Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 03.06.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На десети май две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№826
по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена
от Л.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** против Д.К.Д., с ЕГН **********, с
адрес ***.
Твърди се по исковата молба, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №41112.10.167 по
КККР на гр.Кюстендил, с адрес на имота в гр.Кюстендил, местност „Могилата“, с
площ от 450 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих.Придобил имота по §4б ПЗР на
ЗСПЗЗ.Правото на ползване му било предоставено по реда на ПМС №11 от 1982г.,
съгласно удостоверение №236/87г., приходна квитанция №0057322/28.08.1995г. за
внесена сума, определена с оценителен протокол от 24.08.1995г. на комисия,
назначена от управителя на „Инвестинженеринг“ООД и издадена скица
№374/24.08.1994г.Въз основа на тези документи, ищецът придобил правото на
собственост и се снабдил с констативен нотариален акт №174, т.2 д.№2082/1995г.
на нотариус при КРС.Със заповед №92/17.04.2012г. за имота бил одобрен план на
новообразуван имот по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като тази заповед била потвърдена
с решение на КАС по адм.д.№4/2013г.
Ответникът оспорвал правата на ищеца, като твърдял, че
е собственик на имот, представляващ земеделска земя-нива в местността
„Могилата“, с площ от 1500 кв.м., четвърта категория, съставляващ парцел 75 от
масив 10 по съществуващи стари реални граници по картата на землището на
гр.Кюстендил.Собствеността върху този имот придобил с договор за
покупко-продажба и представлявал
поземлен имот с идентификатор №41112.10.75 по КККР на гр.Кюстендил.Имота бил
закупен от реституиран собственик с решение №1-15/27.12.1994г. за
възстановяване правото на собственост в стари реални граници.
Първоначално имота бил записан в кадастралните
регистри на името на ищеца въз основа на посочената заповед, като по сега
действащия КККР , изменен със заповед №КД-14-10-495/09.12.2013г. бил записан на
името на ответника.
През есента на 2018г., ответникът поставил прозирна
оградапо границите на имота, като го завзел изцяло, като предприел действия по
премахване на засадени от ищеца дървета.
Твърди се също така, че през периода 22.11.1997г. до
есента на 2018г. е упражнявал добросъвестно владение върху имота, поради което
и е придобил правото на собственост.
Претендира се признаване на установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на описания имот и осъждане на ответника
да му предаде владението-иск по чл.108 ЗС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че при ищеца не е
налице транформация на правото на ползване в право на собственост.Ищецът заявил
претенции за собственост върху 450 кв.м. от собствен на ответника недвижим
имот, като при съставянето на констативния нотариален акт представил оценителен протокол от
24.08.1995г. на „инвестинженеринг“ ООД, скица №347/24.08.1995г., квитанция
0057322 от 28.08.1995г.
С писмо №94-Ц-27/25.10.1994г. кмета на община
Кюстендил отказал на Л.С. да закупи ползваната от него земеделска земя в размер
на 0.300 кв.м., находяща се в м.“Могилата“, като посочил, че подадената
декларация не отговаря на действителността.Преди този отказ, била разпоредена
проверка, в хода на която се установило, че местността „Могилата“ не е включена
в зоните за земеделско ползване и не е картотекирана за раздаване по ПМС.С решение от 15.06.1995г. по
адм.д.№366/1994г. на КОС отказа на кмета бил отменен.С решение №4172 от
22.08.1997г. по адм.д.№6516/1995г. на ВАС решението на КОС било отменено по
реда на надзора и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В периода между решение по адм.д.№366/1994г. на КОС и
решение по адм.д.№6516/1995г. на ВАС Л.С. се снабдил с оценителен протокол от 24.08.1995г. от „Инвестинженеринг“ ООД на
основание съдебното решение по адм.д.№366/1994г.На 28.08.1995г., с квитанция
№0057322 от 28.08.1995г. внесъл сумата на каса в Община КюстендилНа
28.08.1995г. бил съставен констативен нотариален акт №174, т.2, д.№2082/1995г.
на нотариус при КРС.
Инвестинженеринг“ ООД издал документи на основание
отменено решение на КОС.В този смисъл всички последващи документи нямали правно
значение.
Описани са последващи административни дела във връзка
с отказа на кмета.Посочено е, че със заповед №РД-00-114/08.02.2017г. на кмета
на Община Кюстендил било наредено Л.С. да придобие право на собственост върху
новообразуван имот –процесния.Заповедта била обжалвана от страна на ответника,
като с влязбло в сила решение на КРС от 0.02.2018г. под №644/05.10.2017г.
заповедта била отменена.
Ответникът, от своя страна, твърди че е придобил имота
с договор за покупко-продажба във
формата на НА №122, т.1, рег.№1225, д.№338/1999г. от Цветанка Димитрова.На
21.02.1995г. бил съставен констативен нотариален акт №21, т.2, д.№368/1995г. на нотариус при
КРС.Собствеността била придобита с решение на КРС по адм.д.№656/1994г. и
постановено въз основа на него решение на ПК Кюстендил№I-15.27.12.1994г.
Процесния имот бил предоставен за ползване на Ц. Д. през 1992г.и тя го вледеела през периода
1992г. до 29.03.1999г.
Описани са две дела по водени от Л.С. срещу настоящия
ответник по искове по чл.108 ЗС-гр.д.№477/1999г., приключило с решение на КОС
по гр.д.№371/2004г., като с решение от 14.09.2005г. било прекратено
производството по това дело.По гр.д.№668/205г. на КРС, приключило с определение
на КОС от 28.07.2016г. по ч.гр.д.№335/2016г. също било прекратено
производството по делото.
Твърди се, че ищецът никога не е владял имота.
По делото са представени и приети като доказателства:
копия от съдебни решения по описаните дела, копия от нотариалните актове на
страните, както и копия от актовете, съставени в хода на реституционното
производство и в производството по транформация на правото на собственост на
ищеца.Като доказателство по делото е изготвена и приета съдебно-техническа
експертиза.В качеството на свидетели са разпитани Е.Г., М.С., З. Г., В. Л.
От описаните доказателства, пред съда се установи
следната релевантна за спора фактическа обстанвока:
С решение №16 от 16.01.2014г. по гр.д.№77/2013г. на
КРС е отхвърлен предявен от Д.К.Д. против Л.М.С. отрицателен установителен иск
за собственост за признаване на
установено, че Л.М.С. не е собственик на реална част от поземлен имот с
идентификатор №41112.10.75 по КККР на гр.Кюстендил в м.“Могилата“, в землището
на гр.Кюстендил, с площ от 450 кв.м., при съседи: от запад път, от юг-имот,
собственост на Л.М.С., от север и от изток-имот на Д.К.Д., както и искането по
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за право на
собственост на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ под №174, т.2, д.№2082/95г. на
нотариус при КРС.
От представеното и прието като доказателство по делото
копие от решение на ВКС по гр.д.№6707/2014г., образувано по молба на Д.К.Д. за
отмяна на влязло в сила решение №16 от 16.01.2014г. по гр.д.№77/2013г.,
потвърдено с решение №264 от 03.07.2014г.С посоченото решение е оставена без
уважение молбата на ответника в производство, като от същото се установява, че
решението на КРС е влязло в сила.
От горното, за съда се налагат следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че страните по
посоченото дело на КРС и настоящето са напълно идентични, като ищецът в
ностоящето производство е бил ответник по посоченото.На следващо място, съдът
счита, че е налице пълна едентичност в предмета на делото по гр.д.№77/2013г. на
КРС и настоящето.Отрицателния установителе иск е отхвърлен за имот,
представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор №41112.10.75 по КККР
на гр.Кюстендил, за който имот ответникът е имал НА №174, т.2, д.№2082/95г. на
нотариус при КРС.Предмет на ревандикационния иск е имот с идентификатор
№41112.10.167 по КККР на гр.Кюстендил, с площ от 450 кв.м., придобит от ищеца
по §4б от ЗСПЗЗ, за който притежава НА №174, т.2, д.№2082/1995г. на нотариус
при КРС.Факта, че в последствие този имот е получил идентификатор №41112.10.167
по никакъв начин не променя този извод.Следва да се посочи, че недвижим имот се
индивидуализира съобразно разположениято му върху земната повърхност и
промяната в градоустройствените пранове не влияе върху статута и правата върху
него, освен в предвидените случаи, какъвто не е настоящия.Този извод на съда се
покрепя от приетата като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза,
както и от факта, че от 1995г. страните по делото спорят и водят дела именно за
имота, описан в цитирания нотариален акт №174, т.2, д.№2082/95г. на нотариус
при КРС.
На следващо място, следва да се посочи, че при спор
между две страни за това дали е възникнало едно субективно право, независимо от
това дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен
установителен иск, разпределението на доказателствената тежест не зависи от
процесуалното качество ищец или ответник, а от това кой твърди, че носител на
правото, което се включва в предмета на спора.Затова при отрицателните
установителни искове, ответникът носи тежест да докаже правопораждащите факти
на правото, което се оспорва.Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се
разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното
право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от
твърдяния или отричан правопораждащ факт.
В решение №160 от 21.01.2020г. по гр.д.№1555/2019г. на
ВКС, II ГО е
посочено, че в практиката на ВКС, обективирана в решения №530/05.07.2010г. I ГО, решение
№32/10.03.2016г. II ГО, решение №68/19.06.2019г. II ГО е прието, че да се отхвърли
отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен
установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния
установителен иск.Отхвърлянето на такъв иск за конкретно посочено право,
формира сила на пресъдено нещо между страните по спора, че ответникът по иска е
носител на отричаното от ищеца вещно право.
Когато се отхвърля отрицателен установителен иск,
силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял
съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези-правопораждащ факт
и съдържание.В тази насока уважаването на положителен установителен иск, е
равнозначно на отхвърляне отрицателен установителен иск и обратно-да се уважи
отрицателен установителен иск, е равнозначно на отхвърляне на положителе
установителен такъв /Проф.Живко Сталев „Българско гражданско процесуално
право“/.
При горните изводи на съда за пълна идентичност на
страните и предмета на исковете и при горните правни изводи, то за съда се
налага извод, че въпроса за правото на собственост е решен между страните със
сила на пресъдено нещо по гр.д.№ гр.д.№77/2013г. на КРС, като от това влязло в
сила решение следва несъмнен извод, че правото на собственост принадлежи на
ищеца в производството.
От неоспорените твърдения по исковата молба,
твърденията в отговора на ответника по чл.131 ГПК и показанията на свителя С.
по делото се установи, че през 2018г. ответникът е заградил и завладял имота.
При горните фактически и правни изводи на съда,
предявения иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи.По делото се
доказа, че с влязло в сила съдебно решение, съобразно изложеното по-горе,
ищецът е собственик на претендирания недвижим имот, придобит чрез транформиране
правото на ползване в право на собственост, видно от решението по
гр.д.№77/2013г. на КРС.Доказа се, че ответникът в производството владее имота,
като го е заградил и не допуска ищеца в него, поради което са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС.
При горното и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
дължи на ищеца сторените по делото деловодни разноски в размер на 900 лв.,
съобразно приложения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д.К.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, че Л.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** е собственик на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №41112.10.167 по КККР на
гр.Кюстендил, с адрес на имота в гр.Кюстендил, местност „Могилата“, с площ от
450 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, при съседни имоти с идентификатори №№
41112.515.26, 41112.515.25, 41112.515.27, 41112.10.75, 41112.10.117.
Осъжда Д.К.Д. да предаде владението върху гореописания
имот на Л.М.С..
Осъжда Д.К.Д. да заплати на Л.М.С. деловодни разноски
по производството в размер на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил
Районен съдия: