановление. Становището на жалбоподателя и изложените аргументи в жалбата и
в съдебно заседания относно неизвършването на нарушението се прецени като
голословно, ненамиращо опора в никои от доказателствените материали.
Нарушението е правилно подведено и от
актосъставител в АУАН, и от административно – наказващ орган в НП, изложени са
при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от
значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като
административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето
нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба –на чл.178Д
от ЗДВП, предвиждаща административно наказание глоба в размер от 200 лева. Тази
санкционна норма на чл.178Д от ЗДВП предвиждат конкретно по вид и размер
наказание – глоба в размер на 200 лв., каквото е и наложено на В. за
извършеното нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП, като съдът не би и могъл да
ревизира това наказание евентуално в насока на намаляване на размера му.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като
маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото по делото не се съдържат
доказателства, които да сочат някакви многобройни или изключителни смекчаващи
за административната отговорност обстоятелства. Самото процесно нарушение не се
характеризира с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид. Следва да се има предвид, че с осъществяване на състава
на административното нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП се засягат права на
особена група хора - инвалиди, имащи нужда от специфични условия и грижи, а и
дължимо от останалите членове на обществото поведение. От друга страна се
констатира, че за аналогично нарушение нарушителят е санкциониран и преди това,
поради което и съдът счита че няма как да приеме случая за маловажен.
По изложените съображения съдът прие да
потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран от горното ПРС ХХV н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-3389-000314/27.12.2018 г. на Началник РУ към ОД
на МВР Пловдив, 06 РУ Пловдив с което на А.Н.В. с ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на
основание чл.178Д от ЗДВП.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н.Н.