Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Варна, 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в публично заседание, проведено на двадесет и седми ноември 2019 год. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. СЛАВОВ
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия А. Братанова в. т. д. № 118/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано след постановяване на Решение
№ 348/19.02.2019 год. по т.д. № 1022/2018 год. на ВКС, Второ ТО, с което е
отменено Решение №245/23.11.2017 г. по в.т.д. № 820/2015 г. на
Варненски апелативен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от
друг състав.
В
отменителното решение на ВКС са дадени указания, които съобразно разпоредбата
на чл.294, ал.1 от ГПК, са задължителни за съда, на който е върнато делото.
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК вр. чл.294, ал.1 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Марина бей мениджмънт“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу решение № 162/09.10.2015г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 38/2015 г., с което е отхвърлена молбата на присъединения
кредитор
за откриване на производство по несъстоятелност на „Олд тауър
7“ЕООД, ЕИК *********, с.Кранево, община Балчик. По съображения, подробно
изложени в жалбата, въззивникът обосновава тезата си за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в противоречие с
императивните материалноправни и процесуалноправни норми. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт,
като вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да уважи
молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Олд тауър 7” ЕООД,
като за начална дата на неплатежоспособността, съответно – свръхзадължеността,
бъде определена 16.02.2015 г., а за временен синдик бъде назначен И. Тодоров Балабанов.
Въззиваемата
страна „Олд тауър 7“ ЕООД счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Обжалваният съдебен акт
съдържа и отхвърлителен диспозитив за откриване на производство по
несъстоятелност по молбите на А.А.К. и
присъединения кредитор „Международна
инвестиционна банка“. Молителят и присъединените
кредитори нямат качеството на необходими другари в процеса, поради което
депозираната въззивна жалба на „Марина бей мениджмънт“ ЕООД не ползва
останалите /Решение № 55 от
17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК/. Решението в коментираната
отхвърлителна част следва да се счита за влязло в законна сила по отношение на А.А.К. и
присъединения кредитор „Международна
инвестиционна банка“.
Съдът след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
АКТИВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ
По реда на чл.629 ал.4 от ТЗ кредиторът
„Марина бей мениджмънт“ ЕООД, гр.Варна е предявил молба за присъединяване в производството и е конституиран като такъв с определение от
30.04.2015 г. Страната обосновава качеството си на кредитор с вземане в размер
на 44 918,86 лв, представляващо възнаграждение за възложени и приети СМР
по фактура № 409/15.01.2015 г. и 1 296 лв, представляващи незаплатена продажна цена на климатик,
съгласно фактура № 397/01.12.2014 г.
Вземането за дължимо възнаграждение по договор
за изработка е удостоверено с издадена фактура № 000…409/15.01.2015 год., както
и с двустранно подписана количествена сметка от 15.01.2015 год. и спогодба от
същата дата. Уговорен е падеж за погасяване на дълга – 30.01.2015 год.
Вземането за дължима цена на доставена
стока е обективирано в съставена фактура № 00…397/01.12.2014 год. и е признато с нарочна спогодба от 15.01.2015
год. Уговорен е срок за плащане – 30.01.2015 год.
Представените частни документи
/протокол и спогодба/ са подписани и за двете страни от представляващия А.К..
Вземането, респ. задължението са
двустранно осчетоводени.
Ответникът е предявил възражение за неизпълнен договор, основано на частна
експертиза със заключение, че приемо-предавателните протоколи не съдържат
реквизитите на акт обр.19; цените са завишени; налице е грешно сумиране и др.
Представената частна експертиза няма доказателствено значение в настоящото
производство. Отделно от изложеното, същата обективира правни изводи относно
начина на приемане и удостоверяване на приемането на трудовия резултат по чл.
264 ЗЗД. Трайна е съдебната практика, че
извършването на възложената работа и нейното приемане не се удостоверява
единствено с актове обр.19, но и с всякакви писмени, вкл. и гласни
доказателства, независимо от уговорките в противен смисъл в договора. Посочените фактически и правни
действия имат неформален характер поради което е допустимо да бъдат
установявани с всички способи, предвидени в ГПК.
Вземането,
респ. задължението са и двустранно осчетоводени.
С оглед на изложеното, съдът
приема за установено, че молителят
е кредитор на ответника и
притежава спрямо същия изискуемо парично търговско - правно вземане. Горното
обуславя наличието на установена в производството активна материално-правна
легитимация.
ФИНАНСОВО – ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ
ПО СПОРНИТЕ АКТИВИ
Краткотрайни активи: Анализът на
краткотрайните активи на дружеството следва да се осъществи единствено въз
основа на наличните такива след проведена инвентаризация, възложена с
повторната ССЕ на вещото лице Р. С.. Трайна и последователна е съдебната
практика по въпроса, че съдът следва да изследва действителното финансово –
икономическо състояние на страната, а не счетоводно отразеното такова. На
посоченото основание, стойността на краткосрочните активи, след изключване на
липсващите, вкл. и касовата наличност, възлиза на 7 076 000 лева.
Преобладаващата, съществена част от
краткотрайните активи са заема от материалните запаси, т.е. от стоки,
предназначени за продажба. Счетоводно
отразените материални запаси съставляват общо 95 апартамента - част от изграден
и въведен в експлоатация ваканционен комплекс в жилищна зона, с напълно
изградена инфраструктура, находящ се в с.Кранево. Представеното по делото
удостоверение № 40/24.07.2014 год. досежно въвеждането в експлоатация на
имотите е оспорено от молителя, но неистинността му не е доказана в
производството, съобразно разпределената тежест на доказване.
В производството се спори досежно
правното третиране на коментираните запаси за целите на финансово –
икономическия анализ на дружеството. В тази връзка, съдът намира следното:
С разпоредителна сделка от 16.02.2015
год., обективирана в нот.акт № 113, т.I, рег.№ 405, нот.дело № 63/2015 год.
„Олд Тауър 7“ ЕООД е продало на „Камерай ЛТД“, Република Белиз, правото на
собственост върху недвижими имоти, изградени и въведени в експлоатация в
поземлен имот с площ от 28 078 кв.м., находящ се в с.Кранево, Община Балчик,
Област Добрич с идентификатор 39459.29.618. Разпоредените имоти съставляват
общо 86 броя апартаменти, изградени в блокове с №№ 8, 9, 10, 11, 12, 16, 17.
Дължимата продажна цена по сделката възлиза на 775 000 лева.
С нот. акт 146 т. I per. №
520 нот.д. № 93/26.02.2015 г. на нотариус с per. № 109 на НК, с район
на действие Балчишки районен съд, „Камерай ЛТД” като продавач се е задължил да
прехвърли на „Темора Трейд ЛТД” като купувач правото на собственост върху 8
броя самостоятелни обекти срещу цена от 90 000 евро.
С нот. акт 198 т. I per. №
761 нот. д. № 133/20.03.2015 год. на нотариус с per. № 109 на НК, с район
на действие Балчишки районен съд, „Камерай ЛТД” като продавач се е задължил да
прехвърли на „Виалинтекс Груп Инк”, Сейшели като купувач правото на собственост
върху 78 броя самостоятелни обекти (апартаменти), срещу цена от 680 000.00 лв.
В хода на настоящото производство е представено решение № 121/20.10.2016 г. на Добричкия
окръжен съд, по т. д. № 58/2015 г., с
което е обявена нищожността на договор
за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 113, т.I, рег. № 405 нот.дело № 63/16.02.2015 год. на
Нотариус О.Обретенов с район на действие – района на БРС, по силата на който
„Олд Тауър 7“ ЕООД е продало на „Камерай ЛТД“ правото на собственост върху
недвижими имоти, изградени и въведени в експлоатация в поземлен имот с площ от
28 078 кв.м., находящ се в с.Кранево, Община Балчик, Област Добрич с
идентификатор 39459,29,618 поради
противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, липса на основание, привидност,
Съобразно представения препис /л.39/, решението в коментираната част е влязло в
законна сила на 11.04.2018 год.
Понастоящем дружеството е инициирало спорове за предаване
на владението върху разпоредените имоти срещу последващи приобретатели по нищожната
сделка, подробно описани в удостоверение рег.№ 1897/22.11.2019 год. на РС –
Балчик.
С оглед указанията, обективирани в
отменителното решение на ВКС, съдът, разглеждащ молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, е длъжен да зачете решението, с което исковете по чл. 26, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД
са уважени, след влизането му в сила съгласно чл. 297 ГПК.
Логическият извод и последица след влизане в сила на съдебния акт за обявяване на
нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 113, т.
I, рег. № 405, нот. д. № 63/16.02.2015 г. на нотариус с рег. № 109 на НК с
район на действие Балчишки РС, е че 86-те апартамента – предмет на договора за
покупко-продажба, не са излезли от патримониума на "Олд Тауър 7"
ЕООД.
Рестиуираните по право материални запаси,
ведно с неразпоредените такива, имат балансова стойност от 6 897 000
лева. Пазарната им цена съобразно заключението на назначената СОЕ възлиза на
9 709 800 лева.
Дълготрайни
активи
Разходи
за бъдещи периоди
В баланса на дружеството са вписани
3 688 000 лева – разходи за бъдещи периоди. Съобразно устните
обяснения на вещото лице Р.С. в о.с.з. на 23.10.2019 год. дълготрайните
материални активи съставляват дългосрочно дължимите лихви на банката.
Финансовите разходи за бъдещ период са отчетени в сметка 652. Нетекущо дължимите
лихви се отчитат едновременно като дългосрочни задължения и като дълготрайни
активи за“уравновесяване на баланса“.
Вписаните финансови разходи не съставляват
дълготрайни материални активи, тъй като от тях не може да се очаква бъдеща икономическа изгода. Обратно, счетоводно отразените разходи за бъдещи периоди съставляват на
практика дългосрочни, нетекущи задължения. Макар и тяхното счетоводно
отразяване да е в унисон със счетоводните стандарти и политики, същите следва
да не се съобразяват за целите на обективния анализ на финансово –
икономическото състояние на длъжника. Наличието на активи е фактически и правен
въпрос и подлежи на корективен, служебен анализ от съда.
ПО СПОРНИТЕ ПАСИВИ
Краткосрочни
задължения
Публични задължения:
В хода на производството е бил
представен Ревизионен акт № Р– 03000815002439 – 091 – 001/12.10.2015г. на ТД на
НАП – Варна, установяващ дължим ДДС
в размер на
1 261 508,18 лв за извършената продажба на 86-те апартамента по
нот.акт № 113/15г. за данъчен период м.февруари 2015 г. Със Заповед №
604/12.04.2016г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна производството по
обжалването му акт е спряно до постановяване на решение по т.д. № 58/2015г. на
ДОС, тъй като спорът по това дело е приет за преюдициален по отношение
дължимостта на неплатения ДДС за сделката по продажбата на 86-те апартамента.
Не се спори между страните, а и
съобразно мотивите на представеното Решение № 172/19.04.2019 год. по адм.дело №
87/2019 год. на АС – Добрич, че с Решение № 604/15/23.08.2018 год. на Директора
на Дирекция ОДОП – Варна е отменен изцяло издадения РА и е върната преписката
на органа за възлагане на нова ревизия.
В хода на ревизията са наложени
предварителни обезпечителни мерки.
Представен е още РА № Р
-03000318005172-091-001/10.04.2019 год. с установени публични задължения към
10.04.2019 год. за ДДС в общ размер 798 437,
58 лева. В образуваното изпълнително дело № *********/2019 год. са наложени
обезпечителни мерки от публичен изпълнител. Коментираният РА е предмет на
обжалване по адм.дело № 434/2019 год. на АС – Добрич, по което понастоящем е
постановено отменително решение № 357/30.09.2019 год., невлязло в законна сила.
Постановеният РА подлежи на незабавно изпълнение,
което не се спира по право с факта на обжалването му - чл. 153. (1) ДОПК.
По изложените съображения и при липса на постановен влязъл в сила съдебен
акт за отмяна, следва да се приеме, че ответникът има изискуем публичен дълг в
размер на 798 437, 58 лева.
Дългосрочни
задължения
Задължението към основния кредитор „Международна инвестиционна
банка“
Задължението произтича
от сключения Договор за кредит 128/1 от
16 март 2012 г., по силата на който „Олд Тауър 7“ ЕООД е получило кредит под
формата на револвираща кредитна линия в размер на 6 150 000 евро за
срок от 48 календарни месеца. Отпуснатият кредит има целеви характер –
финансиране на строителството на курортния жилищен проект „Марина Бей“ в
с.Кранево.
По кредита са уговорени обезпечения, вкл. и солидарното
задължаване на дружествата „Олд Тауър“ ЕАД, „Марина Бей Резидънтс“ АД и „Марина
Бей Мениджмънт“ ЕООД.
Кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 27.10.2015
год. за сумата от 415 788,87 евро – просрочени задължения за договорни
лихви за периода 08.09.2014 год.- 10.06.2015 год. Образувано е изпълнително
дело № 20158110400103 по описа на ЧСИ Н.Желев с район на действие ОС – Добрич.
С Допълнително споразумение към Договор
за кредит № 128/1 от 16 март 2012г.,
сключено на 4 февруари 2016г. между МИБ и „Олд тауър 7“ ЕООД е разсрочен падежа
на кредита /главницата и по-голямата
част от лихвите/ до 31.12.2017г. Извън обхвата на споразумението са единствено натрупаните лихви за периода
08.09.2014 год. – 10.03.2015 год. в общ размер от 276 684, 59 евро.
На същата дата е сключено и споразумение за въздържане от
действия до по-ранното от следните събития: А/ 31.12.2017 год. или Б/ т.д.№
58/2015 год. на РС – Добрич да бъде разрешено с влязъл в сила съдебен акт или
В/ откриване на производство по несъстоятелност на „Олд Тауър7“ ЕООД.
Уговореното бездействие на кредитора има за предмет въздържане от всякакви фактически и правни действия за
удовлетворяване по реда на индивидуалното или универсално принудително
изпълнение.
След осъществяване на горните действия, ИД е прекратено
на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК за вземането по изпълнителния лист в размер
на 139 104, 28 евро.
С решение от 20.01.2017 год. на МИБ в качеството на
едноличен собственик на капитала е взето решение за увеличаване на капитала на
дружеството чрез непарична вноска, съставляваща вземане в размер на
5 000 000 лева – цялата начислена договорна лихва към датата на
вземане на решението, вкл. и част от главницата до размер на
2 989 089, 88 лева. Решението за увеличение на капитала е
вписано в ТР.
С решение от 31.01.2017 год. е осъществено допълнително увеличение на
капитала със сумата от 2 000 000 лева чрез непарична вноска на
вземане, представляващо част от лихви и главница по Договор за кредит.
Решението за увеличение на капитала е вписано в ТР.
С Анекс № 1/31.12.2017 год. между МИБ и „Олд тауър 7“
ЕООД е разсрочен падежа на кредита
/главницата и по-голямата част от лихвите/ до 31.12.2021г. Кредиторът е
поел задължение да се въздържа от всякакви фактически и правни действия за
удовлетворяване по реда на индивидуалното или универсално принудително
изпълнение.
Реалният ефект на увеличението на капитала с посочения апорт е намаляване на
задълженията по договора за кредит от 16.03.2012 г. със съответните суми / в този смисъл и
отменителното решение на ВКС/.
При съвкупната преценка на гореизложеното,
остатъкът от кредитния дълг съставлява дългосрочно задължение и следва да се
третира по този начин при изследване на финансово – икономическото състояние на
длъжника.
Задължения
към едноличния собственик на капитала:
С решение на едноличния собственик на
капитала „МИБ“ от 01.02.2017 год. е прието извършването на допълнителни парични
вноски в размер на 28 673, 90 евро,
подлежащи на връщане в срок от 48 месеца /4 години/. Представени са
доказателства за внасяне на сумите по сметка на ЧСИ Сербезов за погасяване на
изискуеми задължения на дружеството с взискатели Силвия Баръмова и Ралин
Господинов – така изявление на управителя към „МИБ“ за плащане в полза на трето
лице; SWIFT
съобщения.
Формираният дълг по чл. 134 ТЗ има
дългосрочен характер.
Задължението
към холандското дружество Van Horssen Projectonwikkeling BV /Ван Хорсен/:
В
отменителното решение на ВКС са обективирани изрични указания до въззивния съд
както следва: 1.да установи дали е възникнало правоотношение между "Олд
Тауър лимитед", като заемодател и "Олд Тауър" ЕАД като заемател
по представения договор за заем от 27.04.2007 г. и дали са преведени процесните
суми именно въз основа на този договор за заем, като обсъди всички представени
доказателства, възражения и доводи на страните; 2 дали е възникнало правоотношение
между "Олд Тауър" ЕАД и "Олд Тауър 7" ЕООД по представения
договор за встъпване в дълг от 25.09.2012 г. и дали към момента на приключване
на съдебното дирене това правоотношение не е прекратено по някой от
предвидените в ЗЗД способи, като дължи обсъждане на всички относими
доказателства, направени възражения и правни доводи.
По
делото е представен Договор за заем от 27.04.2007 г., по силата на който заемодателят „Олд тауър лимитед“, със
седалище и адрес на управление Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, гр. Гибралтар предоставя на заемателя „Олд
тауър“ ЕАД, гр.София сумата от 3 311 000 евро за закупуване на
поземлен имот – Урбанизирана територия с площ от 28 078 кв.м.,
представляваща имот с идентификатор 39459.29.618 по КК на с.Кранево, община
Балчик. По договора са уговорени възнаградителни лихви и срок за връщане – 10
години, първите четири, от които – гратисен период. Договорът е представен в оригинал /л.392 от т.д.№
820/2015 год., т.II на АС – Варна/.
Представеният частен диспозитивен документ е своевременно оспорен от
ответника както по отношение на автентичността, така и по отношение на
визираната дата на съставяне.
Съобразно
заключението на назначената СГЕ документът е автентичен.
Представени
са доказателства за банков превод на заетата сума на 02.05.2007 год. – извлечение от разплащателна сметка на
„Олд Тауър“ ЕАД. Представена е и декларация на кредитополучателя
пред БНБ вх.№ 2/978/07764/001/12.06.2007 год. относно получаване на финансов
кредит от чуждестранно ЮЛ на стойност 3 311 000
евро. Представените преводни документи и нарочна декларация по
ВЗ съставляват други факти,
установяващ
по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК.
В заключение, съдът приема че между "Олд Тауър
лимитед", като заемодател и "Олд Тауър" ЕАД като заемател е възникнало валидно заемно правоотношение, по което заемната сума е
предадена и получена. Налице е валиден дълг с пасивно задължено лице "Олд
Тауър" ЕАД.
С
Договор за встъпване в дълг от
25.09.2012 г., сключен между „Олд тауър“
ЕАД – длъжник и „Олд тауър 7“ ЕООД - съдлъжник и на осн.чл.101 от ЗЗД,
съдлъжникът е встъпил в задълженията на длъжника, като
се е задължил за престира
на кредитора в
срок от две години /до 25.09.2014 год./. Прието е, че договорът се сключва поради
обстоятелството, че „заемните суми са използвани за
закупуването на поземлен имот, изграждането на инфраструктура и проектирането
на жилищен комплекс, а съдлъжникът е преобретател на това имущество, без да е
заплатило на кредитора „Олд тауър лимитед“ каквато и да е насрещна престация“.
В чл.3 от договора е предвидено, че длъжникът ще върне на съдлъжника платените
суми в срок от 10 години от извършването на съответното плащане, ведно с
уговорена възнаградителна лихва. Документът е
представен в оригинал
– л.394 от т.д.№ 820/2015 год., т.II на АС – Варна.
Представеният частен диспозитивен документ е своевременно оспорен от
ответника по отношение на автентичността му. Съобразно заключението на СГЕ,
документът е автентичен. Положените подписи, и за двете страни по
правоотношението, изхождат от А.К., в качеството на законен представител на
двете дружества.
Наличието на договор за встъпване в дълг е индицирано в производството по
несъстоятелност още при разглеждането на делото от ТОС. Заключението на вещото
лице Т.Драгнева по допуснатата ССЕ обаче е базирано единствено на справки и
отчетни форми, предоставени на експерта от бившия управител А. К.. Всички
останали заключения на приобщените ССЕ обективират извода, че породеното от
договора за встъпване в дълг задължение не е осчетоводено нито през финансовата
2012 год., когато договорът е сключен, нито в последващите отчетни
периоди. Още при първоинстанционното
разглеждане на делото е въведено възражение за антидатиране на документа, за съставянето
му за целите на процеса, вкл. за съставянето му от бившия представляващ К. с
увреждаща цел. Сочените възражения са изрично потвърдени след представянето на
документа при въззивното разглеждане на спора.
В Решение № 167 от 3.07.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 4020/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че юридическо лице, което
оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения,
че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е
антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и
не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако
същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест
е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ. На посоченото основание,
доказателствената тежест за установяване на датата на сключване на договора за
встъпване в дълг се носи от въззивника.
С решение на едноличния собственик от 22.01.2015
год. мандатното правоотношение с управителя К. е прекратено. По арг. от чл. 141, ал.6 ТЗ вр. чл. 140, ал.4 ТЗ същото поражда незабавно
действие във вътрешните правоотношения. Вписването на настъпилите промени е
само последица от прекратеното мандатно правоотношение и има значение единствено
по отношение на третите лица. Незабавното действие на решението за
освобождаване на управителя се потвърждава и от разпоредбата на чл. 15, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ – новоизбраният управител е легитимиран да заяви настъпилите промени в
органното представителство на дружеството.
В конкретно изследвания договор, насрещната страна – главният длъжник „Олд
Тауър“ ЕАД се представлява от А.К., поради което прекратяването на
управителното правоотношение с бившия управител на „Олд Тауър7“ ЕООД е
противопоставимо на съконтрахента. Последният няма качеството на трето
добросъвестно лице, което може да се позовава на вписани обстоятелства, дори и
същите да не съществуват /чл. 7, ал.1 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ/. Прекратяването на
представителната власт на А.К. във вътрешните му отношения с „Олд Тауър 7“ ЕООД е изцяло
противопоставимо на „Олд Тауър“ ЕАД, независимо от по-късното вписване на
промяната в ТР.
По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата, че договорът
за встъпване в дълг е съставен преди 22.01.2015 год. Единственото
доказателство, свидетелстващо предходно съставяне на документа е удостоверение,
че документът е представен в хода на предварителна проверка по
досъдебно производство № 39/2015 год. в
периода март – октомври 2015 год. в
сектор ПИП при ОД на МВР – Добрич. Представянето на документа е в период, следващ датата на прекратяването на
мандатното правоотношение с К..
Допълнителен аргумент, подкрепящ тезата за съставяне на документа след
22.01.2015 год. е и липсата на надлежно му осчетоводяване в счетоводството на
длъжника. Представеният пък договор за цесия в оригинал от 30.09.2013 год. , с
който „Олд
тауър лимитед“, гр.Гибралтар цедира на холандското дружество Ван Хорсен
всичките си права до договора за заем от 27.04.2007 г.
изобщо не визира наличието на солидарен длъжник по
заемния дълг.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че въззивникът –
молител не е установил, че действителната дата на съставяне на документа
предхожда датата 22.01.2015 год. Основателно е възражението на насрещната
страна за съставяне на договора на дата, следваща прекратяването на мандатните
функции на А.Кирьнов и сключването му от лице без представителна власт. Поетите
съобразно договора за встъпване в дълг солидарни задължения не следва да бъдат
съобразявани при изследване на финансово-икономическото състояние на длъжника.
В подкрепа на горния извод са налице и допълнителни доводи:
По делото са представени доказателства за сключен договор за цесия от
30.09.2013 год., по силата на който, кредиторът „Олд тауър лимитед“,
гр.Гибралтар цедира на холандското дружество Ван Хорсен всичките си права до
договора за заем от 27.04.2007 г. В договора не е упоменат солидарния съдлъжник „Олд Тауър7“ ЕООД. Цедирането на вземането спрямо главния
длъжник няма действие спрямо солидарно задължените лица. Правата на кредитора
при пасивна солидарност са самостоятелни, а не акцесорни. Цесията има
прехвърлителен ефект за правата на кредитора срещу всички солидарни длъжници,
само ако това е уговорено между цедента и цесионера /А.Калайджиев,
„Облигационно право“, част I/. Следователно
твърдяният договор за цесия не може да легитимира Ван Хорсен като кредитор на
ответника.
Липсата на изрично визиране на ответника като пасивно задължено лице по
договора за цесия може да се разглежда и
като отказ на кредитора „Олд тауър лимитед“, гр.Гибралтар да се ползва от учредената в негова полза солидарна отговорност по
договора за встъпване в дълг. Договорът
по чл. 101, ал.1 ЗЗД е съглашение между стария и новия длъжник в полза на трето
лице – кредитора. То се урежда по
правилата на чл. 22 ЗЗД. Третото лице „Олд тауър лимитед“, гр.Гибралтар не е длъжно да се ползва от съглашението между обещателя или
уговарящия, вкл. може да не
одобри встъпването. Такъв акт съставлява сключения договор за цесия, в който
солидарният длъжник не е посочен като задължено лице, респ. не е адресат на
отправено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
В случай, че кредиторът не одобри встъпването, уговорката в негова полза
отпада. Страните могат да посочат нов кредитор, но такова съглашение не е
представено по делото.
Дори и да се приеме, че коментираните доказателства удостоверяват солидарно
задължение на ответника, то съществуването му не би се отразило на показателите
за финансово – икономическо състояние. Съобразно
Решение
№ 55 от 17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК включването в пасива на погасено солидарно задалжение предпоставя и реципрочно
съобразяване в актива, тъй като едновременно с евентуалното изпълнение на
задължението възниква и регресното право на платилия солидарен длъжник, за
събирането му. На задължението към третото лице съответства реципрочно
задължение на стария длъжник към „Олд Тауър7“ ЕООД /чл.127 ЗЗД/. Уговарянето му
като дългосрочно е ирелевантно, тъй като съобразно
вписванията в ТР с Решение No 45 от 11.01.2017 год.,
постановено по т.д.№ 5896/2015 по описа на СГС,
„Олд Тауър“ ЕАД е обявено в несъстоятелност. Горното автоматично влече
изискуемост на всички задължения към него, на основание чл. 617, ал.1 ТЗ.
Не следва да бъдат споделени и доводите, че
производството по предявяване и приемане на вземанията в производството по
несъстоятелност на „Олд Тауър“ ЕАД е приключило и че непредявеното регресно
вземане на „Олд Тауър7“ ЕООД е преклудирано. Регресните права на
ответника биха възникнали едва при плащане от негова страна. По отношение на
евентуалното му регресно вземане е приложим режимът на нововъзникнали вземания
по чл. 688, ал.3 ТЗ, при който няма преклузивен срок за предявяване.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Съобразно
заключението на ССЕ дружеството не извършва търговска дейност. От направената справка по чл.23 ЗТРРЮЛНЦ в ТР се е установява, че последният подаден за обявяване ГФО е за 2011
г., а молбата по чл.625 ТЗ е от 2015 г. Горният факт обуславя извод за
презумирана неплатежоспособност с оглед разпоредбата на чл. 608, ал.2 ТЗ
/изм.ДВ бр.105/2016 г./.
Дружеството е с просрочени задължения от 2014 и 2015 год. като през
финансовата 2017 и 2018 год. е осъществяло плащания предимно на консумативни
разноски и изискуеми задължения по образувани изпълнителни дела. Плащанията се
извършват от името на търговеца, но за сметка на трети лица, вкл. едноличния
собственик на капитала /така таблица по допълнително заключение на вещото лице
Р.С. – л. 410/. Дружеството не осъществява платежен процес за сметка на
собствени, кумулирани от търговска дейност средства.
Всички презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл. 608 ТЗ обаче имат
оборим характер. Те са само средство за разместване на доказателствената тежест при
установяване на основния факт дали длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. Поради това, за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се
установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си по чл. 608 ТЗ
чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова
автономност/задлъжнялост.
Ответникът не притежава финансови средства, а задълженията му могат да
бъдат удовлетворени единствено чрез събиране на вземания с настъпил падеж от
2014 год. и продажба на притежаваните 95 бр. апартамента.
Съобразно вариант 2 от заключението на вещото лице Р.С., коефициентът за
обща ликвидност на предприятието, изчислен след проверка на наличните активи,
възлиза на 30,33 и съществено превишава препоръчителните стойности за
стопанския отрасъл. Соченият показател
не би претърпял съществена промяна при евентуално включване на неосчетоводеното
вземане към К. /оспорвано от ответника/,
вкл. и изтеклите лихви върху вземанията на молителя „Марина Бей
Мениджмънт“ ЕАД – така справка на вещото лице, представена в о.с.з. на л. 386,
вариант 2. Констатирането на публичен дълг в размер на 798 437, 58 лева,
съобразно служебните изчисления на съда, би довело до допълнително намаляване
на коефициента, но до размер на 6, 09.
По правило коефициентът
на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му.
Изложеното сочи, че дружеството разполага с достатъчно краткосрочни активи
за посрещане на текущите си задължения. Соченото съотношение изключва
състоянието на неплатежоспособност.
Съдът не кредитира доводите на молителя, че материалните запаси и конкретно
– 86 апартамента, предмет на обявената за нищожна разпоредителна сделка, не
следва да се съобразяват при изследване на платежоспособността на търговеца.
Обявената нищожност връща вещите по право в патримониума на длъжника, а
абсолютната недействителност е противопоставима на всички трети лица, вкл. и на
последващите преобретатели. Обстоятелството, че дружеството не упражнява
фактическа власт върху вещите, не дерогира извода за ликвидност на активите.
Ответникът е собственик, а вещното му право включва правомощието да се
разпорежда с вещта, независимо от упражняваната фактическа власт. Висящите дела
с правно основание чл. 108 ЗС не са пречка за разпоредителни действия, но при
евентуален отбив от цената. В тази връзка, съдът съобразява, че действителната
стойност на материалните запаси съобразно съдебно оценителната експертиза
превишава балансовата такава, по която вещото лице е определил коефициента за
обща ликвидност по кредитирания вариант 2 от заключението. Следователно,
затруднената ликвидност на активите не би повлияла на възможността на
дружеството да посрещне изискуемите си задължения.
Дори и да се приеме, че коментираните активи не следва да се съобразяват в
текущите показатели, поради ограничена ликвидност, съвкупният анализ на
приобщените по делото доказателства сочи наличието само на временни
затруднения, които са предпоставка за отхвърляне на предявения иск – чл. 631 ТЗ. Наличието на временни затруднения
на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска
дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции като изброяването не
е изчерпателно. В конкретния случай,
временното задруднение е свързано с висящи съдебни процеси за възстановяване на
фактическа власт върху активи при наличие на противопоставими и установени с влязъл
в сила съдебен акт права на ответника.
Във всички случаи страната
разполага и с претенция за обезщетение за ползването, от което е била лишена
/чл. 59 ЗЗД/, която не е съобразена при изчисляване на релевантните показатели.
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТ
На основание чл. 742, ал.1 ТЗ Търговското
дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. Преценката за свръзадълженост
не следва да се ограничава до счетоводните данни за стойностите на
актива и пасива, като е необходимо да се изследват характеристиката на
активите, тяхното действително съществуване, реализуемост и реална пазарна цена, обезпечаваща интереса на
кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност за
противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството основания, както
и да се направи критична оценка на тенденциите в икономическото развитие на
търговеца, в обосноваване на извод, че състоянието на свръхзадълженост е
преодолимо без съществен риск за интересите на кредиторите. Тази оценка следва
да е основана на обективни данни и техния анализ /Решение № 55 от 17.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК/.
При изследване на
състоянието на свръхзадълженост следва да се имат предвид всички изводи на съда
касателно активите и пасивите на дружеството, разгледани в съответните части на
настоящото решение.
Съобразно
допълнителното заключение на вещото лице Р.С., вариант 4.1 по задача 3
/стр.412-413/ всички активи на дружеството възлизат на 12 647 000
лева. В стойността на актива не се включват разходите за бъдещите периоди,
липсващите активи след инвентаризация, както и приетото за несъществуващо
задължение към холандското дружество. Стойността на материалните запаси е
определена според тяхвата пазарна стойност в съответствие с дадените разрешения
в Решение
№ 55 от 17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о., ТК Всички задължения на дружеството /текущи и нетекущи/ възлизат на
11 440 000 лева. Налице е превишаване на актива спрямо пасивите с
1 207 000 лева.
Актуалният
показател на коефициента за финансова автономност / 0,11/ и на коефициента за
задлъжнялост /9,48/ сочи, че съществуващите задължения са достатъчно обезпечени
с имущество на предприятието.
Разликата от
1 207 000 лева сочи, че изводите за липса на свръхзадлъжнялост не
биха се променили при включване на установените публични задължения, спорни
вземания на А.К. и изтекли лихви по вземането на молителя.
Установеният
дългосрочен дълг в полза на едноличния собственик на капитала във връзка с
направени допълнителни парични вноски не би променил релевантните показатели.
Във всички варианти на вещото лице, стойностите на показателите са изчислени
при съобразяване на краткосрочно вземане по висящи изпълнителни производства,
което е погасено с допълнителните вноски на едноличния собственик. Резултатът
от сочените действия е свързан със замяната на съществуващ текущ дълг с
дългосрочен такъв. Промяната във вида на пасива не се отразява математически на
коефициентите за автономност и задлъжнялост.
В заключение,
липсват данни за свръхзадълженост на ответника.
При съвкупната
преценка на гореизложеното решението на ДОС следва да бъде потвърдено.
Разноски: В полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски при предходното и
настоящо разглеждане на спора от въззивния съд Общата величина на разноските
възлиза на
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
162/09.10.2015г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 38/2015 г.
ОСЪЖДА „Марина бей мениджмънт” ЕООД, ЕИК
*********, с.Кранево, община Балчик да заплати на „Олд тауър 7“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Кранево, община Балчик,
ул.“Добруджа“ № 46 сумата от 7 305 лв
– разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в 7-мо дневен срок от връчването, при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: