Решение по дело №436/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А. П. Б. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], офис *, против Решение №66 от 02.04.2024 г., постановено по АНД №161/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните правни норми.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд правилно установил всички правно значими факти, но извел неправилни изводи, за да потвърди наложената с Електронния фиш санкция, като били игнорирани разпоредбите на ЗАНН. Неправилно съдът приемал за неоснователно възражението, че Електронният фиш е издаден след изтичане на законоустановения давностен срок по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Сочи се, че от датата на извършване на нарушението – 15.08.2022 г., до най-ранната дата, на която е можело да бъде издаден електронния фиш на жалбоподателя – 29.01.2024 г. (датата на връчване на обжалвания електронен фиш), бил изминал период над година и половина, т.е. давността по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН – една година от извършване на нарушението, безспорно била изтекла. С изтичането на този давностен срок се била погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу А. Б., което следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване – тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението, който едногодишен срок в случая не бил спазен. Твърди се, че при липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя, и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН били приложими и в производствата по издаване на електронен фиш, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлявал акт едновременно с установителни (като АУАН), и със санкционни (като НП) функции. Сочи се, че в случая, очевидно поради несвоевременното връчване на ЕФ серия К №6469323 на ОДМВР – Хасково, била настъпила погасителната давност след една година от извършване на санкционираното нарушение и било налице законово основание санкцията да бъде отменена като незаконосъобразна. Постановявайки решение в обратния смисъл, съдът постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се отмени електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №6469323 от 15.08.2022 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора А. П. Б. от [населено място], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд е обсъдил в обжалваното решение възраженията на административно наказаното лице, като е обосновал изводите си, че Електронният фиш не противоречи на материалния и процесуалния закон. Приел, че същият е издаден съобразно утвърдения със Заповед №Iз-305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е обсъдил, че използваното в конкретния случай техническо средство е преминало проверка, и че е установено, че автомобилът с рег.№[рег. номер] е регистриран на името на жалбоподателя. Въз основа на представения Протокол за използване на техническо средство съдът е установил спазване изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., включително на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото протоколът се съпровождал със снимка на разположението на уреда, която снимка дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС. Приел за безспорно доказано извършването на санкционираното нарушение, изразяващо се в превишаване от водача на лек автомобил на разрешената скорост за движение, като при разрешена максимална скорост от 60 км./ч., при въведено ограничение с пътен знак В26, на посочените в Електронния фиш място и дата – 15.08.2022 г., лекият автомобил с регистрационен номер [рег. номер] е бил управляван със скорост от 96 км./ч., и при отчетен толеранс от минус 3% в електронния фиш било отчетено превишение на скоростта от 33 км./ч. Съдът е установил, че жалбоподателят е бил наказван и друг път за такова нарушение – с Електронен фиш серия К №4094013/27.10.2020 г., влязъл в сила на 15.11.2021 г., като процесното административно нарушение е извършено в едногодишен срок от тази дата, т.е. при условията на повторност, при което правилно жалбоподателят е бил санкциониран с наложена глоба в размер на 600 лв., съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП.

Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Извършването на нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства, няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Правилен е и изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш, няма допуснати съществени нарушения. Съответни на доказателствата са изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш е издаден по утвърден образец и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. От съдържанието на Електронния фиш недвусмислено може да се изведе описанието на нарушението, като ясно е посочено конкретното място на извършването му, нарушените разпоредби – чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, и размера и основанието на глобата.

Неоснователни са единствените оплаквания на касатора – за неспазване на сроковете по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Визираната разпоредба не намира приложение при реализиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш. В чл.34 от ЗАНН са уредени хипотези на срок за издаване на АУАН и за издаване на НП, които обаче не могат да намерят приложение в конкретния случай, тъй като електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

В същия смисъл е и константната практика на административните съдилища, включително и на настоящата инстанция, изразена с Решение №1547 от 09.04.2024 г. по КАНД №167/2024 г., Решение №546 от 29.07.2022 г. по КАНД №448/2022 г., Решение №156 от 01.07.2021 г. по КАНД №395/2021 г., Решение №76 от 25.03.2021 г. по КАНД №97/2021 г., Решение №17 от 27.01.2021 г. по КАНД №1081/2020 г. и др. на Административен съд – Хасково.

Доколкото датата на издаване на електронния фиш е различна от датата на неговото връчване, не може да бъде споделено развитото в касационната жалба становище, че изтичането на период по-дълъг от една година от датата на извършване на административното нарушение до датата на връчване на електронния фиш, осъществява хипотезата на изтичане едногодишния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, при която административнонаказателното производство не се образува.

Тъй като в ЗАНН не е предвидена изрична регламентация на института на давност за погасяване на административнонаказателното преследване в производството по издаване и обжалване на електронните фишове, съгласно чл.84 от ЗАНН приложение намират разпоредбите на Наказателния кодекс. Съгласно чл.81, ал.3, във връзка с ал.1, т.5 от НК, абсолютната давност, при която се изключва административнонаказателното преследване в случая е четири години и половина, и същата не е изтекла и към настоящия момент за извършеното на 15.08.2022 г. административно нарушение.

Изложените в касационната жалба основания за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение са неоснователни. Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №66 от 02.04.2024 г., постановено по АНД №161/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.