МОТИВИ
ПО НОХД 1026/16г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска прокуратура е бил внесен обвинителен акт по обвинението
на М.Е.С., с ЕГН: ********** за
това, че:
1.
На 12.02.2015г. в гр.С. ж.к. „*****”, бл. **,
вх.********, отглеждал растения от рода на конопа, разпределени в 3 бр. саксии
и 1 бр. пластмасова чаша с общо нето тегло 115,93 грама / теглото определено
след изсушаване/ със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол” 0,9
%, определен в листната маса, цветните и плодните връхчета на обща стойност
695,58 лева /съгл. Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г, изм. ДВ бр. 14 от
18.02.2000г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, Приложение II/ в нарушение на установените в Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила / чл. 27 ал.1 от ЗКНВП - Забранява се засяването и отглеждането на
територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст,
както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29,
ал. 1. / - престъпление по чл. 354в ал.1 предл. 2, алт. 3
от НК:
2.
На
12.02.2015г. около 16,50 ч. в гр.С. ж.к. „*****”, бл. **, вх.3, ет.8, ап.66 без надлежно разрешително
по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/,
общо нето тегло 2,51 гр. на обща стойност 15,06 лева, разпределени в два
обекта, както следва: Обект № 1.1-коноп /марихуана/ с нето тегло 2,33гр. със
съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол” 17,9 % на стойност 13, 98
лева; Обект № 1.2 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,18 гр. със съдържание на
активен компонент „тетрахидроканабинол” 4,37 % на стойност 1,08 лева; амфетамин
с нето тегло 0,14гр. с процентно съдържание на амфетамин 14,8% на стойност 4,20
лева и метилендиоксиметамфетамин/МДМА/ с нето тегло 0,26 гр. с процентно
съдържание на метилендиоксиметамфетамин 52,3% на стойност 6, 50 лева, като
общата стойност на всички високорискови наркотични вещества е 25,76 лева /съгл. Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г,
изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества за
нуждите на съдопроизводството, Приложение ІІ/ като
конопът, амфетаминът и метилендиоксиметамфетаминът са под контрол, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. в ДВ бр.**/1999г.
и ЗИДЗКНВП, обн. ДВ бр.56/2003г. и е в Списък 1, включващ „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, обн. ДВ бр. 87/2011г - престъпление по чл. 354а ал.1 изр. 1, предл. 4 алт. 1
от НК;
3.
На
12.02.2015г, около 13,40 ч. в гр.С. ж.к. „*****”, бл. **, вх.3, ет.8, ап.66
причинил лека телесна повреда на полицейски орган- Б.П.Б., заемащ длъжността
„Разузнавач” в 01 група „Престъпления против личността”, сектор
„Противодействие на криминалната престъпност” към 07 РУ- СДВР, като му нанесъл
два удара с юмрук в областта на лицето, изразяваща се в отоци и кръвонасядания
на лявата скулна област и на челото вдясно, които са причинили на Б. болка и
страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на
полицейски орган при изпълнение на службата му - чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР-
задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление и чл. 63
ал.1 т.2 от ЗМВР- задържане на лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба - престъпление по
чл. 131
ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК;
4.
На
12.02.2015г, около 13,40 ч. в гр.С. ж.к.
„*****”, бл. **, вх.******** причинил лека телесна повреда на полицейски орган-
А.Ц.С., заемащ длъжността „Разузнавач” в 01 група „Престъпления против
личността”, сектор „Противодействие на криминалната престъпност” към 07 РУ-
СДВР, като го захапал за дясната ръка, което е причинило на С. болка и
страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на
полицейски орган при изпълнение на службата му- чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР-
задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление и чл. 63
ал.1 т.2 от ЗМВР- задържане на лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба- престъпление по
чл. 131 ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК.
В съдебното производство св. Б.Б. и св. С.
са упражнили правото си да поискат от
съда да бъдат конституирани като частни
обвинители. Самостоятелно св. Б. е предявил и граждански иск срещу подсъдимия
във връзка с претендирано обезщетение за причинени от престъплението неимуществени
вреди. С протоколно определение от
06.06.2016г. св. Б.Б. и св. С. са
конституирани като частни обвинители. Св. Б. е конституиран и като
граждански ищец. С протоколно определение от същата дата на основание чл.45 от ЗЗД е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Б. Б. срещу подсъдимия С.
за сумата от 5000 лева.
ПРОКУРОРЪТ
в пледоарията си заявява, че поддържа
изцяло внесения обвинителен акт и направените фактически констатации в него. Предлага
се на съда да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал.1, пр. 2, алт. 3 от НК,
чл. 354а, ал. 1, предложение 4 от НК, както
и по обвинението за участието му в две деяния по чл. 131, ал. 2, предложение
4, т. 4 вр. 1**, ал. 2 от НК. Прокурорът предлага на съда да приеме за установена подробно изложена от
него фактическа обстановка, в която се застъпва позицията, че подсъдимият е
участвал при изпълнението на престъпленията, в които е обвинен. В пледоарията
на прокурора се предлага на съда да се
довери на протокол за претърсване и изземване от дома, обитаван към момента на
деянието от подсъдимия, на показанията на поемните лица К.П. и Илияна Касабов,
на показанията, дадени от полицейските служители, участвали в операцията, на
показанията на свидетеля Л.. В
предложения от прокурора анализ на доказателствата е извършена съпоставка със заключението
на ФХЕ, за да се заключи, че иззетите
обекти съдържат описаните в диспозитива на обвинението високорискови наркотични
вещества - марихуана, MDMA
и амфетамин. Прокурорът изразява
становище, че е осъществен съставът на посочените по-горе престъпления, че е
доказана и специалната цел за разпространение на ВНВ, тъй като подсъдимият държал в дома си различни по вид наркотични вещества, констатирана работеща лаборатория с
необходимите за това пособия за отглеждане на марихуана и електронна везна.
Обвинението за участието на подсъдимия в престъпления по чл. 131, ал.2 , т.4, вр. чл. 1**, ал. 2 от НК
се поддържа с аргумента за назначена СМЕ на полицейските служители – свидетелите Б. и С..
Пледоарията
на прокурора съдържа подробен анализ на доказателствата. Изразява се становище,
че показанията, дадени от св. С.С., не са относими към предмета на доказване,
тъй като се отнасят до събития, случили се след задържането на М.С. от органите
на МВР, до състоянието на подсъдимия след неговото задържане, както и до отношението на полицейските
служители към него и към подсъдимия. Прокурорът посочва пред съда, че фактът на
нанесен побой над подсъдимия, ако това е така, следва
да бъде разследван и анализиран в друго производство. Прокурорът предлага на
съда да приеме като относимо твърдението на свидетеля С., че в стаята, където е намерен
гардеробът с отглежданата марихуана, е забелязал карта, каквато е имал неговия
брат, т.е. – подсъдимия, както и че тази карта била част от система за
предоставяне на за точки ползвани при пътуване със самолет. При съпоставката на
гласните доказателства прокурорът отбелязва, че посоченото твърдение съвпада с
това на свидетелите Р.Л., поемните лица, свидетелите Б., С. и О.. На базата на
посочения анализ прокурорът предлага на съда да приеме за установено, че в
спалнята на апартамента, обитаван от подсъдимия, са били намерени различни негови вещи– дрехи и
карти с неговото име и името на майка му, че е обитавал това помещение, както и
че неговите обяснения, отнесени до достъпа му до това помещение, са
недостоверни. В заключение прокурорът предлага на съда да приеме, че обвинението
е доказано по един несъмнен начин. При решаването на въпроса с наказанието в
пледоарията на прокурора се предлага с оглед личността на подсъдимия, неговите
характеристични данни - чисто съдебно минало, механизма и последиците от
неговите деяния за престъплението по чл. 354а, ал. 1 предложение 4, алтернатива
1 от НК – да му бъде наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“, като
така определеното наказание, на основание чл. 66 от НК - да бъде отложено за
срок от 4 години; престъплението по чл. 354в от НК - да бъде определено наказание от година и
половина „лишаване от свобода“, като същото бъде отложено по чл. 66 за срок от
три години, като и за двете престъпления бъде опредЕ.и глоба в размер на 5 000 лева.
Прокурорът предлага за всяко едно от престъпленията по чл. 131 вр. чл. 1**, ал.
2 – „лишаване от свобода“ съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, като същото бъде
отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Предлага се на основание
чл. 23, ал. 1 от НК съдът да определи едно общо наказание, а именно - най-тежкото
между посочените - 2 години „лишаване от свобода“, което наказание да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК - за срок
от 4 години. Предлага се на съда да наложи и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 5000 лева.
ПОВЕРЕНИКЪТ
на ЧО Б. - адв. Б. заявява, че частният обвинител поддържа обвинението за престъпление по чл.
131, ал. 2, предл.4, т.4 вр. чл. 1**, ал. 2 от НК. В пледоарията си твърди, че
са събрани безспорни и категорични доказателства за факта на извършено
престъпление срещу личността на св. Б.. Твърди се, че са събрани безспорни и
категорични доказателства за датата, мястото и конкретните обстоятелства на
изпълнение на престъплението. Повереникът посочва, че частният обвинител е получил
наранявания в лява скулна област и на челото вдясно, както и че те са му причинили болка и страдания,
без разстройство на здравето. Подчертава се фактът, че от обективна страна
пострадалият е полицейски служител,
който е изпълнявал служебните се
задължения. Повереникът предлага на съда да се довери на показанията, дадени от
свидетелите Р.Л., С.Д., на полицейските служители - Е.О. и А.С., както и на
показанията, дадени от св. Б.Б.. Навежда
се довод и за осъществен субективен състав на престъпление по горепосочения
текст от НК с аргумента, че полицейските
служители са били изпратени да извършат проверка на горепосочения адрес, като са се легитимирали с полицейски карти,
съответно и с думите „Полиция! Седмо районно!“ при опита да влязат и да
извършат проверка в жилището. Повереникът предлага собствен анализ на
доказателствата относно формата на изпълнение на престъплението, в т.ч. и относно броя на нанесените удари. Предлага се на съда
да се довери на заключенията на СМЕ, които се основават на преглед и освидетелстване на частния
обвинител. Повереникът се позовава и на звукозаписите, предоставени от система
„112“. При личната оценка на доказателствата повереникът изразява становище, че
именно посочените звукозаписи са източник на доказателства, че полицейските
служители са се легитимирали пред подсъдимия.
Повереникът
навежда и доводи за размера на причинените болки и страдания, получени в
резултат от извършеното престъпление. Навеждат се доводи и за размера на
причинените неимуществени вреди и справедливият размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено. В тази връзка се предлага на съда да уважи предявения
граждански иск изцяло, както и да бъдат присъдени деловодните разноски, направени от частния
обвинител по водене на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ
на ЧО - адв. М. изразява съгласие с казаното от адв. Б., като допълва нейното
искане, свързано с определянето на размера на справедливото обезщетение.
Посочва се, че болките и страданията, които е изпитвал пострадалият Б., са
продължили четири, пет дни, както и че
пострадалият е чувствал при допир парене
и болка в областта на оттока на лявата скула. Навежда се доводът, че
увреждането е било локализирано във видима зона от човешкото тяло и частният
обвинител е изпитвал неудобство от това обстоятелство, тъй като е продължил да
ходи на работа, да изпълнява служебните си задължения и да комуникира със
свои колеги. При определяне на наказанието повереникът предлага на съда да
обсъди показанията на св. О., както и да изгради мотивиран извод за интензитета
на противопоставянето от страна на подсъдимия, както и за интензитета на
проявената от него дързост. Повереникът изтъква, че е било изразено явно
неуважение към личността на полицейски служител и че е било засегнато неговото достойнство по
повод изпълнението на служебните му задължения. В пледоарията си посочва, че
неимуществените вреди се изразяват и в обида към личността на св. Б., но и в
демонстрирано незачитане на обществената функция и значимост на изпълняваната от полицая длъжност. В
заключение повереникът изразява съгласие с исканията на прокуратурата при
определяне на наказание за престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр.
чл. 1**, ал. 2 от НК, при което пострадало лице се явява именно св. Б..
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ Б. в лично изразено от него становище
предлага на съда да не приема с доверие обясненията на подсъдимия. Изразява съгласие с изразеното от
прокурора становище за местонахождението
на веществени доказателства в спалнята на апартамента, както и за значението на
тези ВД при установяването на връзка между личността на подсъдимия и
авторството на престъпленията по
чл.354а, ал.1 от НК и чл.354в, ал.1 от НК, за които подсъдимият е предаден на
съд. В лично изразеното становище от частния обвинител Б. се поддържа, че ВД,
относими към обвинението по чл. 354в, ал.1 от НК са били в много добро
състояние, от което може да се заключи, че са били полагани системни грижи за
тях. Предлага се на съда да съпостави показанията на св. С.С. с обясненията на
подсъдимия и да установи, че се констатират противоречия в тях за периода от
време и кръга от лица, които са обитавали жилището на подсъдимия непосредствено
преди да бъде разкрито престъплението. Частният обвинител посочва, че на
местопроизшествието е присъствала
майката на подсъдимия, която пречела при извършването на
процесуално-следствените действия. В пледоарията на частния обвинител се
застъпва и становището, че полицейските служители независимо от всичко са
охранявали в необходимата степен правата на задържаното лице, тъй като са
сигнализирали оказването на спешна медицинска помощ. В пледоарията на ЧО Б. се
твърди, че подсъдимият е отказал да подпише каквито и да е документи по съвет на майката – М.С.,
както и че е било образувано производство пред АССГ, по което съдът се е
произнесъл относно законността на задържането. Частният обвинител Б. предлага
на съда да приеме за установено, че подсъдимият е автор на престъпленията, в
които е обвинен и по съображения, че собственикът е извикал патрул именно
защото не е разполагал с достъп до жилището. Като допълнителен довод за авторството
на деянието се изтъква и фактът на отворена и отключена врата, водеща към
помещението, в което са намерени растенията, за където той твърди, че не е имал
достъп, както и наличието на вещи в същото помещение (картите – пластики) с
имената на лица от близкото семейно
обкръжение на подсъдимия.
ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ С. поддържа изразеното становище от прокурора за осъждането на
подсъдимия.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подсъдимия - адв. Л. възразява изцяло срещу исканията на прокурора за постановяването
на осъдителна присъда по обвиненията, за които подсъдимият е предаден на съд. В
подкрепа на изразеното становище защитникът излага подробни правни съображения по повдигнатите обвинения,
както и по съдържанието на доказателствата.
Във
връзка с обвинението по чл. 131 от НК за
двете нанесени телесни повреди защитата на подсъдимия чрез адв. Л. изразява
становище, че не се доказва субективната страна на деянието. Твърди се, че
липсват доказателства подсъдимият да е съзнавал фактите, които от обективна
страна се отнасят до квалифициращия признак, отнесен до длъжностното качество
на пострадалите при изпълнение на службата им. В тази връзка защитата предлага
подробен анализ на доказателствата. Във връзка с обвинението за извършено от
подсъдимия престъпление по чл.131 от НК се изразява и становище по гражданския
иск, като се твърди, че същият не е доказан нито по основание, нито по размер.
Защитата на подсъдимия посочва, че по делото не е било проявена никаква
процесуална активност, свързана със събирането на доказателства за размера на
справедливото обезщетение за твърдяните неимуществени вреди. Защитата оспорва
на ЧО Б. да са били причинени неимуществени вреди от обидите във връзка с действия от страна на
майката на подсъдимия, във връзка с претендирани страдания от естеството на
изпълняваните служебни задължения, както и във връзка с участието на ЧО в
производства пред административния съд в гр. С..
Защитата
оспорва и обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 354а от НК с оглед изискуемата цел за разпространение. Изразява се становище, че
липсват доказателства за специалната цел по чл.354а, ал.1 от НК. Защитата
основава своите изводи на възникналата необходимост от издаването на
постановление Окръжна прокуратура – С. с указания да се установят лица, на
които М.С. е предлагал да продаде или е дал безвъзмездно наркотични вещества, или на лица,
които са станали свидетели на такива обстоятелства и ако се установят, да се разпитат. Защитата отделя специално
внимание и на дадени от ОП – гр. С. указания да се установят лица, с които подсъдимият
е контактувал по телефона през последните месеци преди началото на
производството, да се проследи кореспонденцията му в интернет, социалните
мрежи, за да се намерят купувачи, да се изясни дали подсъдимият е посещавал
обществени места, дискотеки, спортни мероприятия. С факта на издаденото
постановление защитата обосновава довод, че
органите на МВР не са разполагали
с доказателства за извършена дейност на разпространение. Защитата изтъква
забраната осъдителна присъда да се основава на предположения, като посочва, че
от факта, че подсъдимият вероятно е употребявал ВНВ и от факта, че
употребяваните от него наркотични вещества за разнообразни по вид, не следва да се изгражда
предположението, че ги е разпространявал или че ги е държал с целта да ги
разпространява. Защитата подчертава, че откритото количество ВНВ в помещението,
което подсъдимият е обитавал, пренебрежимо малко – една таблетка, половин
таблетка, половин цигара, поради което самостоятелно този факт изключва целта
за разпространение по чл. 354а, ал.1 от НК.
Защитата
излага подробни аргументи за оправдаването на подсъдимия и по обвинението за отглеждане на марихуана по
чл. 354в от НК. С конкретно изложени доводи се оспорва изцяло годността на
протокол за претърсване и изземване, удостоверяващ провеждането на това
действие в дома, обитаван от подсъдимия, като се акцентира върху факта, че
изключването на този протокол от кръга на годните доказателства, рефлектира
пряко върху обема на обвинителните доказателства и за престъплението по
чл.354а, ал.1 от НК. Защитата посочва, че при изключването на протокола за
претърсване и изземване от кръга на годните доказателства, се откроява
доказателствена непълнота, която не може да се отстрани и с гласни
доказателства. Като аргумент в тази насока се изтъква фактът на упражнено насилие
върху подсъдимия. Защитата изразява становище, че този факт напълно изключва
достоверността на показанията, дадени от свидетелите С., О., Б. и Л..
ЗАЩИТАТА
на подсъдимия, чрез адв. Т. поддържа изцяло становището, изразено от адв. Л.,
относимо към анализа на доказателствата. От своя страна, в допълнение към
казаното адв. Т. е интерпретирала и
друга група доказателства, относими към
генезиса на събитията, довели до полицейската проверка на инкриминираната дата.
Защитата посочва, че подсъдимият М.Е.С. е
обитавал апартамент в „********* въз
основа на устен договор за наем, който е сключил със съпругата на свидетеля Р.Л..
В пледоарията на защитата се изтъква, че прокуратурата е следвало да установи чия
собственост е жилището, кое лице е отдало жилището под наем и кои помещения са
дадени за ползване на М.С.. Защитата приема за установено, че изясняването на посочения
въпрос е от съществено значение за установяването на авторството на
престъплението, в което е бил обвинен подсъдимият.
Защитата
посочва, че нито един от посочените въпроси не е изяснен, че липсват
доказателства св. Р.Л. да е собственик на жилището. Оспорва се достоверността
на дадените от св. Л. показания, включително
и в частта им, че подсъдимият М.С.
е бил некоректен наемател. Защитата посочва, че показанията на св. Л. се
опровергават от свидетелските показания на разпитаните поемни лица. Навежда се
доводът, че към момента на деянието св. Л. изобщо не е имал правото да ходи в
жилището, което е станало обект на полицейска проверка, нито е имал правото да
инициира освобождаването му от подсъдимия. Защитата изтъква, че според казаното
от самия Л. през месец декември, той е
поискал жилището да се освободи, но постигнали взаимно съгласие с подсъдимия да
изчака зимния сезон, т.е. – три месеца. В тази връзка се навежда доводът, че
действията на св. Л., предприети от него преди изтичане на така уговорения
срок, са действия на принуда срещу личността на св. М.С., както и самоуправни действия по
лишаването на жилището от електричество. Защитата изтъква, че св. Л. е имал
личен мотив да накара подс. М.С. да напусне жилището, въпреки че последният е
плащал всички сметки коректно и редовно
и второ, както и да наруши задълженията си по договор за наем.
Защитата
навежда довода, че прокуратурата не е упражнила надзор за законност, тъй като е
разследвала само част от фактите, без да установи дали спрямо подсъдимия С. не
е било извършено престъпление и без да установи дали св. Л. не е извършил
престъпление против данъчната система, укривайки доходи, които е реализирал по
договор за наем.
Защитата
предлага на съда да приеме за установено, че св. Л. е извършил неправомерни
самоуправни действия, придружен от двама свои бивши колеги от „Специализирания отряд за борба с тероризма“,
като е използвал бормашина, за да проникне в жилището, обитавано от подсъдимия.
Защитата на подсъдимия чрез адв. Т.
изтъква, че показанията на св. Б. не са достоверен източник на доказателства,
като излага конкретни въпроси относно възможния механизъм на причиняване на
инкриминираното телесно увреждане. Аргумент за недостоверност на дадените от
св. Б. показания защитата извлича и при тяхната съпоставка с показанията на св.
Л., като се изтъква, че последният не е успял да опише размяна на удари, както и че в показанията му
липсва конкретика за хронология от увреждащи
действия, респективно – и конкретика за техния възможен автор.
Защитата
на подсъдимия чрез адв. Т. навежда и довод за наличието на мотив св. Л. да
изопачава фактите, които в действителност е възприел, като свързва този мотив с
твърдението, че този свидетел е бил
агресивен към подсъдимия и че дори е засегнал телесната му неприкосновеност. Акцентира
се върху физическото надмощие на тримата полицаи - О., Б. и С. и св. Л. над подсъдимия
С., като се твърди, че именно тези заинтересовани от изхода на делото свидетели
са извършили фактически действия по претърсване
и изземване. Защитата посочва, че именно от св. Л. са иззети
инкриминирните ВД, относими по първи и втори пункт от обвинението. Въз основа
на това твърдение защитата обосновава извод, че съдържанието на протокола за
претърсване и изземване не може да бъде противопоставено на подсъдимия и да
попълни доказателствата до степен да бъде ангажирана неговата наказателна
отговорност.
Защитата
подлага на анализ и факта на образувано НП срещу неизвестен извършител, за да обоснове
извод, че към 13.02.2015г. органите на
досъдебното производство не са намерили достатъчно данни, за да образуват НП
именно срещу подсъдимия. Проследена е хронологията на образуване на заявителски
материали – на първо място за престъпления срещу личността на двамата
полицейски служители и едва тогава – за държане на ВНВ, за да се заключи, че
подсъдимият е влязъл в полезрението на органите на досъдебното производство
значително след инкриминираната дата по съображения, които стоят извън
съдържанието на събраните доказателства.
ПРОКУРОРЪТ
/в реплика/ изразява несъгласие с позицията на защитата, като от своя страна
изтъква, че в хронологията на случая подсъдимият на първо място е добил
представа за длъжността на частните обвинители и едва след това е нанесъл инкриминираните телесни
повреди. В тази връзка представителят на прокуратурата предлага на съда да се
довери на показанията, дадени от св. О., св. С. и св. Б. за начина, по който са
се легитимирали. Изразява се несъгласие с твърдението на защитата, че
намереното количество наркотични вещества не е било държано със специалната цел
за разпространение. За да обоснове
своите изводи, прокурорът се позовава на обективно намерените находки - количеството, което е било иззето от дома на
подсъдимия, наличието на няколко вида
наркотик, състоянието на намерените растения, както и държането на електронна везна наред с откритите ВНВ.
Правото на реплика срещу възраженията на защитата е упражнил и ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ Б., който в отговор на казаното от защитата изтъква пред съда, че ако
се твърди, че длъжностни лица при МВР
Болница са укрили факти относно действителното здравословно състояние на
подсъдимия или на други лица, то тези твърдения следва да бъдат доказани.
Възразява се и срещу становището на защитата, че действието по
претърсване и изземване е извършено от некомпетентен орган, като се изтъква, че
компетентният орган е разследващият полицай.
ЧО Б. възразява, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на
действието „претърсване и изземване“, тъй като интересите на подсъдимия са били
охранявани от негов защитник и последният е вписал в протокола единственото
възражение, че не е отразен начинът на влизането в жилището и че върху едната
от външните врати има следи от взломяване.
ПОВЕРЕНИКЪТ на ЧО Б. - адв. Б. в правото си на отговор срещу
доводите на защитата при съдебните прения предлага на съда да се довери на разказаното
от св. Р.Л. за последователната размяна на реплики, от които според повереника
се установява, че подсъдимият е бил наясно с длъжностното качество на лицата,
които са придружавали св. Л. на
инкриминираната дата.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подсъдимия - адв. Л. в дуплика и в
подкрепа на изразеното вече становище, че не е осъществен субективният състав
на престъпление по чл.131 от НК, заявява, че легитимацията с карта се твърди да
е била извършена единствено в показанията на св. Б., но тези показания останали
изолирани от показанията на останалите полицейски служители, в т.ч. и от показанията на св. Л., който заявил, че
легитимацията е била словесна – „ние сме от полицията“. Според защитата твърдението
на свидетеля Б., че и тримата полицейски служители са се легитимирали с карти, противоречи на фактите
по делото. По отношение на първите две обвинения защитата посочва, че по делото
не са намерени и иззети ВД, които по категоричен начин да свържат личността на
подсъдимия с авторството на престъплението, като се оспорва доказателствената
стойност на ВД – електронна везна и се изтъква липсата на иззета инсталация,
свързана с изискуемото оборудване за поддържането на растенията, открити в едно
от помещенията на жилището.
ПОДСЪДИМИЯТ
в съдебното производство заявява, че няма какво да добави в своя лична защита към
казаното от упълномощените защитници.
В последната си дума подсъдимият
заявява, че очаква справедлива присъда и
моли да бъда оправдан.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото, разгледани
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.Е.С.
е български гражданин, роден в гр. С. на ** ***** ****., неженен, неосъждан,
безработен, със средно образование, студент, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
През
2013г. св. Р.Ч.Л. стопанисвал недвижим
имот-апартамент № 66, находящ се в гр. С., ж.к. «********* Жилището се състояло
от две стаи - хол и друга стая/спалня/, коридор и баня с тоалетна. Кухненският
бокс на жилището бил изнесен в едната част на вътрешния коридор.
Във
връзка с подадена обява за отдаването му под наем със свидетеля Л. се свързала майката
на подс. С.. Между тях било постигнато съгласие св. Л. да осигури срещу месечен наем достъп до жилището на наемател –
нейния син М.С., както и да не бъде сключван договор за наем в писмена форма. На подс.М.С. били предоставени ключове
за двете врати на апартамента – външна метална и вътрешна дървена
/с пълнеж от талашитена плоскост/, след което той се нанесъл в посочения по-горе апартамент.
През
месец декември и св. Л. решил да
прекрати наемните правоотношения с подсъдимия и му съобщил за тези свои
намерения на подсъдимия на неустановена
дата в периода след 05.12.2015г. Подс. С.
отказал да освободи жилището, под
предлог, че периодът е зимен и следва да остане още три месеца. Св. Л. се
съгласил, но междувременно продължил да проверява дължимите суми за комунални
разходи по партидните номера за посочения апартамент. Така св. Л. установил, че
сметките се увеличават. Св. Л. преценил, че с предплатения като капаро наем
могат да бъдат погасени единствено задълженията на подсъдимия за стойността на
наема за месец януари 2015г., но оставеният депозит няма да стигне, за да бъдат
изплатени натрупаните суми за ток, вода и други разходи, свързани с ползването на
жилището. Мотивиран от притесненията си за нарастващите сметки за ток, на
неустановена дата през месец януари
2015г. св.Л. отишъл в бл. **, взел ключа за общия електромер от домоуправителя
– св. К.П. и спрял подаването на електрическо захранване към ап. 66, като
премахнал бушона. В този момент подсъдимият и неустановено по делото лице
излезли от жилището и след пререкания св. Л. поставил бушона, като при тази
среща подсъдимият не платил дължимия наем за месец януари 2015г. Св. Л. преценил,
че подсъдимият не е сам и присъствието на друго неустановено лице в жилището
му осигурява физическо превъзходство,
поради което си тръгнал, без конфликтът
да намери разрешение ( установено от показанията на св. Сл. Д. – л.101, стр.1
от СП и от показанията на св. Л. –л.105, стр.1 от СП). Междувременно св. Л.
постоянно получавал оплаквания от съседи, живущи на осми етаж, вх.3, бл.** за
шум и постоянно движение на асансьора до осми етаж от посетители в жилището на М.С..
Оплакванията били от живущите в съседни апартаменти на ет.8, вх.3, бл.**– в
т.ч. – от неустановено по делото лице „К.“ от ап. 65, което работело като
таксиметров шофьор (л.106, стр.1 от СП). Така св. Л. на 06.02.2015г. подал
жалба до 07 РУП за нарушаване на нощната тишина, заведена с вх. №
338200-588/06.022015г. (л.178, стр.1 от СП).
След
този случай и след като разбрал, че на адреса на подсъдимия може да се намират
и други неустановен брой лица, както и че вероятно няма да му бъде платен наем
за месец януари 2015г., а няма и доброволно да бъде освободено жилището, св. Л. взел решение отново да отиде на адреса,
но придружаван от други лица (л.109, стр.1 от СП). Така на 08.02.2015г. (в неделен ден) в
обедните часове св. Л. отново посетил етажната площадка пред апартамент № 66 на
посочения по-горе адрес, но този път заедно с бившите си колеги от СОБТ – св. Д. и св. Я. (л.109,
стр.2 от СП, л.178, стр.1 от СП). Св. Л., знаейки, че не разполага с ключ от
жилището, както и с оглед предходните му отношения с подсъдимия и данните за
неговия начин на живот, получени от съседи на осми етаж, предположил, че няма
да бъде допуснат да влезе, поради което се снабдил с бормашина. Св.Л. се
притеснявал и за състоянието на жилището, обитавано от наемателя М.С., поради
което натиснал звънеца на входната врата и извикал на подс. С., че иска да
влезе в жилището, както и да се разберат за освобождаването на жилището и за
неплатените сметки за ток. Подсъдимият от своя страна извикал на св. Л. от
вътре, без да отваря входната врата, че няма да го пусне да влезе. Св. Л. продължил да настоява, но без резултат.
Св. Л. разбрал, че няма да бъде допуснат доброволно в ап. 66, поради което
помолил съседа си от ап. 65 да му предостави достъп до електрическо захранване
и започнал да пробива с бормашина патрона на входната врата. В момента, в който
успял да счупи патрона на металната врата, подсъдимият М.С. отворил вътрешната
дървена врата, замахнал към св. Л. с дървена
бухалка, напсувал го и се прибрал отново в жилището, като я заключил.
Междувременно подсъдимият С. се обадил на майка си – М.С., която дошла на място
и влязла в пререкания със св. Л., като замахнала и го ударила леко по ръката. От
своя страна адв. С. сигнализирала и органите на полицията. На 08.02.2015г.
посоченият по-горе адрес бил посетен от полицейски патрул, който съставил
предупредителни протоколи и указал, ако има оплаквания, следва да бъдат
подадени по съответния ред в 07 РУП, обслужващо района на ж.к. „Младост“. Така на 08.02.2015г. св. Л. отново се отказал
да влезе в жилището, но на 09.02.2015г. отишъл в 07 РУП и подал заявление с вх.
№ 338200-612/09.02.2015г., в което заявил, че е в конфликт с наемателя си М.С.
във връзка с неизпълнение на договор за наем. Посочените по-горе преписки били
изпратени от 07 РУП на СРП на 23.02.2016г., като към момента на изготвяне на
справката – 28.06.2016г. не било получено уведомяване за съответно произнасяне
от СРП. От своя страна нито подсъдимият М.С., нито неговата майка регистрирали
оплакване за действията на св. Р.Л. от 08.02.2015г.
Междувременно на неустановена
дата в период, отдалечен от месец февруари 2015г. с около шест месеца назад във
времето от оперативен сътрудник на 07 РУП бил получен сигнал, че лице с имена М.С.
разпространява наркотични вещества, както и че това лице живее на неустановен
адрес в гр. С., ж.к. „*****“. Включително до инкриминираната дата възможностите
на посочения оперативен сътрудник били изчерпани по неустановени причини,
поради което този оперативен източник не бил използван за установяването на
конкретен адрес. Случаят бил възложен на оперативни работници по линия
„наркотици“ – свидетелите Б. Б., Ал. С. и Е.О.. След извършена проверка те
установили, че лицето М.С. няма адресна регистрация в района на ж.к. „*****“,
че не е регистриран като контингент на полицията до момента и че срещу няма
образувани досъдебни производства. Така оперативните работници, натоварени с
разкриването на случая, решили регулярно да проверяват информационните масиви
на 07 РУП за постъпили жалби от и срещу М.С. с оглед възможността по този начин
да получат информация за точния адрес, на който живее.
По същото време св. Б.П.Б.
бил служител при 07 -мо РУ-СДВР гр.С.,
сектор „Противодействие на криминалната престъпност”, в 01 група „Престъпления
против личността”. Св. А.Ц.С. бил служител при 07 - мо РУ-СДВР гр.С., сектор
„Противодействие на криминалната престъпност”, в 01 група „Престъпления против
личността”. На 12.02.2015г. и двамата служители били на работа и изпълнявали служебните си задължения.
Свидетелите Б., С. и О. се натъкнали на подадените през месец февруари 2015г.
жалби, подадени от св. Л., във втората от която било посочено името на
подсъдимия М.С., както и точният адрес, в който той живее под наем. В тази връзка бил изготвен по спешност план
за провеждане на полицейска операция по проверка на сигнал за разпространение
на наркотични вещества от подс.М.С., като изпълнението било възложено на
свидетелите Б., С. и О., а провеждането – било определено за 12.02.2015г.
Така на 12.02.2015г.
свидетелите Б., С. и О. (цивилно облечени) се свързали със св. Л. и го помолили
да им съдейства, за да извършат полицейска проверка на посочения по-горе адрес.
Св. Л. споделил, че е готов да окаже съдействие на полицейски служители, но не
разполага с ключ и му се отказва достъп до жилището.
На 12.02.15 г., в периода
от около 13.** часа четирите посочени по-горе лица отишли на ет. ***, бл. ** в
ж.к. „*****“, като св. Р.Л. започнал да
звъни на входната врата. Свидетелите установили, че металната врата е отворена
с видимо разбит патрон, а дървената била заключена. На въпрос на подсъдимия кой
звъни, св. Л. отговорил, че е „хазяина“, както и че идва с полиция. Подсъдимият
отказал да отвори и отвърнал на св. Л. с нецензурни думи. Тогава св. Л. се
отдръпнал и един от останалите свидетели
също извикал „Полиция“.
Полицаите чули от
апартамента мъжки глас, който говорел с някого, вероятно по телефона. Подсъдимият
успял да телефонира на своята майка – адв. М.С., а след това с ползвания от
него комуникатор с номер **********, в 13:39 часа на 12.02.2015г. било
регистрирано и обаждане към оператор от система „112“, като в разговора
подсъдимият викал за помощ и съобщил, че хазяинът му разбива вратата. По същото
време свидетелите О., Б. и С. продължавали да настояват да отвори вратата с
указанието, че са от полицията. Връзката с комуникатора на подсъдимия внезапно
прекъснала след 5 секунди от началото на разговора, но същият успял да съобщи
блока и етажа на жилището. От своя страна диспечерът незабавно предал
съобщението на 07 РУП, като посочил номера на блока, етаж 7 и изискал да бъде
изпратен и екип за оказване на спешна
медицинска помощ (л.92, СП – от заключението на техническата експертиза). Така в продължение на няколко минути подс. С. не
отварял вратата, след което леко я
открехнал. Намиращият се най - близо до входната врата полицейски служител св. Б.Б.
се легитимирал със служебна карта и се представил, като заявил, че е от „Криминална
полиция, седмо районно” и представил
служебен отличителен знак. В този момент подсъдимият ударил св. Б. с два удара
с юмрук в лицето, в дясната челна половина, непосредствено над дясната вежда,
след което влязъл бързо вътре в жилището и се опитал отново да заключи. В
резултат на така нанесения удар св. Б. получил лека телесна повреда, която
съдържа медикобиологичните признаци по чл.1**, ал.2 от НК и се изразявала в отоци
и кръвонасядания на лявата скулна област и на челото вдясно. По описания начин
на св. Б. била причинена болка и страдание, без разстройство на здравето.
Непосредствено зад св. Б. бил застанал св.А.С., а зад него и св.Е.О., а към
момента на нанасяне на ударите до св. Б.
стоял изправен св. Р.Л.. Към момента на
открехване на входната врата вниманието на св. С. било основно приковано от
специфична миризма, която му била позната във връзка с изпълнението на неговата
служебна дейност по линия „наркотици“. Така нанесените удари по лицето на св. Б.
били възприети от св. Л. (от прочетените
показания на св. Л. – л.17, стр., том 1 от ДП, л.112, стр.2, от СП).
Междувременно, след като
нанесъл описаните удари, подсъдимият отново се опитал бързо да затвори входната
врата, изместил бързо шкаф за обувки зад
нея във вътрешния коридор на жилището и започнал
да я бута към затворено положение. Св. Б. сложил крака си в отворения процеп,
за да препятства затварянето на вратата. В известен период от време входната
врата била бутана едновременно отвътре от подсъдимия, за да я приведе в
затворено състояние и отвън – от полицейските служители, за да я отворят. В
резултат на описаните действия и поради физическото превъзходство на
служителите на полицията, вратата била изкъртена от пантите и паднала във
вътрешния коридор на жилището. Подсъдимият С. побягнал към хола вляво, като бил последван от св. Б. и св. С., които
решили да го задържат. При задържането подсъдимият С. оказал яростна съпротива,
като нанасял удари с юмруци и крака на полицейските служители. Те също
употребили сила, за да преодолеят неговата съпротива, при което на подсъдимия
били причинени телесните увреждания, описани в СМУ на л. 175 от СП. При опита
на св. С. да постави помощни средства
–белезници, подсъдимият М.С. го захапал по дясната ръка.
В резултат на захапването
със зъби от подс.М.С. по ръката на полицейския служител на св. А.Ц.С. били причинени телесни увреждания - оток,
охлузвания и кръвонасядане на външната странична повърхност на дясната
предмишница, с което подс. С. му е причинил болка и страдание.
След поставяне на
белезниците, той престанал да се съпротивлява. Полицейските служители видели,
че на масата в хола има растителна маса в насипно състояние, прахообразно
вещество, таблетка и електронна везна, като взели мерки да запазят
местопроизшествието Св. С. възприел и подпряна дървена бухалка в единия от
ъглите в стаята, като се обадил веднага в дежурната част за задържано лице,
както и за необходимост да бъде изпратен разследващ екип за протърсване и
изземване, както и експерт.
В процеса на действията на задържане на подсъдимия в хола свидетелят
О. осигурявал тяхната сигурност към изхода на жилището, а зад него изчаквал св.
Л.. След задържането на подсъдимия полицейските служители и св. Л. отишли в по-малката стая, която била със
свободен достъп и в която установили гардероб с поставени в него растения от
рода на конопа.
Няколко
минути след задържането му подс. С. се оплакал, че е получил главоболие и
полицейските служители повикали на място екип на „Спешна помощ”. Малко по-късно
в апартамента пристигнал св.С.С., който пожелал да го информират какво се случва.
След
около 15 минути на място дошли двама разследващи полицаи и дежурен експерт на
07 РУП.
Самият
подсъдим пожелал адвокатска защита. След
известно време на адреса пристигнала майката му, а няколко минути по- късно и
адв. Емил С., когото С. упълномощил за защитник с пълномощно, приложено на л.5,
том 1 от делото. Подс. С. бил прегледан
на място от лекар, който пристигнал с екип за спешна помощ, а той от своя
страна насочил пациента за преглед в болнично заведение. След провеждането на
претърсване и изземване в жилището от разследващ полицай и поемни лица,
полицаите транспортирали подс.М.С. *** за преглед, където бил прегледан от
лекари, но без да бъде установено
разстройство на здравето, което да застрашава живота на подсъдимия или да
налага спешно лечение.
Междувременно
екипът от разследващи полицаи, пристигнал в гр. С., ж.к. «*********/, включвал
и униформени служители на полицията, като
със съдействието на единия от тях били осигурени поемни лица, а именно
свидетелите К.П. и Е.К. (л.159, стр.1 от СП). В присъствието на посочените
поемни лица било извършено претърсване и
изземване в жилището, обитавано от обв. М.С..
На
претърсването и изземването останал да присъства собственикът Р.Л., както и упълномощеният
защитник - адв. Емил С., с участието на които бил оформен и протоколът за
претърсване и изземване. Междувременно подсъдимият отказал по съвет на своята
майка да подписва каквито и да е документи, включително и издадените по ЗМВР –
заповед за задържане, протокол за личен обиск и декларация (л.6-л.8, том 1 от ДП).
При
претърсването върху маса в хола били намерени иззети: син на цвят полиетиленов плик,
съдържащ растителна маса с нетно тегло 2,33гр.; саморъчно направена цигара,
обгоряла в единия край, съдържаща растителна маса с нетно тегло 0,18гр.;
вещество във форма на бучки и прах в насипно състояние с нетно тегло 0,14гр.; 1
/един/ бр. самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо 1 /един/ бр. жълта
таблетка с лого, наподобяващо усмихнато човече с тегло 0,26 гр.; 1 /един/ бр.
електронна везна с надпис „Not legal for trade - Made
in China“.
При
претърсването на другата стая /спалнята/ в двукрилен гардероб били намерени и
са иззети: 1/един/ бр. черна на цвят саксия с посадено в нея зелено на цвят
растение с дължина на стеблото от пръстта в саксията - 60 см и широчина 48 см.;
1/един/ бр. черна на цвят саксия с посадено в нея зелено на цвят растение с
дължина на стеблото от пръстта в саксията - 45 см и широчина 52 см.; 1/един/
бр. черна на цвят саксия с посадено в нея зелено на цвят растение с дължина на
стеблото от пръстта в саксията - 34 см и широчина 45 см.; 1/един/ брой
пластмасова чашка с посадено в нея зелено на цвят растение с дължина на
стеблото от пръстта в чашата -28 см и широчина 11 см. Листата, цветните и
плодните връхчета на описаните растения са отделени чрез подрязване били запечатани в плик с етикет серия А 060771 и СП
710 НЕКД - СДВР за последваща експертиза. Нетното тегло на растителната маса от
растенията, след изсушаване, преди анализ, претеглено от вещо лице на везна с
клас на точност II, било установено на 115,93 гр. В гардероба, където били открити саксиите с растенията, непосредствено
над тях била установена закрепена на
релсата, предназначена за закачалки,
голяма продълговата лампа и вентилатор, която свидетелите открили във включено
състояние и с монтирано термореле за поддържането на предварително зададена
температура ( от показанията на св. С. и
поемните лица).
При претърсването на
същата стая /спалнята/, на леглото били намерени и иззети три броя пластмасови карти:
1 бр. пластмасова карта с надпис „ Uid Национално
представителство на студентските съвети в Република България с № 55236981209342697
**.09.2012 г. Student card“; 1/един/ бр. пластмасова
карта с надпис „Lufthansa Miles & More с № 99 20 0453 2929 997 Mariela Staykova“; 1/един/
бр. пластмасова карта с надпис „Metro“ от предната
част и надпис от др. част „М.Й.С.“ адв. **********, ж.к „*********, ет. /не се
чете/, an. 1, С. 1712 М.Е.С. 10 237 234 020.
Протоколът за претърсване
и изземване по досъдебното производство от 12.02.2015г. в жилището, обитавано
от подс. С. ***, бил одобрен с
определение от 13.02.2015г. на Софийски районен съд по НЧД№2313/2015г.
В хода
на разследването били назначени физико-химически експертизи в отдел
„Експертно Криминалистична Дейност” при СДВР и в сектор „Наркотици” от Центъра
за експертни криминалистични изследвания към НИКК на МВР на намерените и иззети
при претърсването и изземването от жилището, обитавано от подс. М.С.,
наркотични вещества: растителна маса с нетно тегло 2,33гр.; растителна маса с
нетно тегло 0,18гр., завита в саморъчно направена цигара; вещество във форма на
бучки и прах в насипно състояние с нетно тегло 0,14гр.; 1 /един/ бр. жълта таблетка с лого, наподобяващо усмихнато
човече с тегло 0,26 гр.; суха растителна маса с общо нетно тегло след
изсушаване 115,93 г., което количество било формирано от листата, цветните и
плодните връхчета, отделени чрез подрязване на описаните растения - посадено в
саксия зелено на цвят растение с дължина на стеблото от пръстта в саксията - 60
см и широчина 48 см.; посадено в саксия зелено на цвят растение с дължина на
стеблото от пръстта в саксията - 45 см и широчина 52 см.; посадено в саксия
зелено на цвят растение с дължина на стеблото от пръстта в саксията - 34 см и широчина
45 см., посадено в пластмасова чаша зелено на цвят растение с дължина на
стеблото от пръстта в чашата -28 см и широчина 11 см.
В
резултат на заключение, изготвено от вещото лице Г.Г., специалист в областта на
химията при отдел „Експертно Криминалистична Дейност” при СДВР, изготвил физико
- химическата експертиза по протокол №114-Х/2015г. от 11.03.2015г. било
установено, че растителната маса в обект №1.1 - суха растителна маса, зЕ.на
цвят с тегло 2,33 гр., растителната маса в обект №1.2 - зелено кафява
растителна маса с тегло 0,18г и сухата растителна маса с тегло 115,93 гр.,
представляват части от растението коноп.
Нетното
тегло на обектите, преди изследванията съгласно ЕС №333- Х/2015г. от
13.02.2015г. и ЕС №334-Х/2015г. от 18.02.2015г. било установено съответно: за обект
№1.1 - суха растителна маса, зЕ.на цвят - нетно тегло 2,33 гр., за растителната
маса в обект №1.2 - зелено кафява растителна маса - нетно тегло 0,18гр. и суха
растителна маса от листата, цветните и плодните връхчета, отделени чрез
подрязване на описаните растения в саксиите, след изсушаване била установена с нетно тегло 115,93 гр.
Процентното
съдържание на тетрахидроканабинол, определено в растителната маса било
установено, както следва : в обект №1.1 - 17,9%; в обект №1.2 - 4,37%; в сухата
растителна маса с тегло 115,93 г. - 0,9%.
Тетрахидроканабинолът
/ТХК/ е органично съединение с ясно изразени наркотични свойства, което по
естествен път се синтезира и се съдържа в растенията от рода на Марихуаната
/коноп, канабис/. Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
марихуаната /коноп, канабис/ е включена в Приложение №1 към чл. 3, т. 1,
включен в Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Контролът и режимът,
под който са поставени наркотичните вещества е указан в Закана за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
В
резултат на заключение на вещото лице С.Й., специалист в на сектор „Наркотици”
от Центъра за експертни криминалистични изследвания към НИКК на МВР, изготвил
експертиза по протокол №15/НАР-217 от 02.04.2015г. било установено, че представеното
за анализ бяло прахообразно вещество обект №2.1 има нето тегло 0,13 грама с
уточнението, че от първоначалното количество 0,14грама е било изразходвано при
експертната справка №333-Х/2015г. от 13.02.2015г. количество от 0,01 грам и в
него е установено наличие на амфетамин и кофеин. Определеното съдържание на
амфетамин е 14,8%.
Представената таблетка
/жълта таблетка с лого, наподобяващо усмихнато човече/, обект №2.2, била
установена с нето тегло 0,25 грама с
уточнението, че от първоначалното
количество 0,26 грама е било изразходвано при експертната справка №333-Х/2015г.
от 13.02.2015г. количество от 0,01грам и в нея е било доказано наличие на 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA). Съдържанието на MDMA е 52,3%.
Амфетаминът и
3,4-метилендиоксиметамфетаминът (MDMA) са поставени
под контрол в Списък I - “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
След проведените експертни
изследвания остатъците от наркотични вещества били предадени в Централно
митническо управление с Приемо - предавателен протокол № 36205/27.04.2015 г.
Съгласно протокол за
оценка на наркотични вещества от 21.12.2015 г., издаден въз основа на
заложените стойности в Постановление на Министерски съвет № 23 от 29.01.1998г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на иззетото наркотично вещество било установено,
както следва:
марихуана с нетна маса от
115,93 грама, съдържание на активното вещество 0,9 тегловни процента /ТХК/
тетрахидроканабинол, цена за грам 6 лева, стойност 695,98 лева;
марихуана с нетна маса от
2,33 грама, съдържание на активното вещество 17,9 тегловни процента /ТХК/
тетрахидроканабинол, цена за грам 6 лева, стойност 13,98 лева;
марихуана с нетна маса от
0,18 грама, съдържание на активното вещество 4,37 тегловни процента /ТХК/
тетрахидроканабинол, цена за грам 6 лева, стойност 1,08 лева;
амфетамин 0,14 грама,
съдържание на активното вещество 14,8 тегловни процента амфетамин, цена за грам
** лева, стойност 4,20 лева;
МДМА 0,26 грама,
съдържание на активното вещество 52,3 тегловни процента
метилендиоксиметамфетамин, цена за грам 25 лева, стойност 6,50 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Във връзка с предявените
обвинения за извършена от подсъдимия разнородна престъпна дейност съдът обособи
три групи доказателства в зависимост от това дали и доколко са относими към опредЕ. група факти в хронологията на
случая.
В
първа условно обособена група доказателства следва да се включат относимите към всички обвинения, за които подсъдимият е
бил предаден на съд. Такива са
показанията на свидетелите Б.Б., А.С., Е.О., Р.Л.. Изброените свидетели са
очевидци на пълната хронология от факти, която се очертава от началото на
полицейската проверка, проведена на 12.02.2015г. в жилище, обитавано от
подсъдимия до нейния край, обусловен от приключване на действието по
претърсване и изземване и извеждането на подсъдимия за конвоирането му в МВР
болница. Относими към всички обвинения са следните писмени доказателства:
свидетелство за съдимост ( л.92, том 2 от ДП), от съдържанието на което е
видно, че подсъдимият е неосъждан, декларация за семейно, материално положение
и имотно състояние ( л.26, том 2 от ДП),
документите, съставени при задържането на подсъдимия по ЗМВР ( л.6-л.8, том 1
от ДП). Източник на доказателства, от значение за всички предявени обвинения е заключение на СППЕ, която е изследвала
психичното здраве на подсъдимия. ( л.52-л. 64, том 1 от ДП), като същата е
установила, че М.С. не боледува от психично заболяване и няма данни за
интелектуална непълноценност. Не са установени данни за патологичен или
физиологичен афект, данни за системна злоупотреба с алкохол. Вещите лица са
преразказали позицията на подсъдимия да отрича употреба на упойващи вещества и
от цялостната оценка на заключението е видно, че не са били установени
патологични изменения, които да дадат възможност за проверка на така заявената
позиция. Въз основа на изброените по-горе доказателства се изясни по несъмнен
начин, че подсъдимият е психично здрав, че е годен да участва в наказателното
производство, както и че преди инкриминираната дата от св. Р.Л. е бил допуснат като наемател в жилище,
находящо се в ж.к. «*********
Във втора условно
обособена група доказателства следва да се включат относимите само и единствено
към пункт първи и втори по обвинението на подсъдимия. Такива са показанията на поемните лица: К.П. и Е.К., св.
С.С., протокол за претърсване и изземване от 12.02.2015г. (л. 20-л.22, том 1 от
ДП), одобрен от районен съдия ( л.23, том 1
от ДП). Съдът прие за установено,
че към тази част от обвинението е относим и приложен
фотоалбум ( л. 58-л.63, том 1 от ДП), техническа експертиза, назначена от съда,
която е имала задача да установи пълния обем от снимков материал, създаден във
връзка с процесното претърсване и изземване. (л. 253 – л. 275 от СП). Относими
към тази група доказателства са експертните
справки, удостоверяващи предварителните експертни изследвания и количеството на
съответния остатък от ВНВ, изчислен след експертното изследване - ЕС № 333-Х/2015г.–л.36, том 1 от ДП;
ЕС № 334-Х/2015г. –л.37, том 1 от ДП;
Относим и годен източник
на доказателства към тази част от обвинението са заключенията на експертизите, като
част от тях имат значение за обвинителната теза, както следва: ФХЕ № 114-Х/2015г. – л.39, л.40, том 1 от ДП, която е заключила, че
изследваните обекти представляват части от растението коноп; заключение на ФХЕ - протокол № 15/НАР –
217/02.04.2015г. (л.45, л.46, том 1 от ДП), която е изследвала прахообразно
вещество и таблетка и е заключила, че
представляват съответно амфетамин и MDMA, като и двете вещества са поставени в под контрол в Списък І
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Заключението на
дактилоскопна експертиза, за която е съставен протокол № 75-Д/2015г., изготвен
от ВЛ В.П. ( л.50 от том 1 от ДП), дава аргументи за защитата на подсъдимия. С
посоченото заключение се установява, че са били изследвани подробно изброени в него обекти, между които
електронната везна, иззета от жилището на подсъдимия, саксиите и пластмасовата
чаша, в която са били открити засадени растения, полиетиленова опаковка и 1
брой хартиена угарка. По така
изследваните обекти не са били проявени дактилоскопни следи.
В трета условно обособена
група доказателства са относимите към обвинението по пункт трети и четвърти от
обвинителния акт и такива са преди всичко показанията на св. Б., св. С., св. О.
и св. Л.. Съдът цени като източник на доказателства и заключенията на СМЕ, изготвени от ВЛ Д-р Д.М. - асистент от клиника съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ“А.“ ЕАД, както следва:
СМЕ –л.65 , том 1 ДП по отношение на Ал. С.; СМЕ – л.66, том1 от ДП– по отношение на Б.Б.. Те също са относими точно към тази група от
обвиненията на подсъдимия. По отношение на св. С. е установено оток,
охлузвания и кръвонасядане на външната
странична повърхност на дясната предмишница. По отношение на св. Б. и
установено отоци и кръвонасядания на лявата скулна област и на челото вдясно.
Вещото лице е заключило, че описаните увреждания могат да бъдат причинени от
действието на твърди тъпи предмети. СМЕ, която е изследвала телесните
увреждания на св. С., е източник на
доказателство, че дъговидните охлузвания могат да бъдат получени от
тангенциалното действие на твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща
повърхност, каквито са именно човешките зъби. СМЕ, която е изследвала телесните
увреждания на св. Б., е източник на доказателство, че е възможен механизмът на
удар с или върху твърди тъпи предмети.
Не се откриват
противоречия в гласните доказателства относно факта и механизма на причиняване
на телесни увреждания – при удар спрямо св. Б., нанесен докато същият е бил на
етажната площадка пред жилището на подсъдимия и при ухапване със зъби спрямо
св. С. при задържането му в самото жилище.
Що се отнася до
уврежданията, които е получил св. Б. единственото и при изясняването на факта кога в цялостната хронология на случая
са нанесени инкриминираните два удара в неговото
лице, незначително
противоречие се констатира между неговите показания в производството
пред съда и прочетените показания на св. Л., от една страна и показанията на св. О. пред съда, от друга
страна. В разказа на св. Б. (л.115, стр.2 от СП) и прочетените показания на св.
Л. (л.17, стр.1 , том 1, л.112, стр.2 от
СП) се твърди, че след като св. Б. се е легитимирал и е показал служебен знак
на полицейски служител, веднага след това подсъдимият му нанесъл удари в
лицето. В разказа на св. О. се твърди, че след като св. Б. се легитимирал,
подсъдимият се опитал да затвори вратата, подпирал отвътре същата и след
известна съпротива при открехване на вратата на св. Б. бил нанесен удар в
лицето (л.113, стр.1 от СП). Съдът отчете, че противоречието не засяга по
никакъв начин основният въпрос – дали моментът на нанасяне на ударите следва по
време действията по легитимиране от страна на св. Б.. В показанията на всички
изброени свидетели последователността на посочените действия се описва точно
така. Единствената различна интерпретация се съдържа в показанията на св. О., който е разказал пред
съда, че между изпълнението на двете
действия, но в същата последовтелност е била оказана яростна съпротива,
изразяваща се в опит на подсъдимия да
затвори входната врата, както и че нанесеният удар върху лицето на св. Б. е бил
един, докато останалите двама свидетели категорично описват два на брой удара. Съдът
прие с доверие показанията на първата група свидетели – Б. и Л., като съобрази
факта, че те са били изправени в непосредствена близост един до друг, както и в
първата редица от свидетели на етажната площадка пред входната врата, докато по същото време свидетелите С. и О. са изчаквали зад тях. Фактът,
че в непосредствена близост до вратата
при комуникацията с подсъдимия са били именно свидетелите Б. и Л., е установен от съпоставката на дадените от тях показания,
която показва, че именно на св. Л. било възложено да започне разговор и да
почука на вратата. Изпълнението на това действие самостоятелно е изисквало този
свидетел да се изтегли напред. Извод за разположението на полицаите на етажната
площадка в самото начало на полицейската проверка се извежда и от доминиращата
позиция на св. Б., който именно е поел инициативата да се легитимира с
отличителни полицейски знаци. В тази
насока съдът отчете, че показанията на свидетелите О., Б., С. и Л. са напълно
еднопосочни при установяването на ръководната роля на св. Б. в процеса на
реализация на полицейската операция.
По трети и четвърти пункт от обвинението, за което
подсъдимият е предаден на съд, обективният състав на престъпление по чл. 131 ал.2, предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК е доказан по несъмнен и безспорен начин, както от гласните доказателства и
посочените заключения на експертизите, така и
въз основа на писмените доказателства за заеманата от частните
обвинители длъжност към инкриминираната дата – служебни бележки от
16.03.2015г., издадени от Началник на „Човешки ресурси при 07 РУП – л. 86, л.87, том 1 от ДП, специфична длъжностна характеристика (л.88, л.89, том 1 от ДП).
Съдът не се съгласява със становището на защитата, че не е
доказан субективният състав на престъпление по 131 ал.2 предл.4, т.4 във вр.
с чл. 1** ал.2 от НК. Основният аргумент в позицията си защитата черпи от заключението
на ТЕ, назначена от съда, за да снеме на хартиен носител аудиозапис за
проведени разговори на инкриминираната дата с участието на оператор от система
„112“, както и от факта, че тримата полицейски служители– О., Б. и С. са били
цивилно облечени.
Анализът на разговора,
проведен но 12.02.2015г. от подсъдимия с оператор от система „112“, показва, че
е бил иницииран в 13:39 часа с оплакването, че хазяинът разбива вратата и с
викове „Помощ“. Било е предадено
съобщение за вход три, етаж 8, а като фон на проведения разговор
системата на „112“ е записала множество мъжки гласове. В хронологията на случая
обаче разговорът с оператора на „112“, респективно и разговорът на подсъдимия с
неговата майка, която също е била сигнализирана да помогне, са били проведени
преди подсъдимият да открехне вратата, респективно – преди св. Б. да се
легитимира с полицейска значка. Показанията на св. Б. пред съда са пряк
източник на доказателство, че докато са викали пред вратата, подсъдимият е
провел телефонен разговор (л.115, стр.2 от СП). Съдът не приема за достоверно
единствено твърдението на св. Б., че телефонният разговор е бил осъществен едва
след открехването на вратата и в процеса на нейното блъскане от вън и от вътре.
Основание за такъв извод дават две обстоятелства: Първото е свързано със
съдържанието на аудиозаписа на
разговора, иницииран от подсъдимия. В
тази запис като фонов шум са отразени
викове, но не и блъскане и чупене на вещи. Второто основание съдът да приеме,
че разговорът на подсъдимия с оператор на система „112“ е бил проведен преди
подсъдимият да отвори вратата, респективно – преди св. Б. ясно да се
легитимира, е изключителната динамика на действията, последвали отварянето на
вратата и интензитета на възприетата от подсъдимия съпротива. Относимите гласни
доказателства напълно кореспондират помежду си при изясняването на факта, че
веднъж отворена от подсъдимия, входната врата повече не е била затворена, камо
ли заключена до степен, която да освободи подсъдимия от двигателна активност и
да стане възможно провеждането на два
разговора към два различни телефона: на 5 секунден разговор с оператор на система „112“, както и втори разговор – до
майката на подсъдимия. Напротив, показанията на свидетелите са напълно
еднопосочни, че след открехването на вратата, хронологично е последвала
словесна комуникация, при която се е легитимирал именно св. Б. и която е
протекла основно между него и подсъдимия. Касае се за мнимо противоречие в
гласните доказателства за съпътстващите действия на останалите полицаи от
момента след отварянето на вратата.
Твърденията на св. С., че и останалите полицаи са казали, че са от
криминална полиция следва да се отнесат към момента преди отварянето на
вратата, към който момент и в аудиозаписа на система „112“ са отразени
множество съпътстващи мъжки гласове (л.92, л.120, стр.1 от СП). В този смисъл
заключението на ТЕ от 03.05.2016г. се явява онова обединително звено в доказателствения
материал, което дава възможност да се направи извод кой момент от хронологията
на случаите описват свидетелите – преди или след отварянето на вратата. Заключението
на ТЕ разкрива на какво се дължи
различната интерпретация на свидетелите по въпроса един или повече от тях са
обявили, че са полицаи. Очевидно е, че с твърдението си, че са се легитимирали
всички, св. Б. е разчел именно така действията на колегите, съпътстващи неговата
комуникация с подсъдимия. (л.115, стр.2 от СП). Тази част от показанията му
обаче се отнася до момента преди подсъдимият да отвори входната врата, когато
система „112“ записала множество мъжки
гласове. По същите съображения активната позиция на св. С. да потвърди, че е от
криминална полиция, също се отнася към този момент, а св. О., който е разказал,
че първи е бил колегата му Б., който се
е легитимирал със значка и той именно се представил за полицай от 07 РПУ се
отнасят хронологично вече към момента, в който входната врата на жилището е била отворена доброволно от подсъдимия
(л.113, стр.1 от СП). Съпоставката с казаното от св. Л. също дава основание за извод, че в един момент –
преди отварянето на вратата полицаите са викали едновременно и повече от един
път (л.105, стр. 2 от СП). Воденият по същото време разговор от подсъдимия с
оператор „112“ позволява да се заключи, че към този момент той субективно не е
знаел, че заедно със св. Л. са дошли и служители на полицията. От съпоставката
на прочетените показания, дадени от св. Л. в протокол за разпит от 13.02.2015г., т.е. - почти непосредствено след случая (съответния
абзац на л.17, том1 от ДП), става ясно,
че след отварянето на вратата комуникацията е протичала изключително
еднопосочно и последователно само между подсъдимия и св. Б.. Този момент е
възпроизведен съвсем точно в показанията на св. О., като съпоставката на тази
част от показанията на св. О. от съдебното производство и прочетените показания
на св. Л. от досъдебното производство със заключението на ТЕ позволява да се
заключи, че разговорът, от чието съдържание защитата черпи аргумент за липсата
на осъществен субективен състав на престъпление, е бил проведен хронологично
преди подсъдимият да отвори входната врата и преди св. Б. да се легитимира пред
него. От тук нататък вече подсъдимият е знаел, че пред него стои не само
хазаинът Р.Л., но и полицейски служител, като телесната повреда е нанесена
именно на легитимиращия се полицейски служител, а не на друго лице от неговото
обкръжение. По изложените съображения съдът счете, че е осъществен и
субективният състав на престъплението по трети пункт от обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че са събрани
доказателства и за осъществен обективен и субективен състав на престъпление по чл. 131 ал.2
предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК, с което е засегната
телесната неприкосновеност на св. С. чрез ухапване по дясната ръка. Гласните
доказателства са в пълен синхрон при възпроизвеждане на факта коя е била засегнатата ръка на св. С., както и
при какви обстоятелства подсъдимият е осъществил това деяние. ( л.118, стр.2 –
от показанията на св. Б., л.120, стр.2 от СП – от показанията на самия С.,
л.113, стр.1 от СП – от показанията на св. О.). По косвен начин, с описанието
на възприети следи от телесни увреждания със съответна локализация, фактът на нанесени от подсъдимия телесни повреди по
различни части от тялото на частните обвинители, е установен и с показанията на
св. Л. в производството пред съда ( л.107, стр.2 от СП). Съдът счита, че мястото
и обстоятелствата на причиняване на
инкриминираната телесна повреда по пункт четвърти от обвинителния акт, а именно
– в жилищно помещение и по повод задържането на подсъдимия и при опит да му
бъдат поставени белезници, дават аргумент и за осъществен субективен състав на
престъплението по чл. 131 ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК.
В четвърта група доказателства следва да бъдат обособени
тези, които нямат пряко доказателствено значение за предмета на обвинението, но
са от съществено значение за проверката на останалия събран доказателствен
материал. Такива са показанията на
свидетелите С.Д., Б.Я., както и писмените доказателства, изискани от 07 РУП
(л.178 от СП).
Съдът не се съгласява с
фактическите констатации в обвинителния акт, че за времето от м. август 2013
година до 12.02.15 г. подс. М.С. бил единствен
обитател на жилището или с други думи – единственото лице, което е осъществявало фактически достъп до
жилището. От показанията на св. Л. категорично се изясни, че същият е бил
заплашван от подсъдимия и неустановено по делото лице, което е излязло заедно с
подсъдимия от жилището при опит на св. Л. да прекъсне електрическото захранване
на жилището. От св. С. се изясни, че е посещавал брат си скоро преди инкриминираната
дата със своя приятелка. От показанията
на св. Л. се изясни, че касиерът на входа – неговата съседка на осми етаж от
десния апартамент изисквала да увеличи таксата за вход за ап. 66 с оплакването,
че системно в този апартамент влизат хора, по всяко време на денонощието и разходите за асансьор са се увеличили
драстично (л.106, стр.1 от СП). Наличието на такова оплакване очевидно не е
фантазно хрумване на св. Л. в процеса на разпита му пред съда, тъй като тази
част от показанията му е подкрепена убедително от наличието на регистрирано
оплакване в 07 РУП на СДВР точно в този смисъл.
Съдът
разгледа спорните въпроси при анализа на събрания доказателствен материал,
които се очертават с различна
специфика, в зависимост от това дали се отнасят до първи и втори пункт от обвинението, от една
страна и трети и четвърти пункт от обвинението, от друга страна.
По обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр. 4, алт.1 от НК и по чл.354в,
ал.1, пр.2, алт.3 от НК.
Относими към изясняването на
фактите, на които се основава тази част от обвинението са следните гласни
доказателства: показанията на свидетелите Б.Б., А.С., Е.О., Р.Л., показанията
на поемните лица: К.П. и Е. К. в производството пред съда, както и въз основа
на прочетените показания, които св. Л. е дал в досъдебното производство. Изброените
до тук свидетели според настоящия съдебен състав са дали показания, които имат
доказателствено значение за обосноваване на обвинителната теза. Показанията на
изброените свидетели са пряко доказателство за това, че в жилището, обитавано
от подсъдимия, са били открити ВНВ и
растения, инкриминирани по първи и втори пункт от обвинението. Констатира се
липсата на противоречия в гласните
доказателства, че растенията, инкриминирани по първи пункт от обвинението, са
били открити в гардероб, с който е била оборудвана по-малката стая в жилището,
както и за вида и разположението на останалите инкриминирани ВНВ в по-голямата
стая на жилището. Констатира се синхрон
и в тази част от свидетелските показания, която е относима към
състоянието на растенията и наличието на инсталация за поддържането на топлина.
Изброените по-горе свидетели са възприели включена в гардероба над
растенията кварцова лампа. Пряко
доказателство за факта на включена лампа в гардероба с растения, по-късно
установени като такива от рода на конопа, са показанията на св. Л. (л.107,
стр.1 от СП), на св. Б. ( л.117, стр.1 от СП), на св. А.С. (л.121, стр.1 от
СП). Не толкова категоричен за състоянието на лампата – във включено състояние
е единствено св. О. ( л.113, стр.2 от СП). От друга страна обаче неговите
показания носят информационна стойност за наличието и на инсталация от
въздухоотводи, а показанията на св. С. – за наличието на термореле към лампата,
което я задейства автоматично за включване и изключване. Съпоставката на
дадените от св. С. показания в частта им, че в по-голямата стая на жилището е
била установена марихуана в накълцано състояние (л.121, стр.1 от СП), кореспондира
с показанията на св. Л. в частта им, че по-късно, когато подсъдимият е
освободил жилището, при почистването му е открил множество фасове от свивки,
различаващи се съществено от тютюневите фасове (л.108, стр.1 от СП).
Несъмнено е установено, че в жилище,
обитавано от подсъдимия, находящо се в гр. С., ж.к. „*****“, бл.**, вх.***** на
12.02.2015г. и съгласно договор за наем е
било извършено претърсване и изземване, без предварително дадено разрешение от
съдия. Органите на досъдебното производство са сезирали съда за последващо одобрение по чл.161 от НПК, което е
било извършено на 13.02.2015г. по НЧД 2313/15г. на Софийски районен съд, НО, 15
състав. Съдът се е произнесъл с оглед данни
за разкрито престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като НП е било
образувано срещу неизвестен извършител ( л.1, л.20 –л.23, том 1 от ДП). По
безспорен начин е установено разположението на помещенията в жилището, свързано
с наличието на Г-образен коридор на гарсониера и в който срещу входната врата
на жилището се намира тъмен кухенски бокс, отляво – по-голямо помещение, за
което не се спори, че е било обитавано от подсъдимия, а от дясно – в дъното на
коридора – по-малко помещение, с инсталиран в него гардероб. Несъмнено е
установено, че протоколът е оформен от името на разследващ полицай при 07 РУ –
СДВР, в присъствието на поемните лица -
свидетелите К.П. и Е. К. (л.153 - л.160
от СП), както и в присъствието на свидетелите Б.Б., А.С., Е.О. и защитник, упълномощен
от М.С. – адв. С. с пълномощно 004470 от 12.02.2014г., приложено на л.5, том 1
от ДП. Несъмнено е установено, че решението за извършване на претърсване и
изземване съгласно текста на протокола е било обявено и изпълнено по отношение
на св. Р.Ч.Л., като на първа страница от протокола са вписани изчерпателно
данните му за самоличност, включително и ЕГН, а времето на извършване на
действието е от 15:41 часа до 16:52
часа. Несъмнено протоколът за претърсване и изземване не е бил оформен с подпис
на подсъдимия, като този елемент от съдържанието на протокола според защитата
доказва, че подсъдимият изобщо не е бил в жилището при провеждане на процесуално-следственото
действие „претърсване и изземване“, поради което резултатът от него не може да
му се противопостави, а според обвинението – удостоверяването в протокола за лицата, които
са го подписали, не е източник на доказателства дали подсъдимият е бил в
жилището или е отсъствал точно в този момент от там.
Така основният спор между страните
се свежда до начина на приобщаване на открити в процесното жилище ВД ( ВНВ и
растения от рода на конопа), като защитата приема за установено, че дори и да
са открити такива, процесуалната дейност на органите на досъдебното
производство е опорочена и иззетите ВД не следва да бъдат ценени от съда при
постановяването на присъда. От една страна се оспорва изпълнението на
формалните предпоставки за предприемането на претърсване и изземване с
последващо одобрение, свързани с
изискванията за неотложност на случая, за
участието на изискуемия брой лица, за спазването на законоустановени правила
при подбора на лицата, чието участие е следвало да бъде осигурено, на
правилата, които определят компетентността на органа, извършил
процесуално-следственото действие и компетентността на органа, който го е одобрил
по реда на чл.161, ал.2 от НПК. От друга страна, от защитата се оспорва
достоверността на обвинителните гласни доказателства, относими към
установяването на факта, че в обитавано от подсъдимия жилище са се намирали
високорискови наркотични вещества, както и растения от вида на конопа.
Настоящият
състав на съда намира, че във връзка с поставения от защитата акцент върху въпроса за процесуалната годност
на протокол за претърсване и изземване неговият отговор има съществено значение
за изхода на делото, поради което в хронологията на изложението по анализа на
доказателствата го разгледа на първо
място.
По
възражението за липсата на неотложност.
Изследването
на този въпрос изисква да се проследи генезисът на събитията, довели до
полицейска проверка на инкриминираната дата, начинът, по който е била
инициирана тя, характеристиките на времето и мястото на узнаване за факта на
съхранение на ВД, относими към престъпление по чл.354а и чл.354в от НК, които
са инкриминирани в процедурата по чл.219 от НПК в
първи и втори пункт от обвинението.
Съдът
приема за установено, че към инкриминираната дата до процесната полицейска
проверка, включваща полицейските служители Б. и С., органите на досъдебното производство
не са разполагали с убедителни данни, че на адрес в ж.к. „Младост“, бл.**, вх.*****
се съхраняват ВНВ или каквито и да е други ВД, които могат да имат значение за
разкриването на тежко умишлено престъпление по раздел ІІІ, глава ХІ от
Особената част на НК. Преди инкриминираната дата срещу подсъдимия не е било
образувано досъдебно производство, респективно по реда, предвиден в НПК, до
този момент не са били събрани каквито и да
е доказателства, които да го уличат в престъпление. Подсъдимият не е бил
част от криминалния контингент на полицията, поради което и не е бил обект на оперативен
мониторинг. Липсват също така каквито и да е данни подсъдимият да е бил регистриран по конкретно
оперативно дело и да е бил обект на наблюдение от структура по чл.20 от ЗСРС със способи, предвидени в същия
закон по искане от орган по чл.13 от ЗСРС.
Анализът
на гласните доказателства дава основание за извод, че свидетелите, съпричастни
към разкриване на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд (частните
обвинители и св. О. ) никога не са били
част от близкото семейно или приятелско обкръжение на подсъдимия и по различни
причини не са имали предварително изградени представи за начина, по който е
устроено неговото домакинство, респективно
- представи за вещите, които се съхраняват в неговото жилище. При установяването на този факт в
доказателствената съвкупност, включително и с оглед обясненията на
подсъдимия и показанията на св. С.С., не
се констатират никакви противоречия.
Преценката
на дадените от полицейските служители показания дава основание за извод, че те
са разполагали с оперативна информация за отглеждането на растения марихуана от
подсъдимия, но без налични оперативни
данни за адреса, на който той извършва престъпна дейност. Последователността от
действията, предприети от полицейските служители, чрез които те са стигнали на първо място чрез неустановен
оперативен източник до личността на
подс. М.С., а след това и до адреса,
който той обитава, е отразена напълно непротиворечиво в техните показания. Съдът
прие за установено, че хронологично, на първо място служители на 07 РУП – СДВР
са получили информация за конкретно лице ( т.е. – за подсъдимия), което е вероятно съпричастно към извършването на
престъпна дейност, но живее на неустановен адрес в ж.к. „*****“ без адресна
регистрация. В този смисъл са
показанията на св. С. – л.119, стр.2, л.120, стр.1 от СП, св.Е.О. ( л. 113,
стр.1 от СП) и св. Б. (л. 115, стр.2,
л.116, стр.1 от СП). Относно естеството
на оперативния източник, използван от служители на 07 РУП – СДВР за
установяването на връзка между личността на подсъдимия с престъпление по линия
на наркотици, по - значима информационна стойност носят показанията на св. О.,
който разказа пред съда, че информацията е от
„човек“, който лично е възприел състоянието на обитавано от подсъдимия
жилище, наличието на гардероб и растения в него. Самостоятелният анализ на тази
част от показанията на св. О. обосновава два основни извода: първият е свързан
с източника на първоначално получената оперативна
информация, а именно от неустановено
лице – доброволен заявител или доверено лице, чиято самоличност е известна или
е била известна само на неустановен кръг полицейски служители; вторият извод е
свързан с обема на информацията, предоставена от този източник, който очевидно
не е включвал точен адрес и по никакъв
начин съответният източник не е допринесъл за разширяване на информацията в тази
насока в продължение на около шест месеца. Очевидно съществуването на
оперативен източник за вероятна съпричастност на подсъдимия към престъпление по
линия наркотици, не би могло самостоятелно да доведе до разкриване на случая,
респективно – информационната стойност на този източник е твърде незначителна,
за да инициира законосъобразна процедура по чл.161, ал.1 от НПК. Извод в тази
насока се обосновава от съвкупната преценка на показанията, дадени от частните
обвинители, св. О. и св. Б.. Тази част от гласните доказателства дава основание за извод, че последващото
разкриване на случая не се дължи на нови данни, предоставени от първоначалния източник на информация. Напротив, от показанията
на полицейските служители се установява, че те са използвали други способи,
свързани със съпоставка на друга информация в базата данни на 07 РУП –СДВР. Отделно
от това, от показанията на полицейските служители не могат да бъдат извлечени и
минимални данни дали съответният оперативен източник е предал свои преки
възприятия или възприятия на други лица от криминалния контингент, в които
същият е бил в контакт.
С
оглед всичко изложено са обясними резервите на полицейските служители да обявят
самоличността на лице, чиито изявления представляват оперативен източник на
информация, доколкото очевидно се касае за част от създаден от тях агентурен
апарат, чието предназначение не се изчерпва с разкриването на настоящия случай.
По изложените съображения съдът счете, че показанията на полицейските служители следва да бъдат
анализирани и през призмата на професионалния им интерес да запазят в тайна
самоличността на съответното доверено
лице или доброволен заявител. Съгласно Приложение № 1, към чл. 25, т. ІІ,
т. 9 от ЗЗКИ в списък на категориите информация, подлежаща на
класификация като държавна тайна, се включват доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и
други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за
обществен ред. Самоличността на лицето, предоставило оперативни
данни на полицейски орган за място на
съхранение на ВНВ, особено ако става дума за част от агентурен апарат, внедрен
в криминалния контингент на полицията, попада именно в случаите, изброени в
цитираната разпоредба от ЗЗКИ, като в рамките на суверенните си правомощия
прокуратурата е извършила преценка за обема от доказателства, които следва да
бъдат ангажирани в подкрепа на обвинението, съблюдавайки и специалната защита
на данните по т. 9, ІІ в Приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ.
За характера на първоначално придобитата информация и вида на използвания
източник св. Б. е посочил в показанията, че полицейските служители са я
съхранявали като секретна (л.116, стр.1 от СП). Такива са и твърденията на св. О. (
л.113, стр.2 от СП).
Проверката на показанията, дадени от св. Б. и О.
за обема на подадената към тях информация би могла да се извърши
с разкриването на съответното лице от агентурния апарат на 07 РУ –СДВР,
респективно – с неговия разпит, но съдът намира, че на първо място – органите
на досъдебното производство самостоятелно преценяват какъв обем от
доказателства да ангажират и съдът не разполага с правомощия да контролира този
процес. На второ място, съдът намира, че наличните данни за постъпилия в 07 РУП
сигнал са крайно недостатъчни, за да се установи само с процесуална активност на съда самоличността
на лицето, което е подало оперативен сигнал до служителите на полицията и да се
провери с неговия разпит дали те не са укривали информация, която би могла да
има значение за разкриване на случая значително преди месец февруари 2015г.
Добросъвестността на лицата, чиято служебна дейност се осъществява в орган
на публичната власт, е установена с
оборима презумпция. В настоящия случай обаче, не са установени каквито и да е
обективни данни, които да обосноват извод, че полицейските служители С., Б. и О.
са били недобросъвестни и че изобщо са
разполагали с мотив да укрият данни за извършено престъпление, в т.ч. и
данни – за адреса, на която вероятно се съхраняват ВД от значение за разкриване
на тежко умишлено престъпление, с които се засяга здравето на гражданите. Напротив, съвкупната преценка на дадените от
тях показания пред съда разкрива времето и начина, по който те последователно
са работили, за да разширят началната оперативна информация, като времето на
разширяването ѝ всъщност съвпада точно с ескалирането на конфликта между
св. Р.Л. и подсъдимия през месец февруари 2015г. От съществено значение е
фактът, че при опит да бъдат разрешени противоречията между св. Л. и подсъдимия, свидетелят Л. е потърсил
тъкмо съдействието на полицията и това се е случило тъкмо в началото на м.
февруари 2015г.
Отделно
от всичко изложено, добросъвестността на полицейските служители Б., С. и О.
може да бъде проверена чрез съпоставката
на дадените от тях показания с показанията на
св. Л., както и чрез съпоставката
на гласните доказателства с периода на
регистрация на жалбите срещу М.С.,
описани подробно на л.178 от СП.
Проверката на извършена регистрация на жалби от и срещу М.С. е възможен способ за разширяване
на оперативната информация.
От
показанията на св. Л. (л.165 от СП), подкрепени от писмени доказателства за
извършени полицейски проверки на посочения по – горе адрес, (л.178 и сл. от
СП), се установява, че осъщественото на 12.02.2015г. посещение на полицейски служители в жилището, обитавано от подсъдимия, довело до
разкриване на случая, не е нито първото, нито единственото за месец февруари
2015г. Такова е регистрирано и за 11, 20
часа на 08.02.2015г., т.е. – само
няколко дни преди инкриминираната дата, като в отговор по направено запитване
от съда от 07 РПУ е посочено, че е бил „посетен сигнал.“ Посочената регистрация
напълно съвпада с разказа на свидетелите Л., С.Д. и Б.Я. за случилото се на
етажната площадка пред жилището, обитавано от подсъдимия С..
Съпоставката
на двата посочени по-горе независими един от друг доказателствени източника
показва, че точният адрес на подсъдимия в ж.к. „Младост“ е попаднал в
полезрението на органите на 07 РУП именно във връзка с подадените от св. Л. жалби непосредствено преди инкриминираната дата. Първата от тях е
регистрирана по вх. № 338200-577/06.02.2015г. по заявление на Р.Л., втората –
на 09.02.2015г. във връзка с полицейската проверка от 08.02.2015г., за която
самият Л. разказва. В нито една от
цитираните преписки не се съдържат каквито
и да е твърдения от страна на св. Л., че неговият наемател държи или
разпространява ВНВ. По изложените съображения съдът прие за достоверни
показанията на свидетеля Л., че той не е инициатор за полицейската проверка,
проведена на 12.02.2015г. Незначително отдалечен е периодът от първата
регистрация на жалба на св. Р.Л. срещу М.С., т.е. от 06.02.2015г. до
12.02.2015г. Това обстоятелство напълно съвпада с разказа на полицейските
служители, че са узнали точния адрес на подсъдимия чрез допълнително проучване
на оперативен сигнал за конфликтни
отношения между наемател и наемодател. ( л.113, стр.1 от СП). Показанията на
св. О. дават отговор на въпроса защо значително след получаването на оперативна
информация едва през м. февруари 2015г.
полицейските служители са решили да извършат проверка в дежурната част
на 07 РУП. Съдът приема за установено,
че свидетелите С., Б. и О. са узнали за адреса на подсъдимия на неустановена
дата в периода след 08.02.2015г. до 12.02.2015г., тъй като именно на 08.02.2015г. е бил обработен подаденият от
св. Л. сигнал за конфликт на адреса на подсъдимия, последвано от посещение на
полицейски патрул. Вярно е, че още на
06.02.2015г. св. Л. е подал
сигнал за нарушаване на нощната тишина на инкриминирания по делото
адрес, но видно от справката, предоставена от 07 РУП- СДВР, в него не се
съдържа информация за името на наемателя или такава не е била обработена в
обобщен вид. Така датите на постъпване на сигнали от св. Р.Л. до 07 РУП,
изявленията в тях и обемът от факти в тях дава логично обяснение защо
полицейските служители са го потърсили едва след 08.02.2017г. Съдът приема, че
на базата на регистрацията на полицейска преписка по жалба на св. Л. на
09.02.2015г. едва тогава оперативните работни при 07 РУП - СДВР са успели да
направят извод за връзка между подсъдимия М.С. и конкретно установен адрес, а
именно – посоченият в сигналите на св. Л.. Връзка на подсъдимия и адреса, на
който живее с факта на извършено тежко умишлено престъпление по раздел ІІІ,
глава ХІ от Особената част от НК и към този момент не е била установена
убедително до степента, която изисква приложението на чл.161, ал.1 от НК.
От
съществено значение е и фактът, че регистрираните преди деянието жалби от св. Р.Л.
не съдържат каквато и да е информация за извършено престъпление. Така
персоналното съдействие, оказано от св. Л. на 12.02.2015г. по искане на
полицейските служители Б., С. и О. също самостоятелно не е допринесло за допълване и проверка на първоначалната
информация за престъпление против здравето.
Следователно,
единствените конкретни факти, с които полицейските служители са разполагали до
началото на месец февруари 2015г., се отнасят до самоличността на вероятно съпричастно към
разпространение на ВНВ лице, за неустановен адрес в ж.к. „*****“, както и за
неустановено по делото лице, добило лично впечатление за дома на подсъдимия.
Извод в тази насока се обосновава от
съчетания анализ на дадените от св. С. и О. свидетелски показания. Показанията
на св. С. са източник на доказателство, че сигналът за разпространение на ВНВ
от лице с лично име М. датира около половин година преди инкриминираната дата.
Твърдението на полицейските служители, че към момента, в който са узнали за
престъпна дейност, вероятно извършвана от подсъдимия, не са знаели точния му
адрес, води самостоятелно до извод, че ползваният от тях оперативен източник по
неустановени причини не е посочил адрес
и че този източник е бил изчерпан в
период от време с значителна продължителност (от около шест месеца). Несъмнено,
така събраните данни носят информационна стойност само и единствено относно
факта на вероятно извършено престъпление. Твърденията на свидетелите О., С. и Б.
за времето, в което са узнали за първи път конкретно обитавания от подсъдимия
адрес ( след проверка за жалби, подадени срещу М.С.), са потвърдени убедително
от показанията на св. Л. (наемодателят
на жилището, обитавано от подсъдимия).
Несъмнено
е установено, че нито св. Л., нито майката на подсъдимия, нито самият подсъдим
са настоявали да се сключи писмен договор за наем, като се извършат съответните
дължими регистрации – за подсъдимия – адресна регистрация, а за св. Л. –
регистрация на допълнителните доходи от наема по договора. Наистина, св. Л. би
могъл да бъде упрекнат, че не е регистрирал доходите си по договор за наем, но
този въпрос стои извън предмета на обвинението, за което съдът е сезиран с
обвинителен акт. Липсата на активност от страна на подсъдимия обаче да извърши
адресна регистрация на адреса, на който живее, категорично кореспондира с обвинителната
теза, че е организирал домакинството си при условията на конспиративност.
За
да се предприеме процедура по чл.161, ал.1 от НПК, при която да бъде
предварително сезиран съдия от съответния първоинстанционен съд за издаването
на съответно разрешение и която според защитата е била единствената
законосъобразна процедура, следва разследващият орган да ангажира данни за конкретно установен
адрес, за самоличността на лицето, чиято правна сфера може да бъде засегната от
процесуално-следствено действие по претърсване и изземване, за връзката на
лицето, за което са събрани данни, че е вероятно съпричастно към престъпна
дейност с ползването на помещението, чието претърсване се планира, данни за
престъплението, което вероятно се извършва на посочения адрес, като изходна
база за преценка за родовата компетентност на съответния съд. Настоящият
съдебен състав счита, че в периода от около половин година преди началото на
месец февруари 2015г., в който органите на 07 РУП – СДВР са разполагали
единствено с информация за името на подсъдимия и с твърдения на непроверен
оперативен източник, че това лице вероятно разпространява ВНВ или отглежда
растения по чл.354в, ал.1 от НК, не е било налице нито едно от посочените
по-горе основания, за да бъде предприета процедура по чл.161, ал.1 от НПК. Ето
защо, за да отговори на възраженията на защитата, съдът дължи анализ и на
въпроса дали полицейските служители законосъобразно на 12.02.2015г. са
предприели проверка на адреса, посочен в жалбите на св. Л. и защо са отишли там,
след като информацията за държането на ВНВ не е била потвърдена от сигурен
източник. Отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.9 и чл.10, ал. 1 от ЗМВР в неговата действаща към
инкриминираната дата редакция, обн. в ДВ, бр. 107 от 24.12.2014г. Съгласно действащият
тогава чл. 9 от ЗМВР основания за извършване на оперативно издирвателна дейност
са получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са
достатъчни за образуване или започване на наказателно производство. Именно в
тази хипотеза попада и настоящият случай. В разпоредбата на чл.10 от ЗМВР се
предвижда достъп до информационни фондове, архиви или отделни документи. Този
способ на оперативно – издирвателна дейност органите на МВР в настоящия случай
са извършили с изследването на полицейски преписки, образувани по жалби от
и срещу М.С.. Предвиденият в чл.10, ал.2
от ЗМВР способ за събиране на информация чрез оперативна комуникация с лица (чл.10,
ал.2, т.5 от ЗМВР, в редакцията обн. в ДВ, бр. 107 от 24.12.2014г.)
полицейските служители са приложили именно като последователно са осъществили
контакт със св. Л. във връзка с подадените от него жалби в 07 РУП, изискали са
съдействие от него, за да бъде посетен адреса на подсъдимия в ж.к. „Младост“ 4,
както и с опита си да проведат разговор с подсъдимия в жилището, в което
той е обитавал на 12.02.2015г.
С
оглед изложеното съдът намира, че органите на досъдебното производство не могат
да бъдат упрекнати, че не са образували досъдебно производство срещу неизвестен
извършител преди инкриминираната дата на базата на посочения по-горе обем от данни, както и че при наличните към
този момент данни те не са планирали
провеждането на претърсване и изземване при условията на чл. 161, ал. 1 от НПК.
В
тази връзка и с оглед възраженията на защитата на подсъдимия съдът дължи
отговор на въпроса кога за първи път са разкрити доказателства за тежко
престъпление по линия на наркотици и
дали ПСД по чл.161, ал.2 от НПК е било единствената възможност събирането и
запазването им.
По
изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав счита, че разкриването
на инкриминираните ВНВ, предмет на престъплението по пункт първи и втори, за
което подсъдимият е предаден на съд, се е осъществило именно на 12.02.2015г. в
момента, в който свидетелите Л., О., Б. и С. са проникнали в жилището,
обитавано от подсъдимия.
Връзка
между личността на подсъдимия, факта на обитаван от него конкретно установен
адрес и връзката на този адрес с вещи, чието държане е забранено от
закона, е била разкрита за първи път в резултат на
полицейската проверка, осъществена на 12.02.2015г. с личното участие на
свидетелите Б., С. и О.. Връзката между
основните фактически данни, представляващи предпоставка за претърсване и изземване, се основава на гласни
доказателства, които възпроизвеждат възприятия на свидетели, формирани именно на посочената дата. Предвид отказания от
подсъдимия достъп до жилище, в което се съхраняват ВНВ и установеният достъп на самия подсъдим до инкриминираните по
първи и втори пункт от обвинението ВД действието
по претърсване и изземване по реда,
предвиден в чл.161, ал. 2 от НПК е било единствена възможност за събиране и
запазване на доказателствата. С оглед
всичко изложено по-горе съдът намира, че случаят е бил неотложен.
По
възражението на защитата, свързано с участието на изискуемия брой лица и
претендирано нарушение на законоустановени правила при подбора на лицата, чието
участие е следвало да бъде осигурено.
В
основното писмено доказателствено средство, ангажирано от обвинението –
протокол за претърсване и изземване на ВД от жилище, находящо се в гр. С., ж.к.
„*****“, бл.**, вх.***** е отразено, че действието се провежда от разследващия
полицай Крум Банков, т.е. от лице, различно от частните обвинители и св. О., в
присъствието на поемните лица– свидетелите К.П. и Е. К., в присъствието на
свидетелите Б.Б. и Ал. С., по отношение на Р.Ч.Л. и с участието на адв. С. с
пълномощно на л.5 от том 1 от делото. В самия протокол е отразено, че
действието се извършва за периода от 15:41 часа до 16:52 часа. В частта относно
удостоверяването за присъствалите при извършване на действието лица, защитата
предлага този протокол да бъде ценен като годен източник на доказателства, за
удостоверяването в останалата му част– да бъде изключен от доказателствения
материал по делото. Съдът намира, че поначало съдът следва да вземе еднозначно
решение по въпроса дали протоколът за
претърсване и изземване представлява годен доказателствен източник на доказателства
за удостоверените в него факти и обстоятелства. Критерият за приемането на една
част от удостоверените факти и отхвърлянето на друга част от тях не следва да се основава на интереса от крайния изход
на делото, който може да има една или друга страна в съдебното производство. Несъмнен
е интересът на защитата да се установи, че подсъдимият не е съпричастен към
държането на ВД, описани в първи и втори пункт от обвинението. Не следва обаче от
негодно доказателствено средство, каквото защитата твърди, че представлява
протокол за претърсване и изземване в жилището, в което към момента на
полицейската проверка е бил установен подсъдимият, избирателно да се черпят
само такива данни, които кореспондират с интересите на една или друга страна по делото. С други думи, ако протоколът
е негоден, той не може да бъде ползван изобщо при извличането на каквито и да е
релевантни факти.
Настоящият
съдебен състав счита, че протоколът за претърсване и изземване, удостоверяващ
проведено ПСД на 12.02.2015г. на адреса, посочен по-горе, е годно
доказателствено средство за всички установени в него факти и обстоятелства.
Съдът
не се съгласява със становището на защитата, че прокуратурата е очертала в
обвинителния акт факта на отсъствието на подсъдимия затова, защото след
изброяването на хронологията на стр. 4 от ОА, на стр.5 от ОА прокуратурата е
заключила, че протоколът за претърсване и изземване по досъдебно производство в
жилище, обитавано от подс. С., бил одобрен от съответния съд. Изрично изявление
на прокурора в обвинителния акт, че подсъдимият не е присъствал при провеждане
на действието липсва, а цитираният от защитата абзац за последователността от
действия, не следва да се разглежда извън контекста на цялостното изложение в
обвинителния акт, включително и от контекста на заключителната част на стр.5 от
ОА.
За
да бъде разрешен спорният въпрос дали подсъдимият е присъствал при провеждане
на действието, следва да се обсъди дали органите на досъдебното производство са
задължени изчерпателно да посочат в протокола всички присъстващи в жилището лица.
Съдът
не се съгласява със становището на защитата, че действието по претърсване и
изземване е опорочено, ако в съответния протокол не са описани изчерпателно
всички присъстващи лица. Разпоредбата на
чл.162, ал.1 от НПК задължава удостоверителната функция в частта относно кръга
от присъстващи лица да засегне лицата, изброени в тази разпоредба. Извън тези
лица, при провеждане на действието могат да присъстват и други лица – членове
от семейството на живущи в жилището или по-голям числен състав от служители на
МВР. Разследващият полицай обаче няма задължението да ги изброи, а единствено да издаде забрана по чл.163, ал. 3
от НПК. В настоящия случай липсва документална следа да е била издадена такава
забрана. Това обстоятелство дава логично обяснение за привидното противоречие
между кръга лица, изброени като присъстващи в протокола и показанията на
свидетелите С.С. за факта на неговото лично присъствие за част от времето, в
което е протичала полицейска проверка и еднопосочното твърдение на всички
свидетели, че свидетел на полицейската проверка, в частност – на претърсването
и изземването е била и майката на
подсъдимия, установено особено убедително от напълно независим доказателствен
източник, каквито са показанията на поемното лице К.П. (л.158, стр.1 от СП),
както и на поемното лице Е. К. ( л.160, стр. 1 от СП). Съпоставката на
показанията, дадени от поемните лица, които нито преди, нито след деянието са
свързани в каквито и да е взаимотношения със семейството на подсъдимия или св. Л.,
позволява да се заключи, че подсъдимият фактически е присъствал при провеждане
на действието по претърсване и изземване. Ако информацията, извлечена от
нейните показания, се допълни и с казаното от св. Б., че подсъдимият поначало е
отказал да подписва каквито и да е документи (л. 116, стр.1 от СП), може да се стигне до логично обяснение защо
разследващият орган е решил да попълни реквизитите на чл.162, ал.1 от НПК за
лицето, което използва помещението, като е ангажирал не подсъдимия, а св. Л.. Всъщност съпоставката на твърденията,
отстоявани от св. Б., че подсъдимият е отказвал да подписва документи,
кореспондира напълно с начина, по който са оформени заповед за задържане на
лице (л.6, том 1 от ДП), протокол за обиск по ЗМВР (л.7, том 1 от ДП) и декларация (л.8, том 1 от ДП). На нито един
от изброените документи не се
визуализира подпис на подсъдимия. Заповедта за задържане съгласно отразеното в
нея, е издадена на 12.02.2015г., в 13: 40 часа. Съпоставката на тази заповед
със заключението на ТЕ, изследвала оптичния носител на информация, предоставен
от система „112“ (л.91-л.94, СП), позволява
да се заключи, че само около една минута преди издаването на заповедта
подсъдимият е инициирал разговор с оператор от система „112“ от комуникатор, ползван от него и е съобщил,
че се намира именно на адреса, обект на претърсване и изземване. Наличието на независим доказателствен
източник за присъствието на подсъдимия в жилището, обект на претърсване и
изземване в началото на полицейската проверка, какъвто е предоставената
информация от система „112“, категорично опровергава заповедта за задържане да
е била съставена от св. Б. произволно в отсъствието на лицето, което се задържа
по ЗМВР. Съпоставката на тази група обстоятелства в хронологията на случая, в
който издаването на заповедта за задържане предхожда по време провеждането на
претърсване и изземване, респективно – съставянето на протокол, дава основание
за извод, че в конкретния случай отказът на подсъдимия да подписва каквито и да
е документи, не е произволно твърдение в показанията на св. Б., а същото е
достоверно и е проверено с останалия доказателствен материал.
Отделно
от всичко изложено, съпоставката на показанията, дадени от св. К., от една страна и гласните доказателства, събрани при разпит
на св. С.С. и обясненията на подсъдимия и св. Л., от друга страна, позволява да
се заключи, че частните обвинители и св. О. не са били униформени. На това
обстоятелство се опира и основното твърдение на защитата, че от субективна
страна тримата свидетели не са били
възприети като полицаи. Св. К. обаче твърди, че е била извикана за съдействие
като поемно лице от двама полицаи,
единият от които е бил униформен. (л.159, стр. 1 от СП). Съдът дава вяра именно
на св. К., тъй като същата не е била
ангажирана нито с професионалните
задължения на полицейските служители, нито е била емоционално съпричастна към
спорните отношения между подсъдимия и св. Л.. Свидетелката К. посочи пред съда,
че подсъдимият е бил в жилището при извършване на действието, което включва и
съставянето на протокол, върху който се подписала (л.160, стр. 1 от СП). Нейният,
макар и кратък разказ, е изключително съдържателен и не се опровергава от
показанията на св. С.С.. Аргумент за този извод е липсата на ясна хронология
в показанията на св. С., отнесени към
инкриминираната дата. В тази част от показанията на св. Стойков се откроява липсата на поне приблизително точни данни за
разположението на описваните от него събития във времето. Свидетелят С. е
посочил в показанията си, че в неустановен момент подсъдимият е бил изведен от
жилището, за да му бъде оказана медицинска помощ. Съпоставката на тази част от
неговите показания с друга част от показанията му, отнесена до момента, в който майката на подсъдимия е
поискала да дойде екип на полицията и до момента, в който е била уведомена, че
такъв екип е сигнализиран, също не позволява да се заключи какъв период от
време е изминал от подаването на сигнал за оказването на спешна медицинска
помощ, точно в кой момент, считано от подаването на сигнала е пристигнал екип на спешна медицинска помощ и
колко време е останал на адреса.
Проверката
на гласните доказателства за момента, в който е пристигнал екип за оказване на
спешна медицинска помощ, може да се извърши и чрез разговорите с оператор на
система „112“, които са били документирани във връзка с подаден сигнал от св. С.С.
( л.92, л.94 от СП). От съдържанието на разговорите, снети на хартиен носител, е
установено, че диспечерът на „Спешна медицинска помощ“ е потвърдил пред св. С.
за подаден вече сигнал във връзка с процесния случай. В разговор, проведен в 14:49 часа, от същия
диспечер е отразено, че линейката все още пътува, като липсват данни за други
разговори на същата тема. По изложените съображения съдът прие за установено,
че не са опровергани и показанията на св. Б., че подсъдимият е бил конвоиран до
МВР болница едва когато е приключило действието по претърсване и изземване
(л.115, стр.1 от СП). Така освен показанията на св. К., остава неопроверган и
друг източник на доказателства, че
подсъдимият е присъствал в жилището, обект
на претърсване и изземване, включително и към момента на същинското провеждане
на действието под ръководството на разследващ полицай, независимо от факта, че
това обстоятелство не е удостоверено с полагането на подпис в съставения
протокол. По изложените
по-горе съображения съдът намира, че при
съставянето на протокол за претърсване и изземване от жилище в бл. ** в ж.к. *****“ са били изпълнени всички
формални изисквания на закона. Лицата, отразени в протокола – Р.Л. и поемните
лица са сред посочените в разпоредбата на чл.162, ал.1 от НПК. Преценката,
която следва да извърши разследващият орган при определянето на лицето, което използва помещението– обект на
претърсване и изземване, във времето се отнася към началото на периода, в който започва
съответното процесуално – следствено действие, т.е. към 15:41 часа. Несъмнено
служителите на полицията са били наясно със спора относно легитимното държане
на взетото под наем жилище, за липсата на ясни договорни отношения между
наемодателя и наемателя, особено със спора относно срока на действие на
сключения между тях договор за наем. В случаите на чл.161, ал.2 от НПК разпоредбата на чл.162, ал.1 от НПК визира
фактическото ползване на съответното
помещение, без да изисква изследването на правните основания за това, както и
дали ползването е легитимно. Извод в тази насока се обосновава от
характеристиката и целта на процесуално-следственото действие по претърсване и
изземване, извършено при условията на чл.161, ал.2 от НПК. В този случай то винаги е свързано с неотложност и наличието на
тази неотложност е обоснована от изложеното по-горе. Наличието на спор относно легитимното ползване
на жилището, още повече – обективиран в образувани полицейски преписки по жалби
на св. Л. и в поведението на наемодателя, който не е разполагал с ключ от
жилището, което е отдал под наем, е аргумент, че при условията на неотложност
органите на досъдебното производство не са имали задължението да изследват
документи за собственост.
Съдът
счита, че евентуална погрешна преценка на разследващия орган за лицето или броя
на лицата, които разполагат с правно основание и фактически ползват жилището или едно или друго помещение
от него, не води до процесуална
негодност на протокола за претърсване и изземване. Наличието на спорни
отношения към 12.02.2015г. за лицето, което има правото да ползва процесното
жилище, се потвърди и в съдебното производство. Показанията на св. Л., че
договорът за наем е бил развален едностранно поради неизпълнение от страна на
наемателя и подсъдимият е следвало да освободи жилището още на 01.02.2015г.
(л.109, стр.1 от СП), както и обясненията на подсъдимия, че е имал забрана от
наемодателя да ползва малката спалня в жилището – точно тази, в която са
открити растенията от рода на конопа, влизат в съществено противоречие при
изясняването на факта дали е съществувало разпределение на ползването между
наемател и наемодател, както и относно факта за кръга лица, които са имали
достъп до жилището. Към момента на полицейската проверка разкриването на случая
е бил в съвсем ранен етап, като на проверка са подлежали както твърденията на
св. Л., че не е бил допускан до жилището, както и твърденията на подсъдимия, че
именно неговият наемодател е съпричастен към ползването на малката стая в него.
Несъмнено,
действието по претърсване и изземване е било
извършено в жилището, ползването на което в този ранен етап на
разследването е могло да се свърже, както с
подсъдимия, така и със св. Л.. Поначало жилището на всеки един български
гражданин се ползва с неприкосновеност и в ситуацията на ясно обективиран спор
за лигитимното ползване на жилището органите на досъдебното производство са
били изправени пред необходимостта да ограничат правната сфера, както на св. Л.,
претендиращ, че е собственик, така и на подсъдимия, претендиращ, че е наемател.
Съдът намира, че в ситуацията на
неотложност на случая правилно разследващите органи са отдали приоритет на друг
принцип – на този по чл.13 от НПК, който изисква прокурорът и разследващите
органи в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да
осигурят разкриването на обективната истина. С приоритет обаче е изследването на основния факт по
чл.102 от НПК. Затова съдът счита, че при наличието на данни за
извършено тежко умишлено престъпление процесуалните усилия на органите на
досъдебното производство правилно са били отнесени към точното описание на фактическото
състояние на жилището, обект на претърсване и изземване, а не до разрешаването
на гражданско-правен спор при очертаването на лицата по чл. 162, ал.1 от НПК. С
оглед изложеното съдът приема за установено, че органите на досъдебното
производство са извършили законосъобразно действията по претърсване и
изземване, като са попълнили в протокола
минималния изискуем обем от реквизити
относно присъстващите лица в помещение – обект на претърсване.
Съдът
намира, че действието по претърсване и изземване е било проведено от
компетентен орган, какъвто е разследващият полицай, както и че е било одобрено
от компетентен орган, какъвто е бил тогава районен съдия в района на провеждане
на действието. Към момента на произнасяне от
районния съдия производството е било провеждано срещу неизвестен
извършител и за престъпление по чл. 354а, ал.3 ,т.1 от НК. Посоченото
престъпление е подсъдно като първа инстанция на съответния районен съд. В
процедурата по чл. 161, ал.2 от НПК компетентността на съответния съд се
определя от предмета на делото, очертан в актовете на органите на досъдебното
производство. Такива органи са посочените в разпоредбата на чл.199, ал.1 от НПК. В акта по чл.212, ал.3 от НПК,
съставен от разследващия полицай, е посочен текст от Особената част на НК ,
който предопределя компетентността на съответния районен съд. Първият акт на
орган на досъдебно производство, с който възниква основание за промяна на
родовата подсъдност, е постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2015г.,
когато за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия С..
Съдът намира, че органите на досъдебното производство са
изпълнили и задължението си да отразят точно състоянието на помещенията в
жилището, както и вида и състоянието на вещите, открити в съответните помещения, обект
на претърсване и изземване. Показанията
на полицейските служители и поемните лица са в пълен синхрон относно
състоянието на жилището, вида и мястото на разположение на ВД, от значение за
първи и втори пункт от обвинението. Релевантни факти за предмета на доказване с
оглед съдържанието на първи и втори
пункт от обвиненията, за които подсъдимият е предаден на съд, са кръгът от
лицата, които към инкриминирания период са имали достъп до жилището с открити в
него ВНВ и растения от рода на конопа.
От съществено значение е отговорът на въпроса дали сред този кръг лица на базата на събраните
доказателства може да бъде включен
подсъдимият, ако той фигурира в този кръг лица, колко на брой лица са имали
достъп до жилището, в което са открити наркотични вещества и растения от рода
на конопа и ако тези лица са повече на
брой в т.ч. – и подсъдимият, възниква ли
въз основа на този факт пречка да се установи авторът на престъпленията по
чл.354а, ал.1 от НК и по чл.354в, ал.1 от НК по изискуемия по чл. **3, ал.2 от
НПК начин. Релевантни факти за изхода на
делото са видът, количеството, състоянието на инкриминираните растения по
пункт първи от обвинението, както и фактът на разположение на инкриминираните
по втори пункт от обвинението ВНВ в обособените помещения на жилището, находящо
се в гр. С., ж.к. «******», бл. **, вх. *****, обект на процесната полицейска
проверка.
Вярна
е констатацията на защитата, че заключението на дактилоскопната експертиза не
дава аргументи в подкрепа на обвинителната теза, че именно подсъдимият се е
докосвал до инкриминираните вещи. Същите обаче са открити не в общи помещения
на блока със свободен достъп до неограничен кръг лица, а в жилищни помещения,
до които несъмнен достъп е имал именно подсъдимия, а с негово разрешение – и
други, определени от него лица – членове на неговото семейство и други
неустановени по делото лица. Събраният
доказателствен материал не позволява да се приеме, че друго лице, различно от
подсъдимия, може да е злоупотребило с неговото доверие и да е подхвърлило в
жилището му без негово знание и съгласие вещи, които могат да го уличат в
извършването на престъпление. Предхождащите деянието действия на подсъдимия,
при които е употребил дори и бухалка, за да отблъсне св. Л. ( по-късно – на
12.02.2015г. точно такава вещ е била забелязана в по-голямото помещение от св. С.,
като последният не е очевидец на действия от 08.02.2015г.) дават аргумент за
извод, че подсъдимият не е допускал лица извън своето близко обкръжение в
жилището си, т.е. на хора, на които не е имал пълно и безпрекословно доверие.
Не
са достоверни изявленията на подсъдимия, че никога не е влизал в по-малкото
помещение, където са открити вещи, инкриминирани по втори пункт от обвинителния
акт, както и че съвестно е изпълнявал забраната на св. Л. никой да не влиза
там, тъй като самият Л. я ползва като склад. (л.280, стр.1 от СП). Очевидно е
значението на това твърдение за организирането на защитата. Вярно е също така, че свидетели за действия на
подсъдимия, с които ползва точно това помещение, не са открити. В конкретния
случай обаче е налице верига от косвени доказателства, които водят до
единствено възможен извод за съществуваща
връзка между съхранението на растения от
вида на конопа, открити в гардероба там и личността на подсъдимия. На първо
място се установи, че подсъдимият е разполагал с технически средства за
отключване на жилището, а св. Л., с когото бил в конфликт, не е притежавал такива. Този факт убедително е
установен със случилото се на 08.02.2015г. , при което св. Л. не е бил допуснат
доброволно от подсъдимия, а за да
проникне в жилището, се е опитал да си послужи с бормашина, чрез която взломил
патрона на външната метална входна врата. Съпротивата на подсъдимия и неговата
майка срещу опита на св. Л. да влезе в жилището е била синхронизирана и с
подаването на сигнал в полицията, като именно полицейският патрул е отпратил
св. Л. и не е допуснал извършването на самоуправни действия. Така от случилото
се на 08.02.2015г., подробно описано в показанията на свидетелите Л., Д. и Я., е
видно, че личността на св. Л. не е била възприемана като авторитет от подсъдимия, нито е била
възприемана като реален източник на
заплаха. Напротив – срещу св. Л. е била размахвана дървена бухалка и отправяни
псувни. Св. Л. успешно е бил изгонен от етажната площадка при предходните му
посещения, придружаващите на 08.02.2015г. Л. свидетели не са проявили агресия нито
към подсъдимия, нито към членове на
неговото семейство, а самият Л. е показал дори неудобство от това да бъде по-настоятелен пред
адв. С. – майката на подсъдимия, очевидно респектиран от факта, че е изправен
пред личност, която е едновременно майка, жена и адвокат. При това положение
съдът счита, че е напълно изключено при това външно афиширано поведение на
участниците в конфликта, т.е. между подсъдимия и св. Л. - подсъдимият да е бил
да така коректен, както твърди, че да изпълнява инкогнито забрани, свързани с
ползването на едно или друго помещение в жилище, до което самият Л. няма
достъп. В описаната ситуация и демонстрираните отношения подсъдимият несъмнено
е знаел, че липсва реална възможност от страна на св. Л. да осъществява контрол дали се изпълнява една или друга
негова забрана, свързана с начина, по който се използва жилището, отдадено под
наем. Към момента на полицейската проверка, а по-късно и в процеса на
проведеното претърсване и изземване,
вратата, водеща към по-малкото помещение, е била открита отворена и
незаключена. Така, фактът че инкриминираните по втори пункт от обвинението са
открити на място, до което изключителен достъп е имал подсъдимият,
самостоятелно го уличава като автор на престъплението по чл.354в, ал.1 от НК.
От
показанията на свидетелите еднопосочно се установи, че всички жилищни помещения
и особено малкото помещение, обособено като спалня, са били проникнати от
изключително силна и специфична миризма. Несъмнено е установено, че източникът
на тази миризма е бил именно инкриминираните растения от вида на конопа. Така
обясненията на подсъдимия не могат да оборят обвинителните доказателства, че
дори и извън малкото помещение е имало ясна следа за проблем, който съществено
накърнява качеството на живот.
На
трето място, от съдържанието на протокол за претърсване и изземване се установи, че точно в малкото помещение са били открити
вещи, които съдържат лични данни за подсъдимия и неговата майка, което също
самостоятелно опровергава обясненията на подсъдимия, че никога не е
осъществявал достъп до това помещение и субективно не е знаел какви вещи има
там.
На
следващо място, видът на растенията, открити при претърсване и изземване –
изключително жизнени и с голям размер, наличието на включена кварцова лампа, както
и липсата на отделно електрозахранване с отделен електромер за малкото помещение, дават
основание за извод, че подсъдимият е съпричастен към грижата за тези растения,
включително и чрез осигуряването на общото електрическо захранване.
Съдът
намира, че са събрани доказателства и за специалната цел по чл.354а, ал.1 от НК, която законът изисква, за да бъде деянието съставомерно по този текст от
закона. Извод за наличието на такава цел се обосновава от вида, разположението
и количеството на откритите растения, инкрминирани по първи пункт от
обвинителния акт. Установено е, че растенията са били отглеждани в
непосредствена близост с изсушена вече листна маса в съседното жилищно
помещение. Стойността листната маса след
изсушаване, опредЕ. по първи пункт от обвинителния акт, е значителна – 695, 58
лева. Видът на инкриминираните по втори пункт от обвинението ВНВ е
разнороден - марихуана, амфетамин и MDMA. Така описаните обстоятелства дават основание за извод, че веществата не са
били предназначени само за лична употреба. Косвена улика в подкрепа на
становището, че подсъдимият е имал специална цел за разпространение на ВНВ, се
извлича и от факта на постоянните оплаквания от касиера на жилищния вход,
фактът, че подсъдимият не е живеел уединено, а потокът от хора, който е
смущавал съседите, е бил интензивен. Оплакванията на касиера са възпроизведени
в показанията на св. Л., като отделно от това самият Л. е бил изгонен през
месец януари 2015г. от подсъдимия и неустановено лице, което също излязло от
процесното жилище. Това обстоятелство, както и фактът, че инкриминираните ВНВ
са били открити на 12.02.2015г. от полицейските служители в състояние на свободен
достъп върху видими части от мебелировката в голямото помещение, представлява
допълнителен аргумент за наличието на специална цел за разпространение на ВНВ
по смисъла на чл.354а, ал.1 от НК.
Относно
доказателственото значение на факта, че на подсъдимия също са били причинени
телесни увреждания, документирани в писмено доказателство- СМУ, приложено на
л.175 от СП, съдът намира за установено следното. В СМУ са отразени
предварителни сведения от освидетелстваното лице за времето на причиняване на
уврежданията в периода от 13.** часа до 16.00 часа. Част от посочения период
съвпада с периода на провеждане на оспорваното претърсване и изземване с начало
15:41 часа и край – 16:52 часа. Съпоставката на часовете, отразени в протокола
и писменото доказателство дава допълнителен аргумент за присъствието на
подсъдимия към момента на провеждане на действието в посоченото по-горе жилище. Несъмнено е
установен фактът, че на подсъдимия са били причинени телесни увреждания.
Настоящият съдебен състав счита, че произходът им се свързва именно с процеса
на задържането на подсъдимия, който е бил изключително тежък поради оказаната
от него съпротива и необходимостта срещу него да бъдат използвани помощни
средства. Този вид увреждания могат да дадат и логично обяснение за изминалия
период от време от провеждане на полицейската операция до провеждането на
процедурата по чл.219 от НПК през месец май 2015г., доколкото неизбежно
състоянието на задържаното лице може да бъде повод за провеждане и на вътрешно
разследване на случая от органите на МВР. Причинените на подсъдимия телесни
увреждания са несъмнено извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и тяхната
локализация съответства на показанията на свидетелите за яростната съпротива
при задържането му и ответните действия на полицейските служители.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на така установената фактическа обстановка и
на базата на събраните доказателства съдът приема за установено, че от
обективна и субективна страна подсъдимият М.С. е осъществил състав на
престъпления по чл. 354в ал.1 предл. 2, алт. 3 от НК, по чл. 354а ал.1 изр. 1,
предл. 4 алт. 1 от НК; както и на две престъпления по чл. 131 ал.2 предл.4, т.4
във вр. с чл. 1** ал.2 от НК, с които последователно е била засегната телесната
неприкосновеност на двама полицейски служители.
От обективна страна
подсъдимият е отглеждал растения от рода на конопа, разпределени в
саксии, които са били открити в помещение на жилище, което изключително той е
обитавал и до което са имали достъп неустановен брой лица, но допускани доброволно
само и единствено от него. От обективна страна откритите растения са били с общо
нето тегло 115,93 грама, като теглото е
определено след изсушаване и със
съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол” 0,9 %, определен в
листната маса, цветните и плодните връхчета на обща стойност 695,58 лева.
Отглеждането на такива растения е поставено под контрол съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г, изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството, Приложение II и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите правила / чл. 27 ал.1 от ЗКНВП който гласи,
че се забранява засяването и отглеждането на територията на Република България
на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на
конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал, ал.1 от същия закон.
От обективна страна е установено, че растенията са били в
изключително добро състояние към момента на откриването им, както и че е била изградена
поддържаща тяхната жизненост инсталация, включително и чрез съответно
електрозахранване. Във връзка с предхождащите деянието събития е установено по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е бил алармиран нееднократно от св. Л.,
че има проблем с нарастващите сметки за ток. Не
е обективирана каквато и да е тревога на подсъдимия от това
обстоятелство, нито е било афиширано негово намерение да се извърши проверка
каква е причината за прекомерният разход на ток. Напротив, в отношенията си по
този въпрос със св. Л. подсъдимият е проявил явна незаинтересованост и дори е
демонстрирал липсата на каквото и да е намерение да извърши отчет за разхода на
ток и да разреши проблема със съдействието на св. Л.. Нежеланието на подсъдимия
да подлага на анализ причините за прекомерен разход на ток, категоричният му
отказ да допуска в жилището лица извън своето близко семейно и приятелско
обкръжение, както и липсата на адресна регистрация по отношение на подсъдимия,
дава основание за извод, че подсъдимият е направил всичко възможно да осигури
условия за отоплението, необходимо за отглеждането на процесните растения при
зимни условия, но без да наруши възприетата линия на конспиративност.
По изложените съображения съдът прие за установено, че връзката
между личността на подсъдимия и помещенията, в което са били открити при
претърсване и изземване инкриминираните растения, е несъмнена, поради което е
осъществен обективният и субективният състав на престъпление по чл.354в, ал.1
от НК и за това престъпление следва да
бъде ангажирана неговата наказателна отговорност.
Съдът намира, че от обективна и субективна страна е
осъществен и състав на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Относно ползването
на по-голямото помещение са налице не само косвени доказателства, макар и
достатъчни за постановяването на осъдителна присъда. По тази част от
обвинението обективният и субективният състав на престъплението е установен и
от преки доказателства. В процеса на полицейската проверка подсъдимият е влязъл
именно в по-голямото помещение, последван от полицейските служители при
усилията им да го задържат. Точно в това помещение св. С. е забелязал дървена
бухалка, която независимо от него е възприел и св. Л., но на друга дата – на
08.02.2015г., когато подсъдимият я е използвал срещу Л., за да го изгони от
етажната площадка пред жилището. Откритите в помещението ВНВ са били поставени
свободно във видими зони по мебелировката там, като ведно с тях в помещението е
била установена и електронна везна. По възражението на защитата, че върху
процесната везна не са открити дактилоскопни следи, както и че би могла да се
използва за най- различни домакински нужди, съдът намира за установено
следното. Принципно вярно е наведеното от защитата възможно предназначение на
везната, но в конкретния случай, тя не е открита в кухненския бокс, няма
никакви данни подсъдимият да е имал специални интереси в областта на
кулинарната дейност, домакинството на подсъдимия очевидно не е било водено по
образец. От снимковия материал, съпътстващ претърсването и изземването, както и
от показанията на свидетелите е видно, че личните вещи на подсъдимия, както и лични
вещи на членове от неговото семейство са били открити в безпорядък, а гардеробът в спалнята не е бил
ползван по предназначение за съхранение на дрехи. При това положение наличието на електронна
везна в непосредствена близост до инкриминираните по втори пункт от обвинението
ВНВ навежда за ползването ѝ също не по предназначение, а за нуждите на
този инкриминираната по втори пункт от обвинението престъпна дейност.
Характерът на инкриминираните вещи, като високо рискови наркотични вещества, е
несъмнено установен от заключенията на ФХЕ. От обективна страна конопът,
амфетаминът и метилендиоксиметамфетаминът са под контрол, съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. в ДВ бр.**/1999г и
ЗИДЗКНВП обн. ДВ бр.56/2003г и попадат в
Списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, обн. ДВ бр. 87/2011г., поради което
подсъдимият не е имал правото да ги държи.
Съдът
намира, че от обективна и субективна страна е осъществен и съставът на две
престъпления по чл. 131 ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК, с които
последователно е била засегната телесната неприкосновеност първо на св. Б., а
след това и на св. С..
Св.Б. е действал в
качеството си на полицейски орган в изпълнение на правомощията си по чл.72,
ал.1 от Закона за МВР по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР ( в редакцията му от
ДВ, бр. 53 от 2014 г.) - Полицейски органи са органите на Главна дирекция
"Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна
полиция",Главна дирекция 'Транична полиция", областните дирекции,
Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция "Сигурност на
Министерството на вътрешните работи" и звената "Общинска полиция",
които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 7. Към
12.02.2015г. св. Б. е имал качеството на „полицейски орган” и поради факта, че
е бил служител при 07- РУ-СДВР гр.С., на длъжност разузнавач в сектор
„Противодействие на криминалната престъпност”, в 01 група „Престъпления против
личността” и е действал при и по повод изпълнение на служебните си задължения
по задържане на лице - М.С., за когото е имало данни, че е извършил
престъпление - чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР.
От обективна страна св. А.С.
също е действал в качеството си на „полицейски орган” в изпълнение на
правомощията си по чл.72, ал.1 от Закона за МВР. Св. А.Ц.С., към 12.02.2015г.,
е имал качеството на „полицейски орган” по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, като
служител при 07 -мо РУ-СДВР гр.С., на длъжност разузнавач в сектор
„Противодействие на криминалната престъпност”, в 01 група „Престъпления против
личността” и е действал при и по повод изпълнение на служебните си задължения
по задържане на лице - М.С., за когото е имало данни, че е извършил
престъпление. В този смисъл св. С. е участвал в процесната полицейска операция,
осъществявайки правомощията си по чл.72,
ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.
По делото липсва спор относно характера и механизма на
причинените телесни увреждания, като основният акцент е поставен върху липсата
на субективния състав, който законът изисква. По повод анализа на
доказателствата съдът разгледа този въпрос, поради което не е необходимо
доводите да бъдат преповтаряни. Следва само да се посочи, че легитимацията на
полицейските служители от обективна страна е протекла на два етапа: първият е
преди открехването на вратата от страна на подсъдимия; вторият е след това. От
обективна страна се установи, че преди да бъде отворена вратата полицейските
служители вкупом са повтаряли на висок глас, че са полицаи. Точно тези техни
реплики не се дочуват в успоредно провеждания от подсъдимия разговор с оператор
от система „112“, като фон се отбелязват единствено множество мъжки гласове.
Следователно може да се заключи, че към този момент, когато подсъдимият се е
оплаквал от своя хазаин, той наистина субективно не е знаел, че придружаващите Л.
лица са служители на полицията. Несъмнено, въз основа на предхождащите деянието
отношения между подсъдимия и св. Л. може да се заключи, че подсъдимият винаги е
успявал независимо от това дали Л. се явява сам или с други лица, да го изгони
и да не го допусне в жилището си. Този факт обяснява и поредния случай – на 12.02.2015г.,
при който подсъдимият очевидно не е бил достатъчно изплашен, за да се въздържи за
пореден път да отвори входната врата при пререкание със св. Л.. От разказа на
всички свидетелски показания, относими към изясняването на точно този момент от
хронологията на случая, се установи, че подсъдимият доброволно е открехнал
вратата и едва тогава св. Б. се е легитимирал с отличителни знаци, както и с
устни разяснения за своето служебно качество. Едва след този момент подсъдимият
е нанесъл инкриминираните два удара. Съдът приема, че с факта на ударите
подсъдимият от обективна и субективна страна е станал съпричастен именно в
извършването на престъпление по чл. 131 ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1**
ал.2 от НК. Моментът на нанасяне на ударите следва по време момента на
проведения разговор с оператор на“112“. Затова от неговото съдържание не могат
да се черпят аргументи за липсващ субективен състав на престъпление срещу
личността на полицейски служител. Ударите, нанесени от подсъдимия, не са
попаднали в лицето на св. Л., нито в лицето на някой от полицаите, които не са се легитимирали пред
него. Тъкмо напротив, ударите са попаднали в лицето на единствения полицейски
служител, който след отварянето на вратата гласно и с действия е обявил своето служебно положение. По
изложените съображения съдът намира, че и по трети пункт от обвинението следва
да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия.
Съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 131 ал.2 предл.4, т.4
във вр. с чл. 1** ал.2 от НК и по отношение на св. С.. Това е така, тъй като инкриминираното
телесно увреждане, изразяващо се в охлузвания по дясната ръка и може да бъде
получено от човешки зъби, е било причинено в процеса на задържането на
подсъдимия, в частност – при поставянето на белезници. Съгласно действащата
разпоредба на чл. чл.85, ал. 3 от ЗМВР в неговата действаща към момента на
деянието редакция , обн. в ДВ, бр. 107 от 24 Декември 2014г, а и
последната актуална редакция, обн. в ДВ, бр. 14/2015г. белезниците са неизменно
помощно средство, което е разрешено за използване от полицейски орган при
изпълнение на служебни задължения. Подсъдимият е възприел това помощно средство
и от обективна страна е нанесъл инкриминираното по четвърти пункт от
обвинението телесно увреждане тъкмо в процеса на положените от св. С. усилия да
го приложи.
В настоящия случай е установено
от обективна страна, че и двете инкриминирани телесни увреждания са били
причинени при изпълнението на служебни задължения на полицейски служители,
регламентирани в разпоредбата на чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно - при задържане на лице, за което има данни,
че е извършило престъпление и чл. 63 ал.1 т.2 от ЗМВР, както и при задържане на
лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган
да изпълни задължението си по служба.
По изложените по- горе съображения съдът намира, че
деянията на подсъдимия са съставомерни по горепосочените текстове от НК. Те са
извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Отегчаващи
отговорността обстоятелства, относими към преценката на цялостната престъпна
дейност на подсъдимия, са оказаната яростна съпротива на полицейски орган при
изпълнение на служебни задължения, регламентирани в ЗМВР, както и фактът, че
всяко едно от тях се явява извършено при условията на чл.23, ал.1 от НК в
множество престъпления. Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, относими към всички обвинения, са
чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, като последното
обстоятелство безспорно е свързано с липсата на житейски опит. Изброените
обстоятелства обаче нито са изключителни, нито са многобройни, за да обусловят
приложението на чл.55 от НК.
Не следва да се
разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство фактът на причинени
телесни увреждания на самия подсъдим. Обстоятелствата, при които е било
разкрито престъплението, а подсъдимият – задържан, обосновават извод, че
употребата на сила от страна на полицейските служители, довела и до съответните
увреждания, е била крайно необходима с оглед интензитета на оказаната съпротива и пълното незачитане на авторитета,
с който следва да се ползва полицейският служител при и по повод изпълнението
на неговите служебни задължения. Основателно
е възражението на защитата на подсъдимия, че свидетелите О. и двамата частни обвинители са имали
физическо надмощие над подсъдимия, но също така е вярно, че в процеса на
задържането са участвали само частните обвинители, а св. О. е осигурявал
тяхната сигурност към изхода от жилището. Вярно е също така, че няма никакви
данни по делото св. Л. да е засегнал по какъвто и да е начин телесната
неприкосновеност на подсъдимия, а полицейските служители Б. и С., да са я
засегнали извън необходимата употреба на сила за целите на самото задържане.
За престъплението по
чл. 354в, ал.1 от НК действащата към момента на деянието редакция на закона
предвижда наказание лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева. Съдът намира, че не са налице основанията на чл.
55, ал.1 от НК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, относими към извършването на престъпление по
чл.354в, ал.1 от НК съдът отчете количеството, състоянието на растенията,
условията, при които са били отглеждани и съпътстващите обстоятелства. Растенията
са били изключително жизнени, средата, в която са били отглеждани е жилищна. В
съседно помещение е била открита суха
листна маса от същите по вид растения. От свидетелските показания е видно, че
рискът от разпространение на листна маса от инкриминираните растения, е бил
висок, тъй като подсъдимият е осигурявал достъп до жилището си на интензивен
поток от посетители. Съпътстващо деянието обстоятелство е нарушаването на общественото
спокойствие на живущите в непосредствена близост до ап. 66. Тежестта на посочените по-горе обстоятелства
следва да се преценява в съпоставка с чистото съдебно минало на подсъдимия и
младата му възраст, поради което съдът намира, че справедливият размер и на
двете кумулативно предвидени наказания е
в минималната граница, предвидена в Особената част на НК за този вид
престъпление, а именно - лишаване от свобода
за срок от две години и глоба в размер на 5000 ( пет хиляди) лева.
За престъплението по
чл. 354а, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
две до осем години, както и глоба в размер от 5000 лева до 20 000 лева. Справедливият размер на
наказанието също се определя в минимума, предвиден в закона и при условията на
чл.54, ал.1 от НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство се свързва с факта на
разнородния вид ВНВ, но това обстоятелство вече е отчетено при оценката на целта
за разпространение, а и отделно от това общата стойност на всички инкриминирани
ВНВ по този пункт от обвинението не е висок, а именно – 25, 76 лева. По
изложените съображения съдът намира, че справедливият размер на наказанието за
това иначе по-тежко наказуемо престъпление в сравнение с наказуемостта, опредЕ.
за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК, следва да се определи и за двете
кумулативно предвидени наказания в съответната минимална долна граница, а
именно - лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000
(пет хиляди) лева.
Съдът намира, че и за
двете, посочени по-горе престъпления, са налице основания изпълнението на
определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ да се отложи по чл.66,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и целите на
наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и приложението на този
правен институт. Съдът, като отчете фактът, че осъществяването на престъпната
дейност по чл. 354в, ал.1 от НК е станало възможно поради значително по-голям
обем от усилия, свързан с изграждането и поддържането на инсталация за
отглеждането на съответните растения, намира, че изпитателният срок за това
престъпление следва да се определи с по-голяма продължителност. По изложените
съображения съдът определи по чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок по чл. 66,
ал.1 от НК за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354в, ал.1 от НК с
продължителност от четири години, а за извършеното престъпление по чл.354а,
ал.1 от НК – с продължителност от три години.
При индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия за извършени от него престъпления по
чл. 131 ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1**
ал.2 от НК, съдът съобрази следното. За този вид престъпления законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. Не са налице основания за
приложението на чл.78а, ал.1 от НК поради наличието на множество престъпления.
Служебното качество на пострадалите е взето предвид от законодателя, поради
което не следва да се отчита допълнително на плоскостта на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо за всяко едно от престъпление по чл.
131 ал.2 предл.4, т.4 във вр. с чл. 1** ал.2 от НК
съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в минимума по чл.39, ал.1 от НК,
а именно – за срок от три месеца, изпълнението на което отложи по реда,
предвиден ч 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.1
от НК съдът определи едно общо,
най-тежкото измежду наложените наказания, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева. На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното общо,
най-тежко наказание за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че не следва да
прилага чл. 24 от НК, тъй като данните са съдебното минало и криминалистичните
регистрации за подсъдимия сочат, че настоящият случай е инцидентна проява в
личната му биография. Генезисът на събитията показва, че причиняването на
телесни повреди на полицейски служители е било обусловено от факта на
извършените престъпления, засягащи обществени отношения, свързани с човешкото
здраве. С други думи, съществува
причинно –следствена връзка между факта на извършени престъпления, с които се
засяга здравето и внезапното възникване на мотив в процеса на започнала
полицейска проверка, да бъде извършено и престъпление против личността на
полицейски служител, който е компетентен да разкрие извършеното вече
престъпление. По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият не представлява личност с трайно
установени престъпни навици, което да налага изолацията му в местата за
лишаване от свобода, както и да налага
увеличаване на наказанието при условията на чл.24 от НК. Отделно от това,
съдържанието на всички свидетелски показания показва, че подсъдимият очевидно
може да разчита на солидна семейна подкрепа от членовете на своето семейство,
доколкото данните по делото сочат, че неговата майка винаги се е отзовавала с
намерение да му окаже помощ, а със своя брат поддържа изключително близки отношения.
Изложеното, допълнително дава аргументи за прилагането на института по чл.66,
ал.1 от НК, както и отговор на въпроса защо съдът не е приложил разпоредбата на
чл.24 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В настоящото съдебно
производство единствено свидетелят Б. е упражнил правото си да поиска да бъде
конституиран като граждански ищец в НП. Съдът на основание чл.45 от ЗЗД е приел за съвместно разглеждане граждански иск от св. Б.Б. срещу подсъдимия за сумата от 5000 лева. ГИ претендира
причинени болки и страдания, както и че справедливото обезщетение следва да се
определи в посочения по-горе размер. Съдът, като съобрази съдържанието на
събрания доказателствен материал, констатира, че е доказано основанието на
гражданския иск, свързано с настъпването на деликт. Увреждащо действие, от
което е пострадал полицейския служител,
се намира в причинно-следствена връзка с действия, извършени от подсъдимия. Авторството на конкретното
увреждащо действие е установено от показанията на св. Л., Б., а степента на
увреждането – от заключението на СМЕ. Доказано е причиняването на болки и
страдания, но само за инкриминираната в обвинителния акт дата, а именно – на
12.02.2015г. Наличието на отоци и видими следи от увреждането са описани и в
показанията на св. Л.. Те обаче също са относими само към това състояние на
здравето на пострадалия, което свидетелят е възприел на инкриминираната дата. По
изложените съображения съдът прие за установено, че гражданско-правната
претенция на св. Б. не е доказана до пълния предявен размер, като същата се
явява недоказана по размер за разликата от 1500 лева до пълния предявен размер
от 5000 лева. По изложените съображения съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец Б.П.Б. (с ЕГН **********) обезщетение
за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, както и обезщетение за деловодните
разноски, направени от гражданския ищец по водене на делото в размер на 700
лева, представляващи заплатен хонорар на упълномощен повереник, като остави без уважение предявения граждански иск за
обезвреда на причинени неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 5000
( пет хиляди) лева.
Съдът не се произнесе с присъдата си по претенцията за присъждането на
компенсаторна лихва, считано от деня на увреждането до окончателно изплащане на
присъдената сума по обезщетението, тъй като произнасяне в този смисъл е
безпредметно. Съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, а ако то продължава през
определен период от време - от крайния момент на периода. Тези лихви не се
определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия
период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/
до момента на плащането ( в този смисъл напр. Р № 193/ 26.06.2012г. на ВКС по
гр. д. 611/2011г. на І Г.О. на ГК).
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК, чл.
354а, ал. 6 от НК съдът отне в
полза на държавата неизразходваната от експертните изследвания част от
висорисковите наркотични вещества. На основание чл.96, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в едномесечен срок след
влизане в сила на присъдата препис от присъдата да се изпрати на Агенция
„Митници”.
На основание чл.53, ал.1,
б.”а” от НК, чл.354а, ал.6, пр. второ НК съдът отне
в полза на държавата 1 /един/ бр. електронна везна с надпис „Not
legal for trade - Made in China“, 3 /три/ броя саксии, черни на цвят, 1 /един/ бр. пластмасова чаша, 2/два/ бр. самозалепващи се
полиетиленови опаковки с размери 5см/6см, 1/един/ бр. полиетиленова опаковка
синя на цвят и остатък от обгоряла хартия за цигара.
Съдът постанови на
подсъдимия М.Е.С. ( със снета самоличност) да бъде върната 1 брой пластмасова карта с надпис „ Uid Национално представителство на студентските съвети в Република България с №*******
**.09.2012 г. Student card“, а на М.Й.С. ( майка на подсъдимия) с данни за
самоличност, отразени на л. 22 от СП, СГС да бъде върната 1/един/ бр. пластмасова карта с надпис
„**** & More с № ****** Mariela Staykova“ и 1/един/ бр. пластмасова карта с надпис
от предната част и надпис „Metro“ и с
надпис от другата част „М.Й.С.“ адв. **********, ж.к „*********,
ет. /не се чете/, aп. 1, С. 1712 М.Е.С. *****.
На основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в сила от 01.03.2008 г., Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн. ДВ. Бр. 22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ. Бр. 50 от ** Май 2008г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г. съдът осъди
подсъдимия
М.Е.С. ( със снета самоличност) да заплати
държавна такса в размер на 60 (шестдесет) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия М.Е.С. ( със снета
самоличност) да заплати деловодните разноски от досъдебното производство в размер на 82,25
лева ( л.73, том 1 от ДП), 89,58 лева ( л.76, том 1 от ДП), 47, 59 лева
(л.78 от ДП), 70 лева ( л.81, том 1 от ДП), 70 лева ( л.83, том 1 от
ДП), 83, 67 лева (л.46, том 2 от ДП), възлизащи общо на 443, 09 (четиристотин
четиридесет и три лева и 9 стотинки, от които сумата от 83, 67 лева – по сметка
на ОСлО в Окръжна прокуратура – гр. С., а сумата от 359, 42 ( триста петдесет и девет) лева и 42
стотинки – по сметка на 07 РУ на СДВР.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия М.Е.С. ( със снета
самоличност) да заплати по сметка на СГС деловодните
разноски от съдебното производство в размер
на 3** ( триста и тридесет) лева. На основание
чл.190, ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Е.С. ( със снета
самоличност) да заплати по
сметка на СГС сумата от по пет лева за всеки служебно издаден 1 бр.
изпълнителен лист.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: