№ 141
гр. Балчик, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100287 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. В. С. ЕГН**********, с
постоянен адрес в ***, Ц. Д. П. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, И. А. И.
ЕГН**********, с постоянен адрес в *** М. П. Т. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***
А. Й. С. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, М. М. П. ЕГН**********, с постоянен
адрес в ***, Д. М. Д. ЕГН**********, с постоянен адрес в с.***, С. М. П. ЕГН**********, с
постоянен адрес в ***, И. Г. М. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** и М. К. В.
ЕГН********** с постоянен адрес в ***, всички чрез адвокат К. П. К. от ***, със служебен
адрес в *** срещу *** с ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от
Председателя Д. Н. К..
Правното основание на иска е в разпоредбите на чл.58 и сл.от Закона за кооперациите.
Исковата молба е получена с *** на ***год.
С Разпореждане*** от ***год. исковата молба е оставена без движение, като са дадени
указания на ищците да изправят нередовности по нея. Препис от това разпореждане е
връчен на ищците на ***год. С писмена молба с *** от ***год.ищците изправят
нередовностите, посочени от съда.
С Разпореждане*** от ***год., съдът е изпратил, на основание чл.131 от ГПК,
преписи от исковата молба, ведно със приложенията на ответницата.
В срока по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от ответника ***, чрез нейния
пълномощник-***, представлявано от адвокат М. Я. и адвокат В.З.. Писменият отговор е
подаден в законустановения едномесечен срок от връчването на книжата по чл.131 от ГПК.
С протоколно определение за проекто-доклада ***година,съдът е прекратил
производството по отношение на ищците Ц. Д. П. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***,
1
А. Й. С. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, М. М. П. ЕГН**********, с постоянен
адрес в ***, И. А. И. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** Д. М. Д. ЕГН**********, с
постоянен адрес в *** и И. Г. М. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, поради
недопустимост на иска, поради изтичане на преклузивния срок по чл.58 ал.2 от ЗК.това
определение е влязло в сила.
С изрична писмена молба, получена с ***година гореописаните ищци, чрез адвокат
К., на различно основание, молят да бъдат конституирани както ищци отново в процеса. Със
същата молба се иска и спиране изпълнението на атакуваните решения на Общото събрание.
Съдът се произнесъл с два акта. С Определение***година е оставил без уважение молбата в
частта относно искането за конституиране на молителите като ищци. С
Определение***година е оставил без уважение молбата за спиране на изпълнението на
атакуваните решения на Общото събрание.
Определение***година не е обжалвано и е влязло в сила.
Определение*** е обжалвано от молителите пред Окръжен съд-Добрич. Там е образувано
ВЧгр.дело*** по описа на ДОС.С Определение***година въззивния съд е отменил
определение***година на БРС е вместо това е постановил, че допуска, на основание чл.58
ал.2 от ЗК присъединяване на Ц. Д. П. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, А. Й. С.
ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, М. М. П. ЕГН**********, с постоянен адрес в
***, И. А. И. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** Д. М. Д. ЕГН**********, с постоянен
адрес в с.*** и И. Г. М. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, като съищци към
предявените с искова молба с *** от ***година от И. В. С., М. П. Т., С. М. П. и М. К. В.
искове по чл.58 ал.2 от ЗК срещу ЗКПУ ***.
Видно от събраните доказателства ищецът –писмена справка с Рег.***година на ***,
с приложен към нея препис от Акт за смърт, се установява, че ищецът Д. М. Д. е починал.
С Протоколно определение от ***година съдът е прекратил настоящото производството по
отношение на този ищец, поради настъпилата му смърт.
В същото съдебно заседание са събрани доказателства, че наследниците на ищеца Д. не са
конституирани като член - кооператори в ответната земеделска кооперация. С оглед
характера на членственото правоотношение, което е задължителна положителна
предпоставка за активна легитимация за участие на страна в настоящото производство,
съдът не е издирвал наследниците на Д. Д. и не е конституирал същите като страна в
процеса.
В исковата си молба и в уточняващите молби, ищецът твърди, че:
Ищците твърдят, че са член кооператори на ЗКПУ***,с ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Председателя Д. Н. К..
На ***, се твърди в исковата молба, било проведено Общо събрание, на което били взети
решения, противоречащи на Закона за кооперациите и Устава на кооперацията. Това са
решения по точки 6 и 7 от дневния ред на събранието, а именно:
- т.6 Вземане на решение на Общото събрание по чл.19 от Устава на кооперацията и
2
- т.7 Промяна устава на кооперацията.
Ищците завяват в исковата си молба,че приетите по тези две точки решения на Общото
събрание за незаконосъобразни и неправилни и молят съда да ги отмените изцяло с
произтичащите от това законни последици.
