Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Русе, 11 май 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд  търговско отделение в откритото заседание на десети март  две хиляди и девета година в състав:

                                Председател: Й.Д.

при участието на секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдия Д.  търговско дело № 71 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        Ищецът Н. Николова Николова – синдик на ЕТ „Н.-И.А.” е предявил пред Русенския окръжен съд иск срещу        Н.С.Н. ЕГН- ********* ***, и И.А.Н. ЕГН-********** ***, Търговищка област, двамата представлявани от адвокат К.Кожухарова, гр.Русе, ул. „Александровска” № 80, да се постанови решение, с което да се обяви за недействително по отношение на масата на несъстоятелността постановеното от Кубратския районен съд прекратяване на семейната имуществена общност по отношение на следния недвижим имот: дворно място от 578 кв.м., представляващо парцел ХІХ-353 в кв. 36 по плана на с. Сандрово, заедно с построената в него къща-едноетажна масивна сграда със застроена площ от 60 кв.м. В исковата молба ищецът твърди, че ЕТ „Н.-*** несъстоятелност с решение № 109/8.03.2007г. на Русенския окръжен съд по т.д. № 68/06г. С решение № 911/23.01.2008г. на Върховния касационен съд по т. д. № 512/2007г. е определена началната дата на неплатежоспособността 6.07.2001г. На същата дата с решение № 36/6.07.2001г. на Кубратския районен съд по бр. д. № 43/2001г. е постановено прекратяване с развод на брака между двамата ответници, като придобитият по време на брака в режим на семейна имуществена общност недвижим имот по нотариален акт № 146/28.06.1996г. е поставен в дял на първата ответница Н.Н.. Съдебното решение извършва делба на придобития по време на брака недвижим имот, от който едноличният търговец И.Н. е притежавал 1/2 ид.ч. Прекратяването на семейната общност е станало в сроковете по чл. 615 ТЗ.

        Исковата молба е вписана при съдия по вписванията Русе на 10.04.2008г.

        Към исковата молба са представени писмени доказателства: решение № 109 от 8.03.2007г. на РОС по т.д. № 68/2006г. за откриване на производство по несъстоятелност за ЕТ „Н.-И.А.”; решение № 911 от 23.01.2008г. на ВКС по т.д. № 512/2007г. за определяне на 6.07.2001г. за начална дата на неплатежоспособността; протокол от първо събрание на кредиторите 15.05.2007г.; определение № 39/15.05.2007г. за назначаване на постоянен синдик; решение № 36 от 6.07.2001г. за прекратяване на брака между ответниците по взаимно съгласие – чл. 100 СК и одобряване на споразумение за уреждане на имуществените последици от брака; нотариален акт № 146 от 28.06.1996г. том ХІІІ-4808/1996г., нотариус при Русенски районен съд, вх. рег. № 3175/28.06.1996г. партидна книга том 490 стр. 250, 251, удостоверение за данъчна оценка на процесния имот № 1105/10.04.2008г. Община Русе, местни данъци и такси, удостоверение за актуално състояние на регистрацията на едноличния търговец.

        Препис от исковата молба и доказателства към нея е изпратен  на ответниците.  Постъпил е отговор вх. № 6672/16.07.2008г. от Н.С.Н. и И.А.Н., двамата действащи чрез пълномощника си адвокат Камелия Кожухарова. Ответниците твърдят, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Съдебното решение на Кубратския районен съд не прекратява съпружеската имуществена общност, а признава факта на придобиването на имота от Н.Н. с лични средства, а не в резултат на съвместен принос. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2306/2002 на Русенския районен съд, VІІІ гр.с-в съдът е признал за установено, че И.А.Н. не притежава право на собственост върху процесния имот и че негов едноличен собственик е Н.С.Н.. Имотът е придобит със парични средства, предоставени от родителите на Н.Н., които са продали апартамент в гр. Русе. С отговора се представя нотариален акт № 73 т.ХV д. 4863/1995г. Ответниците правят доказателствени искания: да се изиска и приложи гр.д. № 2306/2002г. на Русенския районен съд и да се допуснат до разпит свидетелите Д.Т.С. и К.Д.С. при довеждане за установяване произхода на парите, с които е придобит процесния недвижим имот.

        Отговорът е изпратен на ищеца. Постъпила е допълнителна искова молба вх. № 9284/21.10.2008г. от адвокат В.Я. – пълномощник на синдика Н. Николова. Признаването на частична трансформация по чл. 21 от СК изисква състезателен процес, а не споразумение между съпрузите в развод по взаимно съгласие. Гр. д. № 2306/2002г. РРС е неотносимо към спора, тъй като в мотивите към съдебното решение е прието, че придобитият имот е бил СИО, която е прекратена със споразумението, т.е. потвърждава се необходимостта от състезателен процес. Името на Н.Н. липсва в нотариалния акт за придобиване на имота с нейни лични средства. Интересите на поисканите свидетели съвпадат с тези на ответниците и показанията им следва да се третират с оглед на чл. 172 ГПК. След закупуването на процесния имот е закупен и друг имот от ответниците, а апартаментът, описан в решението на Кубратския районен съд като лично имущество на Н.Н., е записан произволно в споразумението без никакво основание с оглед да се избегне евентуална публична продан за дългове на И.Н.. Твърдението за нищожност на прекратяването на СИО иманентно включва и оспорване на споразумението между ответниците като такова с неистинно съдържание – чл. 193 ГПК. Ищецът иска, ако съдът счете, че ответниците имат процесуално основание да се ползват от него да открие производство по оспорването му. Ищецът моли съда да не допуска посочените от ответниците свидетели, тъй като твърдените от тях обстоятелства във връзка с частичната трансформация могат да се доказват само при предявяване на установителен иск. Ищецът моли съда да задължи ответниците да представят нотариалния акт, с който са закупили апартамент 16, ет.6, вх. Г, блок № 6 в кв. „Дружба 3” гр.Русе, ул. „Даме Груев” № 1, и нотариалния акт за закупуване на овчарник в с. Ново село, област Русенска, кв. 82, застроена площ 1684 кв.м. без дворното място. В случай, че ответниците не представят тези нотариални актове, ищецът моли съда да му издаде удостоверение, за да се снабди от Агенция по вписванията с нотариалните актове за закупените от ответниците недвижими имоти след 28.06.1995г., както и с нотариалния акт за последващата продажба на апартамента в кв. „Дружба-3” от Н.С.Н. на Драгомир Стоянов Илиев на 4.04.2006г. Ищецът представя и писмени доказателства от изпълнително дело № 9279/2001г. във връзка с твърденията на ответниците за частичната трансформация и възраженията на ищеца по допълнителната искова молба. Ищецът счита, че следва да се установи имущественото състояние на ответниците към момента на споразумението по гр.д. № 43/2001г. на КРС.

        Препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответниците и получен на 29.12008г. В двуседмичния срок ответниците не са подали допълнителен отговор.

 

        Русенският окръжен съд установи следната фактическа обстановка:

        С решение № 109 от 8.03.2007г. на Русенския окръжен съд, постановено по търговско дело № 68 по описа за 2006г.  е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност за едноличен търговец „Н. ***, И.А.Н.. Началната дата на неплатежоспособността 6.07.2001г. е определена с решение № 911 от 23.01.2008г. по търговско дело № 512/2007г. на Върховния касационен съд.

        На същата дата 6.07.2001г. е постановено и влязло незабавно в сила решение № 36 по бр. д. № 43/2001г. на Кубратския районен съд, с което е прекратен брака между И.А.Н. и Н.С.Н. поради дълбоко и непоправимо разстройство по взаимно съгласие на основание чл. 100 от Семейния кодекс. Одобрено е постигнатото споразумение между съпрузите, с поред което по време на брака Н.С.Н. е придобила с лични средства с извънбрачен произход апартамент в гр.Русе и къща в с. Сандрово (процесния недвижим имот) и тези имоти остават изключителна собственост на жената.

        Процесният имот - къща едноетажна масивна със застроена площ от 60 кв.м., построена в дворно място от 578 кв.м. парцел ХІХ-353  в квартал 36 по плана на с.Сандрово, Русенска област, е придобит от И.А.Н. с нотариален акт № 146 том ХІІІ дело № 4808 от 28.06.1996г. за сумата 209252 лв.

        Според писмото от Териториална данъчна дирекция Русе до съдебния изпълнител по изпълнително дело № 9279/2001г. ЕТ „Н.-И.А.” притежава 1/2 идеална част  от  имот в с. Сандрово, ул. „Бузлуджа” № 17.

        Представени са две постановления за възлагане по споменатото изпълнително дело, които не се отнасят за процесния имот.

        По делото са разпитани свидетелите Д.Т.С., съпруга на брата на Н.С.Н., и К.Д.С. майка на ответницата във връзка с твърдението, че имотът в с. Сандрово е придобит изцяло с лични средства на жената, получени като дарение от нейните родители  след продажба на апартамент в гр. Русе. В тази връзка е представен и нотариален акт № 73 том ХV дело № 4863/1995г. от 28.06.1995г., с който Славко Тодоров Славков и К.Д.С. са продали на Васил Илиев Филипов и Василка Русева Филипова апартамент № 7 на втори етаж в жилищен блок „Странджата” по ул. „Згориград” в гр. Русе със застроена площ 60.71 кв.м. за сумата 82000 лв.

        Приложено е гражданско дело №  2306/2002г. на Русенския районен съд, образувано по иск на Н.С.Н. *** и И.А.Н. с правно основание чл. 336 ГПК във връзка с чл. 97 ГПК за признаване за установено, че описаният от съдия изпълнител недвижим имот къща в с.Сандрово, не принадлежи на длъжника И.А.Н., а принадлежи на Н.С.Н.. Русенският районен съд с решение № 320 от 19.11.2002г. е уважил предявените отрицателен и положителен установителни искове. Русенският окръжен съд с решение № 273 от 15.04.2003г. по в. гр. д. е оставил в сила решението на първата инстанция.

 

        Русенският окръжен съд прави следните правни изводи:

        Правното основание на предявения иск е чл. 615 от  Търговския закон – иск за обявяване за недействително по отношение масата на несъстоятелността прекратяването или делбата на съпружеска имуществена общност, извършено в срок 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността. Срокът е спазен. Уредената в Търговския закон недействителност е относителна и касае само производството по несъстоятелност. Вътрешните отношения между съпрузите се уреждат по Семейния кодекс.

        Всеки развод има като законна последица прекратяване на съпружеската имуществена общност и превръщането й в обикновена съсобственост при равни права на бившите съпрузи – чл. 26, ал.1 и чл. 27 СК. Делът ½ ид.ч. обикновена съсобственост на бившия съпруг едноличен търговец се включва в масата на несъстоятелността, ако за него има открито производство по несъстоятелност, и служи за удовлетворение на кредиторите в това универсално принудително изпълнение - чл. 614, ал.2 ТЗ. Чл. 615 ТЗ урежда един особен иск за относителна недействителност от вида на Павловия иск в случаите когато съществува подозрение, че съпрузите са се отклонили от правилото за равен дял с цел да увредят кредиторите. Тези случаи са: прекратяването на съпружеската имуществена общност поради важни причини през време на брака - чл. 26, ал.2 СК, определяне по-голям дял на съпруга чл.28, ал. 3 СК, доброволна делба на обикновената съсобственост след прекратяване на брака, при което имуществото се поставя в дял на съпруга недлъжник. Одобреното от страните споразумение по чл. 101 СК действително изрично не попада в изборените хипотези, но води до същия правен резултат: отклонение от принципа за равен дял на бившите съпрузи в прекратената имуществена общност. Това споразумение представлява спогодба между бившите съпрузи, с която те се съгласяват да се обяви, че  ½ ид.ч. съсобствена по презумпция на съпруга длъжник всъщност е лично имущество на съпруга недлъжник. Съдът одобрява тази спогодба, защото не противоречи на закона, но няма правомощие да провери верността на декларираното обстоятелство за изключителна собственост на единия съпруг. Следва да се приеме, че и в този случай кредиторите имат правен интерес от защитата по чл. 615 от ТЗ. Синдикът в производството по несъстоятелност в случая действа като самостоятелен орган в интерес на кредиторите, а не като законен представител на длъжника ЕТ „Н.-И.А.”.

        Силата на пресъдено нещо на едно съдебно решение важи в определени обективни и субективни предели, а нейното зачитане винаги предпоставя пълно тъждество (обективно и субективно) между решение и висящ съдебен спор. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение по приложеното дело не е процесуална пречка за разглеждане на предявения иск поради липса на описаното тъждество. На първо място  приема се, че няма субективно тъждество ако едни и същи лица по едното дело са ищец и ответник, а по другото дело същите две лица са ответници. В настоящия случай има подобна размяна на процесуалното положение на страните по двете дела. На второ място спрямо кредитора ЗКПУ „Надежда” важи силата на пресъдено нещо, с която е отречено, че собствеността върху имота в с.Сандрово принадлежи на длъжника И.А., защото правото на този кредитор да се удовлетвори е правно обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника. Но кредиторът ЗКПУ „Надежда” може да се освободи от тази обвързаност при условията и по реда на чл. 135 ЗЗД и да установи, че дадено имуществено право принадлежи на длъжника, макар, че по предходен процес между длъжника и третото лице това е било отречено. Точно в този смисъл въззивното решение на Русенския окръжен съд по приложеното дело съдържа мотиви, че споразумението по чл. 101 СК не е привидно и съответно нищожно, но с оглед подозрението, че е сключено с цел намаляване на имуществото на съпруга-длъжник, кооперацията ищец би могла да се защити с Павлов иск. Искът по чл. 615 ТЗ е разновидност на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, а синдикът е овластен да го предяви в интерес на всички кредитори в производството по несъстоятелност.

 

        Правното основание на правоизключващото възражение на ответниците е чл. 21, ал.1 от Семейния кодекс – възражение за пълно преобразуване (трансформация) на лично имущество на Н.Н. в придобития по време на брака с И.Н. процесен недвижим имот. Такова право може да се предяви в процесуалната форма на  възражение срещу предявен иск. Ако се докаже, последицата ще бъде отхвърляне на иска. Съдът приема, че възражението не е доказано.

        Процесният имот къща със застроена площ 60 кв.м. е закупен на 28.06.1996г. за сумата 209252 лв., които при курс на БНБ  1щ.д.= 155.460 лв. са равностойни на 1346.01 щатски долара. Родителите на Н.С.Н. са продали свой апартамент от 60.71 кв.м. на 28.07.1995г. за 82000лв., които при курс на БНБ 1щ.д.= 66.241 лв. са равностойни на 1237.90 щатски долара. Едногодишният период, който дели продажбата на апартамента от закупуването на къщата, е бил период на голяма инфлация – видно от курса на долара около 235%. Дори получената при продажбата на апартамента сума да е била защитена от инфлацията чрез смяна на валутата и след една година вложена изцяло в покупката на къщата, пак не се покрива цялата сума, за която е закупена къщата – около 8% от цената е трябвало да бъде доплатена с други средства, по презумпция съпружеска имуществена общност, тоест трансформацията не е пълна. Свидетелите твърдят, че родителите на Н.С.Н. са продали апартамента за 640000лв. и са разделели парите между своите син и дъщеря, при което Н. е получила 320000 лв. В нотариалния акт обаче е записана сумата 82000 лв. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила. До доказване неверността на нотариалното удостоверяване, съдът е длъжен да приеме, че удостовереното обстоятелство се е осъществило така, както свидетелства нотариалният акт, включително размерът на уговорената цена като един от съществените елементи на договора за покупко-продажба.  Свидетелите по делото са допуснати до разпит за доказване на факта, че процесния имот е закупен с пари, дарени от родителите на ответницата след продажба на техен апартамент, който факт може да обоснове правен извод за пълна трансформация, но техните показания могат да бъдат ценени само в рамките на цената такава, каквато е по нотариален акт. В противен случай се влиза в противоречие с ограниченията по чл. 164 ГПК.

        Съдът приема за недоказано възражението по чл. 21, ал.1 СК, а искът по чл. 615 ТЗ за доказан и основателен.

 

 

        Мотивиран така Русенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОБЯВЯВА за недействително по отношение масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност по търговско дело № 68/2006г. РОС за едноличен търговец с фирма „Н. ***, представляван от И.А.Н. ЕГН-**********, ПРЕКРАТЯВАНЕТО на съпружеската имуществена общност със споразумение, одобрено от Кубратски районен съд с решение № 36 от 6.07.2001г. по бр. д. № 43 по описа за 2001г., по отношение на НЕДВИЖИМ ИМОТ: къща, едноетажна масивна със застроена площ 60 кв.м., построена в дворно място от 578 кв.м., представляващо парцел ХІХ-353, урегулирано, идентичен с парцел ІІ-353 в квартал 36 по плана на с.Сандрово, област Русенска, придобито по договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, заедно с подобренията, който имот остава изключителна собственост на Н.С.Н. като придобит с лични средства с извънбрачен произход.

        ОСЪЖДА Н.С.Н. ЕГН ********** ***, и И.А.Н. ЕГН ********** ***, Търговищка област, съдебен адрес за двамата гр.Русе, ул. „Александровска” № 80, адвокат Кожухарова, да заплатят по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер на 50 лв.( петдесет лева).

        ОСЪЖДА Н.С.Н. ЕГН ********** ***, и И.А.Н. ЕГН ********** ***, Търговищка област, съдебен адрес за двамата гр.Русе, ул. „Александровска” № 80, адвокат Кожухарова, да заплатят на Н. Николова Николова ЕГН-********** ***„Дамян Груев” № 32, ап.1, в качеството й на синдик в производството по несъстоятелност за ЕТ „Н.-И.А.”, съдебен адрес ***„Александровска” № 62 адвокат Я., сумата 500 лв. (петстотин лева) разноски по делото.

        Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

 

 

                                        Съдия: