РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 28497
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20211110156698 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „П.К.Б., чрез пълномощника им
юрисконсулт Т.К.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против В. Р. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ... и против П. М. ЦВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., за сумата от 6 049,88 лв. (шест хиляди и четиридесет и
девет лева и осемдесет и осем стотинки), от която а) 2 848,87 лв. (две хиляди осемстотин
четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.08.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, б) 1 170,57 лв. (хиляда сто и седемдесет лева и петдесет и седем
стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 25.06.2020 г. до 03.07.2021 г., в) 687,51
лв. (шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) – възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст, г) 1 100,01 лв. (хиляда и сто лева и една стотинка) –
възнаграждение за закупена услуга Флекси, д) 155,90 лв. (сто петдесет и пет лева и
деветдесет стотинки) – лихва за забава за периода от 26.03.2020 г. до 03.07.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. и е) 87,02 лв. (осемдесет и седем
лева и две стотинки) – законна лихва за периода от 03.07.2021 г. до 26.08.2021 г., както и за
сумата от 271 лв. (двеста седемдесет и един лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 33043067516, сключен на 09.03.2020 г., съгласно който „П.К.Б.“
ЕООД е предоставило на В. Р. П. парична сума, която заемателят се е задължил да върне на
36 месечни вноски по 197,21 лв. в срок до 25.02.2023 г. Съдлъжникът П.Ц. се е съгласила да
отговаря за задълженията на кредитополучателя при условията, уговорени с главния
длъжник.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
1
власт на юр. К., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „П.К.Б.“ ЕООД – София попада в приложното поле на чл. 410 ал.
1 т. 1 от ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно
подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжниците, които има
качеството на потребители, според справките от НБД е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
договорно възнаграждение и законна лихва, тъй като отговаря на формалните изисквания на
чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити,
изискуеми за редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена
държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. К., от когото
изхожда искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според
изложеното в заявлението длъжниците имат постоянен адрес на територията на Република
България и от данните по делото, не може да се направи извод, че те не са с обичайно
местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, мораторна и законна лихва не противоречи на закона и на добрите нрави и
не се основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е от съдържанието на
приложените договори, че кредитополучателят и съдлъжникът имат качеството на
потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице
служебно задължение за преценка дали в договора за потребителски кредит, е уговорена
неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът, счита, че уговорките в договора за
потребителски кредит за закупуване на допълнителни услуги Фаст и Флекси съставляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С посочените допълнителни услуги се
предоставя приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план. Възнагражденията за тези
допълнителни услуги са съответно 750 лв. и 1 200 лв. Съдът счита, че тези клаузи на
договора за потребителски кредит водят до значително неравновесие между правата и
задължения на търговеца, от една страна, и потребителите, от друга страна, тъй като цените
на допълнителните услуги, за които няма данни да са предоставени, значително надвишават
тяхната стойност. Според съда в случая е налице съществена нееквивалентност на
престациите, което води до нарушаване на правилата за добросъвестност и до противоречие
на договора с добрите нрави. По тези съображения, съдът счита, че клаузите в договора за
кредит, касаещи закупуването на допълнителни услуги, съдържат неравноправни клаузи,
поради което заявлението, в частта му за вземането за възнагражденията за услуги Фаст и
Флекси, е неоснователно.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „П.К.Б.“ ЕООД
2
против В.П. и против П.Ц. за претендираните главница, договорно възнаграждение,
мораторна и законна лихви. Частичната основателност на заявлението обуславя и
уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
заявлението. Според съда, дължимите на заявителя разноски при цялостно уважаване на
претенцията, са за заплащане на държавна такса в размер на 121 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Над посочената сума претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв.
Предвид размера на материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на
заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения среден размер от 100 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на П.К.Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против В. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ... и
против П. М. ЦВ., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... за сумата от 4 262,36 лв. (четири
хиляди двеста шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки), дължима по договор за
потребителски кредит № ..., сключен на 09.03.2020 г., от която а) 2 848,87 лв. (две хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.08.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 1 170,57 лв. (хиляда сто и седемдесет лева и
петдесет и седем стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 25.06.2020 г. до
03.07.2021 г., в) 155,90 лв. (сто петдесет и пет лева и деветдесет стотинки) – лихва за забава
за периода от 26.03.2020 г. до 03.07.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. и г) 87,02 лв. (осемдесет и седем лева и две стотинки) – законна лихва за
периода от 03.07.2021 г. до 26.08.2021 г., както и за сумата от 155,70 лв. (сто петдесет и пет
лева и седемдесет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
3
уважената част от заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултското
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
..., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против В. Р. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ... и с настоящ адрес в ... и против П. М. ЦВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ... за сумата от 1 787,52 лв. (хиляда седемстотин осемдесет
и седем лева и петдесет и две стотинки), претендирана на основание договор за
потребителски кредит № 33043067516, сключен на 09.03.2020 г., от която а) 687,51 лв.
(шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) – възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст и б) 1 100,01 лв. (хиляда и сто лева и една стотинка) –
възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и за сумата от 115,30 лв. (сто и петнадесет
лева и тридесет стотинки) – направени от заявителя разноски.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., че в
едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви иск за осъждане на В. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и с настоящ
адрес в ... и П. М. ЦВ., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., да заплатят солидарно на
заявителя сумата от 1 787,52 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и седем лева и петдесет и
две стотинки), претендирана на основание договор за потребителски кредит № 33043067516,
сключен на 09.03.2020 г., от която а) 687,51 лв. (шестстотин осемдесет и седем лева и
петдесет и една стотинки) – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и б)
1 100,01 лв. (хиляда и сто лева и една стотинка) – възнаграждение за закупена услуга
Флекси.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4