Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.
С., 13.02.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Димитров
при секретаря С.А. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
20118/2014 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 ЗЗД и насрещен иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Ищецът П.С.Л., ЕГН: ********** твърди, че по силата на съдебно решение от
1997 год. е едноличен собственик
на следния недвижим имот – Ателие № 1, находящо се в
гр.С., ул. ****** № **, ет.1., над подземните гаражи, с площ от 42, 09 кв.м.,
състоящо се от кабинет и баня-тоалетна, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, съответстващ на самостоятелен
обект в сграда с ид. № 68134.407.233.1.1., съгласно Схема изд. на 20.03.2014 год. от Службата по
геодезия, картография и кадастър-С., с предназначение: жилище, апартамент, при
съседи: имоти с ид. № 68134.407.233.1.18, 68134.407.233.1.25, 68134.407.233.1.24,
68134.407.233.1.23, 68134.407.233.1.3 и имот № 68134.407.233.1.4. Този имот е бил
бивша съпружеска имуществена общност с ответника Л.Л.,
като при развода доброволно са си поделили имуществото и въпросния имот е
станал негова собственост.
Твърди,че в последните години
ответникът Л. се нанесла да живее в ателието-първоначално с негово съгласие,за
да гледа старата си майка. След смъртта на последната ищецът многократно я
канил да му предаде ателието,но ответницата отказвала,което наложило през 2013
год. да й изплати нарочна нотариална покана да напусне имота,а през 2014 год.
да подаде и жалба в прокуратурата.
Твърди,че ответникът Л.Г.Л. владее имота без правно основание,тъй
като не е негов собственик и няма никакво друго основание да го държи или
владее.
Ето защо на основание чл.108 ЗС
моли съда да постанови решение,с което да признае собствеността му по отношение
на ответника и да осъди Л.Г.Л. да му предаде владението върху
процесния имот.
Претендира на основание
чл.59,ал.1 ЗЗД заплащане на сумата от 3000 лв., с която последната се е обогатила
за негова сметка ползвайки имота без основание за времето от 25.09.2013г. до 25.09.2014 год. , както и законовата лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното и изплащане.
Претендира разноските по
делото.
Ответникът Л.Г.Л., ЕГН: ********** оспорва исковете. Твърди,че
е придобила собствеността върху процесния имот по силата на 10 годишно
непрекъснато и явно владение, датиращо от 1998 год. и продължаващо и
понастоящем.През това време ищецът е знаел за това,че владее имота като свой,но
не се е противопоставил на това владение до 2013 год. ,когато е изпратил
нарочна нотариална покана,но и към който момент 10 годишната давност е била
изтекла.
Прави евентуално възражение за
прихващане на претенцията за заплащане на обезщетение от 3000 лв. със
стойността на извършените подобрения в имота в размер на 2465 лв. и вземане за неоснователно обогатяване придобито
по силата на цесия в размер на 1990.28 лв.
Предявява и насрещен иск за
установяване със силата на присъдено нещо по отношение на П.С.Л.,че Л.Г.Л. е собственик на процесното Ателие № 1,
находящо се в гр.С., ул. ****** № 24, ет.1. с площ от 42, 09 кв.м.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, след
като
обсъди направените
доводи
и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от
приложения по делото нотариален акт Нотариален акт № 160 дело № 4076/89 год.
изд. от Нотариус при РС- С. П.С.Л. е придобил в резултат на членство в ЖСК „******”
следния имот- Ателие № 1, находящо се в гр.С., ул. Г.****
№ **, ет.1., над подземните гаражи, с площ от 42, 09 кв.м., заедно със складово
помещение от 27.46 кв.м., състоящо се от входно антре, кабинет, клозет-баня и
складово помещение/отделено от входното антре на кооперацията/, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата.
С Решение № 86 по
бр.д. № 3423/1996год.на СРС влязло в сила на 04.06.1997 год. е постановено,че П.С.Л. е едноличен
собственик на ателието с площ от 42, 09
кв.м.,а вече бившата му съпруга Л.Г.Л. става
едноличен собственик на складовото помещение от 27.46 кв.м.
С нотариална покана връчена на
ответника на 25.09.2013 год. П.Л. е поканил бившата си съпруга да освободи
ателието,като я е уведомил,че от датата на поканата дължи и наем за ползването
на имота в размер на 250 лв. месечно.
Представен е договор за
прехвърляне на вземане между Т.П. Л.-П. и Л.Г.Л.,по силата на който първата е
прехвърлила свой вземания спрямо П.С.Л. в размер на 1990.28 лв и уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД без
доказателства за връчването му.
По делото е представена заповед
от 14.03.2016 год./на л.116-117/,от която е видно,че спрямо П.С.Л. и Р.П. Л. е
предприета административна мярка по ЗУТ за премахване на незаконен
строеж-завземане и преустройство на коридор-обща част на сградата,между ателие
и мазе“ в
гр.С., ул. ****** № 24.
От
заключението на назначената СИЕ се установява,че средния пазарен наем на
процесния имот за времето от 25.09.2013г.
до 25.09.2014 год. е в размер на 340 бв. Месечно или
общо за периода 4080 лв.
От
заключението на назначената СТЕ/първоначално и допълнително/ се установява,че в процесното ателие са
правени СМР – необходими на стойност 1127 лв. и други подобрения на стойност
2661.10 лв.
По делото е разпитан като М.М.-К. ,която установява,че последно е посещавала въпросното
ателие в края на 90-те години,когато ищецът го е ползвал за работа свързана с
музика и композиране.По молба на бившата си съпруга освободил ателието,за да
може там да живее последната с майка си,която била болна.След смъртта на последната
искал веднага да се върне в ателието ,но децата му го молили да остави бившата
му съпруга да живее там и той се съгласил.Тогава били в добри отношения с
последната и с децата си,имал си ключ за ателието,но не искал веднага да я гони
оттам.Бил с мек характер,отстъпчив.
Свидетелят К.С. установява,че
първоначално ателието е ползвано от ищеца за творчество-такова е било и
предназначението му.В ателието имало роял. Бил помолен от бившата си
съпруга/настояща ответница/ да й освободи ателието , та там тя да живее с
болната си майка и понеже бил добродушен се съгласил.
От показанията на св.А.А./бивш съпруг на дъщерята на страните Радина,но живеещ с
нея на семейни начала и понастоящем/ се установява,че първоначално в ателието
живеел ищеца,а от 1998 год. там се нанесла да живее Л.,като с нея живеела и
майка й. П.Л. идвал редовно в ателието за Бъдни вечер,а и по други поводи,но не
е имал претенции,че ответницата ползва ателието.Последната е правила ремонтите
в него без да пита ищеца.През 2013 год. ищецът предявил претенции за имота,дори
се опитвал да проникне в него чрез срязване на вратата.До 2013 год. отношенията
на страните били нормални.
Свидетелят С. С. установява,че Л.
често го е ангажирала за различни ремонтни работи в процесното ателие-през 2000
и 2008 год. пренареждане и лакиране на паркета,през 2000 г. лакиране на
ламперията,освежителен ремонт и боядисване с латекс,а през 2002 год. ремонт на
банята и тоалетната.През 2010 год. е правен частичен ремонт и на ел.
инсталацията,такъв е правен и през 2013 год.,когато са поставени и решетки на
ателието и метална входна врата.Винаги за всичко е плащала Л..
От показанията на св.П. /съпруг
на дъщерята на страните Т./,се установява,че от 1998 год. в ателието е живеела Л.
и майка й, но с позволението на П.. Ищецът е идвал рядко,обикновено за
Коледа.Последния е виждал,че се правят ремонти в ателието,но не е възразявал,не
е имал претенции. Л. е владеела имота като свой,не е имала другаде къде да
живее.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът П.Л. е предявила ревандикационен иск по чл.108 ЗС, по който носи
доказателствената тежест да установи, че
е собственик на вещта, чието връщане се иска и че ателието се владее от
ответника.
В тежест
на ответникът е да докаже основанието, на което владее или държи.
При анализа на доказателствата
по делото съдът намира предявения ревандикационен иск
за основателен.
Мотивите за този извод на съда
са следните:
Установено е и няма спор по
делото,че през 1997 год. П.С.Л. е придобил собствеността върху описания в исковата
молба имот по силата на доброволна делба с ответницата , обективизирана в
споразумение по чл.99,ал.3 СК/отм./ в решение на СРС от 12.05.1997 год. Година
по-късно ищецът позволил на ответницата да се нанесе в ателието заедно с
болната си майка.Този факт се установява от показанията на св. М.-К.,С. и П.. Първите
двама от свидетелите са категорични,че П.,който бил добродушен човек, проявил
разбиране към ситуацията,в която бившата му съпруга е трябвало да се грижи за болната
си майка си неотлъчно и въпреки,че не е бил длъжен е предоставил на Л.
ползването на ателието.Св.П. знае от самата Л.,че П. й е разрешил да живее в
ателието.
От горното следва извода,че
ответницата е заживяла в ателието с разрешението и съгласието на неговия
собственик,като логично последния не се е противопоставял на извършваните в
него необходими ремонти. По мнение на съда установената от ответницата Л. фактическа
власт е била такава на държане,а не на владение. Разликата между владението и
държането не е във фактическата власт,а в намерението на субекта осъществяващ
тази власт да владее имота като свой собствен /т.н. анимус/
и доколкото, придобиването на право на собственост по давност е оригинерен
способ, е необходимо това намерение да се демонстрира
ясно и категорично по отношение на всички, но най-вече по отношение на самия
собственик.Поддържането на ателието и извършването на ремонти в него от страна
на ответницата не демонстрират своене,тъй като е
нормално този , който ползва имота да го и поддържа. Доказателства за такава
демонстрация на своене/владение/ спрямо П.Л. има проявена
едва през 2013 год.,когато ответницата е отблъснала опита на ищеца да се нанесе
в ателието и оттук е последвала нотариалната покана,а след това и жалбата до
прокуратурата. Едва от този момент е налице владение от страна на
ответницата,като до 2013 год. нейната власт следва да се квалифицира като
държане по смисъла на чл.68,ал.2 ЗС.За този период презумпцията на чл.69 ЗС е
оборена.
При гореизложеното съдът намира
за установено,че ищецът е собственик на процесното ателие, че това ателие се
владее от ответницата Л.Л. без правно
основание,поради което последнната следва да бъде
осъдена да предаде владението върху имота на неговия собственик-ищеца П.Л..
При това положение
претенцията на ответницата с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК за придобиване собствеността на имота по давност
заявена като насрещен иск се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Претенцията на ищцата за
заплащане на дължими от страна на ответника граждански плодове от ползването на
процесния апартамент е квалифицирано от съда като иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД. Доколкото е налице специален иск на собственика срещу недобросъвестния
владелец коректната квалификация е иск по чл.73,ал.1 ЗС.
Предпоставка за възникване на
правото на обезщетение по чл. 73 от ЗС
законът предвижда собственикът да е бил лишен от възможността да получава
добивите поради поведение на владелеца. С оглед получената от ответницата
нотариална покана и заключението по СИЕ съдът намира,че претенцията в размер на
3000 лв. е основателна.
По отношение направеното от
ответницата възражение за прихващане с горната сума със суми дължими за
подобрения в процесния имот и такиви дължими по
договор за цесия ,съдът намира следното:
Доколкото право на обезщетение
за извършени подобрения в чужд имот има само владелецът, а не и държателят,то
претенциите на ответницата за подобрения извършени преди 2013 год. са
неоснователни само на това основание,тъй като тя е била държател на имота.През
2013 год. ответницата е извършила в качеството си на недобросъвестен владелец
подобрения изразяващи се в поставяне на метални решетки на ателието и на
метална врата,които подобрения в СТЕ са на стойност 1000 лв./т.14,15 и 16 от закл. На л.70 от делото/. Тази сума следва да се прихване с
посочената по-горе такава от 3000 лв. представляваща наемоподобно
обезщетение в полза на ищеца.
Претенцията на ответницата за
прихващане със сума по договор за
прехвърляне на вземане между Т.П. Л.-П. и Л.Г.Л. /без дата/ за сума в размер на 1990.28 лв. не е
основателна,тъй като въпросната цесия има действие спрямо ищеца едва от
уведомяването му за нея,а видно от представеното уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД П.Л.
не е бил уведомен за цесията..
Ето защо в крайна сметка и след
прихващането от 1000 лв. Л.Г.Л. следва да бъде осъдена да заплати на П.С.Л. по иск с
правно основание чл.73,ал.1 ЗС сумата от 2000 лв. ,ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-15.12.2014
год. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1521 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,че ищецът П.С.Л., ЕГН: ********** със
съдебен адрес: *** чрез адв.Т.В.-САК
е собственик на АТЕЛИЕ № 1, находящо
се в гр.С., ул. ****** № **, ет.1., над подземните гаражи, с площ от 42, 09
кв.м., състоящо се от кабинет и баня-тоалетна, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, съответстващ на
самостоятелен обект в сграда с ид. № 68134.407.233.1.1., съгласно Схема изд. на 20.03.2014 год. от Службата по
геодезия, картография и кадастър-С., с предназначение: жилище, апартамент, при
съседи: имоти с ид. № 68134.407.233.1.18, 68134.407.233.1.25, 68134.407.233.1.24, 68134.407.233.1.23, 68134.407.233.1.3
и имот № 68134.407.233.1.4. и на основание чл.108 от ЗС ОСЪЖДА Л.Г.Л.,***
съд. адрес
***, чрез адв.И.М. да предаде на П.С.Л., ЕГН: ********** владението
върху описания недвижим имот.
ОСЪЖДА
Л.Г.Л., ЕГН: ********** да заплати на основание
чл.73,ал.1 ЗС на П.С.Л., ЕГН: ********** сумата от 2000 лв. представляваща
обезщетение за ползването на процесния имот без основание за времето от 25.09.2013г.
до 25.09.2014 год. , както и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 15.12.2014
год. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 1521 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
Л.Г.Л., ЕГН: ********** против П.С.Л., ЕГН: ********** установителен иск за собственост с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК относно следния имот-АТЕЛИЕ № 1, находящо
се в гр.С., ул. ****** № 24, ет.1., над подземните гаражи, с площ от 42, 09
кв.м., състоящо се от кабинет и баня-тоалетна, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, съответстващ на
самостоятелен обект в сграда с ид. № 68134.407.233.1.1., съгласно Схема изд. на 20.03.2014 год. от Службата по
геодезия, картография и кадастър-С., с предназначение: жилище, апартамент, при
съседи: имоти с ид. № 68134.407.233.1.18, 68134.407.233.1.25,
68134.407.233.1.24, 68134.407.233.1.23, 68134.407.233.1.3 и имот №
68134.407.233.1.4 като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: