№ 55
гр. Харманли, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20215630200297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от Д. АНГ. М., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „******
против Наказателно постановление №21-0271-001221 от 25.06.2021 година на
Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че
НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и
процесуалните правила. Счита, че процесното деяние е несъставомерно, извършено
било по непредпазливост, като не били установени всички относими факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и за присъждане
на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и чрез
пълномощника си поддържа така подадената жалба.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура –Хасково, ТО- Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна :
1
На 24.03.2021г. в гр.Симеоновград, на ул. ******, жалбоподателят Д.М. управлявал
ППС марка “Gardenia” 3 СК с рама №*******. При проверка от страна на контролните
органи същите установили, че четириколесното МПС с прикачено ремарке не е
регистрирано по надлежния ред.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 801867 от 24.03.2021г. за
нарушение по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП, вр. чл.4 от Регламент/EU/ №168/2013г. Препис
от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без
възражения.
С влязло в сила на 21.06.2021г. Постановление на РП-Хасково, ТО-Харманли от
08.06.2021г. е прекратено наказателното производство за престъпление по чл.345 ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група към
ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №21-0271-001221 от
25.06.2021 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. По аналогичен начин е описано самото нарушение и
обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за
нарушен също чл.140 ал.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175 ал.3, пр.1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.
Приложено е АНД №199/2021г. по описа на РС-Харманли, по което с влязло в сила
Решение №18 от 30.07.2021г. е отменено НП №21-0271-000383 от 30.03.2021г. на
Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя
Д.М. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ от 100 лв.
Гореописаната в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - АУАН №
801867 от 24.03.2021г., Постановление на РП-Хасково, ТО-Харманли от 08.06.2021г.,
както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели В.Г. и Ц.Г. –
служители на ПУ-Симеоновград, РУ-Харманли. Тези свидетелски показания съдът
кредитира с доверие като вътрешно убедителни, логични и последователни. Същите са
в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в
приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
2
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи и
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се
оспорва от страните. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно, доколкото в случая
процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на принципа "Non bis
in idem", въведен с нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, която норма по силата на чл.
84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административно-наказателното
производство. Според цитираната правна норма не се образува наказателно
производство /в случая АНП/, а образуваното се прекратява, когато "спрямо същото
лице за същото престъпление /в случая "деяние"/ има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение
или разпореждане за прекратяване на делото. В случая спрямо жалбоподателя Д.М.
има влязло в сила постановление за прекратено наказателното производство на
основание чл. 24. ал. 1, т. 1 НПК и то за същата деятелност, като описаната в
наказателното постановление. Следователно с атакуваното НП се ангажира
отговорността на жалбоподателя М. за втори път и то за едно и също деяние, т. е. в
нарушение на принципа не два пъти за едно и също нещо спрямо същото лице, което е
недопустимо. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието са
фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае за същото деяние се
основава само на фактическото му съдържание без оглед на неговата квалификация и
на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом
деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства -
наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на
Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, дори когато са
засегнати различни обекти на защита. Това становище се подкрепя и от ТР № 3/2015 г.
на ОСНК на ВКС, като следва и от установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за
образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за
деянието е образувано наказателно производство, където се акцентира върху
"деянието" като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя
изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице.
В процесния случай разследването по досъдебното производство е за престъпление
по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като непосредственият обект на защита са
обществените отношения, които осигуряват законосъобразното управление на
моторните превозни средства по принцип. Непосредственият обект на защита на
разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП са защита на обществените отношения,
осигуряващи законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено
ползване пътища /арг. от чл. 1, ал. 1 от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е
налице признака "idem" досежно обекта на нарушението и на престъплението
3
съобразно аргументите, посочени в ТР № 3/2015 г на ОСНК на ВКС, в конкретния
случай и за конкретното деяние.
Действително няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството,
но в процесния случай прекратяването на производството е на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, като е прието липсата на престъпление. С оглед на тази материалноправна
констатация е приложима забраната за ново наказателно преследване по аргумент
от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, която е пряко приложима към настоящия случай, тъй като
процесното административно-наказателно производство според два от критериите
"Енгел" има характер на наказателно преследване по смисъла и за целите на
Конвенцията. В този смисъл има константна съдебна практика както на националните
съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека досежно приложението
на чл. 4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, а именно – Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение № 159/23.04.2014 г. по н.
д. № 486/2014 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 227/21.05.2012 г. по н. д. № 651/2012 г.
на ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 145/14.04.2014 г. по н. д. № 322/2014 г. на ІІІ н. о. на
ВКС, а също и Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по
дело Ц. Ц. срещу България № 2 по Жалба № 2376/03.
Посоченото по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано
административно-наказателното производство, завършило с атакуваното наказателно
постановление, което от своя страна се обосновава с недопустимо издадения в този
случай АУАН за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Проведеното по реда на ЗАНН
наказателно преследване по отношение на жалбоподателя М., след като по отношение
на него е водено и прекратено с окончателен акт наказателно производство, е в
нарушение на принципа залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради
което постановеният в производството по ЗАНН акт на административнонаказващия
орган се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв.
С оглед изхода на делото на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК, вр.
чл. 78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по
делото в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0271-001221 от 25.06.2021 година
на Началник група на към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Д. АНГ. М.,
ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „****** за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно
4
наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН да заплати на
жалбоподателя Д. АНГ. М., ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „******
направените по делото разноски за адвокастски хонорар в размер на 350.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5