Р
Е Ш Е
Н И Е № …
гр. К., 10.02.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., четвърти състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 1019, по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Д.А. К.– Б., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Х.Н. срещу С.Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“Г.И.“ № 2, ет.2, представлявано от С. – генерален
секретар,
чрез адвокат С.М., с правно
основание: чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – искови претенции за
причинени неимуществени вреди от 20000,00 лева и лихви от 5000,00 лева, в
резултат на ПТП, за периода от 30.11.2013 година (датата на деликта) до датата
на завеждане на иска – 25.11.2018 г., вкл. и от датата на подаване на исковата
молба пред съда - 26.11.2018 година, до окончателното изплащане на сумата по
главницата.
С писмен отговор от ответника се оспорват исковите
претенции като неоснователни. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка
между реализираното ПТП и неимуществените увреждания на ищцата. Излага
съображения в тази насока.
Претендират съдебни разноски, съгласно своевременно
представен списък по чл.80 от ГПК. Процесуалният представител на ищцата иска единствено
присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар, в размер на 2400 лева
(л.87).
К.ският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства (скица на ПТП и протокол към нея, фотоснимки
(л.120-121), декларации от ищцата и причинителя на ПТП, АУАН и НП, уведомление
за щета и заявление в срок от ищцата, медицински документи и епикризи
(л.17-л.36), амбулаторна книга (л.185-л.188), свидетелски показания на св.А.Д.
(л.122), св.Р.Б. (бивш съпруг на ищцата, л.98), заключения
на СМЕ и тройна АТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във
връзка с доводите на, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 30.11.2013 година, вечерта лек автомобил „О.О.“,
рег.№ AZ 66 3A, управляван от П.П се е движил в посока от с.М. (погрешно
посочено с.М.), към околовръстен път на гр.С.. В обратната посока се е движил
лек автомобил „П.Т.“, с рег.№ 707Н034, управляван от ищцата Д. К.-Б.. Пътното
настилка е била мокра. В даден момент водача на лек автомобил „О.О.“ е ускорил
движението си и достигайки в близост до движещ се пред него автомобил е
задействал спирачната система. В следствие на това и мократа пътна настилка,
лек автомобил „О.“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е
движил лек автомобил „П.“. Лек автомобил „О.“ се е движил така, че предната му
част е била по средата на осевата линия на платното за движение а задната му
част е била навлязла на повече от метър и половина в лентата за насрещно
движение. Водачката на лек автомобил „П.“, за да избегне челния сблъсък е
отклонила автомобила в дясно, в следствие, на което е настъпил приплъзващ удар
между двата автомобила (видно от приложените по
делото снимки), след което лек автомобил „П.“ е напуснал платното
за движение и се е ударил в крайпътното дърво. Лек автомобил „О.“ от своя
страна е спрял от дясно в банкета, спрямо посоката си на движение.
Според тройната АТЕ, причина за настъпване
на произшествието са предприетите действия и бездействие по адекватно
управление на автомобила от водача на л.а. „О.“, довели до навлизане в лентата
за насрещно движение и в коридора за движение на л.а.„П.“, а за водачката-ищца
ударът е бил непредотвратим.
Съгласно заключението на СМЕ, в резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадалата Д.А. К. - Б. е получила следните травматични увреждания: Травма на
лявата колянна става с излив на кръв в ставата/хемартроза/,доказана чрез
пункция,както и разкъсване на задния рог на медиалния менискус на лявата
колянна става и частични лезии на предна кръстата връзка и латерална и
колатерална връзка/доказани клинично и чрез МРТ изследване/. Травмата на лявата
колянна става е довела до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок по-голям от 30/тридесет/дни. Липсата на подобрение е видно от
приложената медицинска документация от проведени рехабилитаионни
процедури,които са без ефект през изминалите години от травмата до момента.
Получила е също травма на главата, изразяваща се в контузия в челната област на
главата, дисторзия на шията. Уврежданията са мекотъканни и са отзвучали в
рамките на 20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето
и живота на пострадалата.
С оглед механизма на пътнотранспортното произшествие, вида
и локализацията на травматичните увреждания със сигурност може да се твърди, че
пострадалата би ги получила в същия вид, в който са констатирани при наличието
или липсата на поставен обезопасителен колан.Травмата в областта на главата и
шията е в резултат на контакта с въздушната възглавница в момента на удара.
