Р Е Ш Е Н И Е №732/23.11.2018г.
гр. Ямбол, 23.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1589/
Подадена е искова молба от
„Агенция за събиране на вземания"
ЕАД- гр.София, представлявано
от Н.
Т. С. и М. Д. Д. - изпълнителни
директори,
срещу А.П.Я. ***. В нея се твърди, че между „Уникредит
кънсюмър файненсинг”
АД и ответника е сключен на 19.04.2016 г. договор за
потребителски паричен кредит № *** за
сумата 20000
лв.- чиста стойност на кредита, заедно с такса за разглеждане на кредита 600 лв. и застрахователна премия 1032 лв., т.е. общо задължение -21632 лв.. Усвоената парична сума за
срока на действие на договора
се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран – при годишен лихвен процент
в размер на 11,49% или лихвата е в общ размер на 14389,60 лв. Общата сума, която
кредитополучателят се
е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер
на 36021,60 лв. Ответникът се
е съгласил да погасява ежемесечно 120 вноски по 300,18 лв. като първата е дължима на 21.05.2016 г., а последната
- на 21.04.2026 г.,
но не е изпълнил задължението си. Впоследствие, на 18.10.2017
г. вземането е цедирано
на ищеца, за което ответникът е уведомен. Тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните
вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 13,
ал. 2, б. „а" от
Общите условия, съгласно който кредиторът има право да обяви
всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер при неплащане
на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница
и лихва/. От страна на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят е изпратено писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано
от 18.10.2017 г.. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е получено от длъжника на
12.01.2018 г. Поради забава в плащанията на дължимите
суми, същият дължи обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки
ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника е начислено
обезщетение за забава в общ размер
на 457,20 лв. за периода
от 21.03.2017 г. до
подаване на заявлението. Сумата, която
е погасена, е в размер на 3121,93 лв. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на
длъжника. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че
ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за изпълнение:
главница в размер на 19662,11 лв., 1394,69 лв. - възнаградителна лихва за периода от
21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., сумата
457,10 лв. - обезщетение
за забава за периода от
21.03.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда –
05.02.2018 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до
окончателното плащане, а ако съдът не уважи тези скове, да осъди ответника да
заплати сумите, като се претендират и съдебни разноски.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, но исковете се поддържат в писмена молба.
В срока за отговор ответникът не е
подал такъв. В с.з. особеният представител оспорва уведомяването на ответника
за цесията и действието й спрямо длъжника, като счита и че не е ясно от кой
момент вземането е прехвърлено на ищеца. Не оспорва исковете по размер,
доколкото няма данни какви суми е плащал ответникът. Пледира за отхвърляне на
исковете.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представеното, заверено от ищеца, копие на Договор за потребителски паричен
кредит № *** г., сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ АД и ответника, е видно,
че е предоставен заем от 20000 лв. - чиста стойност на кредита. Договорени са
посочените в исковата молба клаузи- че размерът на месечната погасителна вноска
е 300,18 лв., като броят на вноските е 120. Посочена е в договора обща стойност
на кредита 20600 лв. лв. и обща сума, дължима от потребителя -36021,93 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент 11,49 %, годишен процент на разходите -13,73%.
Сумата включва застрахователна премия. Съгласно чл. 12 ал.2 от Общите условия за отпускане на потребителски
кредит в
евро или лева, находящи се на стр.2 и 3 от договора, с които
длъжникът се
е съгласил с подписа си на всяка страница, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД има право едностранно да прекрати кредитното
правоотношение и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми,
при допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски (главница и лихви), при условие
че просрочените вноски не бъдат
погасени в двуседмичен срок, считано от
датата на падежа на погасителната
вноска. В
чл.12 ал.6 е уговорено право на заемателя да
прехвърли вземанията си на трето лице, а в ал.7 се съдържа предварителното
съгласие на заемополучателя за това.
Представено е заверено копие на Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2017 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и самия рамков договор, сключени между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, и и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД. В Приложение №1 към индивидуалния договор от
18.10.2017 г. -заверено от ищеца копие, съдържащо списък на прехвърлените
вземания, е посочено името на ответника и размера на вземането.
Ищецът е упълномощен с Пълномощно от
„Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД -гр.София да уведоми от негово име всички длъжници по цедираните с
договора за цесия вземания (посочено е
изрично и името на ответника), както и да преупълномощи
други лица с тези права.
Ищецът в качеството си на
упълномощено лице е изпратил до ответника Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания изх.№ *** г., съдържащо и съобщение за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. В обратната разписка е отбелязано, че
пратката съдържа „Уведомително писмо изх.№ ***”. Същата не е връчена, като
„Български пощи” ЕАД е удостоверило, че получателят се е преместил на друг
адрес. Ищецът е изпратил ново Уведомително
писмо от 04.01.2018 г. със същите изявления, което не е получено, като куриерът
„Лео експрес” е удостоверил в обратната разписка към товарителница № ***, че
получателят го няма на адреса.
Издадена е заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС. Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове и евентуално съединени осъдителни
искове, всички с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл.
240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или
вещи от същия
вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако
това е уговорено писмено.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане,
с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи
вид за продължителен
период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото не е спорно сключването на
договора, усвояването на кредита и настъпването на предсрочна изискуемост на
задълженията. Релевантно е, че ответникът е изпаднал в забава за повече от две последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита (главница и лихви),
с изтичането на двуседмичния срок по чл.12 от ОУ, считано от датата
на падежа на погасителната вноска, както и
наличието на волеизявление за обявяване на предсрочна изискеумост.
Длъжникът е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова
полза. Следователно дължи връщане на заетата сума. Не е спорен размерът на
исковете.
По делото е спорно прехвърлянето на
вземанията по договора на ищеца и дали той има качеството на кредитор за тях.
Съдът намира възраженията на особения представител за неоснователни. Правото на
цедента да ги прехвърли е договорено изрично с
процесния договор за кредит (т.е. прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1
от ЗПК). В случая уведомяването на ответника за цесията е извършено от ищеца,
на основание упълномощаването му да уведоми длъжника от името на цедента.
Макар уведомлението за цесията да не
е връчено лично на ответника преди подаване на заявлението, според съда правно
значение има съобщаването на цесията с връчването на исковата молба с
приложенията на ответната страна. В този смисъл е практиката на ВКС: Решение №
3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 78
от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие
на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба
на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая следва да бъде взет предвид настъпилия в
хода на делото факт на връчване на книжата, с оглед на който вземанията са
преминали в патримониума на цесионера.
Прехвърлянето има действие за длъжника съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да се определи възнаграждение за защита от юрисконсулт по реда на
чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 25 ал.1 Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв., като заедно с направените
разноски за държавна такса и особен представител общият размер на разноските е
1736,41 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските
по заповедното производство в исковото
производство.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че А.П.Я. ***, ***, ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ***, въз основа на Договор за потребителски паричен
кредит № *** от 19.04.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД и
ответника, сумите: главница в размер на 19662,11 лв., 1394,69 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 21.03.2017 г. до 18.10.2017 г., сумата 457,10 лв. - обезщетение
за забава за периода от
21.03.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда – 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение-05.02.2018г. до окончателното плащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА А. П. Я. да заплати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД- гр.София,
направените по заповедното производство разноски в размер на 530,28 лв..
ОСЪЖДА А.П.Я. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, направените по делото разноски в размер на
1736,41 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: