РЕШЕНИЕ
№ 34
Велико Търново, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на прокурора ……………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 417/2020г. по
описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по Жалба, вх.№ 2486/16.07.2020г.
в АСВТ, подадена от П.Р.А. ***.
Оспорва се, в неговата цялост, Ревизионен
акт № Р-04000419005557-091-001/16.03.2020 година, издаден от орган по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в обжалваната част, с Решение №
86/05.06.2020 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП.
С РА са установени допълнителни задължения
за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: за 2014г.-
главница 6 236,00лв. и лихви 3 088,10лв; за 2016г. – главница 9 273,00лв. и
лихви от 2 707,42лв.; за 2017г. – главница 6 870,00лв. и лихви 2 005,82лв.
II.Становища на страните:
Жалбоподателят счита, че РА е нищожен, т.к. не е подписан. Алтернативно го определя като
процесуално и материално незаконосъобразен като иска отмяната му в цялост.
Счита констатациите на РО за необосновани, а изводите несъответни на събраните доказателства
при ревизията. Доказателствата представени от негова страна са игнорирани, а
други не са събрани служебно. Счита, че са нарушени основните принципи на
обективност, служебно начало и законност при събиране и оценка на
доказателствата по ревизията. Не приема, посоченото от ОП начално салдо от нула
лева за 2013г. Настоява, че напълно необосновано не са приети доказателствата
за получено наследство от баща му в размер на 50 хиляди лева през 2017г., т.к.
същият цял живот е спестявал и се занимавал с отглеждане на животни вече като
пенсионер. Неоснователно е отхвърлено и дарение от чичо му през 2014г. от 25 хиляди лева, съответно
разписките за това от 2013г., 2014г. и 2015г. Твърди, че чичо му – О.Л. е бил
международен шофьор и е разполагал с възможност да помогне на племенника си. Счита, че е налице превратно упражняване на
власт.
Чрез упълномощения процесуален
представител в о.с.з. оспорващият пледира за основателност на жалбата и отмяна
на РА. Депозира писмена защита, в която прави анализ на доказателствата, събрни
в хода на съдебния процес. Според него, разпитът на свидетеля О. Л.сочел, че
същият е разполагал с възможност да подпомогне племенника си – П.А. с посочените парични суми. Освен това
СИЕ сочела, че за 2014г., 2016г, 2017г. и 2018г. жалбоподателят формира загуба
за дейността си за търговия с коли. ПоР.това не дължи данъците, определени от
РО. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски,
за което не представя Списък, но ги цитира за протокола като ДТ-50лв. и
възнаграждение за ВЛ 600лв.
Ответникът по
оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Моли при
постановяване на съдебния акт да се вземат предвид изводите относно
законосъобразността на РА, изложени в Решение № 86/05.06.2020 година на ДОДОП-Велико
Търново. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Доводите в същата се
свеждат до това, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не оборват фактическите констатации на органите по
приходите. ПП настоява, че не е доказано по отношение сумите, които Пл. А.
твърди да е получил от чичо си О.Л. да са били на разположение на същия
съответно през 2014г.-25 х. лв., през 2013г.-30 хиляди лв. и 15 хиляди пез
2015г. Защото от една страна не е доказано, че О. Л.е имал доходи в такъв
рамер, че да му позволят да посреща собствените си семейни разходи и да
подкрепя така племенника си. Настоява, че е съмнителен факта, защото същите
суми първоначално са декларирани от самия жалбоподател като заеми, а после се
твърди, че това са дарения. Не са представени и доказателства за пренасяне на
сумите през граница, в съответствие с разпоредбите на Валутния закон. Като
втори акцент в ПЗ е изградена тезата, че СИЕ не е от естество да опровергае
фактическите констатации на РО. В РА е направена съпоставка между имуществото
на лицето и получените от него приходи, доходи и източници на финансиране, а не
просто изследване на парични потоци. Самите парични средства, в брой и по
банкови сметки участват в тази съпоставка като крайното салдо за предходния
период е начално салдо за следващия, но жалбоподателят не е посочил такива
суми. ПоР.това, счита че неправилно в паричните потоци, изготвени от
експертизата са включени суми - налични
парични седства, които не са посочени от жалбоподателя в декларациите по
чл.124, ал.3 от ДОПК. Освен това, изследването на ВЛ е непълно, т.к. не е
изготвен, ОПР, счетоводен баланс, отчет за паричните потоци и т.н. Тъй като РЛ
не е регистрирано като търговец и не е водило счетоводство, за да отчита
приходи и разходи, то съществен показател е движението на паричните средства. В
случая е определена обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като включва
освен ДО по чл.26 от с.з. за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец и резултата от съпоставкта по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.123,
ал.1, т.1 от ДОПК, формиран на база движението на парични средства – получени и
изразходвани/.
ПП на ответната страна претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено
съобразно материалния интерес, в размер на 1 435,42лв. Представя Списък в
о.с.з.
III.По
допустимостта на производството:
Съдът установи, че посоченият по-горе
Ревизионен акт се оспорва с искане да бъде отмене изцяло. Всъщност в частта
относно данъчен период на 2013г., 2015г. и 2018г. същият е влязъл в сила, т.к.
за същия не са установени допълнителни задължения за пряк данък върху годишна
ДО по чл.17 от ЗДДФЛ. В тази част РА не променя правното положение на РЛ, тъй
като не установява данъчни задължения, нито коригира деклариран вече резултат.
В тази връзка, в същата част, РА не е бил предмет на контрол и не е потвърден
по административен ред от ДОДОП. ПоР.това, при липса на правен
интерес и конкретни оплаквания, в същата част РА е влязъл в сила. По тези
съображения обжалването в посочената част вече пред съда е недопустимо, т.к. е осъществено при липса на
абсолютна процесуална предпоставка за това. На
основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в
тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено
в същата.
По отношение на останалите данъчни
периоди, а именно: за 2014г., 2016г. и 2017г. за задълженията по ЗДДФЛ, жалбата
е допустима. Подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от
оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2
от ДОПК. ПоР.това, че РА е потвърден с Решение № 86/05.06.2020 година на ДОДОП,
в тази част, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение
на ДОДОП е връчено по пощата на 25.06.2020г., а жалбата е депозирана на 09.07.2020г.,
видно от входящия номер при ответника.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на
родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице
пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на
съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила
началото на настоящото съдебно производство
е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и
правни съображения.
IV.По доказателствата:
Съдът указа на оспорващия, на основание
чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова доказателствена тежест е да опровергае
фактическите констатации в РА, които в производството по обжалване на РА,
издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК, се считат за верни до доказване на
противното. В тази връзка следва да установи за съответните периоди на
ревизията различно начално салдо за 2013г., други стойности на разходите и/или други източници на доходи
през 2014г., 2016г. и 2017г., в т.ч. получаването на суми по наследство и
дарение или че превишението между неговите приходи и разходи като ФЛ за периода
на ревизията не е съществено.