Св.Б., бивш съпруг на ищцата
установява вида, интензитета и проявните форми на стреса, болките,
страданията, неудобствата и притеснения
от причинените й увреждания от ПТП, които били силно изразени и отшумели след
около половин година.
Св.А.Д. установява, че подписът
като свидетел в АУАН от 30.11.2013 г.е негов, съответно изложените фактически
констатации за реализираното ПТП.
Ищцата е насочила своевременно
претенции за обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди
срещу кореспондента на застраховката на МПС на виновния водач с немски
регистрационен номер, като пасивно легитимен в случая се явява настоящия
ответник - С.Н.Б.Б.А.З.“, който й отказал да я овъзмезди.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни
съображения :
Предявени са искове,
с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Същите се
явяват допустими, а разгледани по същество – частично
основателни.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
По делото страните
не спорят относно наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП – 30.11.2013 година, по силата на което ответникът по делото, е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил
трети лица.
От събраните
гласни и писмени доказателства по делото се
установява по несъмнен начин, че в резултат на ПТП, причинено по вина на другия водач, ищцата е
преживяла увреждания, болезнени по своето естество
както при причиняването им, така и във възстановителния период,
продължил физически и психически около половин година, съпроводен с неудобства от битово естество, стрес,
страх и безпокойство.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на
това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания, интензивни болки и
страдания, затруднение на движението, необходимост от чужда помощ за определен
период от време.
От приетата,
като компетентно изготвена СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че
характерът на получените от пострадалата увреди е травматичен, които в
съвкупност са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
При определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на
противоправното деяние, неудобствата в нормалната дейност на ищцата,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице при едно пострадало лице, какъвто е
настоящият случай.
С оглед събраните
доказателства, съдът намира, че следва да уважи частично предявената
претенция за неимуществени вреди и лихви в половин размер
от предявените суми от ищцата
по делото, както следва: 10000,00 лева – за неимуществени вреди и
2500,00 лева – за лихви за периода
от 30.11.2013 година (датата на деликта) до датата на завеждане на иска –
25.11.2018 г., вкл. и от датата на подаване на исковата молба пред съда -
26.11.2018 година, до окончателното изплащане на сумата по главницата, като отхвърли претенциите до пълния им предявен размер – до 20000,00 лева
– за неимуществените вреди и до 5000,00 лева – за лихвите.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно - деловодните разноски, в размер на 1200,00
лева – за един адвокат, съобразно уважената част от исковите претенции, а на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 1976,00 лева, съобразно отхвърлената част от исковите суми. Ищецът е сторил и други разноски по делото –
за съдебни експертизи, но съдът не следва да ги присъжда, тъй като не са
поискани изрично с представения списък по чл.80 от ГПК.
Неоснователни
се явяват възраженията за прекомерност на платените адвокатски хонорари, тъй
като и за двете страни са в почти идентичен размер (2400,00 лева – за ищцата и
2652,00 лева-за ответника), а делото се проведе с фактическа и правна сложност,
множество заседания и събиране на доказателства, същото е и с висок материален
интерес.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Н.Б.Б.А.З.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Г.И.“ № 2, ет.2,
представлявано от С. – генерален секретар да заплати
на Д.А. К. – Б., ЕГН **********,***, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и
чл.86, ал.1
ЗЗД, следните парични суми:
-сумата от 10000,00 (десет хиляди) лева, представляващо
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), причинени
вследствие ПТП на 30.11.2013 година
-сумата от 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева -
законна лихва върху размера на главницата,
за периода от 30.11.2013 година (датата
на деликта) до датата на завеждане на иска пред съда – 25.11.2018 г., вкл. и от
датата на подаване на исковата молба пред съда - 26.11.2018 година, до
окончателното изплащане на сумата по главницата.
ОТХВЪРЛЯ ТАКА
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ за главница и лихви В ЧАСТИТЕ,
както следва: за сумата над 10 000 лева до 20 000 лева и за сумата
над 2500 лева до 5000 лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК, С.Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* да
заплати на Д.А. К. – Б., ЕГН ********** съдебно - деловодните
разноски, в размер на 1200,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, С.Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* да
заплати на Д.А. К. – Б., ЕГН ********** съдебно - деловодните
разноски, в размер на 1976,00 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С., в двуседмичен срок
от получаване на
съобщенията от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :