РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20233110109745 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от К. С. И. срещу
„***“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева,
представляваща частичен иск от 292.71 лева за дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка на МПС „Каско +“ съгласно застрахователна
полица №** от 22.07.2020г. за нанесени имуществени вреди, вследствие на
настъпило застрахователно събитие от 05.07.**г. на л.а. Мерцедес Бенц Ц
320 с ДК№ **, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда -28.07.2023г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 05.07.**г. предоставила автомобила си на З.Ян.Н.,
който на 06.07.**г. намерил паркираният автомобил в гр.Варна, ул.Дубровник
6 със счупена решетка на предната броня. Излага, че на 09.07.**г. уведомила
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие като бил извършен
оглед, изготвен снимков материал и съставен Опис заключение по щета
№**/09.07.**г., в който за увреден детайл бил описан : решетка предна броня
средна. Сочи, че като застрахователно обезщетение получила сумата от 57.29
лева, която не можела да покрие щетите и след проучване установила, че
сумата необходима за ремонта възлиза на 350 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „**“ АД е депозирал писмен
отговор, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност
на иска.
Оспорва се активната процесуална легитимация на ищцата като се
твърди, че тя не е носител на спорното материално право да търси
1
обезщетение за имуществени вреди за процесния автомобил, тъй като не били
представени доказателства да е собственик на последния.
В условията на евентуалност иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение с ищцата
по отношение на процесния автомобил. Не се оспорва механизма на
настъпване имуществените вреди и обстоятелствата около настъпването им.
Сочи се, че съгласно застрахователния договор при щета на автомобила,
същият подлежи на отремонтиране в Доверен сервиз. Съгласно т.12.1 и
т.12.1.3 от ОУ към договора, при частични щети, застрахователят определя
застрахователното обезщетение по един от няколко начина, избран от него
като за конкретния договор този начин бил отремонтиране в Доверен сервиз,
като стойността на ремонта се заплащал от застрахователя.
С подаване на уведомлението за настъпила щета ищцата изрично
потвърдила желанието си за определяне на застрахователно обезщетение по
„експертна оценка“. Съгласно т.12.1.3 от ОУ експертната оценка се
определяла съгласно действащата Методика на застрахователя. Така
застрахователят определил застрахователното обезщетение на базата на
експертна оценка, която стойност имала еквивалент на отремонтиране.
Твърди се, че изплатеното обезщетение е в необходимия размер за
отстраняване на действителните вреди по автомобила.
Сочи се, че искът е недоказан по размер. Твърди се, че претендираната
от ищцата сума за ремонт не отговаря на средните пазарни цени за
отстраняване на настъпилите вреди и същата не била съобразена с годината
на производство на автомобила. Не били представени доказателства,
доказващи размера на претенцията- фактура за извършен ремонт.
Оспорва се иска за присъждане на лихва за забава като акцесорен към
главния.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица №** от 22.07.2020г. се установява, че между
„***”ЕАД и К. С. И. е сключена застраховка „Каско+”, по отношение лек
автомобил Мерцедес Бенц модел С 320 с рег.№** със срок на действие
22.07.2020г. – 21.07.**г., като дължимата по застраховката застрахователна
премия в размер на 742.41 лева е платена на вноски. Уговорената
застрахователна сума е в размер на 11 300 лева.
В Опис заключение по щета №**/09.07.**г. е описано констатирано
увреждане по лек автомобил Мерцедес Бенц модел С 320 с рег.№** -
2
решетка предна броня за подмяна.
Представено е свидетелство за регистрация на автомобила, от което се
установява, че негов собственик е К. И..
Представени са ОУ на застрахователя.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ увреждането
по автомобила се изразява в счупване на мрежестата част на решетката средна
долна в предна броня в лявата й част, непосредствено до и под преден
регистрационен номер. За възстановяване на детайла е необходима неговата
подмяна. Общата стойност за отстраняване на щетите по средна пазарни цени
за части и труд към датата на настъпване на застрахователното събитие
05.07,**г. е в размер на 208.98 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните
правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен
по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото
имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи,
че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на настъпване на увреждането и механизма на настъпване на
последното.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
3
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
Константна е съдебната практика, че обезщетението следва да се определи по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се изследване на въпроса за надхвърляне
на минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Принципът
на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние
преди увреждането. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани по ISO сервизи и такива, които не притежават сертификат,
която възлиза в размер на 208.98 лева.
Предвид всичко изложено частичната претенция на ищцата за сумата
от 10 лева, представляваща частичен иск от 292.71 лева за дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка на МПС „Каско +“ е
основателна и следва да се уважи.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски съобразно уважената част от иска, както следва
: 50 лева – за заплатена д.т.; сумата от 200 лева – за депозит за вещо лице и
480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1
ГПК.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Г.Б.” №3 да заплати на К. С. И., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“**“№5, ет.1 сумата от 10/десет/ лева, представляваща частичен
иск от 292.71 лева за дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
на МПС „Каско +“ съгласно застрахователна полица №** от 22.07.2020г. за
нанесени имуществени вреди, вследствие на настъпило застрахователно
събитие от 05.07.**г. на л.а. Мерцедес Бенц Ц 320 с ДК№ **, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
28.07.2023г. до окончателното изплащане, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „*** ” ЕАД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Г.Б.” №3 да заплати на К. С. И., ЕГН: ********** с адрес
4
гр.Варна, ул.“**“№5, ет.1 сумата от 730/седемстотин и тридесет/ лева,
представляваща направените разноски в производството по делото, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Указва на ответника, че следва да заплати сумите по съдебното
решение по посочената по делото от ищеца банкова сметка **с титуляр Й.
К. А..
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5