№ 14799
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110164928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ......... г. на А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. .........., срещу „..........“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. ............, с която са предявени за разглеждане обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ........... г. във връзка с Договор
за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, е нищожна
поради противоречието й със закона, евентуално поради противоречието й с добрите нрави,
кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 107,90 лева (след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 19.03.2025 г.),
представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза, предвиждаща заплащане на
такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем ........... г. във връзка с Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2024 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 15.05.2023 г. между ...........
ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен
заем № ..........., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата в размер на 500,00 лева, при уговорени в договора ГПР в размер на
49,71 % и фиксиран годишен лихвен процент за кредита в размер на 41,03 %. Към договора
за заем бил сключен договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като
допълнителна услуга към кредита, за която на заемополучателя била начислена еднократна
фиксирана такса в размер на 107,90 лева, платима заедно с месечната погасителна вноска по
договора за заем. Така общият размер на подлежащата на връщане от заемополучателя сума
възлизала на 625,00 лева. Ищецът поддържа, че с плащане от 19.05.2023 г. е погасил изцяло
начислената му сума от 625,00 лева. Навежда правни съображения, че договорът за заем е
нищожен, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото ответното дружество не било включило в ГПР разходите за заплащане на
допълнителна услуга. Поддържа, че договорът за заем и този за имуществено проучване и
кредитен рейтинг следва да бъдат разглеждани съвместно, като с втория договор на практика
се уговаряло възнаграждение за заемодателя за изпълнение на задължението му по чл. 16,
1
ал. 1 ЗПК. В тази насока счита, че по същността си договорът за имуществено проучване
представлява скрит добавък към печалбата на кредитора, добавянето на който към ГПР
неминуемо би довело до нарушение на императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същевременно сочи, че със сключването на договора за имуществено проучване се
нарушавала и нормата на чл. 10а ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът признава предявените искове. Посочва, че с плащане от
22.01.2025 г. е възстановил на ищеца сумата в размер на 107,90 лева. С оглед на това счита,
че не е дал повод за завеждане на делото и моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, да не му се
възлагат разноски по делото.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3838/23.01.2025 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание при липса на
възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1./ на 15.05.2023 г. между ........... ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като
заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № ........... г., по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 500,00
лева, при уговорени в договора ГПР в размер на 49,71 % и фиксиран годишен лихвен
процент за кредита в размер на 41,03 %; 2./ на 12.05.2023 г. между ........... ООД и А. Г. А. е
сключен договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, по който на потребителя е
начислена такса в размер на 107,90 лева; 3./ заемодателят е предал на заемополучателя
сумата в размер на 500,00 лева – заемна сума по договор за паричен заем № ........... г.; 4./
заемополучателят е заплатил на заемодателя сумата в общ размер на 625,00 лева, в т. ч.
107,90 лева – такса за допълнителна услуга по договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг от 12.05.2023 г.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
12.05.2023 г. (л.33-35), сключен между А. Г. А. – в качеството на възложител, и „..........“ ООД
– в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възлага на изпълнителя, а
последният приема, да му предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който има
общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за
поемане на задължения от страна на възложителя. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, след
изготвяне на кредитния рейтинг, изпълнителят предава на възложителя удостоверение за
кредитен рейтинг, изготвено съобразно утвърдена методика на изпълнителя.
Удостоверението има срок на валидност и обвързва изпълнителя за срок от един месец от
изготвянето му. Съгласно раздел IV ал. 1 от договора, за изпълнение на предмета му
възложителят дължи на изпълнителя сума в размер на 107,90 лева, платима на 1 вноска с
падеж 15.06.2023 г. В ал. 6 на същия раздел е посочено, че в случай, че изпълнителят сключи
с възложителя договор за потребителски кредит, изпълнителят може да означи размера на
задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по
договора за потребителски кредит сума, вкл. в дължимите отделни вноски. Последното не
променя ГПР по договора за потребителски кредит и самостоятелния източник на
паричните задължения, като общото посочване с възнаграждението за услуга по този
договор е за улеснение на възложителя. Договорът носи саморъчно положени подписи за
възложител и изпълнител, чиято автентичност не се оспорва в настоящия процес.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за заем
............... № ........... г. (л. 27-30), сключен между „..........“ ООД – в качеството на заемодател, и
А. Г. А. – в качеството на заемополучател, и по силата на който заемодателят се е задължил
да предостави на заемополучателя сумата в размер на 500,00 лева, при уговорени в договора
ГПР в размер на 49,71 % и фиксиран годишен лихвен процент за кредита в размер на 41,03
%, срещу насрещно задължение на заемополучателя да върне заемната сума, ведно с
възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга, или сума в общ размер на 625,00
лева, на една погасителна вноска в срок до 15.06.2023 г. Според уговореното в договора
усвояването на заемната сума следва да се извърши наведнъж по определения от
2
потребителя начин – в брой или по банков път. Съгласно уговореното в клауза (10) от
договора дължимите по този договор суми се изплащат от заемополучателя в брой срещу
разписка или фискален бон, съответно по банкова сметка на заемодателя при „.........“ АД или
..... КИН: .......... Плащанията по банков път се считат за получени при заверяване на сметката
на заемодателя със съответната сума. Договорът носи саморъчно положени подписи за
възложител и изпълнител, чиято автентичност не се оспорва в настоящия процес.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Погасителен план към
Договор за заем № ........... от 15.05.2023 г. и по Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг от 12.05.2023 г. (л.32), видно от който общо дължимата от
заемополучателя сума в размер на 625,00 лева представлява сбор от главница (500,00 лева),
възнаградителна лихва (17,10 лева), допълнителна услуга (107,90 лева).
По делото е представен и приет като писмено доказателство Разходен касов ордер №
.......... г. (л. 9), удостоверяващ предаване на заемополучателя на заемна сума в размер на
500,00 лева по договор от 15.05.2023 г. – изявления за предаване и съответно получаване на
тази сума се съдържат и в погасителния план, носещ саморъчно положен подпис на ищеца.
По делото са представени и приети Общи условия към договорите за предоставяне
на заем „...............” от .......... ООД (л.36-47), също носещи саморъчно положен за А. Г. А.
подпис.
По делото е представен и приет Фискален бон от 19.05.2023 г. (л. 10), удостоверяващ
извършено на каса на „..........“ ООД плащане на сума в размер на 625,00 лева.
По делото е представена и приета Разписка № .......... г. (л. 52), удостоверяваща
изпращане на сумата в размер на 107,90 лева от наредителя ............ в полза на А. А., при
посочено основание за паричния превод „паричен превод за – възт. на не дълж. пл. сума по
дог. 33539М/15.05.23“.
Съгласно Писмо изх. № 2025032717003561/17.04.2025 г., изходящо от ...........“ АД
(л.111), след извършена справка във вътрешната система на дружеството е установено, че на
22.01.2025 г. от ............ са наредени 4 парични превода в брой през системата на ...........“ АД
в полза на А. Г. А.. Към датата на справката посочените 4 превода не са изплатени, тъй като
не са потърсени от получателя. В тази насока и в молба вх. № 69961/26.02.2025 г. ищецът
оспорва да му е била възстановена процесната сума в хода на процеса по сочения от
ответника начин, поддържайки, че не му е известен нареден в негова полза паричен превод
чрез системата на ...........“ АД.
По делото са представени и приети Общи условия на договор с потребителите на
„............... АД (л. 101-107), съгласно Раздел XI “Връщане на неизплатени парични преводи“,
т. 32 от които „Пощенски парични преводи, които не са получени в 20-дневен срок от датата
на издаването им, се връщат на подателя веднага след изтичане на този срок, като
последният заплати съответната такса за това…“.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 6556/07.02.2025 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1./ на 15.05.2023 г. между ........... ООД – като заемодател,
и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № ........... г., по
силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в
размер на 500,00 лева, при уговорени в договора ГПР в размер на 49,71 % и фиксиран
годишен лихвен процент за кредита в размер на 41,03 %; 2./ на 12.05.2023 г. между ...........
ООД и А. Г. А. е сключен договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, по който
на потребителя е начислена такса в размер на 107,90 лева; 3./ заемодателят е предал на
заемополучателя сумата в размер на 500,00 лева – заемна сума по договор за паричен заем
№ ........... г.; 4./ заемополучателят е заплатил на заемодателя сумата в общ размер на 625,00
лева, в т. ч. 107,90 лева – такса за допълнителна услуга по договор за имуществено
проучване и кредитен рейтинг от 12.05.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ........... г. във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредит рейтинг, е нищожна поради противоречието й със закона,
3
евентуално поради противоречието й с добрите нрави, кумулативно съединени с осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 107,90 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с
протоколно определение от 19.03.2025 г.), представляваща недължимо платена сума по
нищожната клауза, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за
паричен заем ........... г. във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2024 г., до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на клауза
от процесния договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която
настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на
сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество
основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед на основанията на всеки
един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към
най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на
ВКС, III г. о./.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза от договора,
която противоречи на императивни материалноправни норми или накърнява добрите нрави.
При съвкупно тълкуване на клаузите на процесния договор за заем и на договора за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г.,
съдът намери, че макар и ответното дружество формално да е обособило дейността си по
имуществено проучване на заемополучателя като допълнителна незадължителна услуга,
предмет на самостоятелен договор, последното не е от естество да обоснове извод, че
уговореното за тази му дейност възнаграждение не представлява такса, дължима във връзка
с действия по усвояването на кредита. Очевидно е, че "допълнителният" договор няма
самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с
доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един продукт и
прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени
договори. Несъмнени индикации за неразривната връзка между двата договора са
обстоятелствата, че те са сключени непосредствено един след друг, като допълнителният
договор има за предмет изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг с краткосрочна
валидност – само 1 месец, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг,
дължимите по тях престации са обединени в общ погасителен план, с един и същ падеж.
При това положение и като съобрази съдържанието на предмета на договора за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, настоящият съдебен състав
намира за приложима спрямо уговореното с него възнаграждение разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, забраняваща събиране на възнаграждения под формата на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, когато те представляват
действия, свързани с усвояване и управление на кредита или не са ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК следва да се тълкува
съвместно и със задълженията на кредитора да извърши задълбочена оценка по смисъла на
чл. 16 ЗПК за кредитоспособност на бъдещия клиент, респ. да се въздържа да обслужва
клиенти с неясни възможности да осигурят необходими за изпълнение на задълженията си
източници на приходи, както и изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на
клиента на цената на цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от
всички разходи, включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (§ 1, т. 1
4
от ДР на ЗПК). В разглеждания случай допълнителната услуга по договора от 12.05.2023 г.,
предоставена на клиента срещу допълнително заплащане, не е била отчетена като
оскъпяване на основния кредит – за което се съдържа изрично посочване в клаузата на чл. 4,
ал. 6 от него, въпреки че дейностите, които търговецът е предложил са така тясно свързани с
обслужването на клиента, че не могат да бъдат отделени от нужното съдействие на
кредитора за приемане на изпълнението. Подобно договаряне покрива забранения от
законодателя модел на изкуствено отделяне на разходогенериращи пакети услуги от
основното съдържание на кредита, което позволява на кредитора да заобиколи изискването
за оповестяване на общия разход и забраната размера му да не надвишава 50 %. При тази
констатация настоящият съдебен състав намира за доказано несъответствие на процесната
клауза с императивните ограничения на договорната свобода, а последицата от това е
недействителността на договора за допълнителна услуга към договора за заем (чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК). Ето защо, искът за прогласяване недействителността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем №
........... г. във връзка с Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, следва да се уважи.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.
4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането
на другите релевирани от ищеца при условията на евентуалност основания за нищожност на
на оспорената клауза.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ сключването на договор за паричен заем № ........... г. и Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг от същата дата с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, предвиждаща
заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем ........... г. във връзка
с Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг, която противоречи на императивни
материалноправни норми или накърнява добрите нрави; 2./ извършено плащане на
претендираната сума в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платената от ищеца сума – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и че е погасил
задължението.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е извършил плащане в полза на ответното дружество в размер на сумата от
625,00 лева, с което е погасил в цялост задълженията по договора за кредит, в т. ч. и 107,90
лева – възнаграждение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение
за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г.
Предвид формирания по-горе извод за нищожност на клаузата от договора,
предвиждаща заплащането на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем
........... г. във връзка с Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на вземане в
размер на 107,90 лева, представляващо платено при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество навежда възражение за извършено в
хода на процеса плащане в цялост на претендираната сума чрез паричен превод, извършен
на 22.01.2025 г. чрез системата на ...........“, за което представя доказателства по делото.
С писмена молба вх. № 69961/26.02.2025 г. ищецът оспорва да е получил плащане на
процесната сума чрез паричен превод, извършен на 22.01.2025 г. чрез системата на ...........“.
Следователно спорът между страните по делото се концентрира върху въпроса
погасена ли е чрез плащане претендираната сума от 107,90 лева.
От приетите по делото разписка № .......... г. и Писмо изх. №
2025032717003561/17.04.2025 г. от ...........“ АД, се установява по категоричен начин, че на
посочената дата ............ – управител на „..........“ ООД, е наредила 4 парични превода в брой
през системата на ...........“ АД в полза на А. Г. А., сред които и паричен превод по
горепосочената разписка за сумата в размер на 107,90 лева, при основание за превода
5
„паричен превод за – възт. на не дълж. пл. сума по дог. 33539М/15.05.23“, т. е. превод за
възстановяване на сума по процесния договор. От Писмо изх. №
2025032717003561/17.04.2025 г. се установява, че към датата на изготвянето му посочените 4
парични превода не са изплатени на лицето А. Г. А., тъй като не са потърсени от последния.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит е, че според уговореното в
него усвояването на заемната сума следва да се извърши наведнъж по определения от
потребителя начин – в брой или по банков път, като дължимите по този договор суми се
изплащат от заемополучателя в брой срещу разписка или фискален бон, съответно по
банкова сметка на заемодателя при „.........“ АД или ..... КИН: .......... Плащанията по банков
път се считат за получени при заверяване на сметката на заемодателя със съответната сума.
В договора липсва клауза, в която да е посочена банкова сметка на заемополучателя, както и
клауза, предвиждаща способ за погасяване на задължения към него чрез системата на
...........“ АД, какъвто изрично е предвиден по отношение на задълженията към заемодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да
бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, а в
противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползувал от него. В разглеждания случай, от приетото по делото като доказателство
Писмо изх. № 2025032717003561/17.04.2025 г. се установява, че към датата на изготвянето
му наредените на 22.01.2025 г. парични преводи в полза на лицето А. Г. А. не са му
изплатени, тъй като не са потърсени от последния. Настоящият съдебен състав намира, че
така нареденият от ответника и неполучен от ищеца паричен превод чрез системата на
...........“ не обективира действително изпълнение, защото ищецът, в качеството на кредитор
на вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не е изразявал съгласие за получаване на плащания
по този начин. Същевременно по делото липсват доказателства той да е потвърдил
изпълнението или да се е възползвал от него, поради което и соченият от ответник превод, за
който не се установява да е бил получен, съдът счита, че не е породил погасителен ефект. В
тази насока следва да се допълни, че според посоченото в Раздел XI “Връщане на
неизплатени парични преводи“, т. 32 от Общите условия на ...........“ АД „Пощенски парични
преводи, които не са получени в 20-дневен срок от датата на издаването им, се връщат на
подателя веднага след изтичане на този срок, като последният заплати съответната
такса за това“, т.е. съобразно посочената клауза нареденият паричен превод подлежи на
възстановяване на наредителя в случай, че не бъде получен в съответен срок, който в случая
е изтекъл и формалното наличие на средствата към момента на представяне на изисканата
справка от дружеството-посредник в платежните услуги не представлява гаранция за
наличието му към който и да е следващ момент до получаване на паричния превод. До
посочения момент средствата по превода се намират на разположение на изпращача и във
всеки един момент могат да бъдат изтеглени от него /вкл. и след постановяване на съдебния
акт/. С оглед на така изложеното и предвид изричния текст на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, съдът
формира извод, че паричният превод, извършен от ответника чрез системата на ...........“ няма
правопогасителен ефект, поради което и искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 100,00 лева, които следва да се присъдят в цялост.
По делото се претендира и присъждане в полза на процесуалния представител на
ищеца на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
6
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на
предявените искове и ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за
защита по предявени две искови претенции, но произтичащи от едно спорно
правоотношение и имащи една цел – съответно да се признае нищожността на съответна
договорна клауза, респ. да се върне сума, заплатена от ищеца на основание тази клауза,
определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск, поради което за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано без лично явяване
на адвокат М., съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от 300,00 лева с
вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. .........., срещу „..........“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. ............, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна
услуга по Договор за заем № ........... г. във връзка с Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г., е нищожна поради
противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „..........“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
............, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .........., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 107,90 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожната клауза, предвиждаща заплащане на такса за
допълнителна услуга по Договор за заем ........... г. във връзка с Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2024 г., до окончателното
плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100,00 лева – разноски в
производството по гр. д. № 64928/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА „..........“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
............, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, на
основание чл. 38 ЗАдв., сумата в размер на 300,00 лева с вкл. ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и
защита на А. Г. А., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 64928/2024 г. по описа на
СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8