На ответника
указа, на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.1, т.2 и
т.7 от ДОПК, че следва да докаже наличието на презумпционните предпоставки за
това, в т.ч. че не са подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, за упражняваната
по занятие търговска дейност, че са
налице данни за укрити приходи или доходи от същата, че има
несъответствие между декларираните и/или получени приходи и доходи на лицето, от една страна и
неговото имуществено и финансово сътояние за ревизирания период, от друга
страна.
Във връзка с горното ответната страна
представи з.к. от административната преписка по издаване на РА, приложена към
Писмо изх. № 1148/16.07.2020г. на Дирекция „ОДОП“, организирана в 5 бр. папки
от общо 827листа. Приети като доказателства по делото са и копия на
електронните документи, издадени при ревизията/ЗВР, РД и РА/, записани на
електронен носител/ вж. ВДС в плик на л.37 от делото/, ведно с файлове за
извършена проверка на електронните подписи и удостоверения по ЗЕДЕУУ,
посредством инструменти за проверка на електронно подписани документи (DS Tool
) – вж. л.42.
В о.с.з., проведено на 22.10.2020г. на
оспорващия е връчено копие от СД с копия на електронните документи по ревизията/л.51/
и на основание чл.184, ал. 5 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК на
жалбоподателя е указана възможността за оспорване на истинността на
представените от процесуалния представител на ответника електронни документи в
срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 28.01.2021г. не е направено
изявление за спорването им, нито е поискано ангажиране на СТЕ - компютърна.
В първо о.с.з. ПП на ответната страна
оспори конкретно посочени писмени документи/договори и разписки за предаване на
суми - вж. л.41 от делото/. За част от
тях, на основание чл.193 от ГПК бе открито производство по проверка на
автентичността на положените подписи и достоверността на съдържанието/вж. л. 51
от делото – три броя разписки/. С посоченото определение бе указано на жалбоподателя,
че негова е тежестта да докаже истиността на тези документи, представени при
ревизията от него. В тази връзка същият ангажира допълнително писмени
доказателства/нови/ и показанията на един свидетел.
В о.с.з. на 22.10.2020г. са приети
писмени доказателства/л.43 и сл./, както и в о.с.з. на 28.01.2021г./л.84 и
сл./, представени от жалбоподателя в легализиран превод от турски език. Същите
са във връзка с твърденията, че О.Л. е работил като международен шофьор и с
какви парични суми е разполагал и могъл ли е да предостави помощ в тези размери
на П.А..
От страна на ПП на жалбоподателя е
направено искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, което е
уважено. Заключението на ВЛ е прието по делото в о.с.з., проведено
на 28.01.2021г., по предвидения процесуален ред, без да е оспорено от страните.
Заключението на експерта е дадено под страх от наказателна отговорност,
предвидена чл.291 от НК, за която вещото лице е предупредено. ВЛ е изслушано
непосредствено от съда, като поддържа изводите си, отразени в писменото ЕЗ.
Съдът кредитира същите с доверие и цени ЕЗ съвкупно с всички други
доказателствени средства, приети по делото.
Посочените в този раздел писмени, гласни
доказателства, електронни документи и съдебна експертиза ще бъдат
обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението по-долу.
Съдът взе предвид констатациите в РА,
становищата на страните и доказателствата по делото, вклч. тези в
административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При
това, намери за установено следното:
V.По фактите:
1.Ревизираното лице П.Р.А. е
физическо лице, което за ревизирания период няма регистрация в Търговския регистър на АВп. С
пререгистрация от 02.10.2019г. същият е вписан като управител, представляващ и
едноличен собственик на капитала на „СТАРС БЮТИ-95”ЕООД с ЕИК *********. При
пререгистрацията е вписана и промяна в предмета на дейност, като е добавена търговия
с автомобили и тапицерски услуги. Предишен управител и собственик на ТД е
дъщеря му А.ПЛ.Р..
РЛ е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ,
което има постоянно местоживеене на територията на България и регистиран
постоянен и настоящ адрес ***. Същият е семеен с две деца, пълнолетни.
За периода на ревизията –
01.01.2013г.-31.12.2018г. няма данни Пл.
А. да е извършвал дейност по трудово правоотношение. Не е подавал декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ. На 22.12.2015г. е подал
Декларация обр.7, в която е отразил данни за възникване на основания за здравно
осигуряване по чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО за периода от 01.11.2012г. до
01.10.2019г.
За П.Р.А. е подадена информация по чл.73 от ЗДДФЛ от фирми, които са изплатили доходи на лицето от продажба на отпадъци
като вторични суровини на лица, които имат право да извършват дейност по
събиране и оползотворяване на отпадъци.
При ревизията са установени множество сделки по
покупка и продажба на МПС, за които периода между датата на придобиване и тази
на продажба е по-малък от една година. След преценка на допълнително събрани
доказателства от ОП е констатирано, че лицето фактически упражнява търговска
дейност – търговия с употребявани леки и лекотоварни автомобили. При това РЛ не
е регистрирано по реда на ТЗ и не е водило счетоводство.
На ДЗЛ не са извършвани предходни
ревизии.
2. При ревизията са осъществените следните процесуални действия:
На основание чл.37, ал.3 от ДОПК, чл.53 и чл.56 от ДОПК органите по
приходите неколкократно са изискали от ДЗЛ документи и писмени обяснения.
Такива са постъпили еднократно в
съответния офис с вх. № 17486/15.10.2019г. Представени са писмени обяснения, 3
бр. договори за паричен заем и разписка за връщане на заетата сума.
С Уведомление от 20.01.2020г. РЛ е информирано, че данъчната основа за
облагане по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда ан чл.122, ал.2 от ДОПК.
В тази връзка с вх. № 2057/04.02.2020г. от РЛ са представени само писмени
обяснения и Декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, в които са попълнени само в
частта за получени заеми, закупен имот и дарение на имот.
На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изискани данни и информация от държавни
и общински органи: Агенцията по вписванията – Имотен регистър, Община Попово и
Велико Търново - отдел „Местни данъци и такси”, съответните областни дирекции
на МВР.
На основание чл.57 от ДОПК са поискани писмени обяснения и документи от
трети лица: всички банки и застрахователни дружества в страната, дружествата,
предоставяли комунални услуги на Пл. А., доставчици на пощенски услуги, парични преводи
и пратки с наложени платежи, с получател Пл. А., доставчици на стоки и услуги,
отразили в дневниците си за продажби по ЗДДС получател П. Р. А., до нотариуси,
посочили извършени продажби в дн. по ЗДДС, с получател РЛ, до лица, изпратили
пощенски парични перводи на Пл. А..
На основание чл.45, ал.2 от ДОПК по делегация са извършени насрещни
проверки на трети лица – физически лица и фирми, във връзка с декларирани
продажби на МПС и предоставен заем от К.М.В..
Приобщени са доказателства от досието на ДЗЛ, събрани при проверка през
м.07 2019г., предхождаща началото на ревизията – с Протокол от 30.09.2019г. С
Протокол № 1547500/07.02.2020г. са приобщени доказателства, събрани при
ревизионното производство на съпругата на Пл. А., както и ревизионния доклад.
При съвкупния
анализ на събраните в резултат на посочените процесуални действия
доказателства, ревизиращите органи констатират обстоятелства, които определят
като основание за облагане по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК. Считат, че е
извършвана търговски дейност от РЛ - покупко-продажби на употребявани МПС, като
автомобилите се продават основно на загуба и не е ясно какъв е произхода на
паричните седства за закупуването им. При това сделките на са декларирани от А., не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ до началото
на ревизията. РО приемат наличие на данни за укрити приходи или доходи, а
декларираните доходи не съответстват на имущественото състояние на РЛ за
ревизирания период. В тази връзка ОП са връчили на лицето, на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК Уведомление от 20.01.2020г., че основата за данъчното му облагане
ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
3. Актът на администрацията:
PA № P-04000419005557-091-001/16.03.2020г. е издаден на основание чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419005557-092-001/17.02.2020г.
Ревизията е за определяне на задълженията на физическото лице за данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2018г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04000419005557-020-001/26.08.2019г.,
връчена на 03.09.2019г., изменена със Заповед
за изменение на ЗВР № Р-04000419005557-020-002/02.12.2019г.
За резултатите от ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен посочения
Ревизионен доклад от 17.02.2020г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е
неразделна част от обжалвания PA Срещу РД е подадено възражение по
реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 5843/06.03.2020 г., по описа на ТД на
НАП В. Търново, което е обсъдено в мотивите на обжалвания РА, но не е прието за
основателно.
На основание на констатациите в РД и
приложените към него доказателства компетентните органи по приходите са издали
обжалвания PA от 16.03.2020г., с който са установени допълнителни задължения за
данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, определена по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: за 2014г.-
главница 6 236,00лв. и лихви 3 088,10лв; за 2016г. – главница 9 273,00лв. и
лихви от 2 707,42лв.; за 2017г. – главница 6 870,00лв. и лихви 2 005,82лв. Тези
задължения са предмет на обжалване в настоящото производство, с конкретни
възражения и доводи в тази връзка.
За яснота следва да бъде изтъкнато, че за данъчни периоди на 2013г., 2015г.
и 2018г. РА не е обжалван и е влязъл в сила.
Ревизията е извършена по особения ред на
чл.122 от ДОПК, като се твърди наличие на основания за това по чл.122, ал.1,
т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. В ревизионния акт ОП сочат, че не е подадена декларация
за реализираните приходи от търговска дейност. Става въпрос за продажба на
употребявани автомобили, което А. е вършил системно по занятие като търговец, въпреки
че не е регистриран по ТЗ. Освен това, ревизиращите органи смятат, че Пл. А. е укрил своите доходи, т.к. направените от РЛ
разходи превишават получените доходи и източници на финансиране. След извършени
компенсирания на излишък с недостиг между съпрузите, превишенията са съответно:
за 2014г. с 62 562,37лв., за 2016г. с 92 935,36лв. и за 2017г. с
68 928,07лв. за тези суми е прието, че представляват недекларирани доходи
по смисъла на чл.123, ал.1 от ДОПК. След анализ на относимите обстоятелства по
чл.122, ал.2 от ДОПК с РА са определени допълнителни данъчни основи за доходи
от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на установените
несъответствия, които са намалени с дължимите ЗОВ по чл.40, ал.5 от ЗЗО, в
съответствие с разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. В резултата е
приложена данъчна ставка от 10 % и са определени размери на задълженията по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ както е посочено по-горе: за 2014г.- главница 6 236,00лв.
и лихви 3 088,10лв; за 2016г. – главница 9 273,00лв. и лихви от 2 707,42лв.; за
2017г. – главница 6 870,00лв. и лихви 2 005,82лв.
4. Решаващият орган при
административното обжалване е намерил фактическите основания на РА за подкрепени
от събраните доказателства, а установените задължения за правилно определени по
основание и размер, поР.което РА е потвърден като законосъобразен, в
обжалваната част.
Възраженията в жалбата са приети за
неоснователни. Директорът на ДОДОП е приел, при анализа на доказателтвения
материал, че органите по приходите действително са установили обстоятелства,
представляващи основание за облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК. П. Р. А.
системно е закупували продавал МПС,
която дейност му придава търговско качество, независимо, че не се е регистрирал
като търговец. Облагаемият доход от тази дейност се формира по реда на чл.26,
ал.1, вр. ал.7 от с.р. на ЗДДФЛ. За резултатите от същата А. не е подал годишна
данъчна декларация за съответинте години, което е обстоятелство по чл.122,
ал.1, т.1 от ДОПК, а с това доходите от същата са укрити – обстоятелство оп т.2
от с.р. Освен това при ревизията е извършена съпоставка между доходите и
финансиранията на лицето от една
страна и извършените от него разходи. За
последните е установено, че явно и съществено надвишават получените доходи и финансирания. Това
правилно е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
Представените от РЛ доказателства са анализирани и не им е дадедна вяра, а заключението на
директора на „ДОДОП” е, че ДЗЛ не е
доказало противното на фактическите констатации в РА. ПоР.това, последните на
основание чл.124, ал.2 от ДОПК се считат за верни, тъй като наличието на
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и
обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с
последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК
са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон е Законът
за данъците върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр.95 от 2006г., в
сила от 01.01.2007г./ с посл. изменения и допълнения.
В настоящото производство съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният
съд дължи решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се
установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер, т.к. същите
възникват по силата на закона, при осъществяване на данъчния фактически състав,
а не от оспорения РА, който е декларативен ИАА.
При дължимата проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:
Оспореният РА е валиден административен
акт.
Съдът констатира, че същият е издаден като
електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен
подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Доказателства за датата
и начина на подписване на РА и РД, както и за валидността на сертификатите на
КЕП към тази дата, са приложени по делото на оптичен носител. Копия на електронинте документи, издадени
при ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, както и РД и РА са представени на хартиен и на
електронен носител /CD в плик на л. 37 от делото/. Екземпляр от CD със същото съдържание
е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя. Последният не се
възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2,
изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, въпреки дадените указания и
възможност за това, с нарочно определение на съда. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ
квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис. Съгласно
чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014,
квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е
създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се
основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В тази връзка
разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ
създават задължения за доставчика на удостоверителни услуги, по искане на
титуляра да издава удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да
води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения
и списъка на прекратените удостоверения. Следователно, публичния електронен
регистър на доставчика на удостоверителлни услуги съдържа информация относно
действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи,
издадени от същия.
В настоящия случай след проверка с
програмен продукт DSTool на копията на електронните документи на СД и
прикачените Удостоверения за КЕП от регистъра за съответния доставчик на
удостоверителната услуга и видно, че представените на СД копия на електронни
документи по ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани като електронни
документи с електронен подпис. Всеки от тях е подписан от органите, посочени за
автори на документа. С оглед изложеното, съдът приема, че изброените ЕД,
издадени при ревизията - РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са
посочени като издатели на същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни
към този период, предвид което издадените от тях документи са
подписани и не са налице основания да се считат за нищожни, като
неподписани от техните издатели.
РА е издаден след провеждане на ревизия,
възложена СЪС звр ОТ 26.08.2019Г. от Й.И.Д. – началник Сектор „Ревизии” ИРМ
Габрово, оправомощена със Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП-В.
Търново. ПоР.предстоящо пенсиониране на същата, преди приключване на
ревизията/вж. л.77 от п-ка 1 на АП/ е постановено Решение за изземване на
преписката от 05.11.2019г./вж. л.73 от папка 1-ва на АП/ и е възложена на В.Г.П..
Последният, считано от 06.11.2019г. е поел изпълнението на овакантената длъжност. В тази връзка е постановено
изменение на Заповед №6/2017г. на ТД със Заповед № 1176/07.11.2019г. на
териториялния директор, с която на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК определя
В.Г.П. за компетентен ОП, който да възлага ревизии и за ИРМ Габрово. В резултат на това със
ЗИЗВР № Р-04000419005557-020-002/02.12.2019г.
В.П.възлага извършване на ревизия на жалбоподателя по ЗДДФЛ за периода 2013г.-2018г. със срок за
завършването й 03.02.2020г. същата е връчена на РЛ на 13.12.2019г.
Съгласно чл.7, ал.3 от ЗНАП,
териториалният директор е горестоящият орган, който на основание чл.7, ал.3 от ДОПК при наличие на обстоятелство, представляващо трайна невъзможност за Й.Д.
да продължи да изпълнява функциите на възлагащ орган законосъобразно е ииззета
ревизионната преписка от същата и възложена на оправомощен по предвидения ред
ОП, който да възлага ревизии.
От горе
изложеното следва изводът, че В.Г.П. е надлежно оправомощен от ТД в
хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. С факта на посочване на органа по
приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК,
определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/
и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички
данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият
орган, участник в екипа, който издава РА е лицето С.Г.Г., която е имала
качеството ръководител на ревизията, което я определя като компетентен АО по
силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
При съпоставката на представените Заповеди
на териториялния директор на ТД на НАП-В. Търново и Решение за изземване на
преписка, която по време и предмет са относими към процесния акт и период,
съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща
при издаването му /16.03.2020г./., предвид отмяната и на препращата норма на
чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът,
че участието на лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа, издал РА,
не прави същия нищожен е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение №
5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по
описа на ВАС. Така посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително
за настоящия съд.
Предвид горното, съдът приема, че РА е
издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на
същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, т.е. РО не са излезли извън предметната им компетентност.
РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис. ПоР.изложеното
в този раздел съдът намери за голословно и необосновано оплакването в жалбата
за нищожност на РА.
Решението на ДОДОП № 86/05.06.2020г., с
което е потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от
титуляра на длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на
мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е
предпоставка за допустимост на съдебния контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че
оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и
степен органи по приходите.
Оспореният РА е законосъобразен от
формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона
писмена форма, такава за действителност, като електронен документ, подписан с
КЕП, което е равнозначно. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поР.което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т.е. мотиви. В тази връзка РД съгласно чл.
120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в
доктрината и съдебната практика същият РД изпълнява и функцията на мотиви към
РА.
При издаване на РА са спазени
процесуалните разпоредби.
При издаване на жалбоподателят е бил
запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е
предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се
е възползвал. Не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, нарушаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и
не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното лице да е имало
някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и
да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е
обективен.
Съдът установи, че са спазени сроковете за
извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда не намира да са
допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на
принципите и разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода
на ревизионното производство приходната
администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала
годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата
за облагане с данъци по особения ред на
чл.122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл.124, ал.1
от ДОПК от 20.01.2020г., че основата за облагане с данък върху доходите на
физически лица за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г. ще бъде определена по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разяснена му е възможността да вземе становище
и да представи доказателства. Изискано е и представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. Такива са
представени с вх. № 2605/30.01.2020г., ведно с писмени обяснения и три разписки
за предадени суми.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК
съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без
да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да
реши въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в
посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора.
След преценка
на констатациите в обжалвания ревизионен акт и РД,
становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът приема
за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания РА:
Формалната логика изисква предвид
извършеното облагане по аналог, да се изясни първо въпросът налице ли е основание
за прилагане на особения ред на облагане по чл. 122 от ДОПК? На този въпрос съдът
отговори утвърдително. Дори само едно от
посочените в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства е достатъчно, за да се проведе
облагането по особения ред на чл.122 от ДОПК. В случая ОП твърдят наличието на
три предпоставки, които съдът намира за безспорно доказани и неопровергани в
хода на съдебния процес. При ревизията е установено и от жалбоподателя не
се оспорва, че за ревизирания период той системно е закупувал и продавал МПС.
Категорично тази дейност като мащаб и времетраене му придава качеството на
търговец. В този случай облагаемият доход за тази дейност следва да се формира
по реда на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. ПоР.това подлежи на
деклариране в годишна данъчна декларация. В случая е безспорно установено, че П.Р.А. няма подадени данъчни декларация, вклч.
за ревизирания период в обжалваната част на РА, а именно: за 2014 г., 2016 г. и
2017 г. ПоР.това съдът намира, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.
1 и 2 от ДОПК, поР.неподаване на
декларация за извършената дейности и укриване на доходите от същата.
Освен това, следва да се има предвид, че
при извършена съпоставка между доходите
и финансиранията на П.Р.А. и извършените от него разходи е установено, че за
2014 г.. 2016 г. и 2017 г. направените разходи явно и съществено надвишават получените доходи и
финансирания. Според настоящия състав тази констатацията в РА остава несъмнена,
въпреки ангажираните пред съда доказателства. Съображенията за този извод ще
бъдат посочени по-долу, но това
представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансово състояние за ревизирания период. Предвид тези съображения съдът
приема, че ревизиращите органи обосновано и законосъобразно са определили данъчната основа по реда на чл.122
от ДОПК, което се потвърждава и от следното:
От събраните множество доказателства в
хода на ревизията, вклч. от архива на нотариуси, купувачи на МПС, договори за
продажбата на същите и др. е установено, че ревизираното лице за периода на
ревизията е осъществявал търговска дейност/продажби на МПС/, но не е
регистриран като търговец. При това правилно РО са приели, че за реализираните
от тази дейност доходи следва да се приложи нормата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ,
която гласи, че по реда за облагане на доходите на ЕТ от стопанска дейност се
облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което всъщност е
търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано
като едноличен търговец. Тук е мястото да откроим обстоятелството, че П.Р.А. не
оспорва, че е извършвал такава дейност по занятие и в обясненията си сочи, че
именно той се е занимавал с финансирането й. Независимо от това, Пл. А. не е
предоставил в хода на ревизията информация за водена счетоводна отчетност за
целите на определяне на данъчен финансов резултат. Това обстоятелство не
претърпя промяна в хода на съдебното дирене. ВЛ потвърждава, че като ФЛ А. не
е водил счетоводство, защото нямал такова задължение. В тази връзка
съдът приема, че обосновано РО са използвали достоверната информация от нотариално заверените договори за покупки
и продажби на МПС, фактурите за продажби
и писмените обяснения за действително заплатените суми от купувачите. В
резултат е установено, че резултатът от дейността като ЕТ е отрицателна
величина. Но това се дължи на ноторния факт, че изповядването на сделките за
покупка на МПС масово се извършва на цени по-ниски от покупната. ПоР.това,
следва да бъде споделен извода на РО, че независимо от този резултат, паричният
разход за закупуването на МПС и приходите от продажбата им безспорно са паричен
поток за физическото лице Пл. А.. Приходната и разходната част на същия са
формирани по следния начин, като са издирени и съобразени относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК:
Органите по приходите са взели предвид следните
получени доходи и източници на
финансиране на жалбоподателя: доходи от продажба на МПС (2014 г., 2016 г. и
2017 г.); доходи от продажба на резервни части за МПС, получени чрез наложен
платеж по „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД (2017 г.); нетните доходи, обложени с
окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, декларирани от платците в
справки но 73 от ЗДДФЛ (2014 г. и 2017 г.); получен заем от К.М.В. (2016 г.);
възстановени суми по кредитни известия, издадени от „ТЕМПО СЕРВИЗ" ООД за
върнати авансови плащания за покупка на употребявани автомобили (2016 г. и 2017
г.); компенсиране с остатъка от доходите на съпругата на жалбоподателя А.А.А.,
установен при съпоставката в хода на извършената й ревизия (2014 г. – 230,39лв.).
Към извършените
от П.Р.А. разходи са отнесени:
разходи за покупка на употребявани автомобили от „ТЕМПО СЕРВИЗ" ООД и
други лица (2014 г., 2016 г. и 2017 г.); комунални разходи за електрическа
енергия, вода, телефон по представени от доставчиците данни (2014 г., 2016 г. и
2017 г.); разходи за заплатени местни данъци и такси по данни от Община Велико
Търново (2014 г., 2016 г. и 2017 г.); разходи за застраховки по представени от
застрахователите данни и документи (2014 г., 2016 г. и 2017 г.); разходи за
услуги и нотариални такси по фактури, издадени и декларирани от регистрирани по
ЗДДС лица (2016 г. и 2017 г.); разходи за погасяване на задължения по получени
заеми от К.М.В. по представена от жалбоподателя разписка (2017г.); разходи за
закупуване на резервни части за автомобили и за куриерски услуги по получени и
изпратени пратки по данни от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД и „СПИДИ" ЕАД (2014
г„ 2016 г. и 2017 г.); разходи за регистрация на МПС по данни от „ИЗИПЕЙ"
АД (2016 г.); разходи за закупуване на недвижим имот - гараж в гр. Велико
Търново, ул. „Зеленка" по НА № 25/19.08.2016 г.; разходи за внесени
здравноосигурителни вноски по данни от данъчно-осигурителната сметка на
ревизираното лице (2016 г. и 2017 г.).
Срещу така установените доходи, финансирания и разходи
в жалбата не се излагат никакви възражения. Оплакванията са свързани с началното салдо от нула лева към 01.01.2013
г.; непризнатото получаване на наследство в размер на 50 000 лв. от починалия
му през 2017 г. баща и получаване на сума в размер на 25 000,00лв. от чичо му О.Л. по представената разписка от
05.02.2014 г. Тук следва да се отбележи, че лицето не
е съдействало при ревизията, въпреки че РО са изискали да представи
информация. П.А. не е представил за целите на ревизията информация за наличните парични средства, с
които разполага, нито какъв е размерът на направените то него разходи. Дори в
декларациите по чл.124, ал.3 от ДОПК не са посочени разполагаеми суми и разходи
за издръжка. А разписките за получени суми от чичо му са представени в самия
край на ревизията, след като вече му е връчено Уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК за облагане по реда на чл.122 от ДОПК.
В резултат на извършената съпоставка РО са установили, че направените разходи надвишават получените доходи и
финансирания с 62 562,37 лв. за 2014 г./вж. стр.58 от РД/, с 92 935,36 лв. за
2016 г. и с 68 928,07 лв. за 2017 г., за които суми е прието, че представляват
недекларирани доходи по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Споделено е
виждането на РО, че доколкото РЛ не е представило доказателства, че
изразходваните в повече от него суми са от необлагаеми източници, то същите следва
да се приемат като облагаеми доходи
от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ. Доходи, които следва да се третират като
придобити през съответната година и доколкото няма доказателства да са обложени
с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО, то същите подлежат на облагане по
аргумент от чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Безспорно е от фактическа страна, че
установената положителна разлика на извършените разходи над получените приходи
представлява, облагаем, но недеклариран доход. Същият РО представят като
данъчна основа за доходи от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ/вж. РД –
стр.62 и сл./. Така при определяне на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ тази по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ е представена от установените превишения,
посочени по-горе, намалени с внесените ЗОВ на ДЗЛ. Съдът е категоричен в извода
си, че доколкото ревизията е проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК, то от
гледна точка на данъчния закон установените превишения на разходите над
приходите, представляват доход с недоказан
произход, съгласно чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. В този ред на мисли правилно
е установена обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на
62 360,77лв. за 2014г., при данъчна ставка от 10% - дължим данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ от 6 236,00лв.; ДО по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
92 733,76лв. и данък
9 273,00лв., а за 2017г. съответно ДО – 68 707,27лв. и
данък - 6 870,00лв.
Изводът на съда, че допълнително установените данъчни
задължения са дължими и правилно определени по основание и размер не се разколебава от доказателствата,
представени от жалбоподателя в хода на съдебния процес, поР.следните
съображения:
Твърдението на жалбоподателя/за пръв път в жалбата до
съда/, че през ревизирания период не е развивал търговска дейност е невярно.
Съвкупната преценка на всички доказателства, вклч. показанията на св. О.А./вж.
л.53 от делото/ сочат, че същият е имал намерение да търгува с употребявани
автомобили и е извършвал такава дейност. Придобивал е употребявани автомобили,
които е продавал в рамките на няколко
месеца след покупката им. ПоР.това, за съда е вън от всяко съмнение, че Пл. А.
е извършвал продажби по занятие, а не за лична употреба на движими вещи. Има
договори за покупко-продажба, платени нотариални такси и застраховки ГО, фактури и обяснения на трети лица,
доказателства за наложен платеж и т.н. Налице е системност на извършените
сделки, техният обем и ритмичност сочат, че това са търговски сделки/продажба
на МПС и части за тях/ с цел препродажба и реализиране на приходи. При това
търговската дейност с употребявани автомобили не е декларирана по надлежния ред
с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Това обстоятелство е още едно доказателство, че РО са
имали фактическо и правно основание да определят данъчна основа по особения ред
на чл.122 от ДОПК.
Оплакването, че неправилно в началното салдо за 2013г.
са заложени нула лева е неоснователно. Дори да допуснем, че по този въпрос РО
не са се съобразили с указание на ИД на НАП, посочено в жалбата, то това не
представлява съществено нарушение. Пред съда жалбоподателят не ангажира
доказателства за разполагаеми парични средства в друг размер в началото на
2013г. Въпросното Указание с изх. № 24-00-1/08.09.2009г. сочи някаква сума за
начално салдо, която няма законова опора и връзка с доказателствата по делото.
Същото не е задължително за съда, а и следва да се отчете, че това е оплакване,
неотносимо към обжалваната и потвърдена от ДОДОП част от РА.
Лишено от фактическо и правно основание е оплакването, че не са доказани
предпоставки за облагане по аналог. По-горе бяха изложени конкретни съображения
в тази връзка, като бе подчертано, че дори само недекларирането на
упражняваната търговска дейност, без дори укриването на доходите от нея, е
достатъчно основание за облагане по особения ред, съгласно чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК. ПоР.това, съдът приема, че предпоставките за облагане по този ред са
доказани от администрацията. Предвид това, доказателствената тежест за оборване
на фактическите констатации в РА се разпределя върху жалбоподателя, което му е
указано от съда. Посочените по-долу разсъждения са също в подкрепа на тезата,
че разходите на лицето превишават доходите и източниците му на финансиране,
което се презюмира от законодателя като облагаем доход. Презумпцията по чл.123
от ДОПК, жалбоподателят не обори в хода на процеса пред съда. Настоящият
съдебен състав не кредитира с доверие твърденията му за получено наследство от
покойния му баща в размер на 50 хиляди лева, нито даренията от чичо му - О.Л.. ПоР.това не са налице основания да се
компенсират установените от РО превишения на разходите с тези източници на финансиране. Аргументите
са следните:
В хода на проверка на П.Р.А.,
извършена преди ревизията и приключила с Протокол № II-04000419052981-073-001 /26.07.2019 г., на жалбоподателя е връчено
искане да представи доказателства за
доходи и финансирания за периода 2013г.-2018г. Такива не са представени. При ревизията, жалбоподателят е представил само
писмени обяснения, в които твърди, че е получил като наследство 50 000,00 лв.
от баща му Р.А.О., починал на 16.04.2017
г. В противоречие на това в представените декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в частност в декларацията за 2016 г. П.Р.А. е декларирал наследство
в размер на 50 000,00 лв. към 01.01.2016 г., което е с нулева стойност към
31.12.2016 г. В тази връзка съдът намира, че ОП правилно не са кредитирали това
твърдение, защото не е подкрепено с доказателства. Ревизираното лице не
представи пред съда доказателства за възможността баща му Р.А.О. да спести
подобна сума - трудови книжки, трудови договори, фишове за работна заплата,
данъчни декларации за декларирани доходи от продажба на животни и др. Служебно
събраната информация сочи, че Р.А.О. е осъществявал трудовата си дейност
основно преди 1999 г. В тази връзка следва да се вземе предвид Законът за
деноминация на лева, обнародван в Държавен вестник бр. 20 от 05.03.1999 г. И
ако се допусне, че Р.А.О. е имал спестени парични средства от трудовата си
дейност, съхранявани вкъщи, то следва да са налице доказателства за обмен на
тези суми от неденоминирани в деноминирани левове, каквито ревизираното лице не
е ангажирало. Извършена проверка в информационната система на НАП сочи, че Р.А.О.
в периода от 01.01.2014 г. до 16.04.2017 г. е получавал пенсия в размер от
303,00 лв. до 324,00 лв. От тези данни може да се заключи, че Р.А.О. не е
получавал трудови възнаграждения в големи размери. В информационната система на
НАП, за Р.А.О. няма подавани данъчни декларации за периода 2007 г. - 2016 г.,
т.е. не се потвърждава твърдението, че това са реализирани доходи от продажба
на животни.
|
|
По силата на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
доказателствената тежест е на жалбоподателя. Това в случая предполага, при условията на пълно доказване жалбоподателят
да докаже обстоятелството за възможността баща му Р.А.О. да спести твърдялата
сума, както и обстоятелството, че е оставил сумата в изключителна собственост
на сина си П.Р.А., с оглед наличието на още две деца. Това обаче не се
осъществи в хода на процеса. ПоР.това за съда не е налице основание твърдяната сума от 50
хиляди лева като наследство да компенсира недостига на парични средства/приходи/
в размер на 68 928,07 лв. през 2017г. В тази връзка като не са приели тези
твърдения за истина РО не са нарушили принципите на обективност и служебно
начало, противно на соченото в жалбата. Налице са съображения, поР.които не се приема тази сума от РО. Развоя на
съдебния процес не промени това, не се представиха нови доказателства в тази
връзка. ПоР.това съдът споделя изцяло виждането на администрацията, че
жалбоподателят не доказа да е получил наследство от покойния си баща през 2017г. в размер на 50 хиляди лева, както твърди в
писмените си обяснения.
Относно сумите, за които П.А. твърди, че са
предоставени от чичо му О.Л. съдът прие следното от фактическа и правна страна:
РО са приели, че разписките за
получени суми от О.Л. са новосъздадени за целите на ревизията документи, които
целят да установят благоприятни обстоятелства за ревизираното лице, защото са
представени едва в края на ревизията и
не са подкрепени с други доказателства. Действително потвърждава се, че
при извършената проверка на П.Р.А., приключила с Протокол № П-04000419052981
-073- 001/26.07.2019 г., с искане № П-04000419052981
-040-001 /20.03.2019 г. от жалбоподателя са били изискани доказателства за получени
дарения (т. 7) и за получени заеми (т. 8). Разписките за получени суми
от О.Л. обаче не са били представени по време на проверката. По-късно, в хода
на ревизията с първото връчено на ревизираното лице искане №
Р-04000419005557-040-001/30.08.2019 г. отново са били изискани доказателства за
получени дарения (т. 15) и за получени заеми (т. 12), но отново П.Р.А. не е
представил или твърдял, че е получил от О.Л. парични суми под каквато и да било
форма. В декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, представени от жалбоподателя в
отговор на искане № Р-04000419005557-040-002/20.01.2020 г„ в раздел III,
таблица № 9 „Получени кредити /заеми/" за 2014 г. е вписан заем в размер
на 25 000,00 лв., получен от О.Л./вж. л. 102-гръб от папка №1 на АП/. По същия
начин са декларирани заеми от О.Л. и за необжалваните 2013 г. и 2015 г.,
съответно в размер на 30 000,00 лв. и 15 000,00 лв. Във възражението към РД и
жалбата пред ДОДОП вече се твърди, че това са дарения. В този смисъл са
показанията на свидетеля А., който не можа да даде убедителен отговор на
въпроса, защо са съставени разписките, ако се касае за дарение, а не заем. Това
противоречи и на последващите му изявления, че той и синовете му имали желание
съвместно с племенника му да развиват бизнес с употребявани автомобили в
България/вж. л.53 от делото/. Предвид тези показания и с оглед създадените
разписки, съдът допуска, че се касае за заеми, което подкрепя фактическата
констатация в РА за развивана търговска дейност – търговия с коли. В
съдържателно отношение разликата е в това, че заемът на парични средства е
реален договор, т.е. трябва да се докаже фактическото предаване на сумата.
Освен това, заемите над определена сума
подлежат на деклариране според ЗДДФЛ, което в случая не е сторено.
Но дори да игнорираме съмненията, които повдига неизясненото основание
за предоставяне на сумите, недоказани остават две много съществени
обстоятелства. Могъл ли е О.Л. да разполага с такива доходи, които да му
позволят да подпомага племенника си с такива сериозни суми в няколко
последователни години/2013г.-2015г./. Кога и как е станало предаването на
сумите от чичото към племенника. Без да подлага на съмнение личната кауза,
която свидетелят изтъква, доколкото става въпрос за лица свързани поР.родство.
Пред съда бяха представени писмени доказателства, в легализиран превод/вж. л.
43-48 и 84-102л. по делото/. Първите подкрепят твърдението на свидетеля/и на жалбоподателя/,
че О.Л. е имал лиценз и е работил като международен шофьор в Република Турция,
в годините преди да се пенсионира. Сочи се периода от 14.02.1983г. до
30.10.2012г. , а международното свидетелство за водач е от 1997г. По оценка на
самия свидетел, която съдът не може да провери месечният му доход е бил около
15 хиляди лева месечно. При това общата сума на „даренията “ възлиза над 70
хиляди български лева, което е почти 5 месечната му заплата. Това би поставило
на изпитание бюджета на всяко домакинство, независимо от родствената връзка. Освен
това налице е противоречие в показанията на свидетеля. Веднъж сочи месечен
доход 15 х.лв., а после обяснява, че имал основна заплата 1000 турски лири плюс
надбавка за максимум два курка по 700 марки.
Посочва, че понастоящем получава пенсия в размер на 2 300 турски лири само
последното е доказано/л.84/ с официален документ. Извлечението от банковата му
сметка, показва спестявания към настоящия момент/около 50 хиляди в български
левове/, което не е свързано/не е относимо/ с периода на ревизията/вж. л.87 и
сл./.
Относно размера на доходите - проверката на тези твърдения – нито ОП, нито
съдът имат правомощията да вършат такава на територията на Турция. Специалният
закон гласи/вж. чл. 116, ал. 1 от ДОПК/, че когато за установяване на
задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и
обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да
представи доказателства за изясняването им. В този смисъл, всички твърдения
изложени в жалбата по отношение на О.Л., следва да бъдат доказани от
жалбоподателя, с оглед вменената му доказателствена тежест по силата на чл.
116, ал. 1 от ДОПК. В случая не е налице пълно
доказване на този факт, т.к. не са представени заверени трудови договори,
служебни бележки за получени доходи и платени данъци в Турция.
В непосредствена връзка с горното съдът прие трите разписки/вж. л.116 и
сл. в папка №1 на АП/ за автентични, като подписани от О.Л., който потвърди
този факт, когато му бяха предявени в о.с.з. Независимо от това и предвид
горното, съдът не счита същите за достоверни по съдържание. Защото не са
представени доказателства О. Л.да е пребивавал на територията на България на съответната
датата, на която се твърди предаването на сумата (международен паспорт). Към
този момент след 2012г. лицето твърди, че вече работи във вътрешния транспорт.
Не са представени доказателства и за внасянето на паричните средства на
територията на България (митнически декларации по чл. 11 а от Валутния закон). Нормата
сочи, че пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи.
В заключение като съобрази, че представените 3 бр. разписки са документи, съставени между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б“а“ от ДР на ДОПК съдът намира, че правилно ОП са подложили на съмнение разписките. Същите преценени с оглед всички други данни по делото и като се има предвид заинтересоваността на свидетеля не оборват фактическите констатации на РА. ПоР.това сумата от вписан заем в размер на 25 000,00 лв. в декларацията за 2014г. не може да послужи за компенсация на недостига от 62 562,37лв. за същата година, установен от ревизията. Защото дори да се допусне факта на спестяването на такава сума, не е доказано предаването й на П.А..
В самия край на изследването трябва да се обсъди заключението на ВЛ по
приетата ССЧЕ. Съдът го кредитира с доверие като компетентно дадено под страх
от наказателна отговорност, но не счита, че следва да основе решението си на
него. Защото задачите, които са му поставени не кореспондират с приетите за
установени по делото факти. Така задача първа е за изготвяне на паричен поток
за 2014г. като в същия в начално салдо се включи сумата от
5 754лв./установено в РД като крайно салдо за 2013г./ и две суми от О. Л.–
за 2013г. – 30 х.лв. и 25 хиляди за 2014г. Относно сумите от О. Л.съдът по-горе
изложи подробни мотиви, защо не следва да бъдат включени в паричния поток.
Началното салдо установено от ревизията не е посочено от РЛ в представените
декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, поР.което правилно не е зачетено от РО.
Втора и трета задача към ВЛ са свързани с дейността по продажба на МПС
и отношенията с дружеството „ТЕМПО СЕРВИЗ“ООД. Втората да изготви финансов
отчет за дейността на РЛ по чл.26 от ЗДДФЛ и да определи данъчен финансов резултат. Третата задача е предвид
резултата от задача 2 да се изготви нов паричен поток, от който да се премахнат
сумите заплащани от и на „ТЕМПО СЕРВИЗ“ООД.
При отговора на задача №2 изследването на ВЛ при така зададените
параметри сочи, че резултатът от дейността
по търговия с коли е отрицателна величина/загуба/, за която не се следва
задължение по ЗДДФЛ. ВЛ посочва, че дадените и съответно получени суми би
следвало да се отчетат счетоводно като
разчети – задължения и вземания, поР.което не засягат отчитането на приходи и
разходи и не формират финансов резултата
от дейността. Същите би трябвало да намерят отражение в съответните счетоводни
сметки за разчети и само крайните остатъци по тях в края на периода в активите
и пасивите на баланса на ЕТ.
Несъгласието на съда с тези изводи е на принципна основа и не касае
принципите на счетоводното отчитане. Безспорно е установено, че П.А. е
упражнявал търговска дейност без да е бил регистриран по ТЗ и без да е водил
счетоводна отчетност. Безспорно като ФЛ същият няма задължение да води такава,
но като търговец е бил длъжен. Освен това, ревизиращите органи не са длъжни „да
завеждат счетоводството на търговеца“, за да го обложат. По аргумент за
по-силното основание това не може да стори и ВЛ. Как хипотетично е трябвало да
се осчетоводи резултата от дейността на ЕТ с „ТЕМПО СЕРВИЗ“ООД е въпрос, който
е ирелевантен. Законодателят в случаи като настоящия е предвидил облагане по особения
ред на чл.122 от ДОПК. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката на
имущественото състояние и направените разходи с доказаните доходи и източници
на финансиране е особен процесуален начин (чл. 123, ал. 1 от ДОПК), извън
регламентираните такива в ЗДДФЛ. Предпоставките за прилагане на този ред
представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия
принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето
на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите.
Законово са определени механизмът и редът, които следва да се спазват при
осъществяването на тази дейност от страна на ревизиращия орган и това е
регламентирано в ал. 2 на чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Определената данъчна
основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да
бъде напълно точна. Но това е в резултат от поведението на данъчно задълженото
лице – упражнява дефакто търговска дейност, за което не води счетоводство и
укрива доходите от същата. ПоР.тази принципна несъвместимост приетата по делото СИЕ не е от естество да опровергае фактическите
констатации на РО. В РА е направена съпоставка между имуществото на лицето и
получените от него приходи, доходи и източници на финансиране, а не просто
изследване на парични потоци. Самите парични средства, в брой и по банкови
сметки участват в тази съпоставка като крайното салдо за предходния период е
начално салдо за следващия, но жалбоподателят не е посочил такива суми. Освен
това, изследването на ВЛ е непълно, т.к. не е изготвен, ОПР, счетоводен баланс,
отчет за паричните потоци и т.н. Ако се изследва цялостно би се установило, че
няма каса на предприятието, т.к. паричните средства са във владението на ФЛ. ПоР.това,
тъй като в отклонение от закона РЛ не е
регистрирано като търговец и не е водило счетоводство, за да отчита приходи и
разходи, то съществен показател е движението на паричните му средства.
Счетоводният финансов резултат на търговеца се формира на база приходи и
разходи, без д асе интересува от движението на паричните средства по тях, т.е.
отчета за паричните потоци не е от значение при неговото определяне. По
различен начин се определя данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ, тъй като тя
включва освен дейността по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ и доходите от съпоставка на
получените и изразходвани суми. В случая
е определена обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като включва освен
ДО по чл.26 от с.з. за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и
резултата от съпоставкта по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, формиран на база движението на парични средства – получени и
изразходвани/. ПоР.това, макар продажбата на МПС да сочи загуба, задължение за
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ възниква и то за доходите от съпоставката, от
източник по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ, във вр. с превишението чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, формиран на база
движението на парични средства – получени и изразходвани/. ПоР.това е лишен от
основание довода на ПП на жалбоподателя, че последният не дължи данъци, т.к. е
продавал коли втора употреба на загуба.
С оглед на
приетите по делото и неоспорени от жалбоподателя доказателства, събрани в хода
на ревизията, както и тези, ангажирани пред съда, настоящата съдебна инстанция
приема, че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които
са послужили при определянето на данъчната основа за облагане. Следва да се има
предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която
в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по
реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В случая по делото са събрани
доказателства както относно наличието както на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
така и относно критериите за
определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поР.което съдът
приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с презумптивна
истинност констатации в ревизионния акт. Последният като обоснован и
законосъобразен следва да бъде потвърден.
Като акцесорно задължение следва да бъдат
потвърдени и начислените лихви върху допълнително установените
задължения по ЗДДФЛ, съответно в размер на 3 088,10лв., 2 707,42лв. и 2 005,82 лв.
VII. Решаващ правен извод:
Оспореният РА е издаден като електронен
докумнент, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и място органи по
приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК писмена форма –
условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити. Мотивиран е от
фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно материалният
закон.
Събраните при ревизията доказателства
подкрепят извода за наличие на обстоятелства, предпоставящи облагането да се
извърши по особения ред на чл.122 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.1, т.2 и
т.7 от ДОПК. От друга страна, събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не покриват изискването за пълно насрещно доказване, с което да бъде оборена презумпцията за вярност на
фактическите констатации на РА, издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че
обжалвания ревизионен акт не страда от пороци обуславящи неговата отмяна.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР
на АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, на Национална агенция за приходите гр.
София следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани
в последното съдебно заседание, в размер на 1 435,42лв., определено съгласно
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми състав на Административен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима жалбата на П.Р.А. с ЕГН ********** против Ревизионен акт №
Р-04000419005557-091-001/16.03.2019 година, издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА за данъчни периоди
на 2013г., 2015г. и 2018г., в която не са установени допълнителни задължения по чл.48, ал.1 за
данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ и ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 417/2020г. по описа на АСВТ,
в същата част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата
на П.Р.А. с ЕГН ********** против Ревизионен акт № Р-04000419005557-091-001/16.03.2019
година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в
обжалваната част, в която са установени допълнителни задължения за данък
върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, определена по реда на чл.122 от ДОПК, както следва: за 2014г.- главница 6 236,00лв. и лихви 3
088,10лв; за 2016г. – главница 9
273,00лв. и лихви от 2 707,42лв.; за 2017г.
– главница 6 870,00лв. и лихви 2 005,82лв.
ОСЪЖДА П.Р.А. с ЕГН
********** *** да заплати на Национална агенция за приходите разноски по
делото в размер на 1 435,42 лева (хиляда четиристотин тридесет
и пет лева и четиридесет и две стотинки) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Прeпис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: