Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №353
гр. ВРАЦА, 21.11.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 14.11.2018 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`522 по
описа за 2018 год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид
следното:
Производството е въззивно и се развива на основание
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 540/05.07.18г., постановено по гр. д. № 276/18 г. на районен съд гр. Враца e уважен предявеният от Д.М.Д. ***, с ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. М.Л. от Врачанска адв. колегия, срещу „ЧЕЗ Електро България” АД ОСЪДИТЕЛЕН иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - получаване на
материална облага /пари/ без основание, в размер на сумата от 836 лв., представляваща платена без основание на ответното
дружество-жалбоподател
продажна цена на коригирано едностранно от дружеството количество на измерена електрическа енергия
за периода от 20.07.2017 г. до 17.10.2017 г., начислена
въз основа на съставен констативен протокол № 3020125/17.10.2017 г. и
фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/20.10.2017 г. за обект - жилище находящо се в гр. Враца, ул. "Цар Борис І-ви" №
2, ет. 3, заедно със законната лихва от депозиране на исковата молба на
25.01.18 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съд. разноски в
производството в размер на 550 лв.
В срока по чл. 259 ГПК от „ЧЕЗ Електро
България” АД, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт А.В., е подадена въззивна жалба срещу решението. В същата се твърди, че в
законодателната уредба се предвижда възможност за едностранна корекция на
количеството електрическа енергия, като не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на потребителя, чиято отговорност е обективна. Посочена е
съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че извършената корекция е
законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна
корекция, като законовите предпоставки за такава са налице. С тази обосновка се
изразява становище, че исковата сума не е получена без основание от
дружеството, тоест не е недължимо платена по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Дружеството жалбоподател моли атакуваното решение
да бъде отменено и
вместо него да се постанови
решение от
окръжен съд, с което искът
да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Д.Д., чрез адв. Л., в който се мотивира становище за
неоснователност на жалбата, като се претендира заплащане на съдебни разноски за
въззивна инстанция.
Страните не правят доказателствени искания.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Първоинстанционният съд е сезиран от Д.М.Д. с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, п. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 836 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на
измерена електрическа енергия за периода от 20.07.2017г. до 17.01.10.2017 г.,
начислена въз основа на съставен констативен протокол № 3020125/17.10.2017 г. и
фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/20.01.2017 г.
за недвижим имот - жилище находящо се в гр. Враца, ул. "Цар Борис
І-ви", № 2, ет. 32, която сума ответното дружество АД "ЧЕЗ Електро
България", гр. София е получило без основание, тъй като му е
преведена от ищеца Д. на 30.11.17 г.
При правилно възприетата от районен съд правна
квалификация на претенцията за заплащане от ответното дружество на сумата 836
лв. по чл. 55, ал. І, пр. 1 от ЗЗД за връщане на нещо получено без основание, в
доказателствена тежест на ищеца е да установят факта на получаване на исковата
сума от ответника, както и че не съществува основание за получаване на тази
сума. А ответника следва да докаже основание за получаване или задържане на
исковата сума.
Доколкото получената от ответното дружество искова
сума от 836 лв., по който факт по делото страните не спорят, се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца Д., съдът следва
да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответното дружество следва да установи, че в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки
за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено
преизчисляването на сумите.
Не се спори между страните, че същите са в облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане на стойността на
потребената такава от негова страна.
От констативен протокол №3020125/17.10.2017 г. за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия,
съставен от служители на ответното дружество, в присъствието на двама свидетели
от Федерацията на потребителите се установява, че на 17.10.2017г. е извършена
проверка на СТИ, намиращо се извън границите на имота. Констатациите са, че
липсва пломба на щита и е извършена промяна в схемата на свързване, конкретно
описана в протокола.
От фактура №**********/20.10.2017 г. се
установява, че същата е за дължима от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
и чл. 51 ПИКЕЕ сума в размер на 836 лв. по констативен протокол за периода от
20.07.2017 г. до 17.10.2017 г.
От показанията на свидетеля Д. Т. -
служител при ответното дружество и на свидетеля И.И. - член на федерацията за
защита на потребителите, се установяват обстоятелствата отразени в съставения
констативен протокол при извършената рутинна проверка на 08.01.18 г. Според
свидетелите, при проверката са констатирали липсваща пломба на щита. Те
проверили ел. захранването и установили,
че има ел. енергия, която не се отчита от електромера. Било констатирано, че
абоната директно се е свързал с ел. мрежата, без ел. енергията да минава през
СТИ. По делото не спори, че проверяваното ел. табло е извън жилището на ищеца,
поставено на фасадата на сградата, в която се намира проверявания апартамент.
По делото е изслушана и специализирана техническа
експертиза, която установява, че е извършена промяна в схемата на процесното
СТИ, като това състояние води до неизмерване на консумираната от абоната ел.
енергия. Преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено правилно,
при спазване методиката по реда на чл. 48, ал.1, т. 1, б. "А" от
ПИКЕЕ. Според експерта, преизчисляването
на сметката е извършано по действащите за периода цени на ел. енергия утвърдени
от КЕВР.
При установената фактическа обстановка в процеса,
от правна страна според окръжен съд е спорно дали в полза на ответното
дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия,
съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за
изминал период и при какви условия, респективно да получава суми по така коригираната
сметка от съответния абонат, в казуса от ищеца Д..
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС са отменени ПИКЕЕ с изключение на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. Подзаконовият нормативен акт се смята
отменен занапред - т.е от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма
обратно действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. В настоящия случай
процесният период (от 20.07.2017г. до 17.10.2017 г.) е след постановяване на
цитираното решение на ВАС.
Следователно към момента на съставяне на констативния
протокол и предложението за корекция не са действали правила, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия. Въпреки наличието на оставените в сила разпоредби
на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ, които касаят единствено изчислението на
количеството ел. енергия, то чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ посочва, че при установена
промяна на схемата на свързване, корекция може да се извърши само въз основа на
констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията на чл. 47 ПИККЕ (отм.). Към съставянето на
констативния протокол обаче ПИКЕЕ относно процедурата по чл. 47 не са
действали, поради изричната им отмяна за нарушена процедура по приемането им.
Поради това съдът намира, че поради липсата на
действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, крайният
снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като
не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към
правила - вече отменени). Въпреки че е предвиден ред за уведомяване на клиента
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в ОУ от крайния снабдител, то тази норма също така
препраща към предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила (ПИКЕЕ), съгласно
които следва да бъде извършена корекцията на сметка, за която корекция вече
клиентът да бъде уведомен по съответния ред от общите условия.
От друга страна съгласно чл. 195, ал. 2 АПК
правните последици от отменения акт се уреждат служебно от съответния
компетентен орган - в случая КЕВР. В предвидения в цитираната разпоредба срок
от 3 месеца, КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. След тяхната отмяна и към момента на проверката на електромера на ищеца,
не са били налице действащи и приложими правила за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Не е била изпълнена
законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред, като
основание за извършване на корекцията. Именно затова не е налице и въведената с
ПИКЕЕ (отм.) обективна отговорност на потребителя, поради което приложение в
конкретния случай отново следва да намерят общите правила. При това положение
се явяват неоснователни и доводите във въззивната жалба за обективна
отговорност на потребителя.
По делото не се установява неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя. Категорично установен от
доказателствата - констативен протокол, свидетелски показания и заключение на
техническата експертиза, е само фактът на неточно отчитане на електроенергия,
но не и че въздействие върху СТИ е осъществено от или със знанието на
потребителя. СТИ е собственост на оператора, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, намира
се на общодостъпно място и ищецът няма задължения да следи за изправността му.
Задължението за поддържане изправността и годността на СТИ е за ответното
дружество и то е следвало да положи дължимата грижа, като извършва текущ
контрол и проверка на последното.
В обобщение на изложеното следва да се посочи, че
настоящата инстанция приема, че действително до изричната отмяна на ПИКЕЕ е
било налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ -
т.е при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекции и при наличие на одобрени правила за
измерване на количеството електрическа енергия, каквито са именно цитираните от
ответника ПИКЕЕ. С оглед обаче на съобразяването на факта, че в конкретния
случай проверката на СТИ е от дата 17.10.2017 г. - т.е след отмяната на ПИККЕ,
настоящата инстанция намира, че възможността за извършване на корекция в
сметката на потребителя не може да бъде сведена до възприетата в Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС обективна отговорност,
именно защото не са били налице действащи и приложими правила, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и крайният снабдител не е имал
законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
При това положение, сумата в размер на 836 лв.
представляваща стойността на електроенергията, коригирана едностранно от
ответното дружество за периода от 20.07.17 г. до 17.10.17 г. съгласно фактура №
**********/20.10.17 г. за жилище на абоната на дружеството Д.,***, е получена
от ответното дружество без основание, тоест предявеният от ищеца Д.Д.
осъдителен иск за посочената сума с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД
е основателен и доказан.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните
изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да се потвърди.
Този извод се налага за решението и в частта за разноските, които са съобразени
с изхода от спора и представените доказателства за реално платени разноски.
С оглед изхода на спора и предвид изричното
искане, право на разноски има ищецът Д.Д., като по делото са налице
доказателства същите да са реално платени, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за адв. Л. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
При тези мотиви, Врачански окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 540/05.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 276/2018 г. на районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе"
№159, да заплати на Д.М.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател ....... Членове: 1..... 2........