Р Е Ш Е Н И Е
№260027/19.4.2022 г. 19.04.2022 година град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV граждански състав
На 12.04.2022 година
В публично
заседание в състав
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т. К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 3427 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с която се претендира да бъде осъден ответникът П.К.Г.
да заплати на ищцовото дружество сумите от 9 712 лв. – главница, 822, 82
лв. – обезщетение за забава за периода 22.02.2020 – 22.12.2020 год., както и
разноски в производството.
В исковата молба се посочва, че на между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 14.02.20219 год.,със
съответните съществени уговори по договора и ОУ към него, по силата на който ищецът отпуснал на
ответника сумата от 11 956 лв. при фиксиран лихвен процент от 0 %. Кредитът
следвало да бъде изплатен на 52 седмични погасителни вноски, всяка в размер на
233 лв. Кредитополучателят изплатил сумата
от 1884 лв., като извършил 3 бр. плащания. Срокът на договора изтекъл на
21.02.2020 год. и т.к. ответникът изпаднал в забава дължал заплащане на лихва
за посочен период. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на
разноски.
В депозирания отговор особения представител на
ответника оспорва иска, като недопустим неоснователен и недоказан. В
представения ПКО липсвало наименование и длъжност на предоставилото сумата
лице. Липсвали данни и за ответника.
Договорът бил написан на шрифт по-малък от 12. В месечните вноски била включена
лихва въпреки предвидения нулев лихвен процент. На стр. 5 липсвал текст.
Погасителния план също бил с шрифт по-малък от 12. Липсвала и дата на ОУ и не било ясно дали са
влезли в сила. Същите не били подписани от ответника и не било ясно дали ги е
приел. Освен това била отпусната сума
значително по-голяма от описаната в ОУ. СЕФ не бил скрепен с подпис на двете
страни. Оспорват се договорни клаузи, като се посочва противоречие с разпоредбите
на чл. 10,ал.1 ЗПК, чл.11,ал.1,т.11 и ал.2 ЗПК, чл.147а, вр.чл. 24 ЗПК. Посочва
се, че договорът е недействителен. Иска се отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните исковата молба се
поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът се представлява от особен представител,
който оспорва иска по изложени съображения.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата
молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представено е копие от договор за потребителски
паричен кредит от 14.02.20219 год., сключен между ищеца в качеството му на
кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, по силата на
който на ответника е отпусната сумата от 11 596 лв., при уговорен ГЛП – 0 % и
ГПР, със задължението да върне същата на
52 равни седмични погасителни вноски от по 223 лв., или да върне общата сума от
11 596 лв. В чл. 5 от договора е предвидено, че с подписването му,
кредитополучателя удостоверява, че е получил изцяло заемната сума. Крайният
падеж на договора е 21.02.2020 год.
Представено е и Приложение № 1 към договора, в което
се съдържа погасителен план, с отбелязване, че за внесени следните суми – 892
лв. на 28.03.2019 год., 892 лв. на 03.05.2019 год. и 100 лв. на 31.05.2019 год.
Представено е още искане за кредит /на което липсва
подпис на кредитополучателя/, декларация – съгласие за обработване на лични
данни /подписана от ответника в качеството му на кредитоискател/, ОУ към
договора /на които липсва подпис на кредитополучател, СЕФ /без подпис на кредитополучател/.
По делото е приет още РКО от 14.02.2019 год. с
получател П.К.Г., за сумата от 11 596 лв.
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Според
съда безспорно се установи от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства , че между страните е сключен валиден договор за кредит, по който
ищецът е изправна страна, т.е. реално е предал на ответника сумата по кредита
така, както е уговорено в същия.
Тук
следва да се има предвид, че особения представител на ответника не е оспорил, че
подписите поставени под договора за кредит и приетия РКО са на ответника. Оспорването
му касае, че липсват доказателства за реално предаване на сумата, т.к. от една
страна договорът бил подписан единствено на стр. 5, т.е. текста от предходните
страници не обвързвал ответника, както и че в представения РКО липсвали данни
за предалото сумата лице, както и подробни индивидуализиращи данни за ответника
– ЕГН, номер на лична карта и други.
Посочените
възражения съдът преценява за неоснователни. ЗПК не поставя като императивно
изискване подписване на договора за кредит на всяка страница от кредитор или
кредитополучател. Липсва и императивно изискване за посочване на подробни индивидуализаращи
данни за лицето , на което се предава сума по РКО. Според съда ирелевантно е и
кое е точно лицето предало сумата на кредитополучателя от името и за сметка на
кредитодателя, т.к. последният не е оспорил този факт, а напротив , потвърдил е
същия посредством предявяване на иска. Ето защо съдът приема, че с полагането
на подписа си /неоспорен от ответника/ последният е признал, че действително е
получил сумата и се е съгласил с параметрите на договора.
Съдът
счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че
не са спазени императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Действително
общите условия не са подписани на всяка страница от кредитополучателя и нормата
на чл. 11, ал. 2 ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора, но тази норма е приложима само когато договорът за потребителски
кредит е сключен при общи условия. В конкретният случай обаче, в процесният
договор не се констатира, да е налице препращане към общите условия. Доколкото
процесния договор има установеното от закона задължително съдържание, а общите
условия не са задължителен елемент от него, то направените в тази връзка
възражения за недействителност на договора се явяват неоснователни.
Договорът
между страните, който е за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер
на кредита, начина на усвояването му , посочен е годишния лихвен процент ,
посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; посочен е
срока за издължаване на кредита.
Във връзка с възражението на ответника за неспазване условието относно изписване на договора и приложимите
документи на шрифт по-малък от 12 не са представени доказателства от негова страна в тази насока,
каквито могат да бъдат - съдебно-почеркова или събедно- техническа
експертиза. Договореният размер на кредита от 11 596 лв. е при 0 % ГЛП е и размерът на сумата, която
следва да се върне в определния срок , като част от нея – 1884 лв.е погасена. Не
е налице несъответствие при определяне на ГПР 48,90 % с нормативно предвидения
максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което би довело до нищожност
на клаузата.
В Приложение № 1 към договора се съдържа погасителния план на процесния
договор за потребителски кредит, подписан от ответника, в който са
определени точни дати за погасяване и фиксирана точна сума на вноската. При
договор с фиксирана лихва, а в случая същата е и 0 %, не е необходимо
погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата
и главницата се погасява.Съгласно чл. 11, т. 11 ЗПК договорът за кредит следва да
съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като последните условия в
случая не са налице при лихва 0 %.
Не на последно място
следва се има предвид, че в случая кредиторът претендира само чистата стойност
на кредита – непогасена главница , като претенцията е предявена след настъпване
крайния падеж на договора – 21.02.2020 год., както и обезщетение за забава след
тази дата. В този смисъл дори и да бъде прието, че е налице недействителност на
договора, то според чл. 23 от ЗПК - потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита /както беше посочено лихва – възнаградителна или за забава по
време на действие на договора не се претендира, нито се претендират други разходи по кредита/.
В
горния смисъл практиката на ОС – Я. по
аналогичен правен казус, обективирана в решение от 27.11.2020 г. по в.гр.д. № 507/2020 г. на ЯОС.
По делото не са ангажирани доказателства
за извършено пълно, точно и навременно плащане по договора. Ето защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9712 лв. – главница , след приспадане на
признатото от кредитора плащане в размер на 1884 лв.
Относно лихвата за забава на основание чл.162 ГПК,съдът
изчисли същата чрез електронен калкулатор за посочения период 22.02.2020 до
22.12.2020 г. върху неплатената главница,като установи,че се равнява на сумата
от 822, 82 лв.,като искът следва да се уважи в пълен размер.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция, в общ размер на 2098, 48 лв.-заплатена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноските сторени във връзка с обезпечението на
исковете пред РС – П. в размер на 890 лв.- заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска
се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По отношение разноските по образуваното
ИД , ЯРС намира че не е компетентен да се произнесе, респ. да присъди същите,
предвид че не са сторени в настоящото гражданско дело и следва да бъдат събрани
от длъжника по изпълнението в самото ИД. В практика на ВКС–Определение № 336 по ч. т. д.
№874 по описа за 2016 г., Определение № 506/17.12.2020 год. по гр.д. №
2158/2020 г. се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това
са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител .
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
П.К.Г., ЕГН ********** да
заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД, ЕИК *** , сумата от 9 712 лв. – неизплатена главница по договор за потребителски
кредит от 14.12.2019 год., в едно със законната лихва от датата на исковата
молба – 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 822, 82 лв. – обезщетение за
забава за периода 22.02.2020 – 22.12.2020 год.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН ********** да
заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД, ЕИК *** сумата от 2098,48 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция, както и сумата от 890
лв., разноски сторени по гр. д.№ *** г. на РС – П. за обезпечаване на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: