Р Е Ш Е Н И Е
№ 788
гр. Пловдив, 16 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на шестнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
като разгледа административно дело №2992 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.175, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с §2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано по жалба на М.С.Д., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Съборна“ №7А, ЕИК *********, представляван от адвокат Е.Б.- пълномощник, против Ревизионен акт (РА) с №Р-16001619008152-091-001 от 07.08.2020г., издаден от П.Д.С.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията; и К.Г.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) с №П-16001620168501-003-001 от 14.10.2020г., изменен с Решение №517 от 22.10.2020г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е установен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 25 447,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв.; установен е данъчен финансов резултат /загуба/ от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец (ЕТ) по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014г. – 2018г.; определен е данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г. – 2018г.
Претендира се отмяна изцяло на акта, в потвърдените му части, като се излагат подробни доводи относно определени задължения по ЗДДС в общ размер на 22 654,20 лв., ведно със съответните лихви, произтичащи от допълнително начислени задължения за ДДС от отдаване под наем на недвижими имоти и от непризнат данъчен кредит по фактури за консумативни разходи, във връзка с ползване на обект в с. Царацово, на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, които възлизат за 2014г. на общо 3 369,94 лв., за 2015г. на общо 3 943,13 лв., за 2016г. на общо 3 018,04 лв., за 2017г. на общо 2 987,79 лв. и за 2018г. на общо 2 820,57 лв.; както и по отношение на направеното преобразуване на финансовия резултат за ревизираните периоди на основание чл.26 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) със следните суми: за 2014г. – 3 869,44 лв., за 2015г. – 3 943,13 лв., за 2016г. – 3 583,10 лв., за 2017г. – 2 987,79 лв. и за 2018г. – 2 820,57 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно приет по делото списък на разноските.
С Решение №241 от 04.02.2021г. съдът отменя РА в частта му, с която на жалбоподателя допълнително е установен данък по ЗДДС в общ размер от 25 447,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв., за сумата от 22 654,30 лв. до пълния размер на задължението от 25 447,31 лв., както и за начислените законни лихви от 7 992,35 лв. до пълния им размер от 8 977,71 лв.; осъжда НАП да заплати на жалбоподателя сумата от 1 646,95 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата; осъжда жалбоподателя да заплати на НАП сумата от 494,49 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
С Решение №480 от 05.03.2021г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №241 от 04.02.2021г.
Наред с това обаче, съдът е допуснал и друга очевидна неточност в диспозитива на Решение №241 от 04.02.2021г., констатирана с Разпореждане по входящ №4802 от 09.04.2021г. на председателя на Осмо отделение на Върховния административен съд от 13.04.2021г., тъй като не са изрично посочени задълженията, размер на главница и лихви, по отношение на които е отхвърлена жалбата.
Ето защо и на основание чл.175, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка поради очевидна неточност в Решение №241 от 04.02.2021г. по административно дело №2992 по описа на съда за 2020г., като в диспозитива на решението да се чете:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Д., ЕГН **********, с регистрация като ЕТ “М.Д.- ИГЪЛ”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Съборна“ №7А, ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-16001619008152-091-001 от 07.08.2020г., издаден от П.Д.С.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложил ревизията; и К.Г.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001620168501-003-001 от 14.10.2020г., изменен с Решение №517 от 22.10.2020г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е установен данък по ЗДДС в общ размер от 25 447,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв.; установен е данъчен финансов резултат /загуба/ от дейността на жалбоподателя като ЕТ по ЗДДФЛ за периода 2014г. – 2018г.; определен е данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014г. – 2018г., както следва:
- в частта му, с която на жалбоподателя допълнително е установен данък по ЗДДС в общ размер от 25 447,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв., за сумата от 2 793,01 лв., представляваща главница, както и за начислени законни лихви от 985,36 лв.
вместо
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/.......................
/Н.Бекиров/