В исковата си молба ,ищците излагат следните твърдения:
1. По т.6 от дневния ред, Общото събрание взело следното решение: „На основание
чл.19, ал.1 от устава на ЗКПУ ***, да бъдат изключени член- кооператори, които
към момента не са предоставили за ползване от кооперацията или са
предоставили на трети лица, собствена земеделска земя - нива, на територията на
***". Видно от протокола от проведеното Общо събрание, решението е прието, като за
него са гласували 37 души, 6 души са били против, а 4 са се въздържали.
2. По т.7 от дневния ред, отнасяща се до предложение за промяна на устава, Общото
събрание взело следното решение: Въвежда се нова ал.4 на чл.18, която гласи: „За
напускане на кооперацията по собствено желание се считат и извършените от
член-кооператорите действия по разпореждане чрез покупко-продажба, дарение,
замяна или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска
земя в полза на други лица, или предоставянето й за обработка на друг арендатор
или земеделска кооперация". Видно от протокола от проведеното Общо събрание,
решението е прието, като за него са гласували 48 души, против са били 5 души, а 8 са
се въздържали.
Ищците твърдят,че Управителният съвет на кооперацията и лично неговият Председател са
нарушили визираната в закона и устава процедура и ред за вземане на решения, като не са
изпълнили свои задължения, вменени им от закона и устава. Твърди се също,че
горепосочените две решения на Общото събрание противоречат на императивни правни
разпоредби на Закона за кооперацията и нейното ръководство е превишило дадените му от
закона и устава правомощия.
3. Промените в обстоятелствата по партидата на ЗКПУ ***, са вписани в Търговския
регистър на 22.05.2023г. и тези промени касаят основно промяната в устава на
кооперацията и въведената нова разпоредба в него - чл.18, ал.4. Приетите от ОС
решения се отнасят по същество до следното: да бъдат изключени, респективно
освободени като член-кооператори тези лица, които не са предоставили своя собствена
земеделска земя за ползване и обработване от ЗКПУ *** или чрез извършени
разпоредителни сделки, са останали без земя в кооперацията, вкл. тези лица, които са
решили да предоставят собствената си земя на друга кооперация или друг арендатор.
4. Съгласно чл.2, ал.З от Закона за кооперациите, уставът на кооперацията урежда
размерът на встъпителната и дяловата вноска, реда за предоставяне на земеделска земя
за обработване, видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния
размер, както и основанията и реда за прекратяване на членството. Съгласно чл.9, ал.3,
т.1 от ЗК, член на кооперацията, предоставил с договор земеделска земя, запазва
3
собствеността си върху земята в реални граници. Съгласно чл.10 от ЗК, респ. чл.16,
ал.3 от Устава на ЗКПУ ***, членът на кооперацията е длъжен да внесе встъпителна и
дялова вноска в определените от Устава, респ. Общото събрание, размери и срокове.
5. Следователно, според ищцовата страна, както законът, така и уставът на кооперацията
вменяват като задължение на всеки член-кооператор, да внесе встъпителна и дялова
вноска, но не и задължение да предостави за ползване и обработване собствената си
земеделска земя от ЗКПУ ***. Целта и смисъла на закона е да се даде пълна свобода на
избор на всеки собственик на земя, вкл. на всеки член-кооператор, не само да запази
правото си на собственост върху земята, но и да реши на кого, къде и кога да
предостави тази земя за ползване и обработка. И още нещо - факта, че част от член-
кооператорите са предоставили земята си на арендатори или други кооперации, или
пък са се разпоредили с нея, не може автоматически или дори с решение на Общото
събрание, да прекрати тяхното членство в кооперацията. Защото това членство не е
обвързано със задължение освен встъпителната и дяловата вноски, да се внесе и земята
в кооперацията. Такова обвързване и задължение няма нито по закон, нито по устав, а
и няма как да е налице. Не на последно място - в чл.14, т.11 от Устава на кооперацията,
е записано като право и възможност, т.е. при желание от страна на лицето, член-
кооператора да предостави за обработване своята земя с оглед постигане целите и
задачите, поставени пред кооперацията. Право, но не и задължение.
6. З.Действително в правомощията на Общото събрание е да предлага промяна в Устава
на кооперацията,твърдят ищците в исковата си молба. Но в конкретния случай, взетите
по т.7 и т.6 от дневния ред, решения за въвеждането на нова ал.4 на чл.18 от устава и за
изключване на член-кооператори, в случаите, когато не са предоставили земя или са я
предоставили на трети лица, са незаконосъобразни и неправилни.
7. Съгласно чл.12 от ЗК членството в кооперацията се прекратява при: напускане на
кооперацията, изключване и смърт. Като изключим последния вариант /смърт/, за
останалите два има изрични разпоредби, както в закона, така и в устава на ЗКПУ ***.
Напускането на кооперацията по собствено желание става с едномесечно писмено
предизвестие, отправено до Управителния съвет /чл.18, ал.З, вр. с чл.18, ал.1, т.1 от
устава/. Приетото по т.7 от дневния ред на ОС решение, за въвеждане на нова ал.4 на
чл.18 от устава с текст: „За напускане на кооперацията по собствено желание се
считат и извършените от член- кооператорите действия по разпореждане чрез
покупко-продажба, дарение, замяна или по друг начин с предоставената за
съвместно обработване земеделска земя в полза на други лица, или
предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска кооперация", е
незаконосъобразно.
8. Ищците твърдят, че това е така, с оглед следните обстоятелства:
-На първо място, защото няма правно основание, нито правна и човешка логика,
разпоредителна сделка със земя или предоставянето й на трети лица /арендатори, други
кооперации/, да се приравнят на напускане на кооперацията и прекратяване на членството в
нея. За всички описани по-горе действия законът и уставът дават право на всеки член-
4
кооператор сам да избира къде и на кого да предостави земята си за ползване и обработка
/сам да си я обработва или да я предостави на арендатор или на кооперация - неговата или
друга/.
-На второ място, защото не може да се вменяват неправомерни и извън закона правомощия
на УС при прекратяване членството в кооперацията. Нито да се тълкуват разширително
разпоредбите, както на закона, така и на устава. По собствено желание означава именно по
собствено желание да отправя едномесечно предизвестие до УС за напускане на
кооперацията. Също по собствено желание мога да продам, даря, заменя и т.н. собствената
си земеделска земя, но това не може и няма как да бъде обвързано „административно" с
прекратяване на членството ми в кооперацията. Още по-малко да е обвързано с желанието
ми да предоставя за обработка земята си на трети лица?! Земята си е моя собственост и
единствено и само аз решавам кой ще я ползва и обработва - принцип!
9. По отношение на другото решение по т.6 от дневния ред: „На основание чл.19, ал.1
от устава на ЗКПУ ***, да бъдат изключени член-кооператори, които към
момента не са предоставили за ползване от кооперацията или са предоставили на
трети лица, собствена земеделска земя - нива, на територията на ***" - същото е
незаконосъобразно,според ищците. Замисълът на ръководството на
кооперацията,според тях е ясен: след като промяната в устава /нова ал.4 на чл.18/ е
вписана в Търговския регистър и е факт, с горното решение всеки член- кооператор,
който няма земя в кооперацията или който се е разпоредил /предоставил за ползване и
обработка на трети лица/ със земята си и е останал член-кооператор само с
встъпителна и дялова вноска, да бъде изключен, т.е. да бъде принуден да напусне
кооперацията. И тъй като размерът на дяловите вноски е нисък и не е променян от
години, на напусналите/изключени член- кооператори ще се изплатят матки суми и то
в определените в чл.20, ал.2 от Устава давностни срокове - 3 години за дивидент и 5
години за дялова вноска.
10. Процедурата за „изключване на член-кооператор" също е уредена в чл.13 от ЗК,
съответно в чл.19 от Устава на ЗКПУ ***. В правомощията на ОС /чл.12 от ЗК/ и
/чл.24, ал.1, т.10 от Устава/, е визирано изключването на членове. Като първо се взема
решение на УС, което решение трябва да бъде включено като първа точка от дневния
ред на следващото ОС и именно Общото събрание да гласува за изключването на всеки
член-кооператор. Последният има право да даде устни или писмени обяснения в своя
защита, но не гласува при вземане решението от ОС. Считам, че взетото решение по
т.6 от дневния ред е неправилно и незаконосъобразно, защото не може да се вземе
такова общо решение „... да бъдат изключени член-кооператори....", а да се спази
описаната по-горе процедура по хронология. И да е налице поименно решение за
всеки член- кооператор, със съответните мотиви и доказателства за изключване.
11. 4.0свен взетите две незаконосъобразни и неправилни решения от ОС,ищците
твърдят,че УС и лично Председателят на ЗКПУ *** нарушават системно закона и
устава на кооперацията, като не ни предоставял навременна информация и сведения
5
по въпроси, които засягат, интересите ни, както и интересите на кооперацията /чл.9,
т.т.4 и 9 от ЗК и от Устава/. Твърдим, че няма взети решения на заседание на УС на
кооперацията, които впоследствие са станали решения по точки 6 и 7 от дневния ред
на ОС. Въпреки няколкократните ни молби за достъп до книгите на кооперацията,
протоколите от заседанията на УС и от ОС, книгата за регистрация на кооператорите и
останалата документация на ЗКПУ ***, както и информация, такива ни бяха отказвани
от Председателя. В подкрепа на горното прилагаме две писма-отговори относно
предоставянето на протокола от ОС, проведено на ***, чийто решения атакуваме пред
съда.
12. Твърдим, че УС не изпълнява задължението си по чл.61, ал.2 от Устава на
кооперацията и не разработва бизнес-план, който да се обсъди и приеме от ОС. На
проведеното Общо събрание липсва точка от дневния ред за разработен и утвърден
бизнес-план, приет на заседание на УС. Председателят не свиква заседания на УС
всеки месец, съгласно чл.34 от Устава на кооперацията и неведнъж взема еднолични
решения, които налага на колективния управителен орган.
С оглед изложеното,ищците искат съдът да се произнесе със съдебно решение,с което да
ОТМЕНИ РЕШЕНИЯ ПО Т.6 И Т.7 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА
ЗКПУ ***, ПРОВЕДЕНО НА ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ И НЕПРАВИЛНИ.
Ищците в исковата молба претендират заплащане и на направените деловодни разноски.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се правят доказателствени искания.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на ответната
страна.
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор, от името на
ответната страна, изготвен от пълномощника на ответната кооперация- ***,
представлявано от адвокат М. Я. и адвокат В.З..
Писмения отговор е с Рег.№3123 от 13.07.2023год.
В своя писмен отговор, ответната страна, твърди, че исковете са недопустими и
евентуално неоснователни.
Твърденията на ответника за това са следните:
В писменият отговор, ответната страна твърди, че предявените искове са недопустими, тъй
като са предявени извън преклузивния двуседмичен срок по чл. 58, ал. 3 от ЗК, считано от
проведеното ОС на ***., като това е следвало да стане най - късно на 15 май 2023г., а
исковете са предявени на 23 май 2023г.
Направени са изрични възражения. В писмения отговор се твърди,че решенията са
законосъобразни и като такива следва да останат в сила,като съдът отхвърли предявените
искове изцяло, като неоснователни.
Претендират се направени деловодни разноски. Представят се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
6
Редовно призовани съдебно заседание някои от ищците се явява лично. Всички се
представляват от адвокат К. К., който се явява в съдебно заседание.От името на своите
подзащитни,адвокат К., заявява, че поддържа изцяло исковата молба.
Изразява становище по същество. Моли съда да уважи изцяло предявените искове. Пледира
да се заплатят направените деловодни разноски. Представя списък с разноски. Представят
писмена защита.
Редовно призована, ответната страна се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител-адвокат В. З. от ***, от името на Адвокатско дружеството ***.
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. Поддържа писмения си
отговор. Пледира,че исковете са недопустими както и че са неоснователни. Пледира, съдът
да отхвърли исковете като неоснователни. Представя писмена защита. Претендира
заплащане на направени деловодни разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,приема за установена
фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
По отношение на направеното възражение от ответната страна,че предявените искове са
недопустими, тъй като са предявени извън преклузивния двуседмичен срок по чл. 58, ал.
3 от ЗК, считано от проведеното ОС на ***., като това е следвало да стане най - късно на 15
май 2023г., а исковете са предявени на 23 май 2023г.,съдът се е произнесъл с изрично
определение,част от определение***г.с което е оставил без уважение това
възражение.Определението е влязло в сила.
Относно възражението относно неспазването на преклузивния срок за предявяване на
исковете и тяхната недопустимост,съдът се е произнесъл с изрично определение,част от
определение***г.с което прекратил производството по отношение на част от ищците.Те са
конституирани като съищци на друго основание,въз основа на Определение***година по
ВчГр.дело***по описа на ДОС.С оглед на това ,съдът приема,че възражението за
недопустимост на исковете е неоснователно и същите подлежат на разглеждане в
настоящото производство.
Съдът при анализ на събраните доказателства относно основателността на
предявените искове ,съобрази следното:
Не е спорно по делото, че на проведено общо събрание на ЗКПУ ***, със седалище и
адрес на управление *** на *** са взети оспорените от страна на ищците решения по точка
6 и точка 7 от обявения дневен ред.
По т.6 от дневния ред е прието следното решение: „На основание чл. 19, ал. 1 от
Устава на ЗКПУ *** да бъдат изключени член – кооператори, които към момента не са
предоставили за ползване от кооперацията или са предоставили на трети лица собствена
земеделска земя – нива на територията на ***. Видно от протокола от проведеното ОС това
решение е прието с 37 гласа „за“, като против са били 6 член – кооператори, а 4 са се
въздържали. Чисто математически, предвид броя на присъствалите на проведеното общо
събрание член – кооператори е видно, че част от ищците, присъствали на събранието също
7
са гласували „за“ приемането на това решение, а с настоящата искова молба го оспорват.
Съдът счита, че гласувайки за приемането на решение по тази точка, то за част от ищците не
е налице правен интерес от оспорването, предвид на изложеното. По т.7 от обявения дневен
ред, отнасяща се до промяна на устава е взето следното решение, като се въвежда нова
алинея 4 на чл. 18 от устава, а именно:
„За напускане на кооперацията по собствено желание се считат и извършените от
член – кооператорите действия по разпореждане чрез покупко – продажба, дарение, замяна
или по друг начин с предоставената за съвместно обработване земеделска земя в полза на
други лица, или предоставянето й за обработка на друг арендатор или земеделска
кооперация.“
За приемането на това решение са гласували 48 член - кооператори, против са били 5
и „въздържа ли се“ – 8 член – кооператори. По същия начин стои въпроса с гласуването за
приемането на решение и по тази точка – част от ищците, присъствали на събранието
гласували за приемането на решението на проведеното общо събрание,с исковата молба
реализират възможността си да го оспорят, поради което съдът счита,че не е налице правен
интерес. Тъй като гласуването не е поименно по делото бяха събрани гласни доказателства в
тази насока. Не на последно място решенията по т.7 са повече от едно – а именно 3, ищците
не твърдят да оспорват и останалите две решения. Не става ясно какво се твърди и има ли
връзка с оспорените по – горе решения на ОС изложеното в исковата молба, че УС на
кооперацията и лично неговия председател били нарушили визираната в закона и устава
процедура и ред за вземане на решения, като не са изпълнили свои задължения, вменени им
от закона и устава, още повече, че двама от ищците И. М. и М. В. са членове на УС и
твърдят собствено неправомерно поведение.
Съдът съобразява,че оспорените две решения на ОС на кооперацията противоречат
на императивни правни норми на ЗК, както и, че ръководството е превишило дадените му от
закона и устава правомощия – решенията са взети на редовно свикано и проведено общо
събрание на кооперацията, а не са взети от „ръководството“ на същата.
Следва да се има в предвид,че към настоящия момент е налице константна съдебна
практика, задължителна за съдилищата, съгласно която след като чл. 31, ал. 4 от ЗК дава
право членът на кооперацията да избира начина на ползване на своите земи, чрез
доброволното си членство в нея, той се е съгласил с устава за част от тези начини. ВКС дава
и отговор, че е законосъобразно в устава на кооперацията да има изисквания към член –
кооператорите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с него, да предоставят за
обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползват лично. В този
смисъл Решение ***., постановено по т.д. ***, ТК, I ТО на ВКС. Видно от мотивите на
посоченото решение на ВКС с определение *** касационната жалба е допусната до
разглеждане по същество по следните въпроси: 1.Законосъобразно ли е в устава на
кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в
кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично?, 2.Противоречи ли
подобно изискване на чл.31,ал.4,/т.1/ ЗК? Отговорът на тези въпроси трябва да се даде, след
8
като се вземе предвид определението за кооперация в чл.1 ЗК и основният предмет на
дейност на кооперативното сдружение в чл.7,ал.1,т.1 от Устава – производство на земеделска
продукция върху внесени от кооператорите земя за съвместна обработка под аренда или
наем и нейната реализация. В случая, не може да се твърди, че регламентирано от закона
право било ограничено от органите на управление на кооперацията, както е приел
въззивният съд. ВКС в крайна сметка е приел, че не може да се приеме, че задължението по
чл.10,ал.4,т.3 от Устава противоречи на чл.31,ал.4,т.1 ЗК. След като законът дава право на
избор и кооперативното сдружение го е направило в устава, този избор се отнася и за членът
на кооперацията, който членува в нея доброволно и е съгласен с устава-чл.8. Въпросите за
вноските на член-кооператорите, както и решението за членуване, са свързани
непосредствено с дейността на кооперацията и се решават в зависимост от общата воля на
самите член-кооператори – опр. *** по т.д. *** на ІІ т.о.
Изложените съображения налагат следния отговор на основния материалноправен
въпрос:
След като чл.31, ал.4 Закона за кооперациите дава право на членът на кооперацията
да избира начина на ползване на своите земи, чрез доброволното си членство в нея, той се е
съгласил с устава за част от тези начини. Законосъобразно е в устава на кооперацията да има
изисквания към член-кооператорите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с него,
да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не
ползват лично. Следователно, уставът не е в противоречие с материалния закон според
приетото от ВКС в посоченото по-горе Решение.
На следващо място,пак съобразно практиката на ВКС и постановките залегнали в
нея,в производството по иска по чл.58 ЗК проверката, която извършва съда е, спазени ли са
изискванията на закона и устава, свързани с процедурата на провеждане на събранието и
валидността на взетите решения. Касае се за съдебен контрол върху законосъобразността, а
не на целесъобразността на взетите решения. В тази връзка съдът следва да извърши такава
проверка за законосъобразност, при която с оглед данните по делото да констатира, че ОС е
действало съобразно правомощията, дадени му от закона и взетите решения не
противоречат на устава или на императивни норми на ЗК. Възраженията на ищците в
настоящото производство фактически се свеждат до проверка на целесъобразността на
оспорените решения, което е извън прерогативите на съда. Така например в Определение
***, постановено по т.д. ***, ТК, II ТО на ВКС е прието следното: „ Видно от данните по
делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца[1]касатор иск по чл.58 ЗК за отмяна на
решенията на ОС на РПК”П”, гр. П., проведено на *** год. Прието е въз основа на
събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикването и провеждане
на събранието, че взетите решения са от компетентността на ОС и не противоречат на
Устава на кооперацията или на императивни правни норми. Направен е извода, че въпросите
за размера на дяловите вноски на член-кооператорите и привеждането им в съответствие с
определения лимитиран размер както и решението за членуване на кооперацията в
9
Кооперативен съюз *** по същество са свързани непосредствено с дейността на
кооперацията и се решават в зависимост от волята на самите член-кооператори. Няма
законова забрана, изискване или ограничение, които ОС да е нарушило при вземане на
посочените решения с оглед разпоредбите на чл.2, ал.3, т.5, чл.15, ал.4 т.1 и т.7 и ал.6, както
и чл.31 от Закона за кооперациите“. Конкретно в настоящото съдебно производство не се
оспорва от страна на ищците, че е спазена процедурата по свикването и провеждането на
ОС, нито, че взетите от него решения на процесното Общо събрание са от неговата
компетентност. Т.е. от страна на ищците се иска решаващия съдебен състав да извърши
преценка за целесъобразността на взетите решения, а не на тяхната законосъобразност, което
обаче не е в прерогативите на съда. На следващо място оспорваме изцяло твърдението, че
оспорените две решения на ОС на кооперацията противоречат на императивни правни
норми на ЗК, както и, че ръководството е превишило дадените му от закона и устава
правомощия – решенията са взети на редовно свикано и проведено общо събрание на
кооперацията, а не са взети от „ръководството“ на същата. Видно от Устава на кооперацията
целите на същата са да осъществява съвременно конкурентноспособно земеделско
производство върху арендувани (наети) земи, предоставени както от член-кооператорите,
така и от трети физически и юридически лица, както и да извършва производствени услуги
на стопанствата на кооперацията, на фермери,арендатори и други земеделски
производители. Основни задачи на кооперацията съгласно чл. 7 от устава са: рационално
използване на арендуваните (наети) земеделски земи, предоставени както от член –
кооператорите, така и от трети физически и юридически лица; извършване на качествени и
при изгодни икономически условия услуги на стопанствата на кооператорите, и на други
земеделски производители; опазване на почвата и водата от химическо и друго замърсяване
и производство на екологично чиста земеделска продукция; производство на рентабилна
продукция в съответствие с изискванията на вътрешния и международни пазари и т.н.
Съдът достига до извода,че за да бъдат реализирани целите и задачите на
кооперацията същата следва да обработва земеделски земи и добива селскостопанска
продукция от възможно повече като площ и декари земеделска земя. Именно когато се
обработват много земи и се добива продукция от тях кооперацията ще е в състояние да
извършва и развива конкурентно земеделие, както е и към момента, а така също и по тази
причина ЗКПУ *** е една от най – големите земеделски кооперация в целия Балчишки
регион. Също така, предвид това, че се обработват много земеделски земи като площи, това
води до високи добиви и заплащане на една от най- високите ренти за района на ***.
По този начин кооперацията е в услуга както на член – кооператорите, предоставили
земеделска земя, така и на целия район като цяло, тъй като развива широка благотворителна
и социална дейност най-вече, поради приходите, които реализира. В случай, че всеки един,
или пък по – голямата част от член – кооператорите предоставят собствената си земеделска
земя на други арендатори, то ще намалеят драстично обработваните площи и кооперацията
няма да бъде толкова конкурентноспособна,както е към настоящия момент. В този смисъл,
предоставяйки ползването на собствените си земи на друг арендатор (не става въпрос,ако
10
член – кооператора лично обработва земята си), то тези член – кооператори пречат за
постигане целите и задачите на кооперацията и не спомагат за нейното развитие, а напротив,
като по този начин не изпълняват устава. По този начин и в случай, че обработваните и
арендувани и/или наети земи намалеят, поради горните причини, то останалите в
кооперацията член – кооператори няма да получават вече най- високата рента за района,
както е в момента и ще предоставят от своя страна също на други арендатори земята си.
Това ще доведе до единствения възможен в такава ситуация развой, а именно – ликвидация
на кооперацията и прекратяване на нейната дейност.
Ищецът И. С. развива освен всичко останало и конкурентна на кооперацията дейност
и вероятно това е един от мотивите за оспорване на взетите решения от негова страна.
Определено това не е в изпълнение на целите и задачите на кооперацията и ще доведе до
неблагоприятни последици както за кооперацията, така и за останалите член-кооператори.
Към настоящия момент в кооперацията членуват над 440 член-кооператори, а видно от
исковата молба тези, които не са съгласни с измененията на устава и ищци в настоящото
производство са десетима член-кооператори, повечето от тях вече са предоставили своята
земя на други арендатори. Промените в устава са приети с необходимото мнозинство и не са
незаконосъобразни. Не е за подминаване и факта, че в ответната кооперация членуват над
440 член – кооператори и единствено ищците не са съгласни с оспорените решения на ОС,
което е върховен орган на кооперацията и отразява волята на огромното мнозинство в
сравнение с оспорващите решенията деветима член – кооператори. В случая, не може да се
твърди, че регламентирано от закона право било ограничено от органите на управление на
кооперацията, както твърдят ищците.
Не може да се приеме, че задължението на член-кооператорите да предоставят за
обработване на кооперацията собствената си земеделска земя, която не обработват лично
противоречи на чл. 31, ал. 4, т. 1 ЗК. След като законът дава право на избор и кооперацията
го е направила в устава, този избор се отнася и за членът на кооперацията, който членува в
нея доброволно и е съгласен с устава. Въпросите за вноските на член-кооператорите, както и
решението за членуване, са свързани непосредствено с дейността на кооперацията и се
решават в зависимост от общата воля на самите член-кооператори, както е и в случая – в
този смисъл опр. *** по т. д. *** на ІІ т.о. След като чл. 31, ал. 4 ЗК дава право на членът на
кооперацията да избира начина на ползване на своите земи, чрез доброволното си членство в
нея, той се е съгласил с устава за част от тези начини. Законосъобразно е в устава на
кооперацията да има изисквания към член[1]кооператорите, които членуват в нея
доброволно и са съгласни с него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената
си земеделска земя, която не ползват лично. Следователно, уставът не е в противоречие с
материалния закон, респ. оспорените решения на ОС са законосъобразни и правилни. В този
смисъл Решение ***., постановено по т.д. ***, ТК, I ТО на ВКС. От доказателствата по
делото е видно, а и не се твърди обратното, че е спазена процедурата по свикване и
провеждане на ОС, че взетите решения от същото са от неговата компетентност, както и не
противоречат на устава или на императивни правни норми. Оспорените с настоящата искова
11
молба две решения на ОС са свързани непосредствено с дейността на кооперацията и се
решават в зависимост от волята на самите член-кооператори. Няма законова забрана,
изискване или ограничение, които ОС да е нарушило при вземане на оспорените решения.
Постоянната и непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че в производство по иск по
чл. 58 от ЗК проверката,която извършва съда е спазени ли са изискванията на закона и
устава, свързани с процедурата на провеждане на събранието и валидността на взетите
решения. Касае се за съдебен контрол върху законосъобразността, а не на целесъобразността
на взетите решения. От данните по делото ще стане несъмнено ясно, че ОС е действало
съобразно правомощията, дадени му от закона и взетите и оспорени две решения не
противоречат на устава или на императивни правни норми на ЗК. Възраженията на ищците
фактически се свеждат единствено до проверка на тяхната целесъобразност, което е извън
прерогативите на съда.
Изцяло недоказано остана твърдението, че УС (като двама от ищците са негови
членове) и лично председателя на кооперацията системно нарушават устава и закона за
кооперациите, като не предоставят на ищците навременна информация и сведения по
въпроси, които засягали техните интереси и интересите на кооперацията.
Съдът приема,че нито се твърди, нито се представят доказателства кога и по какъв
начин е изисквана такава информация,нито пък става ясно каква е връзката на тази
информация и има ли такава изобщо с оспорените решения на ОС, какъвто в същност е
предмета на делото.Единствените постъпили искания са тези за протокола от проведеното
ОС на кооперацията на ***., като тези искания са постъпили по имейла на кооперацията в
последния възможен ден за оспорване на решенията.
Документите са предоставени за вписване в ТР, като на всеки е известно, че се
сканира и отбелязва в съответното поле, че е сканиран оригинал (всичко това е видно от ТР
и партидата на кооперацията). На *** са регистрирани и двете заявления Г 1 и Г 2 за
обявяване на ГФО и променения устав, към които заявления е приложен сканиран от
оригинала екземпляр от протокола от проведеното общо събрание. Не се доказа в хода на
делото и твърдението, обективирано в исковата молба, че няма взети решения на заседание
на УС на кооперацията, които впоследствие са посочени в обявения дневен ред на ОС,
насрочено за ***. Към отговора на исковата молба са представени по делото, неоспорени от
ищците заверени преписи от протоколи от проведени заседания на УС, включително и
протокол от заседание на УС от ***, видно от който е взето решение именно оспорените
решения по т.6 и т. 7 от дневния ред на общото събрание да са част от решенията, по които
ще заседава общото събрание. Видно от протокола на същото заседание на УС са
присъствали и гласували „за“ шестима членове на УС (единия от които е ищеца М.), от общо
седем члена на УС. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗК - заседанията на
управителния съвет са редовни, ако присъстват най-малко две трети от членовете му. Ето
защо на проведеното на ***. ОС на кооперацията за взети решения, в съответствие с
решението на УС, включително и по отношение на обявения дневен ред на събранието,
който е разгласен (а и не се твърди обратното) по предвидения в закона и устава ред.
12
Недоказани останават и твърденията, обективирани в исковата молба, че бил отказван
всякакъв достъп до книгите на кооперацията, протоколи от заседания на УС и от ОС, както и
информация .Няма представени никакви доказателства в тази насока, освен исканията за
протокола от ОС.
Тези твърдения не се доказват и от разпитаните свидетели, водени от ищцовата
страна. Според свидетелите нямало прозрачност при работата на ръководството, но никой от
тях не твърди да е искал изобщо някаква информация, единствено св. К. искал бележки за
доход, които му давали, но ги бавели. По отношение на твърдението, че лицата И. М. и М. В.
са членове на УС, а А. С. и Ц. П. са членове на контролния съвет и в този смисъл като част
от ръководните органи на кооперацията не можели да бъдат техни членове.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗК - При напускане или смърт на членове на
управителния съвет съставът на съвета се попълва с избраните подгласници при спазване на
изискванията на ал. 2. Новите членове упражняват остатъка от мандата на управителния
съвет. Видно от партидата на кооперацията в ТР има вписани подгласници, така, че при
евентуално позитивно за кооперацията съдебно решение то напускащите членове на УС ще
бъдат заместени от своите подгласници, и то в случай, че изобщо се стигне до прекратяване
на членствените им правоотношения, което по силата на съдебното решение няма как да
стане. По същия начин стои въпроса и с членовете на КС. Освен това никой от ищците не
твърди към момента да е изключван, нито да има взето такова решение от ОС за изключване
на когото и да било, поради и което за ищците не е налице правен интерес от обжалване на
оспорените решения на събранието, тъй като става въпрос за едни на практика декларативни
решения на ОС, особено пък като се има предвид, че чл. 19 от устава на кооперацията
отдавна е в този си вид. За ищците не са настъпили никакви последици, които да
обосновават правния им интерес от оспорване на взетите решения. Също така взетите
решения по т.6 и 7 от обявения дневен ред предвиждат осъществяването на различни
фактически състави и предполагат различни предпоставки за сбъдването им, а ищците
очевидно не правят разлика между тях.
Относно твърдението, че УС не изпълнявал задължението си по чл. 61, ал. 2 от Устава
и не разработвал бизнес план, който да се обсъдел и приемел от ОС, то така изложеното е
абсолютно неотносимо към оспорените решения и предмета на делото. Не на последно
място се твърди неизпълнение на задължения на УС, което изобщо не е част от настоящия
спор. И въпреки твърдението, че УС не бил свикван редовно, в противоречие с устава на
кооперацията, което твърдение също е неотносимо към предмета на спора, съдът приема, че
УС има свикани и проведени 14 заседания за годината, с изключение единствено на месец
януари, тъй като тогава всички са в отпуск и кооперацията като цяло не работи, за което по
делото бяха представени и приети, както и неоспорени от страна на ищците заверени
преписи от протоколите от всички заседания.
С оглед изложеното,съдът приема,че предявените искове са неоснователни и
недоказани и като такива следва изцяло да бъдат отхвърлени.
.По деловодните разноски:
13
С оглед изхода на делото,земеделската кооперация-ответник има право да получи
направените деловодни разноски.
Видно от представения списък с разноски,ответната страна е направила следните
деловодни разноски:3600 лева адвокатско възнаграждение.
Направените от ищците разноски,с оглед изхода на делото,следва да останат за тяхна
сметка,така както са направени.
Страните не са направили възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения.
Съдът счита,че ищците следва да заплатят солидарно в полза на
ЗКПУ***,направените деловодни разноски в размер на 3600 лева,представляващи
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно основание в разпоредбата на чл.58 ал.2 от Закона за
кооперациите, предявени от И. В. С. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, Ц. Д. П.
ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, И. А. И. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***
М. П. Т. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, А. Й. С. ЕГН**********, с постоянен
адрес в ***, М. М. П. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, С. М. П. ЕГН**********, с
постоянен адрес в ***, И. Г. М. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** и М. К. В.
ЕГН********** с постоянен адрес ***, всички чрез адвокат К. П. К. от ***, със служебен
адрес в *** срещу *** с ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от
Председателя Д. Н. К., ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЯ ПО Точка№6 И Точка№7 ОТ
ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ЗКПУ ***, ПРОВЕДЕНО НА ***, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. В. С. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, Ц. Д. П.
ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, И. А. И. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***
М. П. Т. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, А. Й. С. ЕГН**********, с постоянен
адрес в ***, М. М. П. ЕГН**********, с постоянен адрес в ***, С. М. П. ЕГН**********, с
постоянен адрес в ***, И. Г. М. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** и М. К. В.
ЕГН********** с постоянен адрес в *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на *** с ***,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от Председателя Д. Н. К.,
направените деловодни разноски, в размер на 3600лв.(три хиляди и шестстотин
лева),представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в двуседмичен срок от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
14