РЕШЕНИЕ
№ 1678
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110217829 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от „С.Л.“ ЕАД, ЕИК **** срещу наказателно
постановление № Р-10-337/19.06.2020 г., издадено заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на основание чл. 221, ал. 8 т. 2 пр.1 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа /ЗППЦК/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 100е, ал. 2 пр. 1 вр. ал.1 т.2 хипотеза първа от
ЗППЦК.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Алтернативно се
иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят „С.Л.“ ЕАД, - редовно призован не
изпраща представител.
1
Въззиваемата страна – Заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” се представлява от юрк. С.
Същият пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като
счита, че нарушението не разкрива белезите на маловажен случай. Счита
срока на закъснение от 5 месеца за отегчаващо отговорността обстоятелство,
като акцентира върху минималния размер на наложената санкция.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, включително за
предходните две инстанции.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Към месец октомври 2019 г. дружеството-жалбоподател „С.Л.“ ЕАД, гр.
София, било вписано под № РГ-05-1684 в регистъра на публичните дружества
и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията
за финансов надзор, воден от КФН. Същият бил емитент на емисия облигации
с ISIN код BG******, допусната до търговия на регулиран пазар.
Свидетелката М. П. Ч. – главен експерт в КФН се запознала с проспекта за
публично предлагане на ценни книжа на „С.Л.“ ЕАД, ЕИК **** и установила,
че дружеството не изготвя отчети на консолидирана база и не е изготвило
консолидиран годишен финансов отчет за 2018 г, поради което съобразно
изискването на чл. 100е, ал. 1 т.2 от ЗППЦК е следвало да предоставя на
довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет
за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната
емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем,
за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на
обезпечението.
Свидетелката Ч. извършила и документна проверка на представени от
дружеството-жалбоподател в КФН на хартиен носител и по електронен път –
чрез системата e-Register отчети и установила, че същото не е представило в
КФН отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на
облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от
облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за
състоянието на обезпечението по облигационната емисия с ISIN код
BG******, допусната до търговия на регулиран пазар за третото тримесечие
на 2019 г. в срок до 30 дни от края на тримесечието тоест до 30.10.2019 г.
2
С оглед горните обстоятелства до представляващия дружеството К. Т. била
изпратена покана за явяване в КФН за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. До изтичане на посочения в поканата срок в
КФН не се явил представител на дружеството, поради което на 29.01.2020 г.
свидетелката Ч. съставила срещу „С.Л.“ ЕАД, ЕИК **** и в отсъствие на
негов представител акт за установяване на административно нарушение № Р-
06-86/29.01.2020 г. Актът бил предявен за запознаване на представляващия
„С.Л.“ ЕАД, ЕИК **** – К. Т. на 24.02.2020 г., който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 19.06.2020 г. заместник –
председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
„С.Л.“ ЕАД, ЕИК **** за извършеното нарушение имуществена санкция в
размер на 2 000 лева. НП било изпратено за връчване чрез „Български пощи“,
но пратката не била доставена, а се върнала на изпращача с отбелязване, че
същата не е потърсена. Срещу НП на 11.03.2021 г. постъпила жалба.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля М. П. Ч., извлечение от регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, част
2 от проспект за публичното предлагане на облигации на „С.Л.“ ЕАД, ЕИК
**** относно емисия облигации ISIN код BG **********, извлечение от
деловодната система на КФН e-Register за подадени от жалбоподателя
документи, покана за явяване за съставяне на АУАН, писмо от кмета на СО -
район Триадица, справка за актуално състояние на „С.Л.“ ЕАД, ЕИК ****,
заповед № 3- 347/13.11.2019 г. на заместник - Председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, известие за
доставяне.
Съдът кредитира изцяло събраната по делото доказателствена съвкупност
като еднопосочна и безпротиворечива, установяваща в пълнота релевантната
фактология.
Показанията на свидетеля М. П. Ч. са в значителна степен подробни,
последователи, логични и намират опора в останалия доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно свидетелят Ч. е
извършила проверката на дружеството – жалбоподател относно предоставен
3
на КФН тримесечен отчет по чл. 100е, ал. 1 т.2 ЗППЦК за третото тримесечие
на 2019 г. за емисия облигации ISIN код BG****** от страна на „С. Л.” ЕАД
в качеството му на публично дружество, емитент на ценни книжа и е
установила, че към 30.10.2019 г. такъв не е бил представен на Комисията за
финансов надзор, в нарушение на изискванията на чл. 100е, ал 2 ЗППЦК.
Свидетелката посочи, че и към датата на съставяне на АУАН – 29.01.2020 г.
такъв отчет не е бил представен в КФН.
Показанията на свидетелката намират опора в представените и приети по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са обективни и
достоверни и от тях съдът извлече информация относно емисията облигации
ISIN код BG******, нейния емитент – „С.Л.“ ЕАД, ЕИК ****. От
извлечението от деловодната система на КФН – e- Register се установи, че до
30.10.2019 г. не е бил представен на комисията тримесечен отчет за
изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната
емисия за третото тримесечие на 2019 г.
От приложената заповед № З-377/13.11.2019 г. на заместник – председателя
на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” съдът
извлечен информация относно материалната компетентност на
актосъставителя М. П. Ч..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол. Решаването на въпроса за спазването на срока
за депозиране на жалба срещу наказателното постановление се предпоставя
от отговора на въпроса налице ли са били основанията за прилагане на
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на АНО.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква на санкционираното лице
да бъде връчен срещу подпис препис от наказателното постановление.
Според ал. 2 на същия текст „когато нарушителят … не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването”. Цитираната разпоредба изисква не само да се
установи, че нарушителят не е открит на адреса, а че това се дължи на
собственото му (на нарушителя) неправомерно поведение – същият да е
променил адреса, на който пребивава без да уведоми АНО за това. В
4
посочената хипотеза следва да се установи, че именно поведението на
нарушителя прави връчването невъзможно, въпреки положените усилия от
страна на АНО.
От материалите по делото не може да се приеме, че в конкретния случай
са били налице предпоставките АНО да приеме, че нарушителят е променил
адреса си без да го уведоми за това. От известието за доставяне на пратка,
съдържаща обжалваното НП е видно, че същата не е доставена, а е върната с
отбелязване, че не е потърсена. Задължението за връчване на препис от НП
обаче е на АНО, а наказаното лице няма задължение да се явява за
получаване на пратки, поради което неполучаване на препис от НП поради
това, че лицето не е потърсило пратката, която го е съдържала не може да
влече за него неблагоприятни последици.
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че не се установи
невръчването на жалбоподателя на екземпляр от обжалваното НП да е било
вследствие неговото неправомерно поведение, поради което изводът на АНО,
че е следвало да се приложи фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и НП да се
счита връчено от датата на поставяне на резолюция върху него е бил
неправилен. Ето защо съдът намира, че жалбата не е просрочена и следва да
бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от
т. 1.1.4 на представената Заповед № З-377/13.11.2019 г. свидетелят М. П. Ч. е
оправомощена да съставя АУАН за нарушения на ЗППЦК и нормативните
актове по прилагането му, а компетентността на АНО следва от изричната
разпоредба на чл. 222, ал.1 от ЗППЦК.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила – АУАН е съставен в отсъствие на представител на
дружеството-нарушител, но след като същото е било надлежно поканено за
това. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е
5
дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При
съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3
ЗАНН.
Съгласно чл. 100е, ал.1 т.2 ЗППЦК емитентът на облигации е длъжен да
предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко
тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е
задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база - в срок 60
дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си
съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване
на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови
показатели и за състоянието на обезпечението. Алинея 2 на същия член
задължава емитента да предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на
обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на
ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия.
По делото безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател „С.Л.“
ЕАД, ЕИК ****, като емитент на емисия облигации ****** е бил адресат на
цитираните разпоредби. Същото обаче не е изпълнило задължението си и не е
представило на Комисията за финансов надзор в срок до 30 дни от края на
третото тримесечие на 2019 г., а именно до 30.10.2019 г. посочения отчет за
емисия ******, с което от обективна страна е осъществило състава на
вмененото му нарушение. Нарушението е формално, осъществено чрез
бездействие в законоустановения срок и е извършено на 31.10.2019 г. - в
деня, следващ изтичането на срока за представяне на тримесечния отчет за
третото тримесечие на 2019 г. на КФН.
С оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице въпросът за субективната страна на
деянието не следва да се обсъжда.
Основният аргумент, изложен в жалбата, с който се мотивира искането за
отмяна на наказателното постановление касае приложение на чл. 28 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно. Извършеното нарушение не
разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. Установи се, че и към датата на съставяне на АУАН
отчетът не е бил подаден, тоест дори и три месеца по – късно задължението
на дружеството не е било изпълнено. Обстоятелството, че се касае за първо
нарушение не омаловажава извършеното, а правилно е било отчетно от АНО
6
при индивидуализиране на административното наказание. Ето защо искането
на жалбоподателя за прилагане на чл. 28 ЗАНН не може да бъде уважено.
Съгласно чл. 221, ал. 8 т. 2 пр. 1 от ЗППЦК за извършеното нарушение се
налага административно наказание „имуществена санкция” в размер от 2 000
до 5 000 лева. С оглед липсата на данни за извършени други нарушения на
ЗППЦК, правилно АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
минималния размер от 2 000 лева, която е справедлива, обоснована и годна да
постигне целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението се
явява безспорно доказано, а наложеното наказание е справедливо, с оглед на
което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на по 80 лева за всяка инстанция –
настоящата, предходната въззивна /по НАХД № 4361/2021 г. по описа на СРС,
НО, 110 състав/ и касационната инстанция /по КНАХД № 10010/2021 по
описа на АССГ/ или в общ размер на 240 лева, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от
процесуалния представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.5 вр. ал. 9 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-337/19.06.2020 г.,
издадено заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 221, ал. 8 т. 2 пр.1 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ на жалбоподателя
„С.Л.“ ЕАД, ЕИК ****, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 100е, ал. 2 пр. 1 вр. ал.1 т.2 хипотеза първа от ЗППЦК.
7
ОСЪЖДА „С.Л.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати в полза на Комисията за
финансов надзор сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело, по НАХД № 4361/2021 г. по описа на СРС, НО, 110 състав и
по КНАХД № 10010/2021 по описа на АССГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8