Решение по дело №8017/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 8 017 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати следните суми:

1. на И.Н.М.:

- 100,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП 230 ЗМК 4 153/2014 г. на 06 РПУ-СДВР, пр. пр. 53 123/2014 г. на СРП плюс законната лихва от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ държавна такса;

2. на А.И.М.:

- 100,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП 230 ЗМК 4 153/2014 г. на 06 РПУ-СДВР, пр. пр. 53 123/2014 г. на СРП плюс законната лихва от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ държавна такса;

3. общо на И. и А. М. – 6,67 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ адвокатско възнаграждение.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете на И. и А. М. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 100,00 лева за всеки от тях до пълните предявени размери от 30 000,00 лева за всеки от тях.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] И. и А. М. заявяват в искова молба от 29.06.2016 г., че срещу тях е било образувано наказателно производство, по което е била постановена оправдателна присъда. От образуването на наказателното производство ищците са претърпели неимуществени вреди.

 

[5] П. не е изплатила обезщетение на ищците за причинените вреди. Затова И. и А. М. молят съда да осъди П. да им заплати по 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[6] П. е оспорила предявените искове. Тя твърди, че:

1. не е извършила незаконни действия срещу ищците, тъй като макар съдът да ги е оправдал, той е установил, че ищците са извършили противозаконни действия, които обаче, са се преследвали по тъжба на пострадалия;

2. ищците не са претърпели вреди от евентуални действия на П.;

3. търсените обезщетения са в завишен размер. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 32-34).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[7] Не се спори, че И.М. е бил роден на *** г., а А.М. на *** г.  На 28.12.2014г. ищците са били задържани за 24 часа (заповед за задържане на лице, л. 71). На 30.12.2014 г. те са били привлечени като обвиняеми за извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1 , т. 1, връзка с чл. 130, ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал.1 от НК. Обвинението срещу тях е било за това, че на 28.12.2014 г. около 17:30 часа в гр. София, в хранителен магазин «Т-Маркет» на ул. «********, в съучастие, като извършители, са нанасяли удари по тила и главата на П.Д. и така са му причинили лека телесна повреда - подкожен хематом в лявата теменно-тилна област на главата и множество охлузвания по шията (постановлението, л. 90-91 и л. 93-94). Спрямо тях е била взета мярка за нетклонение подписка (пак там).

 

[8] На 30.05.2016 г. СРС е признал И. и А. М. за невиновни по повдигнатото срещу тях обвинение (присъдата, л. 9-16). Съдът е направил това, защото макар да е установил, че ищците са извършили описаното в обвинителния акт, деянието се е преследвало по тъжба на пострадалия, тъй като пострадалият не е бил длъжностно лице (пак там).

 

[9] Ищците са преживели негативно воденото срещу тях наказателно дело. Те са се почувствали с уронен престиж и са се затворили в себе си (показанията на свидетелите М. и С., л. 159-161). Наказателното производство не се е отразило на здравето и трудовата заетост на ищците (доказателствената стойност на показанията на свидетелите не е достатъчна, за да убеди напълно съда, че наказателното производство се е отразило на здравето на свидетелите и те са напуснали работа. Затова съдът приема, че то не им се е отразило на здравето и трудовата заетост).

 

[10] Не се спори, че П. не е изплащала на ищците обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение. Ищците са заплатили 20,00 лева държавна такса и 2 000,00 лева на адвокат (л. 5а-5в). Ответникът не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[11] И. и А. М. са предявили искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, връзка с т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Исковете са частично основателни.

 

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[12] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест“.

        

[13] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[14]  Съдът установи, че ищците са били обвинени в извършването на престъпление, за което са били оправдани с влязла в сила присъда. От наказателното преследване те са претърпели неимуществени вреди, а ответникът не им е заплатил обезщетение.

 

[15] Налице са предпоставките за уважаването на иска за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[16] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[17] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (Решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[18] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[19] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[3].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[20] Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, връзка с чл. 130, ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК е от общ характер. За него се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Към момента на привличането като обвиняеми на ищците И. и А. М., те са били съответна на 56 години и на 25 години.  Те са били задържани за 24 часа Наказателното производство срещу ищците е приключило в съдебната фаза и е продължило около две години и пет месеца.

 

[21] Съдът установи, че наказателното производство, образувано срещу ищците, не е било разгласявано чрез медиите. То не се е отразило на здравето на им и тяхната трудова заетост. Ищците са преживели негативно воденото срещу тях наказателно дело. Те са се почувствали с уронен престиж и са се затворили в себе си.

 

[22] Съдът не откри съдебна практика за близък до процесния случай – незаконно обвинение за процесното престъпление, за което ищецът да е бил оправдан, не защото не е извършил деянието, а, защото е липсвал елемент от състава на престъплението – пострадалият не е бил длъжностно лице. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Най-вече съдът отчита това, че наказателният съд е установил, че ищците са извършил неправомерните деяния, за които им е било повдигнато обвинение, но пострадалият не е бил длъжностно лице и затова престъплението се е преследвало по тъжба на пострадалия. Затова съдът определя обезщетение за неимуществени вреди от по 100,00 лева на всеки ищец. Ето защо съдът осъжда П. да заплати на всеки ищец по 100,00 лева обезщетение, като отхвърля исковете до пълния предявен размер от по 30 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[23] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за по 10,00 лева държавна такса и 2 000,00 лева на адвокат.

 

[24] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска (пак там). Ето защо съдът осъжда ответника да заплати на всеки от ищците по 10,00 лева държавна такса и общо на двамата 6,67 лева адвокатско възнаграждение (200/60 000,00х2 000,00).

 

Съдия: