№ 328
гр. гр. Червен бряг, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20244440100870 по описа за 2024 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК
В РС - Червен бряг в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 683/2024 г. по
описа на РС - Червен бряг – М. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*******************, чрез адвокат С. Б., със съдебен адрес: гр. Червен бряг, ул.
*******************, е депозирал искова молба за установяване на претендираните
вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело
срещу „Х*******************" ЕООД, с ЕИК *******************, със седалище и адрес
на управление гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *******************,
представлявано от И. И. И.. В исковата молба се твърди, че вземането произтича от следните
обстоятелства - Решение № 238/29.10.2020г. на Общински съвет - Червен бряг, с което М. Д.
Д. е избран за прокурист на "Х*******************" ЕООД. Исковата претенция е за
сумата 1 791,36 лева (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и 36 стотинки),
представляваща главница за решение № 238/29.10.2020г. на Общински съвет - Червен бряг,
ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 35,83 лева (тридесет и пет лева и 83 стотинки) и адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
Длъжника не е изпълнил задължението и не е заплатил дължимата работна заплата по
Договора за прокура, в договорения срок, по-конкретно за месец юли 2023г., в размер на
1101,89лв. и за месец август 2023г., в размер на 789,47лв., което обосновало правния интерес
в кредитора от обявяване предсрочна изискуемост на дължимите суми за работна заплата и
1
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 683 по описа на съда за 2024 г. Била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК с № 401
от 11.06.2024г., която била надлежно връчена на ответника на 17.06.2024г. След издаване на
заповедта и в срока по чл.414 от ГПК длъжника/отвеник в настоящето производство, подал
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, че не дължи на ищеца посочената в него сума, без да сочи подробни данни и
обстоятелства. Последното обосновало подаване на искова молба за установяване на
претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 683/2024г. по описа на РС-Червен бряг издадена по реда на чл.410 и сл. от ГПК и
образуване на настоящото производство. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е депозирано възражение.
ИЩЕЦА - М. Д. Д., с ЕГН **********, редовно призован, не се явява. За него
пълномощника и процесуален представител адвокат С. Б., която от името на доверителя си в
писмено становище от 10.09.2024г. поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и
доказан. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА - редовно призована не се явява в съдебно заседание лично. За него
пълномощника и процесуален представител адв. Т. В., която от името на доверителя си
отхвърля иска изцяло, като го намира за неоснователен и недоказан. Заявява пред съда, че
не се дължи на ищеца претендираната сума, тъй като не са ангажирани достатъчно
доказателства, че трудовото възнаграждение е дължимо на М. Д.. В открито съдебно
заседание, проведено на 02.10.2024г., пълномощника на ответника не сочи доказателства в
съдебното дирене, представя такива, с вх. № 4704/02.10.2024г., след провеждане и
приключване на съдебното заседание, с който Съда се е произнесъл, че делото е изяснено и
ще се произнесе с Решение в срок. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен
интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: ч.гр.д. № 683 по
описа на съда за 2024 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за
ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, след
депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и има предмет установяване съществуването на
оспореното в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и
териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг
поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от М. Д. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******************* положителен установителен иск е с правна
квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, заявен при наличие на
2
правен интерес - установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното
производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе
при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на
оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК № 401 от 11.06.2024г. В подкрепа на твърденията са приложени:
сключен между страните Договор за прокура, на основание чл. 21-25 от Търговския закон,
въз основа на решение № 238/29.10.2020г. на Общински съвет - Червен бряг.
По делото ответника, чрез адв. В. твърди, че не се дължи на ищеца претендираната сума,
тъй като не са ангажирани достатъчно доказателства, че трудовото възнаграждение е
дължимо на М. Д.. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право,
като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената
тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен
акт/договор.
По делото ответника не представи годни доказателства, оборващи твърденията на ищеца,
относно дължимата работна заплата по Договора за прокура, в договорения срок, по-
конкретно за месец юли 2023г., в размер на 1101,89лв. и за месец август 2023г., в размер на
789,47лв., подкрепени с Договор за прокура, на основание чл. 21-25 от Търговския закон, въз
основа на решение № 238/29.10.2020г. на Общински съвет - Червен бряг.
При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на
събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи:
Безспорно по настоящото исково производство, както и по воденото преди исковото -
заповедно производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца
Договор за прокура, на основание чл. 21-25 от Търговския закон, въз основа на решение №
238/29.10.2020г. на Общински съвет - Червен бряг, сключен между „Х*******************"
ЕООД, с ЕИК *******************, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг,
общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******************* и М. Д. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******************* в качеството му на прокурист. Безспорно, от справка
в Търговския регистър е видно, че М. Д. Д. е бил вписан в качеството му на Прокурист на
„Х*******************" ЕООД, с ЕИК *******************, за периода от 23.11.2020г. до
03.04.2024г.
Упълномощаването съгласно действащото гражданско право е едностранна сделка, с която
представляваният овластява представителя да извършва правомерни правни действия от
негово име, които пряко го обвързват. Чрез пълномощното възниква правно отношение
между прокурист и принципал, по силата на което търговският управител получава
представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ТЗ прокуристът е упълномощен и
натоварен от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Договорът за
прокура е винаги възмезден, т.е. на прокуриста се дължи възнаграждение. Дори прокурата да
3
не е вписана в търговския регистър, съдебната практика приема, че търговецът дължи на
прокуриста уговореното възнаграждение. Съгласно чл. 23 от ТЗ, отношенията между
прокуриста и търговеца са уреждат с договор, без да се конкретизира характера на договора.
В правната теория и съдебна практика се приема, че този договор може да е трудов или
граждански, но е винаги възмезден, съобразно изискването на чл. 21, ал. 1 ТЗ. В настоящия
случай, видно от приетия и неоспорен от страните като писмено доказателство договор за
прокура, страните са избрали да уредят отношенията помежду си чрез граждански договор.
Когато отношенията между страните са уредени чрез граждански договор, той инкорпорира
мандатно правоотношение, по силата на което прокуристът се задължава да извърши
действия по управлението на предприятието на търговеца, при условията на пряко
представителство, в рамките на учредената му с договора представителна власт. С оглед на
изложеното, настоящият състав намира, че между страните със сключване на гражданския
договор, вписан в Търговския регистър от 23.11.2020г. е възникнало правоотношение, по
силата на което ищецът е бил натоварен и упълномощен да управлява предприятието в
качеството на прокурист. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът през
процесния период, а именно от 23.11.2020г. – деня на вписването в Търговския регистър, до
03.04.2024г. – заличаването на учредената прокура, е получавал дължимите възнаграждения
по сключения между страните договор, извън дължимата работна заплата по Договора за
прокура, за месец юли 2023г. и за месец август 2023г.
За изпълнението на една и съща дейност се дължи едно възнаграждение, което в случая е
изплатено в цялост, с изключение на дължимата работна заплата за месец юли 2023г. и за
месец август 2023г. Събраха се и доказателства, че претендирана сума не е била преведена
по посочена от ищеца банкова сметка. Не се събраха годни доказателства, относно това, че
същата е била получена на каса. Ответната страна, не ангажира гласни доказателства,
относно получаване на дължимата работна заплата за месец юли 2023г. и за месец август
2023г., от страна на М. Д.. Представените след съдебното дирене писмени такива, съдът не
следва да ги обсъжда в мотивите на своето решение.
След като се установи, че между страните е съществувало твърдяното облигационно
правоотношение, то за ответника е възникнало задължението да изплати дължимата сума на
твърдяното правно основание. Ответника не е сторила това, поради което следва да бъде
осъден да заплати на ищеца претендираните с настоящата искова молба суми в пълен
размер. Поради основателността на установителния иск, основателно е и акцесорното
искане, касаещо законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда, а именно - 05.06.2024г. (от л. 2-ри от заповедното производство, от който се
установява датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК). По разноските: При този
изход от спора съдът дължи произнасяне и по размера на сторените в заповедното
производство разноски.
Видно от доказателствата по заповедното производство - ищецът е сторил съдебно-
деловодни разноски в производството по снабдяване със заповед за изпълнение в размер на
435,83 лева общо, от които: 35,83 лева за заплатена държавна такса, 400,00 лева адвокатско
4
възнаграждение, с правно основание чл.37, ал.1 от ЗПП и Наредба 1 от 09 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разноски при обективираното
от ищеца с исковата молба искане следва да бъдат присъдени в пълнота, в изпълнителния
лист, който ще се издаде по Заповедта за изпълнение. Видно от исковата молба ищцовата
страна желае и присъждане на разноските по исковото производство. В представения и
приобщен на л. 40-и от делото Списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна е поискала
присъждане на сумата от 400,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 35,83 лева
доплатена държавна такса за образуване на настоящето производство. По делото е приложен
документ за заплащането на дължимата държавна такса в размер на 35,83 лв.
Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати
дължимите в производството разноски. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящето и в заповедното производство изцяло. Воден от
гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Х*******************" ЕООД, с ЕИК
*******************, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, общ. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. *******************, представлявано от И. И. И., че вземането на М.
Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******************, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 401 от
11.06.2024г. по ЧГр.д. № 683 по описа на с.с. за 2024 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Х*******************" ЕООД, с ЕИК
*******************, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, общ. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. *******************, представлявано от И. И. И. да ЗАПЛАТИ на М.
Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************* направените по
настоящето дело разноски в размер на 435,83 лева /четиристотин тридесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
След влизане в сила препис от решението да се приложи по ЧГр.д.№ 683 по описа на ЧРС за
2024 г.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5